О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр.София,30.03.2021 г
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД І ГО, 9
състав в закрито заседание на
тридесети март две хиляди двадесет и първа година в състав
СЪДИЯ : МАРИЯ КУЗМАНОВА
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8610/2018 год.и за да се произнесе взе
предвид:
Делото е образувано по иск от Н.Н.К. и С.Н.К. срещу Взаимно Застрахователно Дружество ТУВ (T.
U. W. TUW). С ИМ ищците са поискали от съда да ангажира отговорността на
застрахователното дружество за извършено в Германия ПТП от застрахован при него
водач. Ответникът е въвел възражение за неподведомственост на спора.
Съгласно член 11, пар.
1, б. „б“ от Регламент №1215/2012 на ЕП и Съвета, срещу застраховател с
местоживеене в държава членка може да бъде предявен иск в съдилищата на държавата членка, където той има местоживеене или в
друга държава членка в случай на искове, предявени от притежателя на полицата,
застрахования или трето ползващо се лице, в съдилищата по мястото, където
ищецът има местоживеене. За да
определи дали една страна има местоживеене в държава членка, чиито съдилища са
сезирани по иск, съдът прилага вътрешното си право (чл.62, Р№ 1215/2012).
Според нормата на чл. 48, ал.7 КМЧП, под обичайно местопребиваване на физическо
лице се разбира мястото, в което то се е
установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от
регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето
на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или
професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това
място или от намерението му да създаде такива връзки.
Нормата на чл. 94 от ЗГР определя като
настоящ адрес този, на който лицето живее, а в, ал. 3 е въведено и понятието
място на живеене, като е възможно заявеният адрес и този по фактическо
местопребиваване да не съвпадат. Заявяването, предвидено в чл. 96, ал. 1 и
срокът за това по чл. 99, ал. 1 ЗГР се явяват последица от факта на живеенето
на определено място,не и необходима предпоставка за определяне на настоящия
адрес; липсата на заявление за промяна на настоящия адрес по съществуваща
регистрация не променя установения факт на живеене на дадено място - в този
смисъл е и установената съдебна практика на ВКС ( Определение № 185/23.04.2013г.
по ч.гр.д. № 2198/2013 г. на II ГО, Решение № 270/19.02.2015 г. по гр.д.№
7175/2013 г. на IV ГО). Под местоживеене
по смисъла на Регламент (ЕО) 1215/2012 в България, съобразно действащото
вътрешно право, се разбира мястото, където лицето фактически живее, без значение
дали е извършена и административна регистрация.
Ищците са представили доказателства, че
имат регистриран постоянен адрес на територията на България (л 208 и сл.).
Същевременно от представените документи, съставени от прокуратурата (л 47-48) и от медицински служители (л. 126; 129; 136;
142; 145) в Германия е видно, че пострадалите – настоящи ищци, имат регистриран
адрес в Германия от 2014 г. и 2015 г. В тези документи е посочено също, че
те са здравно осигурени в Германия (л. 134 и л. 145). В декларациите на ищците
се сочи, че получават по 500 евро месечно от работодателя си и по 900 евро
социални помощи от Социалните служби в Германия (декларациите,л. 222 и сл). От останалите в хода на производството доказателства
се налага извода, че ищците фактически живеят в Германия. Видно от справките за
влизане и излизане от страната (л.308-309) те прекарват кратко време в България,
предимно през лятото. От снетата анамнеза към удостоверенията, издадени от д-р Г.(л.
332-333) също се потвърждава, че ищците живеят в Германия., в която насока е и
признанието на процесуалния им представител, направено в с.з.на 27.02.2020 г.
(л. 338). От справката от областната служба по граждански въпроси – Берлин,
представена с молба от ответника от 28.07.2020 г., е видно, че С.К. е имал
регистриран адрес в Германия от 2012 г., отбелязана и като година на напускане
на България, а Н.К. живее в Германия от 2011 г. От неговата справка е видно, че
на адреса, на който живее той, живеят и неговите деца и неговата съпруга.
С оглед съвкупната преценка на всички
тези доказателства, съдът намира, че ищците фактически живеят в Германия и при това
положение българският съд не е компетентен да разгледа и реши спора и
производството по делото следва да бъде прекратено.
Съгласно чл. 81 ГПК, във всеки акт, с
който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по
искането за разноски. Актът по чл. 81 ГПК, с който приключва делото може да
бъде както решение по съществото на спора, така и определение, с което се
прекратява производството по делото. Затова и с оглед искането на ответника с
настоящото определение съдът следва да се произнесе и по отговорността на
страните за разноски за производството.
Според чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право да иска заплащане има на
разноски при прекратяване на делото.
За осъщественото от упълномощения от
ответника адвокат процесуално представителство пред настоящата инстанция са
заплатени 10 872 лева, видно от представените с молбата от 16.10.2020 г.
фактури, извлечения от сметка и потвърждение на направен превод. Ето защо на
основание чл. 81 ГПК сумата от 10 872 лева следва да се присъди на
ответника за сторените от него разходи за производството.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 11, б. „б“ от
Регламент (ЕО) 1215/2012 българския съд за некомпетентен
да разгледа предявените от Н.Н.К., ЕГН **********
и С.Н.К., ЕГН **********, с
местоживеене в Федерална Република Германия чрез адв. Н.Д. ***, четвърти
полуетаж, офис 4, искове срещу ВЗАИМНО ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ТУВ
(T. U. W. TUW) KRS: **********, NIP: **********. REGON: *********, ul. H.R. 13. 02-793, W., Република Полша, чрез адв. Т.Т. ***, офис 602, за обезщетяване на вреди от ПТП,
настъпило в Германия на 01.02.2016 г., по вина на водач на л.а. Сеат Кордоба с рег. № *****.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №
8610/2018 г. на СГС.
ОСЪЖДА Н.Н.К., ЕГН ********** и С.Н.К., ЕГН **********, с местоживеене
в Федерална Република Германия чрез адв. Н.Д. ***, четвърти полуетаж, офис 4 да
заплатят на ВЗАИМНО ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ТУВ (T. U. W. TUW) KRS: **********, NIP: **********. REGON:
*********, ul. H.R. 13. 02-793, W., Република Полша,чрез
адв.Т.Т. ***,офис 602 на осн. чл. 78,
ал. 4 ГПК сумата 10
872 лева,разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с ч. жалба пред САС в едноседмичен срок от получаване
на съобщението.
СЪДИЯ: