Р Е Ш Е Н И Е
№ 4019
гр. Варна, 02.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на втори септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 18625 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба от Г.М.М., с ЕГН ********** и адрес *** срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, с
което са предявени обективно кумулативно съединение искове с правно основание
чл.71, ал.1 ЗЗДискр:
Установяване
на нарушение на ответника по чл.5 от Закона за защита на дискриминацията,
изразяващо се в изграждането и поддържането на архитектурна среда, която
затруднява достъпа на лица с увреждания на територията на Затвора гр.Варна за
периода от 2006г. до 31.12.2016г., на основание чл.71, ал.1 ЗЗДискр.
Осъждане
ответника да преустанови нарушенията, изразяващи се в изграждането и
поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица, с
увреждания на територията на Затвора гр.Варна;
Осъждане
ответника да заплати на ищцата сумата от 30000 /тридесет хиляди/ лева,
представляващо обезщетение за неимуществени вреди, представляващи стрес и
притеснение, унижение на човешкото достойнство, усещане за безпомощност,
чувство за безизходица, психическо разстройство от дискриминационното поведение
на ответника за периода 2006г. – 31.12.2016г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
присъдената сума..
Ищцата основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че нейният брат М.Л.Ж. търпи наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Варна.
В процесният период от 2006г. до 2016г. ищцата била неравностойно третирана по признак „увреждане“ в сравнение с други лица, които не са затруднени в придвижването относно поддържането на архитектурна среда, която затруднявала достъпа ѝ до сградата на Затвора гр.Варна при осъществяване на правата ѝ по свиждане с брат ѝ М.Л.Ж., както и не били осигурени алтернативни възможности за връзка с лишения от свобода по отношение на записването за свиждане, адекватни на здравословните затруднения в придвижването.
Ответната дирекция била юридическо лице на бюджетна издръжка и в периода от 2006г. до 31.12.2016г. имала задължения да поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места. В затвора гр.Варна липсвали изградени съоръжения, осигуряващи достъпен вход за лица като ищцата, които имали физически увреждания, или съответно липсвал достъпен маршрут и елементи за преодоляване на различни височини вследствие на разликата между нивата на терена в съответствие с изискванията на Наредба №4 от 01.07.2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението.
Ищцата твърди, че за да осъществени достъп с лишен от свобода било необходимо да се запише на място в деня, определен му по график да осъществи такъв в интервала от 07:00 часа до 08:00 часа. На ищцата не била предоставена възможност да направи записването по начин, който да е съобразен с физическите ѝ затруднения – предварително, по електронен път, телефон или чрез друго лице. По този начин ищцата трябвало да осъществи престой в чакалнята на затвора понякога по три часа без осигурен достъп до помощни средства за придвижване, обособено място за сядане и обособен санитарен възел и мивка за хора с увреждания в двигателния апарат. Липсвали монтирани рампа или поне парапет, които да подпомогнат движението на ищцата. Такива не били изградени в пенитенциарното заведение от портала, през чакалнята, до залата за свиждане. Ищцата установила, че няма как да се придвижва в самата сграда на затвора. На входа нямало изградено съоръжение – рамка, подстъп с помощта, на което да се влезе в сградата от хора с двигателни проблеми. В сградата се налагало да преодолява стълби, което било изключително трудно за ищцата и невъзможно без чужда помощ. По тази причина се налагало ищцата всеки път, когато посещавала брат си да ползва помощта на поне двама човека, непознати за ищцата – също посетители на пенитенциарното заведение, които да ѝ оказват съдействие, за да преодолее липсата на достъпен вход и някой да придържа ищцата при движение от пост 1 на затвора до залата за свиждане.
Моли за уважаване на предявените искове, на посочените в исковата молба и уточняващите я молби основания..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове, като недопустими.
Ищцата не била лишена от свобода, поради което и не попадала сред лицата с правен интерес да претендират вреди причинени от действия или бездействия на ответника, обвързани с престой в Затвора гр.Варна.
В условията на евентуалност исковете се оспорват по основание и размер.
Свиждането било законово-регламентирано право на лишения от свобода и било акт на добра воля от страна на посетителите, поради което не можело ответника да носи отговорност за действия на ищцата или за нейни неудобства, които е търпяла по време на свижданията си с лишения от свобода М.Л.Ж.
Администрацията на ответника съдействала на лишените от свобода за поддържане на контакти с външния свят като осигурявала време и място за провеждане на свиждането при спазване на изискванията за безопасност и сигурност.
За да е налице дискриминация било нужно да се установи различно, при това по-неблагоприятно третиране на дискриминирания субект. По смисъла на чл.9 ЗЗДискр ищцата следвало да представи в производството факти, въз основа на които да може да се изгради предположение, че спрямо нея е извършена дискриминация.
Действията на служителя на ответника относно изпълнение на наказанието лишаване от свобода не били дискриминационни, а напротив – обезпечавали законово регламентираните права на лишените от свобода. Начинът и реда за осъществяване на свиждане на лишените от свобода с техните близки били еднакви за всички и в този смисъл липсвала проява на пряка или непряка дискриминация.
Моли за отхвърляне на предявените искове и прави искания по доказателствата.
В открито съдебно заседание страните поддържат изложеното в исковата молба и в отговора по нея и правят искане за присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От представено с
исковата молба удостоверение за родствени връзки издадено от Община Варна се
установява, че М.Л.Ж., с ЕГН ********** е едноутробен брат на ищцата Г.М.М.
/л.3 от адм.д.№ 119/2017г. по описа на Адм. съд гр.Варна/.
Ищцата е
освидетелствана от ТЕЛК за общи болести II-ри състав при МБАЛ „Св. Анна“ – Варна като е
установено 100% трайна неработоспособност с чужда помощ при поставена водеща
диагноза „детска церебрална парализа“. В представеното експертно решение се
посочва, че лицето не може да се самообслужва, поради което е определена чужда
помощ /л.5 и л.67 от адм.д.№
119/2017г. по описа на Адм. съд гр.Варна/.
По делото е
постъпила справка изготвена от Началника на Затвора гр.Варна, от която се
установява, че М.Л.Ж., с ЕГН ********** е постъпил в Затвора гр.Варна на
12.10.2006г. като подсъдим по НОХД № 2244/2006г. на Окръжен съд гр.Варна. На
16.12.2008г. е получена за изпълнение присъда по НОХД № 2244/2006г. на Окръжен
съд гр.Варна за срок от 13 години при строг режим. На 30.03.2010г. е получена
за изпълнение присъда по НОХД № 1873/2008г. на Окръжен съд гр.Варна, с която М.Л.Ж.
е осъден на Доживотен затвор без замяна при специален режим за убийство на две
лица от женски пол. При групиране на наказанията е определено общо наказание
Доживотен затвор без замяна при Специален режим. Началото на изтърпяване на
наказанието е започнало на 27.07.2005г., като лицето е поставено на специален
режим на 30.03.2010г. С протокол
№5/05.10.2016г. на комисията по чл.73 ЗИНЗС режимът е изменен на строг. М.Л.Ж.
провеждал свиждания в Затвора гр.Варна по определен график утвърден от
Началника на затвора – втора и четвърта събота от месеца. Свижданията се
провеждали в стая за свиждания съобразена със законовите норми, както и
останалите лишени от свобода. Представен е и график на проведените свиждания на
М.Л.Ж. в периода от 18.01.2014г. до датата на изготвяне на справката
21.04.2017г., в който период ищцата е осъществила свиждания със своя брат М.Л.Ж.
32 пъти /л.56-58 от адм.д.№ 119/2017г. по описа на Адм. съд гр.Варна/.
В отделно писмо
изготвено от Началника на Затвора гр.Варна се посочва, че в затвора няма
изградени специални съоръжения за инвалиди. Затвора гр.Варна разполага с
чакалня за свиждане обзаведена с маси и столове, с осигурено централно парно
отопление през зимния сезон, наличен санитарен възел и течаща вода достъпни за
лишените от свобода и техните посетители. Няма специално изградени съоръжения
за инвалиди от портала на Затвора гр.Варна до мястото за свиждане, като достъпът
до мястото за свиждане е осигурен чрез вътрешно стълбище и вграден в стените
парапет /л.59 от адм.д.№ 119/2017г. по описа на Адм. съд гр.Варна/.
За изясняване на
фактическата страна на спора по делото са събрани гласни доказателства
посредством разпит на свидетелите Ф.Д.К. и Д.В.П., водени от ищцата и С.М.Т.,
воден от ответната страна.
В показанията си
св. К., първа братовчедка на ищцата,
твърди, че в периода от 2006г. до 2016г. са се виждали един два пъти.
През този период свидетелката, както и ищцата посещавали Затвора гр.Варна. Записването
за свиждане с лишени от свобода, които изтърпяват тежък режим се осъществявало
до 8 часа сутринта на мястото, където се приемат храните. Докато траело
записването се чакало в нещо като навес, като отвън и вътре имало няколко
пейки, където е чакалнята. Ищцата трябвало да има придружител за да отиде на
свиждане. В самото място нямало приспособен санитарен възел за хора като нея.
До мястото за свиждане се минавало през детектор, след което имало един двор и
коридор, в който имало стълби водещи до втория етаж на сградата, където са
свижданията. Липсвали съоръжения за хора с увреждания. Ищцата споделила на
свидетелката, че е имало случаи, в които
не може да се качи горе и са смъквали брат ѝ долу за свиждането. В
други случаи ищцата карала другите хора, които са там за свиждания да ѝ
помагат.
Свидетелката П.
заявява, че познава ищцата, защото имали братя в затвора и се налагало да бъдат
общо на свиждане. Ищцата идвала със специална кола за инвалиди и лицата, които
са дошли за свиждане ѝ помагали да слезе и да се придвижи до мястото,
където приемат пратката ѝ. Ищцата не можела да носи торбичка или дори да
слезе от колата сама, поради което и ставало малко неприятно понякога. Братът
на свидетелката до около месец преди заседанието бил в Затвора гр.Варна и
поради това свидетелката и ищцата се виждали по време на свижданията в затвора
гр.Варна. За записването имало една малка стаичка, преди да се влезе в затвора
имало три-четири стъпала, след което се влизало вътре, правело се записването.
После се чакало да вземат храната и посетителите на групи били пускани на
свиждане. Според свидетелката, ищцата не можела без подкрепа да се качи на
втория етаж. Свидетелката и други близки на затворници помагали на ищцата да се
качи. Поне един човек обезателно трябвало да помогне на ищцата. Записването
било до 8 часа, а докато се вземат пратките ставало девет и половина – десет и
тогава започвали свижданията. Имало две пейки и една стаичка, но нямало нищо за
хора с увреждания. Санитарния възел не можел да се ползва защото било много
мръсно и трябвало да се слезе 7-8 стълбички, нямало рампа или парапет. До
мястото за свиждане нямало никакви съоръжения за хора с увреждания. Имало само
един елементарен дървен парапет. Братът на ищцата направил специална жалба за
да пускат ищцата с първата група, нямало други привилегии за ищцата. На ищцата
ѝ ставало неприятно, че други близки на лишените от свобода носели
чантите ѝ и трябвало да ѝ помагат за слизане от буса.
Ставало и много неудобно и я успокоявали.
Според показанията
на св. Т., той работил в Затвора гр.Варна от 2000г., като е работил на всички
постове, познава М.Л.Ж. и е присъствал на свижданията му. Най-редовен посетител
на М.Л.Ж. била сестра му. Свидетелят заявява, че не е имало различно отношение
спрямо ищцата при свижданията. След като се запишели гражданите отвън за
посещение, се определяли групите и когато дойде ред да влиза посочената група
се повиквали поименно, минавали през металотърсач и
се провеждал инструктаж- какво могат и какво не могат да правят по време на
свиждането. По принцип посетителите се придружавали от двама надзиратели – един
отпред и един отзад. След като се качат посетителите, те се вкарвали в стаята
за свиждане, като в това време влизали и осъдените. След влизането и на
последният посетител започвало да тече времето за свиждане, което било около 45
минути. Ищцата се придвижвала на собствен ход като цяло, а понякога била
подпомагана от други лица, когато трябвало да се носи нещо. Ищцата се държала
за поставеният на стълбището масивен дървен парапет с метална основа. Ищцата
сама се придържала по парапета, а чуждата помощ, когато имало такава била
минимална. Свидетелят твърди, че условията, които са до мястото за свиждане не
са затруднявали ищцата и тя никога не е носена на количка. Когато е минавала
през металотърсача е изчаквана, защото видимо се
движела трудно. Нямало изградена рампа и когато се налагало да идват хора,
които не могат да се движат се вкарвали на ръка, а ако имат инвалиден стол се
вкарвали с него. На местата където се записвали гражданите имало пейки и
столове. С влизането гражданите предоставяли личните си карти и продуктите и не
било необходимо да се стои повече там по време на проверката на багажа.
Посетителите чакали в зала, която е с пейки и столове. Нямало специален
санитарен възел за хора с увреждания, но имало санитарен възел, до който имало
парапети. На свидетеля не му е известно да са правени искания до ответната
главна дирекция за изграждане на рампа и санитарен възел за хора с увреждания.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Производството по
делото е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.71, ал.1 ЗЗДискр.
Ищцата е посочила
като ответник Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието. Исковите
претенции се явяват процесуално допустими, тъй като се твърди нарушение по чл.5
от ЗЗДискр. по признак увреждане. Съгласно чл.6, ал.1
ЗЗДискр. забраната за извършване на дискриминация
действа спрямо всички при упражняване и защита на предвидените в Конституцията
и законите на Република България права и свободи. Ищцата не е лишено от свобода
лице, но в процесния период е осъществявала свиждания с лишен от свобода, който
е изтърпявал наказанието си в Затвора гр.Варна. За нея съществува правен
интерес от установяване на нарушение по чл.5 ЗЗДискр.
и преустановяване на нарушението, още повече, че с оглед наложеното на М.Л.Ж.
наказание ищцата е продължила свижданията с него и след процесния период.
Ответната главна
дирекция осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата
за лишаване от свобода и пробационните служби,
съгласно чл.12, ал.1 ЗИНЗС и като юридическо лице на бюджетна издръжка е
пасивно процесуално и материално легитимирано да отговаря по предявените
искове.
По отношение на
направеното от ответника възражение за погасяване по давност на исковете следва
да се отбележи, че доколкото в ЗЗДискр липсват
специални разпоредби, то са приложими общите разпоредби на Закона за
задълженията и договорите. Срокът за погасяване по давност на правото на иск
тече от момента на извършване на правонарушението, но в случаи, в които
нарушението се изразява в продължително действие/бездействие, то срокът за
погасяване на правото на иск ще започна да тече едва от прекратяването на
нарушението, дискриминационното поведение. В случая се твърди наличието на
дискриминационно отношение и към момента на предявяване на иска, поради което и
възражението на ответника за погасяване по давност на правото на иск се явява
неоснователно.
Съобразно
твърденията на страните по делото е разпределена и доказателствената тежест между
тях с доклада по делото. В тежест на ищцата е възложено да установи описаното в
исковата молба дискриминационно поведение от страна на служителите на
ответника, претърпени неимуществени вреди (естество и интензитет), както и
причинна връзка между действията/бездействието на служителите на ответника и
вредите. В тежест на ответника бе да докаже твърденията
си, от които черпи изгодни правни
последици - равното третиране на ищцата
спрямо останалите посетители на Затвора гр.Варна, включително тези без физически
проблеми, както и възможността на ищцата за придвижване до мястото за свиждане
в Затвора гр.Варна и липсата на затруднения до придвижването ѝ до там.
От събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите се установи, че в
процесния период ищцата е посещавала на свиждане брат си М.Л.Ж. в Затвора
гр.Варна. Свижданията са провеждане след записване на посетителите до 08:00
часа на съответния ден, след което е започвала проверка на багажа им, като след
това около 09:30 до 10:00 часа започвало свиждането на групи от по няколко
човека. Помещенията за свиждане се намират на втория етаж, като в Затвора
гр.Варна няма специално изградени съоръжения за инвалиди от портала на Затвора
гр.Варна до мястото за свиждане, а достъпът до мястото за свиждане е осигурен
чрез вътрешно стълбище и вграден в стените парапет. От представените експертни
решения, както и от показанията на свидетелите, включително и воденият от
ответната страна се установява, че ищцата е лице с двигателно физическо
увреждане.
Исковата претенция
по чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр се явява основателна по
отношение на твърдяното нарушение изразяващо се в изграждане и поддържане на
архитектурна среда, която затруднява достъпа на хора с увреждания до и в
сградата на Затвора гр.Варна. Налице е по-неблагоприятно третиране на хората с
увреждания и в частност на ищцата при осъществяване на свиждания с лишените от
свобода, които изтърпяват наказанията си в Затвора гр.Варна. Помещенията за
свиждане се намират на втори етаж на сградата, като липсват съоръжения за
инвалиди за достигане от входа на затвора до тези помещения. В този смисъл са и
показанията на свидетеля воден от ответната страна, че в случай, че
посетителите не могат да се движат или са в инвалиден стол, то те се пренасяли
на ръка или с инвалидния стол. Местоположението на помещенията за свиждане и
липсата на подходящ достъп до тях за лица с физически увреждания представлява
неравностойно третиране на тези лица и дискриминация по смисъла на Закона за
защита от дискриминация. Лицата с физически увреждания през процесния период са
били в по-неблагоприятно положение и затруднение при осъществяване на свиждане
с лишените от свобода спрямо лица без двигателни физически увреждания. Без
значение за наличието на дискриминация се явява дали е налице умисъл за такова
неравностойно третиране.
След като се
установи наличието на дискриминация и неравностойно третиране по признак
увреждане и липсват данни да е прекратено това положение, то доказана и
основателна се явява и исковата претенция по чл.71, ал.1, т.2 ЗЗДискр. за осъждане на ответника да преустанови
нарушението.
По отношение на
третата искова претенция за присъждане на обезщетение за вреди следва да се
установи, както неправомерното поведение на ответника (извършването на дискриминация
спрямо ищцата), така също и настъпилите за ищцата вреди и причинно-следствената
връзка между констатираната дискриминация и настъпилите за ищцата вреди. Обезщетението
за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда, като съобрази
обществения критерий за справедливост и действително претърпените от ищеца
неимуществени вреди. В процесния случай, за да определи размера на дължимото
обезщетение, съдът следва да съобрази продължителния период на извършеното
неравностойно третиране, както и проведените множество свиждания между ищцата и
лишено от свобода лице в Затвора гр.Варна през този период. От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установи, че на ищцата се е налагало да
ползва помощ от другите посетители в затвора, от което ѝ ставало неудобно
и неприятно и се налагало да я успокояват. Неприятните изживявания на ищцата
породени от поддържаната от ответника архитектурна среда, която затруднява
достъпа на лица с увреждания са претърпени в продължителен период от време и
при множество посещения в затвора гр.Варна, но по делото липсват доказателства
за претърпени негативни емоционални преживявания по вид и интензитет посочен в
исковата молба и в представените писмени бележки и които да обосноват
присъждане на обезщетение в претендираният размер. Съгласно установената по
делото форма на дискриминация и претърпени от ищцата неимуществени вреди, то
настоящия състав на съда намира за справедлив размер на обезщетението по чл.71,
ал.1, т.3 ЗЗДискр. сумата от 2000 лева, като за
горницата над този размер до пълния претендиран размер от 30000 лева исковата
претенция следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
В полза на ищцата
е оказана безплатна правна помощ и на адвоката следва да бъде определено и
присъдено възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Възнаграждението
се определя в размер на 670 лева, от които 300 лева за оказаната правна помощ и
процесуално представителство по неоценяемите искове за установяване на
нарушението и осъждане ответника да го преустанови и 370 лева за оказаните
правна помощ и процесуално представителство по осъдителния иск с правно
основание чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр.
С оглед отхвърляне
на предявения осъдителен иск с по-голямата му част и на основание чл.78, ал.8 ГПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в размер на 200 лева. Разноски в посочения размер следва
да се възложат в тежест на ищцата.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация, че през периода от началото на 2006г. до 31.12.2016г. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието е извършвала ДИСКРИМИНАЦИЯ по признак “УВРЕЖДАНЕ” спрямо Г.М.М., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания на територията на Затвора гр.Варна.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието ДА ПРЕУСТАНОВИ НАРУШЕНИЯТА, изразяващи се в поддържане на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица, с увреждания на територията на Затвора гр.Варна, на основание чл.71, ал.1, т.2 от Закона за защита от дискриминация.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.М., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от извършената в периода от 2006г. до 31.12.2016г. дискриминация, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция за горницата над 2000 лева до пълния претендиран размер от 30000 лева, на основание чл.71, ал.1, т.3 от Закона за защита от дискриминация.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието ДА ЗАПЛАТИ на адв.М.К. – АК Варна сумата от 670 /шестстотин и седемдесет/ лева, представляваща възнаграждение за оказана на ищцата безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Г.М.М., с ЕГН ********** и адрес
*** ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство
на правосъдието сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща направени по делото
разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: