РЕШЕНИЕ

 

№   107   

 

гр. Троян, 30.04.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на четвърти април две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 1277 по описа на ТРС за 2013 год., за да се произнесе - съобрази:     

„Тиролой” ЕООД – гр. Велико Търново, представлявано от Мариан Теодоридис, чрез пълномощника си адв. Д.Д. от ВТАК е предявил срещу Й.К.Й. и И.К.Й.,*** два обективно съединени искове с правно основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД за сумата 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи и законова лихва за забава. В с. з. от 04.04.2014 г. съда на основание чл. 214 от ГПК е допуснал изменение относно размера на предявените искове, съответно главния иск по реда на чл. 45 от ЗЗД за сумата 19 488 лева и законова лихва за забава за периода 2012 г. - 2013 г. в размер на 1 497,02 лева. В подкрепа на твърдението си ищеца е ангажирал писмени и гласни доказателства и моли съда да уважи изцяло исковете и да осъди ответника да му заплати така посочените суми.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответниците е изпратено копие от ИМ и доказателствата, в законовия месечен срок е представен писмен отговор. В с. з. лично се явява И.Й. и е представляван от адвокат Е.Ц. от ЛАК, който заявява от името на доверителя си, че изцяло оспорва исковете и намира същите за неоснователни и недоказани. Ангажирани са доказателства.

От приложените към делото писмени доказателства: Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 114, том I, рег. № 1697, дело № 100 от 2011 г. на Маргарита Гладкова - Нотариус при Троянски РС, вписана в НК под № 477, Разрешение за строеж № 138/04.08.2011 г. на Община Троян; Приложение № 1 от 18.08.2011 г. към Разрешение за строеж № 138/04.08.2011 г., Договор от 30.05.2011 г. с „МИГ-03" ЕООД, Заповед № 699/26.08.2011 г. на Кмета на Община Троян,  Скица № 14011/20.04.2011 г. на Служба Кадастър гр. Ловеч, Извлечение от Инвестиционен проект, част „Архитектурна" - 5 листа, Извлечение от Инвестиционен проект, част „Конструктивна" 1 лист, Извлечение от Инвестиционен проект, част „Вертикална планировка" - 1 лист, Извлечение от Инвестиционен проект, част „Електро" 1 лист, Извлечение от Инвестиционен проект, част „В и К" - 1 лист, решение № 3661 от 08.02.1995 г. по заявление вх. № 128Ш от 23.12.1991 г., заверено на 26.11.2013 г. от ОСЗ – Троян  и писмо на Община гр.Троян от 26.08.2011 г. и преписката въз основа на която е издадена Заповед № 699/26.08.2011 г. на Кмета на Община гр. Троян, от обясненията на страните по делото и от допуснатата и изслушана съдебно-техническа  експертизи с вещо лице инж. В.П. и съдебно-икономическа експертиза с вещо лице С.Ц., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

От представения нот. акт № 114 т. І, н. д. №100/2011 г. на Нотариус М. Гладкова се установява, че „Тиролой" ЕООД е собственик на недвижим имот, находящ се в село Шипково, Община Троян, Местност Крушево, а именно: Поземлен имот № 83212.22.462, с площ от 937 кв. м, с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: за друг курортно-рекреационен обект, стар идентификатор: няма, при съседи: ПИ № 83212.22.423, ПИ №83212.501.51, ПИ № 83212.22.561, ПИ № 83212.22.562, ПИ № 83212.22.415 и ПИ № 83212.22.451.

 След закупуването на имота ищцовото дружество е предприело процедура по изготвянето на инвестиционен проект за изграждане на осем бунгала за сезонно ползване, които да бъдат отдавани под наем на туристи.  На ищцовото дрежуство „Тиролой" ЕООД е издадено Разрешение за строеж № 138/04.08.2011 г. на Община Троян да построи „Осем бунгала за сезонно ползване" в собствения си поземлен имот с идентификатор № 83212,22.462 в местността Крушево, землището на с. Шипково, Община Троян. Разрешението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 18.08.2011 г.

Като доказателство по делото е представен договор от 30.05.2011 г., сключен между представляващия ищцовото дружество Мариан Теодоридис и „Миг-03" ЕООД гр. Вършец, като в същия е договорено доставката на преносим фургон, а не на бунгала, както се твърди в исковата молба.

Още след закупуването на имота, при извършването на проектната дейност управителят на дружеството установил, че на входа на имота, от югозападна посока е поставен неподвижен метален фургон, който навлиза в собствения на дружеството имот и затваря достъпа до него. При проучване и изследване собствеността на съседите се установило, че имотът от към запад ПИ № 83212.22.451 принадлежи на първия ответник Й.К.Й.. Установило се също, че стопанисването на имота се извършва от собственика неговия внук  - втория ответник И.К.Й.. Ищеца твърди, че именно последният е поставил фургона в имота си, като част от него попада в имота на „Тиролой" ЕООД, точно на достъпа откъм пътя, и стои там и до момента и затваря достъпа до имота.

Действията по поставяне и държане на метален фургон в чужд имот - на „Тиролой" ЕООД, Й. и И.Й. са извършили без съгласието на ищцовото дружеството и в нарушение на строителните правила и норми, без разрешителни документи по действащото законодателство. Въпреки многобройните разговори на  управителя с ответниците, фургона не е отстранен.

 Ищцовото дружество е подало жалба № 3_02-447/14.06.2011 г. до Община Троян относно поставения фургон без съгласието на дружеството. По делото е приложено копие от преписката по жалбата и се установява, че служители на общината са извършили проверка на място и са установили наличието на поставения метален фургон в имота на „Тиролой" ООД, както и факта, че последния възпрепятства рационалното използване на имота. Установили също, че фургонът е поставен без съгласието на собственика на имота дружеството „Тиролой" ЕООД, а също и без строителни книжа и разрешителни документи. Издадена е Заповед № 699/26.08.2011 г. на Кмета на Община Троян, с която е наредено на Й. и И.Й. в едномесечен срок от получаване да премахнат фургона от ПИ № 83212.22.451 и ПИ № 83212.22.462 и да осигурят достъпа до собствения на ищцовото дружество имот. Ищецът твърди, че Заповедта не е изпълнена и до настоящия момент, а фургонът продължава.да затваря единствения достъп до имота.

Ищецът намира, че от противоправното поведение на Й.Й. и И.Й., изразяващо се в бездействие - непремахване на фургона, на дружеството „Тиролой" ЕООД е причинена и продължава да бъде причинявана вреда под формата на пропуснати ползи, като същият е лишен от единствения достъп до имота си и е поставен в невъзможност да навлезе в имота с нужната техника, за да монтира бунгалата, за които притежава и необходимите строителни документи. В резултат на противоправното поведение на ответниците Й. и И.Й. „Тиролой" ЕООД не може да реализира и издаденото му Разрешение за строеж № 138/04.08.2011 г. на Община Троян, чийто срок тече, а съгласно разрешението строежът следва да стартира в 3 - годишен срок от издаването му, като в 5 - годишен срок строежът следва да е завършен във фаза „груб строеж".

За изясняване на обективната истина по делото е допусната и изслушана техническа експертиза. Вещото лице инж. П. е констатирал в заключението си, че в южната част на имота на ищеца са разположени малка и голяма врата, съответно със ширина 1,10 м и 3 м. Колоните на вратите граничат с бетонна ограда, която съществува там от времето на бившата почивна станция. Инж. П. е констатирал, че фургона не закрива на място така описания стар вход, тъй като източната му част на ниво, равно със западната колона на вратата. Установено е, че западната колона не се намира на границата на процесния имот и по този начин част от фургона попада в 2,76 кв. м от имота на ищеца. При огледа на място вещото лице не е забелязало следи от строителна дейност – изравняване на терена, изливане на площадки.

Икономическата експертиза е работила по хипотетитчни задачи да изчисли реализирани приходи, в случай, че осемте бунгала са вече изградени, пуснати в експлоатация, като са установени и броя на леглата и санитарните възли. При тези изследвания вещото лице С.Ц. е изчислила чистия приход при 25 % разходи за дейността в размер на 23 760 лева и съответно законна лихва за периода 01.10.2011 г. до 10.11.2013 г. в размер на 2 201,71 лева, както и чистия приход при 30 % разходи за дейността в размер на 22 176 лева и съответно закона лихва за същия период в размер на 2 062,36 лева.        

Във връзка с така преценените доказателства и изяснена фактическа обстановка решаващия съд намира предявения иск за неоснователен и недоказан по следните съображения: съда е сезиран с иск по чл. 45 от ЗЗД, касаещ деликтна отговорност. За да бъде успешно доказана подобна претенция, следва да е налице  виновно и противоправно поведение на ответниците Й. и И.Й., което да е довело до нанесените и претендирани от ищеца имуществени вреди, изразяваща се в пропуснати ползи, като между това противоправно поведение / в случая бездействие/ и вредоносния резултат следва да е налице причинно-следствена връзка, която следва да се докаже. Настоящата инстанция след като анализира приобщените доказателства намира, че тези елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане не бяха доказани по несъмнен начин.  В тази връзка пълномощника на ответниците адв. Ц. точно е систематизирал конкретните обстоятелства по делото и е направил изводите се.

От назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният фургон не закрива съществуващия вход към имота на ищеца, който вход се състои от голяма и малка врата. При това положение остава недоказано твърдението на ищеца, че фургона е поставен на входа на имота и пречи за достъпа до същия. От друга страна в настоящия казус ищеца изрично посочва, че нанесената вреда от ответниците се изразява в пропуснати от него ползи, което се явява елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса в съответствие с правилото на чл. 154 от ГПК. По делото не бяха събрани подобни доказателства – какъв наем ще се получи от отдаването на 8 бунгала, които не само, че не са изградени, но и няма доказателства, че е поръчана тяхната изработка. От представения с исковата молба договор от 30.06.2011 г. между физическото лице Мариян Теодоридис и „Миг - 03" ЕООД гр. Вършец е видно, че същият е сключен за доставката на един брой фургон. В хода на целия процес ищеца навеждаше твърдения, че става въпрос за осем броя бунгала, които бил поръчал и капарирал, но от това доказателство безспорно се установява, че такива бунгала нито са поръчани, още по-малко капарирани. Ищеца твърди, че имота е с голяма денивилация, което предполага, че преди поставянето на бунгалата се изиска определи подготвителни действия и съответно изливане на бетонови площадки. В заключението на техническата експертиза е отбелязано, че в имота няма никакви следи от извършването на строителни работи.

Липсват преки доказателства — договор или поне предварителен такъв на ищеца с туроператорски фирми, въз основа на които да може да се формира становище за сключено или бъдещо валидно облигационно правоотношение между ищеца и трети лица по повод отдаване под наем, а от там и за получаване на определени доходи.

При така установеното следва да се приеме, че претенцията на ищеца за пропуснати ползи остана недоказана. Съгласно практиката на ВКС, пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, поради което предположението за положителна промяна в имуществото на ищеца трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна.

  Предвид на изложеното главния иск следва изцяло да бъде отхвърлен като неосноваотелен и недоказан.

При това положение ще следва да бъде отхвърлен и предявения иск за законова лихва за забава, който се явява акцесорен по отношение на главния.

При този изход на процеса и предвид разпоредбата на чл. 78 ал. ІІІ от ГПК ще следва ищецът „Тиролой” ЕООД гр. Велико Търново да бъде осъден да заплати на ответника И.Й. сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 570,00 лева. Другия ответник не е изразил искане за присъждане на разноски и няма данни по делото за сторени такива.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от „Тиролой” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Иван Хаджидимитров” № 1 В, представител Мариан Теодоридис срещу Й.К.Й., ЕГН ********** и И.К.Й., ЕГН **********, двамата с адрес *** иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата 19 488 лева, претендирано обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД законова лихва за забава, изчислена върху главницата в размер на 1 497,02 лева за периода 2012 г. -2013 г.

ОСЪЖДА „Тиролой” ЕООД, с горните данни да заплати на И.К.Й., с горните данни 570,00 – петстотин и седемдесет лева разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване по реда на глава 20 от ГПК пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

 

 

                                                                                    Районен съдия: