№ 278
гр. Габрово, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Габриела Б. Илиева
при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20254200500477 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 198 от 19.05.2025 г. по гр. д. № 1751 по описа за 2024 г. на Районен съд
– град Габрово, съдът е осъдил *****, ЕИК *****, с адрес: гр. Габрово, пл. „*****” № 3,
представлявана от Кмета ТТ.В.Х.а, с пълномощник юрисконсулт Я да заплати на П. Н. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „***** № 14, ет. 4, ап. 8, с пълномощник адвокат
С. Б. от АК-Габрово, сумата от 800,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, на основание чл. 49 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата
считано от датата на увреждането - 26.11.2023г. до окончателното й изплащане. Отхвърлил е
предявения иск по чл. 49 от ЗЗД в останалата част, над сумата от 800,00 лв. до размер на
претендираната сума от 3 000,00 лв., като неоснователен и недоказан. Осъдил е *****, ЕИК
***** да заплати на П. Н. П., ЕГН ********** направените разноски по делото съразмерно с
уважената част от иска в размер на 334.93 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Осъдил е
П. Н. П., ЕГН ********** да заплати на *****, ЕИК *****, направените разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на
146.67 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Срещу горното решение е постъпила е въззивна жалба от *****, с която обжалва
постановеното решение постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост на крайния съдебен акт. Счита, че съдът неправилно е приел, че
трябва да бъде ангажирана отговорността на ***** за настъпилото събитие. Твърди, че от
събраните по делото доказателства не може да се заключи, че е спазен фактическия състав
на чл. 49 от ЗЗД, тъй като не са били доказани всички елементи от фактическия състав на
деликта, в това число неимуществените вреди, настъпили в резултат на паднали клон и
противоправното бездействие – неизпълнение на задължение от страна на общината, а оттам
1
и и вредите в резултат на бездействието. Счита, че първоинстанционния съд не е обсъдил
приложените писмени доказателства, установяващи активната работа на общинските
служители. Не са коментирани свидетелските показания на тримата работници, които са
били еднопосочни и взаимно допълващи се и непротиворечиви.
Сочи, че няма нормативно изискване за третиране с боя или друг вид препарат, който
да предпазва дървото от навлизането на дърворазрушаващи патогени, каквото виждане е
прието от съда, осланяйки се на твърдяното в изготвената експертиза.
Счита, че не е следвало да се кредитират свидетелите на ищцовата страна, тъй като се
явяват заинтересовани лица от изхода на делото.
Сочи, че по никакъв начин не се коментира наличието на изключително виновно
поведение на ищцата, тъй като е паркирала върху зелени тревни площи, върху които няма
право да поставя автомобила си и не би се стигнало до вредоносния резултат. Счита, че не са
доказани реално причинения дискомфорт и притеснения. Сочи, че съдът не е коментирал
наличието на втори автомобил в семейството и наличието на градски транспорт близко до
дома на ищцата.
Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да се
отхвърли изцяло исковата претенция на ищцата. В условията на евентуалност моли да се
намали присъденото обезщетение. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззивна жалба срещу постановеното решение е постъпила и от адвокат Б., като
процесуален представител на П. Н. П.. Обжалват постановеното решение, в частта с която е
отхвърлена исковата претенция по чл. 49 от ЗЗД за сумата над 800,00 лв. до размера на
претендираната сума от 3 000,00 лв., както осъждането на П. за разноски.
Счита, че съдът е нарушил материалния и процесуалния закон, като в изложените
мотиви не е направена коректна преценка на доказателства.
Сочи, че същественото нарушение на съдопроизводствените правила се състои в
недопускането на доказателственото искане за изготвяне на съдебно- психологическа
експертиза и превратно тълкуване на гласните доказателства, както и липсата на мотиви в
решението.
При определянето на размера на обезщетението, съдът е допуснал съществено
нарушение на материалния закон, тъй като не е съобразил поотделно и в съвкупност
преживените и преживяваните от ищцата страдания, неудобства и притеснения. Моли да се
отмени решението в обжалваната част и прави доказателствени искания. Претендира
разноски.
Отговор на въззиваната жалба на П. е постъпил от *****. Счита, че подадена жалба е
допустима, но разгледана по своето същество се явява неоснователна. Взема становище по
направените доказателствени искания.
По направените доказателствени искания съдът се е произнесъл с определение рег. №
739 от 22.07.2025 г., като ги е оставил без уважение.
Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в
съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в
процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Пред районен съд – гр. Габрово е образувано гр.д. № 1751/2024 г. по искова молба на
2
П. Н. П. против *****, в която са изложени твърдения за причинени неимуществени вреди в
размер на 3 000,00 лв., настъпили в резултат на паднало дърво на 26.11.2023 г. и увредили
Фиат Хрома, с рег. № *****, ведно със законната лихва от датата на увреждането 26.11.2023
г., както и направените по делото разноски.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 26.11.2023 г., в следствие на паднало
дърво в междублоковото пространство са нанесени сериозни материални щети върху
притежавания от ищцата лек автомобил. За лошото състояние на дърветата е подаван сигнал
до ответника още през 2019 г. и не е обърнато внимание. Щетите по автомобила били
описани в Опис на претенция № ***** г. от ЗК „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ по
застраховка „Авто Каско“. В следствие на гореописаното събитие ищцата е претърпяла
неимуществени вреди- силно главоболие, сърцебиене, безсъние, постоянна тревожност,
неудобства и социален дискомфорт.
В исковата молба излага твърдения, че липсата на личен транспорт, с който да се
предвижва до работното си място и да води дъщеря си на извънкласни форми са й
причинили изключителен стрес и дискомфорт. Трябвало е да се моли на колеги и близка или
да ползва частни таксита, за да се предвижва. До ответника е отправила молба за заплащане
обезщетение с вх. № ИЕ-03-02-112 от 06.03.2024 г., в размер на 3 000,00 лв., но не е
получила отговор.
С отговора на исковата молба се оспорва предявения иск като твърдят, че лекият
автомобил е бил паркиран на нерегламентирано за целта място; ищцата не е станала
очевидец на случилото се, като същата не възприела непосредствено събитието, не е
присъствала фактически на мястото, не е била в автомобила или около него. Разбрала е за
случилото се впоследствие, т.к. не е била пряк свидетел на случилото се и няма как да
изпита такъв сериозен страх и дискомфорт; Във връзка с твърдените неудобства свързани с
пътуването на детето сочи, че наблизо има спирки на градския транспорт; възразяват
относно какъв е бил ремонта на автомобила и неговата продължителност. Сочи, че ищцата
не е посочила дали е претендирала неимуществени вреди и от застрахователя по сключената
застрахователна полица. Моли да се отхвърли иска изцяло, като неоснователен. Прави
искане за привличане на трето лице помагач на ЗАД „*****“.
С определение № 53 от 22.01.2025 г., съдът е оставил без уважение искането за
привличането на ЗАД „*****“, като трето лице –помагач на страната ответника *****, като
неоснователно, поради липса на интерес за привличане.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 26.11.2023 г. , около 05,14
ч. в РСПБЗН – Габрово е получено съобщение за оказване на техническа помощ –
отстраняване на дърво, паднало върху лек автомобил, находящ се на паркинг пред жилищна
сграда с адрес гр. Габрово, ул. „*****“ 14 /удостоверение рег. № 7214000-444, екз. 2 от
27.11.2023 г./. Към ЗАД „*****“ е предявен претенция по щета № 51-06020-
0601/23/27.11.2023 г. за автомобил Фиат Хрома, с рег. № *****, за който има сключена
застраховка „Авто Каско“. Претенцията за неимуществени вреди е предявена на 06.03.2024 г.
пред *****. От общината са изпратили отговор, че не намират основание да заплатят
претендираното обезщетение в размер на 3 000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди
на 03.04.2024 г.
От писма издадени от ***** на 29.08.2019 г., 23.12.2019 г., 29.07.2021 г., 14.07.2021 г.
се установява, че по подадени сигнали от кмета на ***** е разрешено да се оформят
короните на дърветата през есенно-зимния сезон, извършват се дейности по оформяне на
короните на дърветата и е възложено на ОП „Благоустрояване“ да се премахнат сухите
дървета. Писмо за премахване на два броя дървета брези, намиращи през входа на ул.
„*****“ № 10, вх. Б в гр. Габрово са подали живущите до кмета на ***** на 12.10.2017 г.
Към писмото е приложена подписка. В отговор общината са уведомили живущите, че към
момента на огледа от експерти от дирекция „Инфраструктура и екология“ се констатира, че
3
колони в короната на дърветата имат частични просъхвания. Сигнал за опасно дърво е
изпратен на 16.10.2018 г. от И.А. до общината. С писмо от 24.10.2018 г., лицето е било
уведомено, че на ОП „Благоустрояване“ е възложено да премахне крушата, находяща се до
жилищен блок на ул. „*****“ до № 14, вх. В. Нова молба до кмета на общината от живущите
е подадена на 27.10.2021 г. за отрязването на корените на липите и бреза.
От справката изготвена от Националния институт по метеорология и хидрология,
Филиал Плевен се установява, че на 25.11.2023 г. от запад на изток, през територията на
страната е преминал циклон, който е създал валежна обстановка със значителни количества
на валежите и образуване на снежна покривка. От 15,00 ч. на 25.11.2023 г. до 18,00 ч. на
26.11.2023 г. е валяло сняг, който е довел до натрупване на снежна покривка с дебелина 42
см. Снегът е мокър и тежък. На 25 и 26 ноември 2023 г. в климатична станция Габрово е
измерен слаб до умерен северозападен вятър със средна скорост около 4 м/с.
Приложени са писмени доказателства за собствеността на увредения лек автомобил,
за ангажираността на детето на ищцата в извънкласни дейности и за трудовото отношение
на П. с Технически университет – Габрово.
За установяване на фактическата обстановка е назначена съдебно лесотехническа
експертиза и вещото лице дава заключение по нея, че видна да дървото, чиито клон при
отчупването си е причинил повреди на л.а. Фиат Хрома, с рег. № ***** е обикновена круша,
с предполагаема възрас 60-70 г.клонът от горния край не е бил сраснал с централното стъбло
на дървото. Назад във времето са прерязвани клоните, прорезите не са третирани с боя или
друг вид препарат, който да предпазва раните от навлизане на дърворазрушаващи патогени,
което е довело до влошаване на здравословното състояние на дървото /крушата/ към
26.11.2023 г. въпросният клон в основата си от горната страна, между него и централното
стъбло не е бил сраснал, кората е била по черна от нормално и най-вероятно е имало
извършен някакъв стар срез или рана /обелване на кората/ в близост, от който е навлязъл
патогена, което е довело до изгниване на дървесината. По тези признаци е следвало да бъде
премахнат този клон. До счупването на клона са довели здравословното му състояние,
голямото количество мокър сняг, големината и разположението на клона, дървесния вид и
наличие на пориви на вятъра.
По делото са събрани гласни доказателства, обособени в две групи:
Първата група свидетели са Т.М. /майка на ищцата/ и Д.Д. /съпруг на ищцата/, които
установяват неудобствата и притесненията, които е изпитала ищцата. Втората група
свидетели са И.Л. и И.С.в, които са служители на ОП „Благоустрояване“ и установяват
факти, свързани с поддържане на зелената система.
За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че с обезщетение от
800,00 лева ищцата ще бъде справедливо овъзмездена по смисъла на закона за претърпените
неимуществени вреди под формата на страдания. Този размер съдът намира за справедлив,
като адекватно отговарящ на степента и интензитета на претърпените вредите и като
удовлетворяващ обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната
обществено–икономически условия на живот, съобразен и с разбирането, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди не следва да бъде източник на обогатяване за
пострадалия. Ето защо присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди се
явява частично основателен и следва да бъде уважен до размер на сумата от 800,00 лв. и
отхвърлен в останалата част до предявения размер от 3 000,00 лв., като неоснователен и
недоказан.
Във връзка с така установената фактическа обстановки, въззивият съд прави
следните правни изводи.
Правната на квалификация на предявения иск е по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, така
както го е квалифицирал и разгледал първоинстанционния съд.
4
Спорен по делото е въпроса дали общината е пасивно легитимирана по предявения
иск и в тази насока са направените възражения във въззивната жалба.
При така предявения иск се установяват елементите от фактическия състав пораждащ
тази отговорност, а именно: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на
което е възложено извършване на някаква работа; причиняване на вреда – при или по повод
изпълнение на възложената работа; както и причинната връзка между противоправното
поведение и изпълнението на възложената работа; причинната връзка между
противоправното поведение и вредоносния резултат. При противоправно бездействие, на
делинквента трябва да е предписано нормативно задължение за действие.
Въззивният състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че от събраните по
делото доказателства е установен механизмът на осъществяване на процесния инцидент.
Причината за настъпването на вредите върху процесното МПС е паднал клон от старо дърво-
круша върху автомобила на ищцата, находящ се на паркинг пред жилищна сграда, на адрес в
гр. Габрово, ул. „***** № 14, при което са нанесени щети на процесния лек автомобил,
собственост на ищцата. Задължение на ***** е поддържането на декоративната
растителност в рамките на населените места, съгласно чл. 61 и сл. от ЗУТ, като вземе мерки
да не застрашава живота и здравето на гражданите.
По делото е установено, че автомобилът е бил паркиран в междублоковото под
въпросното дърво круша. В случая осъщественото от ищцата паркиране е позволено, тъй
като не е налице нито една от хипотезите на чл. 98, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, забраняващи
паркирането, което се установява и от свидетелските показания и от приобщения снимков
материал, наличен в преписката на Общината от 2019, 2020 и 2021 г. Не се установява и
водачът на автомобила да е допринесъл за настъпването на увреждането чрез неправилно
паркиране на процесния автомобил, но дори и нарушение във връзка с правилата за
паркиране да е било допуснато, то не е било в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат. В този смисъл е съдебната практика, обективирана в Решение № 1086
от 26.02.2024 г. на СГС по в.гр.д. № 4290/2023 г., Решение № 421 от 22.01.2025 г. на СГС по
в. гр. д. № 5352/2024 г. и Решение № 1008 от 28.11.2024 г. на РС - Стара Загора по гр. д. №
2596/2024 г.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивната
инстанция намира, че същият е правилно определен от първоинстанционния съд и уважен до
размер от 800,00 лв. Позовавайки се на събраните гласни доказателства, доказани по делото
са неимуществени вреди, чието репариране се определя на присъдената сума. Оставането
без автомобил в ежедневието си, на който разчиташ води до неудобство в рамките на около
три месеца, съгласно събраните гласни доказателства. Ищцата е разчитала на него при
придвижването си от дома до работа и при транспортирането на детето си до различните
извънкласни форми на обучение.
Настоящият въззивен състав намира, че определения размер на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди от 800,00 лв. е разумен и справедлив, тъй като ищцата е
била лишена от възможността да ползва собствения си автомобил, което се е отразила както
на здравословното й състояние - била е разстроена, имала е силно главоболие, сърцебиене,
безсъние и постоянна тревожност.
Предвид всички изложени съображения, въззивните жалби следва да бъдат оставени
без уважение, а обжалваното с тях решение на Габровски районен съд да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивните жалби се
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
По отношение на разноските.
5
Двете въззивни жалби са оставени без уважение, поради което не се следва
възнаграждение на страните.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията
по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00 лв. за граждански дела и до 20 000,00 лв. – за
търговски дела. В случая настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от изложеното Габровски окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 198 от 19.05.2025 г. по гр. дело № 1751 г. по описа на
Районен съд - Габрово.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6