Решение по дело №187/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260133      гр. Пазарджик,     05.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пазарджишки окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на  тридесет и първи март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева

                                                        ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов

                                                                            Димитър Бозаджиев

 

 

при участието на секретаря Лилия Кирякова

като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В  гр. д. **7 по описа за 2021 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд В., постановено по гр.д.№  № 695 по описа на съда за 2020 година е прието за установено, че „А. 777" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. В., ул. „П." **, представлявано от управителя си З.И.Ч., дължи на „Б." ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. П., р-н Ц., ул. „д-р Г.М. Д." ********, представлявано от управителя си С.А.Я., на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ, сумата от общо 10 891,33 лв. (десет хиляди осемстотин деветдесет и един лева и тридесет и три стотинки), представляваща незаплатено задължение за извършени доставки на ПВЦ панели и аксесоари, за които са издадени: следните фактури № № **********/15.04.2016г.Д000004638/26.05.2016г. **********/17.06.2016г., **********/28.06.2016г., **********/29.08.2016г., **********/08.11.2016г, както и законната лихва от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 18.12.2018 г. до изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 901 от 20.12.2018г., по ч.г.д. № 1561/2018г. по описа на Районен Съд - В..

 

 

 

 

Така постановеното решение е обжалвано от „А. 777“ ЕООД.

Обжалват решението изцяло ,като  излагат оплаквания  за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила.

Молят да бъде отменено и постановено  ново по същество на правния спор, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени и присъдени всички разноски.

За да уважи предявените искове, Районният съд приел на първо място, че събраните по делото писмени доказателства /РКО и фискални бонове/ не могат да установят по пътя на пълно  и главно доказване, че действително отразените в тях суми са заплатени по повод процесните покупко - продажби на стоки.

За да формира извод за основателност на ищцовите претенции, Районният съд приел, че продажбите между страните са се извършили в условията на отложено плащане, както и че с предаване на стоката са се предавали документите, съпътстващи конкретната доставка, макар и плащане да се е получавало в по-късен момент. Това е и основният довод, поради който съдът не кредитира представените по делото фискални бонове като доказателство за плащане на продажната цена.

Тези изводи на съда били неправилни.Нито ищецът, нито ответникът твърдели,че са  договаряли отложено плащане на извършените доставки на стоки. Липсвали каквито и да било доказателства в тази насока. Напротив, от издадените от ищеца фактури, които са предадени на ответника при осъществяване на доставките по ясен и категоричен начин се установява, че плащането следва да бъде извършено в брой, без да е уговорено отлагането му за какъвто и да било период от време.

Твърденията и на двете страни в процеса, досежно характера на осъществяваната между тях търговска дейност били, че сделките между тях са извършвани при условията на „разносна търговия''.

Разносната търговия представлявала продажба на стоки и услуги извън обекта на продавача по предварителна заявка, при която доставката се извършва от нает от доставчика персонал. В този случай фактурата и фискалната касова бележка се издават от продавача преди предаване на стоката и извършване на плащането. В този смисъл при разносната търговия датата на издаване на фактурата и фискалната касова бележка не винаги съвпадат с датата на доставката на стоката и с датата на извършеното плащане, но това не означава, че между страните е налице уговорка за отложено плащане, както е приел първоинстанционният съд.

При извършване на доставката продавачът следва да предаде фактурата на купувача, което действие доказва извършването на доставката.

При осъществяване на плащането на цената на стоката продавачът /респективно ангажираният от него персонал/ предава фискалната касова бележка на купувача, с което действие се удостоверява реалното заплащане в брой на цената на стоката. В тези случаи самото издаване на фискалната касова бележка не може да установи по категоричен начин, че цената на стоката е заплатена, но физическото предаване на фискалната касова бележка от продавача или негов представител на купувача по безспорен и несъмнен начин доказват реалното плащане на продажната цена.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /на която се позовава ответникът, а не на Наредба № 4/16.02.1999 г., както погрешно е приел Районният съд/ - „При разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 /това са лицата, които са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки или услуги в или от търговския обект/ и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата". Това е дължимото правило за поведение, което следва да се спазва при покупко-продажба на стоки при условията на разносна търговия. Изрично законодателят е предвидил, че издадената в предходен момент фискална касова бележка се предоставя на купувача при плащането на цената на стоката. В този смисъл физическото предаване на издадената в предходен момент фискална касова бележка категорично установява факта на плащането на цената на стоката.

Представените по делото фискални касови бележки не били оспорени от страна на ищеца, както и не е оспорено предаването им на купувача /ответник/. Безспорно е, че същите са издадени от фискалното устройство на ищцовото дружество „Б." ЕООД и са предадени на ответното дружество „А. 777" ЕООД заедно с издадените фактури за всяка една отделна сделка. Липсва спор по отношение на обстоятелството, че стоките са предадени и приети без възражения, като с предаването и на фискалните касови бележки освен на фактурите, придружаващи стоката, се установява освен предаването и приемането на стоките и плащането на цената им. Сумите по фактурите изцяло отговарят на сумите отразени във фискалните касови бележки. Фактурите са осчетоводени редовно от страна на ответното дружество, като за извършените плащания в брой са издадени и разходни касови ордери. Фактурите са редовно осчетоводени в тяхната последователност в дневниците за покупки на ответното дружество и са включени в съответните справки-декларации по ДДС. РКО са включени в касов журнал, който е воден редовно ръкописно върху индигиран кочан.

Липсвали  индикации за различни уговорки между страните свързани с плащането на цената на стоката, извън изрично посоченото във всяка една от процесиите фактури „плащане в брой".

По отношение на РКО, на които се позовава Районният съд за да уважи ищцовата претенция - изводите на двете вещи лица назначени по делото е, че касовият журнал на ответното дружество е воден редовно.

Върху всяка една страница от същия коректно са записвани движенията /приходи и разходи/, като за всяка дата е извеждано салдо /наличност на касата/. Към индигирания лист от касовия журнал са прикрепени коректно първичните документи описани в страницата: фактура с касов бон, РКО, банково бордеро, ПКО. РКО следват първичните разходооправдателни документи. Конкретно за всеки един от издадените РКО от страна на ответника е проследено записването в касовия журнал, както и предшестващите и последващите номера на другите РКО. Установило е вещото лице за всеки един отделен РКО, че номерацията е коректна, респективно вписването в касовия журнал е направено съгласно изискванията на ЗСч и е своевременно. Съществено е в случая, че не е нарушена поредността на номерацията на издадените РКО. Това опровергавало тезата ,че  РКО били съставени нарочно и единствено с цел обслужване на настоящото производство.

В действителност вещото лице С. е установила, че самите РКО не са попълнени коректно в смисъл, че не е посочено лицето броило сумата и лицето получило сумата, както и не е посочен номерът на документа /фактурата/, по която е извършено плащането. Това обаче по никакъв начин не можело да наведе на извод, че плащането на цената на стоката не е осъществено.

Във всеки един от РКО била посочена фирмата-доставчик. Освен това, макар и да не е изрично посочена фактурата, по която е осъществено заплащането в брой, то вещото лице категорично установява, че сумата посочена във всеки един от РКО съответства изцяло на сумата посочена в първичния счетоводен документ - фактура, респективно съответства изцяло на сумата отразена в издадените фискални касови бележки, като същата сума е посочена и в касовия журнал.

Не се установявали частични плащания, така както твърди ищцовото дружество.

В срок е постъпил писмен отговор.

Ответникът намира решението за правилно и споделя изложените в него мотиви.

Аргументите във въззивната жалба почивали на  „пожелателно" тълкуване на материалноправните разпоредби и несъществуващи фактически установявания в хода на първоинстанционното производство.

 

В хода на първоинстанционното производство било установено,че страните са били в трайни търговски отношения, че надлежно са извършени процесните доставки, че уговорената цена е тази посочена във фактурата, че при предаване на стоките в склада на купувача шофьорът - служител на продавача, е предал фактура и фискален бон за всяка една от процесиите доставки.

Безспорен бил и  механизма на заявяване и извършване на доставките, а именно: чрез телефонно обаждане един работен ден предварително, като фискалния бон се издава и прикрепя към фактурата в деня на получаване на заявката, а не при извършено плащане.

Първоинстанционният съд правилно разпределил  доказателствена тежест,като възложил  на ответника установяването на обстоятелството, че пълно и точно е заплатил цената на доставките, която самият той признава, че е била дължима.

Единствено доказателство, на което ответникът градил тезата си за пълно плащане, представлявало физическото предаване на фискални бонове.

Наредба № Н-18/13.12.2006г. представлявала подзаконов нормативен акт, с който се определят правила за данъчна отчетност, видно от предмета на уредбата й, очертан в чл. 1. Наредбата.В нея се определяли  правила за данъчна отчетност на стопанския оборот, но не и правила и норми досежно доказване на плащания по един спор между търговци.

Нормата на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. не можела да обоснове извод, че предаването на фискалния бон е неопровержимо доказателство за плащане на цената.

Правилно първоинстанционният  съд ценил факта, че фискалните бонове се намират в държане на купувача ,заедно с останалите събрани в хода на съдебното дирене доказателства.

Липсвало надлежно документиране на извършено плащане в счетоводството на купувача

Обстоятелството, че плащане не е получено се доказвало от счетоводната документация, представена от самия въззивник и подробно анализирана от повторната експертиза.

Още в първото по делото заседание ответникът заявил, че води касов журнал и съставя Разходни Касови Ордери /РКО/ за плащания от неговата каса.

Съдът правилно кредитирал повторната съдебно-счетоводна експертиза и съответно – не кредитирал първоначалната експертиза.

За всяко плащане със суми от касата на купувача следва да е налично вписване в касовия журнал, както и РКО, в който са посочени основанието за плащането ,лицето броило и получило сумата и техния подпис.

Установено било ,че Касовият журнал не е заверен от лице, водило записите в него, а страниците на журнала не са номерирани (т.8 от заключителната част на повторната експертиза).

При нито един от РКОрдери, касаещи процесиите доставки не било налице коректно посочен получател на паричните средства (т.4 от заключителната част на повторната експертиза), не е посочен номер на документ, по който е извършено плащането (т.5. от заключителната част на повторната експертиза), не е налице посочване или подпис на лицата броили и получили сумата (т.7 от заключителната част на повторната експертиза).

Липсвало надлежно отразяване на плащане с касови средства на купувача, както и липса на какъвто и да е документ сочещ, от една страна, към извеждане на парични средства от касата на купувача и от друга страна, към предаването им на конкретно лице - служител на продавача.

Не било установено кое лице е получило твърдяното плащане от името продавача, нито кое лице ги е заплатило от името на купувача.

Молят решението да бъде потвърдено.

Съдът , като прецени  валидността и допустимостта на постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:

Производството е по л.422 от ГПК.Предявени са искове с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ.

В исковата си молба против „А. 777“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. В., ул. „П.“ **, представлявано от управителя си З.И.Ч.  против  „Б.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. П., р-н Ц., ул. „д-р Г.М. Д.“ № 5, ет. 4, оф 7, представлявано от управителя си С.А.Я. твърди,че  по негово заявление по ч.гр.д.№ 1561/2018 година на В.ски районен съд е издадена заповед за изпълнение против ответника по реда на чл.410 от ГПК.постъпило било възражение от длъжника , поради което предявява и исковете.

 Моли да бъде признато за установено, че ответното дружество му дължи сумата от общо 10 891,33 лв. (десет хиляди осемстотин деветдесет и един лева и тридесет и три стотинки), представляваща незаплатено задължение за извършени доставки на ПВЦ панели и аксесоари, за които са издадени следните фактури № **********/15.04.2016г.,**********/26.05.2016г., **********/17.06.2016г., **********/28.06.2016г., **********/29.08.2016г., **********/08.11.2016г, както и законната лихва от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда- 18.12.2018 г. до изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 901 от 20.12.2018г., по ч.г.д. № 1561/2018г. по описа на Районен Съд - В..

Дружеството – ищец било  производител на ПВЦ панели и аксесоари към тях, като между него и ответника били утвърдени трайни търговски отношения. Имали  рамкова договорка за закупуване на произвеждани от  него продукти, въз основа на която са извършени множество доставки по заявки на купувача.

 В рамките на установените трайни търговски отношения била утвърдена практика „А. 777“ ЕООД да заявява чрез телефонно обаждане необходимите продукти, след което те да се доставят до базата на дружеството във В., издава се фактура, обективираща извършената доставка и съществените параметри на конкретната покупка, като стойността й подлежи на заплащане в брой при получаване на доставката.

 В началото на така установените трайни търговски отношения „А. 777“ ЕООД  коректно заплащала задълженията си,но   в периода след началото на м.април 2016 г. ответникът започнал да изпада в забава по отношение на задълженията си към ищеца, като дължи плащане по следните фактури № №- **********/15.04.2016г., сумата в размер на  2404,12  лева, по фактура **********/26.05.2016г., в размер на 240,56 лева, по фактура **********/17.06.2016г., сумата в размер на  3642,63 лева, по фактура **********/28.06.2016г. сумата в размер на  269,14 лева, по фактура № **********/29.08.2016г. сумата в размер на 4200,33 лева и по фактура, **********/08.11.2016г., сумата в размер на 134,55 лева или в общ размер на 10 891,33 лева, като  за четири от доставките, са съставени и подписани товарителници, които удостоверяват доставката и приемането на съответните стоки (товарителница № 0011040 от 15.04.2016г. - за доставка, обективирана във фактура **********/15.04.2016г.; товарителница № 0004723 от 26.05.2016г. - за доставка обективирана във фактура **********/26.05.2016г., товарителница 0004727 от 28.06.2016г. - за доставка обективирана във фактура **********/28.06.2016г. и товарителница № 711651 от 30.08.2016г. - за доставка обективирана във фактура **********/29.08.2016г.). В приложена Заповед № 351/17.06.2016г. за транспортиране на стоките, предмет на доставката, по фактура № **********/17.06.2016г. е отбелязано и успешното доставяне.

Поради настъпилите забавяния в плащането ,длъжникът бил  настоятелно подканян към пълно или поетапно заплащане , но не започнал да погасява задължението си.

Фактурите , по които не било извършено плащане били  осчетоводени от ответника,описани в дневника за покупки и справките – декларации , подавани до НАП,като по тях е ползван и данъчен кредит.Стоките били доставени и приети без възражения ,фактурите не били оспорени.

Проведено било заповедно производство и поради постъпилото възражение е предявен иск за установяване на вземането.

Молят да бъде прието за  установено по отношение на ответника, че съществува вземане в общ размер на 10 891,33 лв. лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 18.12.2018 г., до изплащане на задължението.

В срок е постъпил писмен отговор.

Ответникът не е оспорил ,че между страните са налице трайни тъговски отношения и са извършени множество доставки на стоки , между които и тези по посочените фактури.Тези фактури били осчетоводени в счетоводството на ответника и въз основа на тях ползван данъчен кредит.

Твърдят обаче ,че са заплатили дължимите суми по процесните доставки.Във фактурите било записано ,че плащането е в брой.При получаване на  стоките било извършвано плащане , за което бил издаван фискален бон.Сумите били изплатени изцяло по фактурите и не били извършвани частични плащания , както се сочи в исковата молба.

В първото съдебно заседание ищецът е изяснил механизма на доставка на стоките ,като твърди,че поръчката се давала по телефона  и стоката се доставяла от склада на дружеството в гр.Кърджали от шофьор на ищеца с подготвена фактура и фискален бон на принципа на разносната търговия.

За доставките по процесните фактури не се извършвало плащане на място ,като се давало обещание да се плати при следваща доставка.По някой фактури били извършени частични плащания , след което плащането било преустановено.Не оспорват , че поради механизма на търговските отношения на ответникът е бил предаден и фискален бон.

Ответникът не оспорва твърденията относно начина на доставка , като подържа ,че плащането е било извършвано веднага.

Спорния въпрос е извършено ли е плащане.

При първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд е прието заключение на експерт , според който фактурите са надлежно осчетоводени,вписани в съответния дневник , съставени са и РКО за същите суми,които са описани в ръчно водена касова книга.В РКО било посочено по коя фактура е плащането ,като според обясненията на експерта в съдебно заседание  воденето на ръка е било редовно.

Във връзка със заключението на експерта , ответникът е задължен да представи разходни касови ордери под № от 123 до 399  и заверено копие от касовия журнал , относно тези извършени вписвания.

Ответникът е изложил пространно писмено становище за множество констатирани грешки и несъответствия при воденето на касовия журнал.

Допусната е повторна експертиза,която е констатирала ,че касовия журнал е воден редовно , но страниците на журнала не са номерирани.Не е посочено името на касиера , извършил записването.

Съставени  са РКО като е посочен издателя на документа,като за някой РКО има разлика между датата на  разходооправдателния документ и тази на РКО,като не е записан номер на документа , по който е извършено плащането.В последните редове на РКО не е посочено кой е броил , респективно кой е получил сумата и не са положени подписи.

Експерта е дал подробни обяснения и в съдебно заседание.

При тази фактическа обстановка , съдът ,за да се произнесе , взе предвид следното:

За да докажат извършено плащане ,ответниците се позовават на това ,че фискалната касова бележка се намира в тяхно държане,което е съответно на разпоредбата на чл.25 ал.2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 година.Подържат ,че начина на установените отношения между страните по-скоро следва да се разглежда като осъществяване на разносна търговия ,а не като продажба с отложено плащане.

Изпълнението на парични задължения поначало се доказва посредством разписка или банков документ за плащане. Разписката като писмено доказателствено средство за изпълнението на парично задължение в хипотезата на договор за продажба представлява писмено признание, издадено от продавача на купувача, за плащане цената на стоката, поради което следва да носи подписа на издателя – продавача. При възникнал правен спор по търговска сделка плащането на цената на стоката в исковото производство се удостоверява с фискална касова бележка, разходен касов ордер, приходен касов ордер или банков документ, като не съществува пречка купувачът да представи и разписка, издадена от продавача и удостоверяваща извършеното плащане. С разходен касов ордер може да бъде доказано плащане, дори и да не е издадена фискална касова бележка, ако същият съдържа изискуемите реквизити. Разходният касов ордер представлява нареждане на ръководството на предприятието, търговеца, респективно търговското дружество до касиера да изплати за посочената в ордера цел определена сума в лева или валута на вписаното в ордера лице. Този първичен счетоводен документ се съставя при плащане на пари от касата на предприятието, търговеца или търговското дружество и се използва във възприетата от съответното предприятие/търговец/търговско дружество вътрешната организация на дейността по отчитане на паричните средства. За да бъде доказано с разходен касов ордер извършено плащане, е необходимо от него да се установява лицето, на което е изплатена посочената сума, и основанието за плащането.

Между страните не е възникнал спор относно механизма по който са се развивали отношенията между тях.Доставя се стоката , предава се фактурата с фискалния бон и се извършва евентуално плащане в брой на доставилия стоката.При този механизъм съществените доводи на ответника касаят наличието на РКО.

Видно е от заключенията на експерта ,че такива са съставяни без подписи на получил и броил сумата и то на дати , следващи датите на издадените фактури,като няма яснота защо това е направено така.

Предвид факта, че в процесния разходен касов ордер не е посочено лицето, получило сумата, ищецът не е осчетоводявал приход  не може да се приеме,че чрез РКО е удостоверено плащането.

Основно задължение на купувача на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ е да плати цената за получената стока. Доказателствена тежест за установяване изпълнението на посоченото задължение е на ответната страна по исковата молба и тъй като тя не е успяла при условията на пълно доказване да стори това , правилно първоинстанционният съд е уважил иска.

Присъединявайки се към мотивите на първоинстанционния съд по основните въпроси,въззивната инстанция намира постановеното решение за правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора на ответника се дължат сторените разноски в размер на 200 лева.

Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд

 

 

 

                                 Р   Е  Ш  И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд В., постановено по гр.д.№  № 695 по описа на съда за 2020 година, с което  е прието за установено, че „А. 777" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. В., ул. „П." **, представлявано от управителя си З.И.Ч., дължи на „Б." ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. П., р-н Ц., ул. „д-р Г.М. Д." ********, представлявано от управителя си С.А.Я., на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ, сумата от общо 10 891,33 лв. (десет хиляди осемстотин деветдесет и един лева и тридесет и три стотинки), представляваща незаплатено задължение за извършени доставки на ПВЦ панели и аксесоари, за които са издадени: следните фактури № № **********/15.04.2016г.Д000004638/26.05.2016г. **********/17.06.2016г.,**********/28.06.2016г., **********/29.08.2016г., **********/08.11.2016г, както и законната лихва от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 18.12.2018 г. до изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 901 от 20.12.2018г., по ч.г.д. № 1561/2018г. по описа на Районен Съд – В. и присъдени разноски.

Осъжда „А. 777" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. В., ул. „П." **, представлявано от управителя си З.И.Ч. да заплати на „Б." ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. П., р-н Ц., ул. „д-р Г.М. Д." ********, представлявано от управителя си С.А.Я. 200 лева разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

+