Определение по дело №375/2018 на Апелативен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 504/16.8.2018г.

 

гр.Варна

 

         Варненският апелативен съд, гражданско отделение - втори състав, на шестнадесети август, две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                             ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

                                           ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Д.Джамбазова ч.гр.д. № 375 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е образувано по частна жалба, подадена от процесуалния представител на КПКОНПИ против определение № 219/11.06.2018 г., с което е прекратено производството по гр.дело № 142/2018 г. на Окръжен съд – Шумен по иска, предявен против М.М.М. и П.М.М.,*** за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество по реда на чл.74, ал.2 от ЗОПДНПИ /отм. 23.01.2018 г./, с цена на иска 887 551.86 лв. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна.

В подаден писмен отговор първият ответник оспорва частната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното определение.

Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Не се спори по делото, установява се от приложените писмени доказателства, че на 4.07.2016 г. в ТД на КОНПИ – Варна е постъпило уведомление от РП – Шумен за привличане в качеството му на обвиняем на М.М.М.  за деяния по чл.308, ал.2 от НК, попадащи в обхвата на чл.22, ал.1, т.22 от ЗОПДНПИ /отм./. С протокол №ТД04ВА/УВ-14237/25.07.2016 г. е образувана проверка за установяване на значително съответствие в имуществото на ответника, а искането на Комисията е внесено за разглеждане в ШОС  на 27.04.2017 г.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Проверката чл. 21 и сл. от ЗОПДНПИ /отм./ започва въз основа на уведомление на прокурора, че съответното лице е привлечено като обвиняем за престъпление от кръга на изброените в чл. 22, ал.1 от Закона. Съгласно чл. 27, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ проверката следва да се осъществи в срок до една година, с възможност за еднократно удължаване с още 6 месеца въз основа на мотивиран доклад на директора на ТД. Следователно, максималната продължителност на проверка по чл. 27, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ е една година и шест месеца.

Правилен е извода на съда за преклузивния характер на срока по чл. 27, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./, което следва и от императивния начин на  изрично предвиденото му удължаване с решение на компетентен орган - Комисията. Разглеждането на този срок като преклузивен е обосновано и от факта, че обект на проверката е имуществото на дадено лице, т.е. частната собственост, прогласена с разпоредбата на чл. 17, ал.1 от Конституцията на РБ за неприкосновена. Именно с оглед неприкосновеността на обекта на проверката законодателят е снабдил Комисията с неограничени правомощия за установяване източниците за придобиване на тази собственост, но изрично е регламентирал времето (сроковете), в които те да бъдат осъществени. Извод за преклузивния характер на срока следва и от трайно установената практика на ЕСПЧ по приложението на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и на чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 към нея, съгласно която всяко ограничаване на ползването или отнемане на незаконно придобито имущество по пътя на гражданския иск на държавата спрямо неоснователно обогатилите се лица следва да отговаря на три критерия – законоустановеност, необходимост за постигане на легитимна цел и пропорционалност. Ако се приеме, че срокът на проверката не е преклузивен, а инструктивен, би се стигнало до нарушаване на критериите за законоустановеност и пропорционалност, тъй като Комисията би могла неограничено във времето да осъществяват разширените си правомощия и извън законоустановения разумен срок да въздейства неблагоприятно на правната сфера на проверяваното лице (в тази насока решение № 323/18.01.2018 г. по гр.д.№ 5291/2016 г. на ІV г.о. на ВКС).

В случая проверката е започнала по силата Протокол за започване на проверка №ТД04ВА/УВ-14237/25.07.2016 г. на директора на ТД – Варна. От датата на постъпване на уведомлението на сезиращия орган, едногодишният срок е започнал на 11.07.2016 г. и е изтекъл на 11.07.2017 г. и няма данни за удължаването му по чл. 27, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./

Тъй като решението за внасяне на искане по чл. 74, ал.1 от Закона е взето след изтичането на преклузивния срок по чл. 27, ал.1 от ЗОПДНПИ, образуваното съдебно производство е недопустимо, преклудирано е и правото на Държавата да иска отнемане на имуществото на ответниците. Правилен е извода за недопустимост на предявения иск, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

 По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

 

 

 

                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 219/11.06.2018 г., с което е прекратено производството по гр.дело № 142/2018 г. на Окръжен съд – Шумен.

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                           /с.о.м./

 

                                                                                    

                                                                                     2.