Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260160 Година 21.02.2022
Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд ХIII граждански състав На тридесет
и първи януари две
хиляди двадесет и втора година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
14342 по описа за 2020 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството
е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415
от ГПК, предявен от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕООД, ЕИК …… със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести
септември” № 250, с който се иска от съда да признае за
установено по отношение на Р.С.Б. ЕГН **********,
с адрес: ***, съществуването на
вземането на сумата от 785,13 лева за период от 12.10.2015 г. до 16.01.2019 г., както и
мораторна лихва към главницата за период от 31.12.2015 г. до
29.02.2020 г. в размер на 166,22 лева.
Претендира законната лихва върху посочената сума от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
й изплащане. Претендира и направените в производството разноски -
съдебно-деловодни и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
С исковата си молба ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 31.12.2015 г. до 29.02.2020 г. в размер па 166,22 лв. за обект, с адрес: гр. П…. ул. „К…. …
Твърди, че периодът посочен по-горе съставлявал период формиран от датите на издадените за тази доставка фактури.
Твърди, че съгласно чл. 198 о от Закона за
водите предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършвало от ВиК
оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), Р.С.Б. бил потребител на
ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка фигурирал в базата данни на
оператора като потребител с № ……… Към настоящия момент отношенията между
потребителя и експлоатационното дружество се уреждали от публично известни Общи
условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. като същите са общодостъпни
на сайта на дружеството www.vik.bg.
Твърди,
че ответникът имал качеството потребител съгласно разпоредбата на Наредба № 4
от 14.09.2004 г. и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор
гр. Пловдив собственик на имота, представляващ къща.
Отчетът в имота на потребителя бил извършван съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал. 8 чл. 23, ал. 5 от ОУ одобрени от КЕВР с решение №
ОУ-09 от 11.08.2014 г. - при условията на липсващо измервателно устройство. Задължение
на всеки един потребител, произтичащо пряко от Общите условия, било да монтира
в имота си годно измервателно устройство. Именно поради това при условията на
липсващо измервателно устройство били начислявани количества вода по тарифа,
като съгласно разпоредбата на ОУ се начислявали по 5 куб.м. за нетоплофицирано
жилище и 6 куб. м. за топлофициране жилище на всеки един обитател, като било
предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек на всяко тримесечие с оглед
изпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателното
устройство. Начислявано е количество вода за двама обитатели по 5 куб.м. на
човек или общо 10 куб.м.
В
изпълнение па разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите "Потребителите и
водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на
отпадни води в други услуги, предвидени в този закон - неизправни длъжници,
носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да
поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410. ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на задължението. Твърди,
че „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив е подало заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Р.С.Б.
за натрупаните по партидата на абоната задължения, които до момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ……. не са били
заплатени.
Издадената в полза на “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД гр. Пловдив заповед за изпълнение на парично задължение била
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В срока по ГПК ищцовото
дружество депозирало настоящята искова молба, като счита, че сумата от 785,13
лв. представлявала неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена
канална вода за периода от ……….. и е дължима от абоната.
ОТВЕТНИКЪТ Р.С.Б., чрез назначения му о… п…. В.Т., с
отговора на исковата молба заявява, че оспорва иска изцяло, както по основание,
така и по размер.
Твърди, че било видно от представеното от
ищеца доказателство за извършени отчитания за водомер …….. че нито едно от
отчитанията не било подписано от потребителя. Счита, че след като съгласно р.ІІ
чл.23 ал.4 от Общите условия изискването за подпис на потребителя било
изключено само за случаите на дистанционно отчитане и при ползване на
електронен карнет, то важало във всички останали хипотези на отчитане.
Липсвали и доказателства за броя на обитателите на жилището,
респ. липсвало основание за начисляване на 10 куб. м. на месец .
На следващо място - счита, че
вземанията на ищеца по първите 21 броя фактури, описани в таблицата към
исковата молба (от фактура №……… г. до фактура №……. включително), касаещи
потребеното количество вода за периода …… били погасени по давност и прави
изрично възражение в тази връзка.
Заявлението по чл.410 ГПК било постъпило
в съда на …..
Съгласно тълкувателно решение
№3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълкувателно дело №….
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества
имали характер на периодични плащания по смисъла на чл.111, буква „в" ЗЗД
и се погасявали с изтичането на тригодишна давност, считано от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В настоящия случай, заявлението на ищеца
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК (въз основа на което е
образувано ч.гр.дело № ……г.с. състав) било депозирано в деловодството на съда
на дата …….. тоест - след изтичането на повече от три години, считано от
деня, в който всяко едно от вземанията по горецитираните 21 броя фактури (от
фактура № …….. до фактура № …… включително) е станало изискуемо. В тази
връзка, моли съда, да приеме, че възражението за изтекла погасителна давност на
вземанията по тези фактури е основателно и го уважи.
От
събраните по делото доказателства, които
прецени поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено следното:
Предявеният иск е допустим, тъй като е
заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до
заявителя по заповедното производство “ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр. Пловдив, че длъжника не е открит на
адреса.
Видно
от представеното по делото ч.г.д. № …..по описа на ПРС, се установява, че към
момента на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК пред Районен съд – Пловдив, ищеца бил претендирал от ответника сума
в размер на 785,13 лв., представляващи
неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за
периода ….. 166,22 лв., представляващи стойността
на законната лихва за забава за периода 31.12.2015 г. - 29.02.2020 г., заедно със законна лихва върху
горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда - ……до окончателното изплащане на задължението; разноски в
общ размер от 125,00 лв.
В предявеното исково производство
ищеца е представил в заверени преписи Карнети за периода м. декември 2015 г. до
м. февруари 2019 г.
Представена е справка за неплатени
задължения, от която се установява общ размер на задължението за периода …. 951,35 лева от които 785,13 лева главница и
166,22 лева лихва.
От представената справка за
водомерите на абонат № …… с имена Р.С.Б., на посочения адрес който се
водоснабдява – гр. П……ул.“К……., няма поставен водомер.
Представен е опис на фактурите издадени за задълженията на Р.С.Б..
Представена
е информация от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“, съгласно
която лицето Р.С.Б. не е подавал декларации
по чл.14 от ЗМДТ.
Представени са Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.К., се
установява, че неплатената сума по партидата на Р.С.Б. за процесния период е в размер на 785,13 лева, а размерът на лихвата за забава е 166,22
лева.
Задълженията на Р.С.Б. за главница и лихви с настъпил
падеж три години преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – …… г. или за периода ……….. са: 448,15 лева за главница и 68,42
лева за лихва за забава за периода…………
Установява се, че фактурите за процесния период са
надлежно осчетоводени в счетоводството
на ищцовото дружестов , дължимото ДДС е внесено в бюджета. Вещото лице е
заявило, че за периода ….. не са установени плащания по партидата на Р.С.Б. за погасяване на
задълженията към ищеца.
От събраните по делото доказателства, които прецени по отделно и в тяхната
съвкупност, при спазване разпоредбите на
чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от
правна страна следното:
Видно от приложените в заверени
преписи карнети, на ищецът е доставена услуга. Съгласно представените в заверен
препис карнети за отчитане на начислените суми за вода /л.10 и 11 от делото/ се
установява, че в същите е отбелязан номер на поставен индивидуален водомер, но
лицето не е присъствало на адреса при отчитане – липсват поставени подписи,
което е наложило начисляване на количества вода по тарифа, като съгласно ОУ за
двама обитатели по 5 куб.м. на човек или общо по 10 куб.м. месечно.
Съдът приема, че методиката е правилно приложена. В случая служебно начислената консумация се
явява като компенсация за водопреносното предприятие за неотчетеното
количество услуги. Приемане на обратното
би довело до неоснователното обогатяване на потребителя за сметка на доставчика
на услугата. Затова съдът преценява, че в качеството му на потребител за
ответника е възникнало задължението да заплаща стойността на потребената вода и
на количествата отведени и пречистени отпадъчни води, изчислени съобразно
предвидените компенсаторни механизми.
С оглед на горните изводи, искът за
главница се явява доказан в своето основание.
Tова налага съдът да се произнесе по отношение на
направеното възражение за погасителна давност.
Съобразно разрешението дадено с
Тълкувателно решение № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС, вземането на В и К оператора
представлява "периодично плащане" по смисъла на чл. 111, б.
"в" от ЗЗД, поради което и същото се погасява с изтичането на три
годишна давност. В случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на……. поради
което и към тази дата не е изтекъл тригодишния давностен срок по отношение на
процесните вземания, чиято изискуемост е настъпила след дата 02.06.2017 г.
Ето защо съдът намира, че следва да
присъди дължимите суми за главница и лихва за периода от ………../крайната дата на
периода който е претендиран/, тъй като за претендирания период от ………
задълженията на ответника са били погасени по давност.
По делото са представени доказателства за
сумите дължими по фактури за съответните месеци в приетото заключение по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Представени са доказателства за
стойността на фактури за главница и лихви за период …..
Ето защо съдът намира, че следва да
присъди главница в общ размер на 448,15 лева и мораторна лихва за забава за
същия период в общ размер на 68,42 лева.
По отношение на разликата до
пълните претендирани суми съответно 785,13 лева за главница и 166,22 лева за
мораторна лихва за забава, съдът намира че следва да отхвърли исковите
претенции като погасени по давност, т.е. претендирани като неоснователни и
недоказани.
Ето защо съдът
намира, че следва да присъди главница в общ размер на 448,15 лева за периода 02.06.2017 г. – 16.01.2019 г. и мораторна лихва за забава в общ размер на 68,42 лева за периода 02.06.2017 г. – 29.02.2020
г.
По отношение
на разноските:
С оглед изхода на спора, съдът
намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество направени
по делото разноски съразмерно с уважената и отхвърлената част от исковете в
двете производства в общ размер на 244,34
лева.
Такива са направени в общ размер на
450,00 лева, от които по ч. гр. дело 125,00 лева и по исковото производство 325,00
лева.
С оглед на горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.С.Б. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез назначения му о……п…… В.Т., че “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК ……… със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, има вземане спрямо него в размер на 448,15(четиристотин четиридесет и осем лева и 15 ст.) лева главница за периода 02.06.2017 г. – 16.01.2019 г., 68,42(шестдесет и осем лева и 42 ст.) лева мораторна лихва за забава за периода ……, законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - …… до окончателното й изплащане, като до пълните претендирани суми за главница и лихва, в резултат на погасяването им по давност, ОТХВЪРЛЯ исковите претенции като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Р.С.Б. ЕГН **********, с адрес:
***, чрез назначения му о…. п….. В.Т., да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК … със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. “Шести септември” № 250, сумата от 244,34(двеста четиридесет и четири
лева и 34 ст.)лева направени разноски в хода на ч. гр. дело № …….. и по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.
Вярно с оригинала.
М.Х.