№ 2396
гр. Бургас, 10.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501623 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК,вр.чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по повод частна жалба с вх. № 7361/26.08.2022г., по описа на НРС,
подадена от „Пайонир девелопмънт“ ЕООД с ЕИК-*********, представлявана от
управителя Красимира Тодорова-Хрисанова, чрез адв. Р. Данков от АК-Варна с
посочен съдебен адрес в гр.Варна, ул.Бдин № 21А, ет.3, офис 7 против Определение №
908/28.07.2022г. по гр. д. № 164/2022г. на РС-Несебър, с което съдът е оставил без
уважение молба на частния жалподател за изменение по реда на чл.248 ГПК на
определение № 863/15.07.2022г. постановено по същото дело в частта за разноските за
намаляване с ½ на определеното възнаграждение на особения представител на
ответника.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на определението и моли
за неговата отмяна. Навежда, че решаващият извод на съда е неправилен, тъй като в
конкретния случай не се касае до действия по процесуално представителство, каквито
не са извършени от процесуалния представител на ответната страна, а само до
подаване на писмен отговор и получаване на съдебни книжа; счита, че определеното
адв.възнаграждение е силно завишено и неотговарящо на сложността на извършените
две действия, като съдът не е обсъдил тези възражения за прекомерност на въззивника
при постановяване на обжалваното определение. Допълва и че съдът неправилно е
изчислил дължимото възнаграждение на особения представител, тъй като е определил
възнаграждение за всеки отделен предявен иск, а е следвало да съобрази, че всяка от
предявените претенции произхожда от едно материално правоотношение и да
определи възнаграждението възху сбора от всички претенции и след това да редуцира
същото с ½.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок
по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице с правен интерес от обжалването против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Бургаски окръжен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди
доводите по частната жалба, намира за установено следното:
Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба,
1
подадена от „Пайонир девелопмънт“ ЕООД с ЕИК-********* за осъждане на Е. С. с
Булстат ********* да заплати неплатена такса поддръжка в размер на 4537,21лв. за
2019г., ведно с лихвата върху нея за периода от 15.02.2019г. до 10.02.2022г. в размер на
1383,96лв.; неплатена такса поддръжка от 4537,21лв. за 2020г., ведно с лихвата върху
нея за периода от 15.02.2022г. до 10.02.2022г. в размер на 924,05лв.; неплатена такса
поддръжка в размер на 4537,21рн. За 2021г., ведно с лихвата върху нея за периода от
15.02.2021г. до 10.02.2022г. в размер на 462,58лв., вължими по договор за поддръжка и
управление на курортен комплекс „Емералд ризорд Равда“ № ММС-S-PD/103-07-
06/20.07.2006г..
С разпореждане № 1343/17.05.2022г. е установена редовността на връчването на
съобщението с преписи от исковата молба и приложенията към нея на ответницата по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, определен е депозит в размер на 1240лв. за особен
представител на ответницата по реда на чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от НМРАВ, вр.чл.47, ал.6
ГПК, възложено е внасянето му от ищцовата страна и е разпоредено изпращането на
искане до АК-Бургас за определяне на адвокат за назначаването му като особен
представител.
След внасяне на определения депозит от ищеца и посочването на адвокат от
БАК с Разпореждане № 684/03.06.2022г. по реда на чл.131 ГПК адв.Ив.Тенев е
назначен за особен представител на ответницата Е. С., като е възпоредено да му бъдат
връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея за писмен отговор. Видно
от приложено съобщение исковата молба е връчена на особения представител на
14.06.2022г.. В месечния срок на 11.07.2022г. особения представител е депозирал
писмен отговор, с който претенциите се оспорват, тъй като апартамента за който се
претендират такси за поддръжка не е собственост на ответницата, за което е приложена
справка от АВ.
С молба от 07.07.2022г. ищецът е заявил отказ от иск и е поискал прекратяване
на производството по делото, тъй като с ответницата е сключен предварителен договор
за покупко-продажба на процесния имот. Депозирана е и втора молба на 07.07.2022г. за
определяне и изплащане на възнаграждение на особения представител в размер на ½ от
внесения депозит, тъй като производството е приключило преди провеждане на
съдебно заседание, като останалата половина да бъде възстановена на ищеца.
Постъпила е молба от 11.07.2022г. от особения представител, че е уведомен за
постъпилата молба по чл.233 ГПК, че счита действието за валидно извършено
доколкото е налице представителна власт за това действие за палномощника. Моли да
бъде съобразено, че ответницата по никакъв начин не е давала повод за завеждане на
делото, а назначеният особен представител е депозиралв срока по чл.131 ГПК писмен
отговор, като в такъв случай съобразно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК съдебно-
деловодните разноски, включително и депазита за особен представител не следва да се
възстановяват на ищеца, като моли да му бъде изплатено следващото му се адвокатско
възнаграждение.
С определение № 863/15.07.2022г. производството по делото е прекратено
поради направения отказ от иск по чл.233 ГПК и е постановено изплащането на сумата
от 1240лв. от внесения депозит на особения представител на ответницата.
В срока по чл.248 ГПК ищецът е поискал писмено изменение на горното
определение и намаляване на осн.чл.47, ал.6 ГПК с ½ на горната сума за изплащане на
особения представител, а останалата ½ да бъде възстановена на ищеца, тъй като
особения представител не е извършил други процесуални действие освен да депозира
писвен отговор. Счита, че при това положение сумата по целия депозит се явява
прекомерно възнаграждение за особения представител.
2
С обжалваното тук определение № 908/28.07.2022г. молбата по чл.248 ГПК на
ищеца за намаляване с ½ на възнаграждението на особения представител е оставено
без уважение като неоснователно. Видно от мотивите на определението, съдът е
обяснил, включително и чрез съответните изчисления, че е определил размера на
дължащото се минимално адв.възнаграждение по НМРАВ за всеки от предявените
общо шест искови претенции като общата сума е в размер на 2569,68лв., приложил е
разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК като е намалил този размер с ½ при което е
разпоредил внасяне на депозит от 1240лв. и тъй като това е размерът на изначално
намаленият на половина размер на минималното адв.възнаграждение за особения
представител не са налице основания за допълнителното му намаляване.
Обжалваното определение е правилно.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски
при прекратяване на делото.
В конкретния случай не се спори по основанието, а по размера на разноските
за адвокатско възнаграждение за назначения на ответника особен представител.
Неоснователни са съображенията на частият жалбоподател досежно начина, по който е
определен размера на тези разноски. Това е така, защото в конкретния случай е
приложима НМРАВ, а съобразно чл.2, ал.5 от наредбата за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно. Именно при съобразяване на тази разпоредба, както и на чл.36, ал.2 ЗА
съдът е определил депозит за адв.възнаграждение за всеки от предявените искове,
съобразно материалния интерес, след което както е посочил и в разпореждането си е
редуцирал депозита с ½, като получената по този начин сума от 1240лв. е внесена от
ищеца. Тази сума е определена и за изплащане на особения представител. Следва да се
посочи, че макар да е в колизия с посочените разпоредби, но дори при сумиране на
материалния интерес от предявените искове, то определеното по чл.7, ал.2, т.4 от
НМРАВ минимално възнаграждение възлиза на 1021,47лв.. тук в допълнение следва да
се каже и че при определяне на адв.възнаграждения липсва разпоредба аналогична на
разпоредбата на чл.72 ГПК за определяне на една държавна такса при съединяване на
искове за защита на един интерес, напротив приложими са разпоредбите на чл.36, ал.2
от ЗА, препращащ към разпоредбата на чл.2, ал.5 НМРАВ, които са правилно
приложени и в обжалваното определение.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Настоящото определениео не подлежи на обжалване на осн.чл.280, ал.3 ГПК.
С оглед горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 908/28.07.2022г. по гр. д. № 164/2022г. на
РС-Несебър.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4