РЕШЕНИЕ
№ 8747
.......................... 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:.................................
при участието на секретаря ..........................
като разгледа докладваното от ........................ Гражданско дело №
20241110147499 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр.
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на ........................, ЕИК
........................ срещу ................. адрес .......................... .........................., с която
са предявени обективно кумулативно съединени главен осъдителен иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за
заплащане на сума в размер 577,37 лева, с включени ликвидационни разноски
в размер на 10 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по щета № ................... за настъпили
имуществени вреди на лек автомобил марка ..................... – спукан маслен
картер, вследствие на преминаване на .......................... през несигнализирано и
необезопасено препятствие – дупка с остри ръбове, на пътното платно в
.......................... на ул. ........................, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – ..................... г., до окончателното
плащане, както и акцесорен осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сума в размер 202,55 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
...........................
В исковата молба се твърди, че на .......................... в гр. ..................
движение на лек автомобил марка ..................... по ул. ...................... било
реализирано пътно-транспортно произшествие – преминаване през
несигнализирано и необезопасено препятствие – дупка с остри ръбове, на
пътното платно в .......................... на ул. ........................, за което бил съставен
на място Протокол за ПТП № ...................../.......................... от органите на
1
МВР. В резултат на произшествието настъпили материални щети по МПС –
спукан маслен картер. Към датата на ПТП за процесния лек автомобил било
налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
...................... при уговорено покритие клауза ...................... по застрахователна
полица № ......................... със срок на валидност от .......................... След като
застрахователят бил уведомен за настъпване на произшествието била
образувана преписка по щета № ................... за настъпили имуществени вреди
на лек автомобил марка ...................... Щетите били оценени на сума в размер
567, 37 лева за вложени части, боя, други материали и труд, която сума била
платена от ищеца на ............. г. с платежно нареждане № ...................... Счита,
че отговорност за вредите носи ответникът, тъй като същият отговаря за
поддържането на общинския път, на който е настъпило процесното ПТП.
Твърди, че е поканил ответника с писмо с изх. № ..................., получено от
........................... да възстанови изплатеното обезщетение, както и 10 лева
ликвидационни разноски, но плащане не последвало. Поддържа, че поради
това ответникът изпаднал в забава и претендира обезщетението за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода от ...........................
Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от
ответника – Столична община, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Твърди, че между ищеца и собственика на увреденото МПС не
е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение, доколкото
към исковата молба не били приложени общи условия, поради което не
можело да се установи дали същите са приети от застрахования. Сочи, че не се
установява мястото на настъпване на процесното ПТП, наличието и видът на
твърдяното препятствие на пътното платно и неговите размери, характерът и
размерът на твърдените вреди. Оспорва посочения в исковата молба
механизъм на настъпване на процесното ПТП. Оспорва представения по
делото Протокол за ПТП, относно констатациите на посетилите
произшествието компетентни органи, както и по повод посочения механизъм
на ПТП и настъпилите вреди. Оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между процесното ПТП и твърдените за настъпили щети по
застрахованото при ищеца МПС. Навежда възражение за съпричиняване от
страна на водача на процесното МПС. Счита, че е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
като излага съображения, че скоростта на движение не била съобразена с
пътните условия, а водачът не е направил опит да избегне опасността. Излага,
че липсвали данни увредените части да са били в изрядно състояние преди
настъпване на ПТП. Счита, че претенцията е предявена в завишен размер.
Моли за отхвърляне на предявените искове респ. намаляване размера на
обезщетението. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 вр. чл.
45 ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
2
което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване
на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице,
за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди.
От приетата по делото комбинирана застрахователна полица №
........................ със срок на валидност от .........................., както и от приетите
по делото документи по застрахователната преписка по щета № ..................., се
установява, че към датата на ПТП – .........................., между ищеца и
собственика на увредения лек автомобил марка ....................., е било налице
валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено
застраховане ..................... Застраховката е сключена при условията на клауза
......................., при която застрахователят дължи обезщетение за частични
щети, настъпили при ПТП по смисъла на българското законодателство,
каквото е налице в настоящия случай. Неоснователно е възражението на
ответника, че не е налице валидно възникнало застрахователно
правоотношение, доколкото към исковата молба не били приложени общи
условия, поради което не можело да се установи дали същите са приети от
застрахования. Към исковата молба са приложени общи условия, които видно
от застрахователната полица са приети от застрахования.
От приетите по делото като писмени доказателства документи –
Протокол за ПТП № ...................../.........................., съставен от полицейски
служител от ОПП на СДВР, след посещение на място, уведомление за
настъпило застрахователно събитие, депозирано пред застрахователя на
.................... г., както и от събраните по делото гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетеля С. Г. Л.-Л., водач на процесното МПС, и
приетото неоспорено от страните заключение на САТЕ, се установява, че в
срока на застрахователното покритие на договор за имуществено
застраховане, на .......................... в гр. ................. водачът на лек автомобил
марка ..................... – свидетелят С. Г. Л.-Л., по време на движение по ул.
......................, кв. ...................., претърпява ПТП, като преминава през
несигнализирано и необезопасено препятствие – дупка с остри ръбове,
находяща се на пътното платно в .......................... на ул. .........................
Вследствие преминаването през дупката са настъпили материални щети по
процесното МПС – спукан маслен картер, което обстоятелство се установява
от заключението на САТЕ, от преписката по образуваната при ищеца щета,
както и събраните гласни доказателствени средства. Съдът кредитира
показанията на свидетеля Л.-Л., доколкото същите са резултат от
непосредствени нейни възприятия, безпротиворечиви са и се подкрепят от
събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на
САТЕ и разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание. От гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля С. Г. Л.-Л., както и от
приетото и неоспорено от страните по делото заключение на САТЕ се
3
установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е преминаването на
лек автомобил марка ..................... през дупка на платното за движение, която
не е била обозначена и сигнализирана. Видно от заключението на САТЕ е, че
посочените от застрахователя повреди на лек автомобил марка .....................
отговарят на описания в заявлението за щетата и в протокола за ПТП
механизъм на ПТП, както и че вредите са настъпили в причинна връзка с
описания механизъм на ПТП.
Във връзка с оспорването на протокола за ПТП, направено от ответника,
относно констатациите на посетилите произшествието компетентни органи,
съдът съобрази следното:
В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, се
приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.
179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно
самото удостоверено волеизявление - решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. №
768/ 2008г. на ВКС, II ТО, решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г.
съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на
ВКС, I ТО, решение № 98/ 25.06.2012г. по т.дело № 750/ 2011г. на ВКС, II ТО,
решение №15/25.07.2014 г. по т. дело № 1506/2013г. на ВКС, I ТО. В
последните във връзка с доказателствената сила на протокола за ПТП,
отчитайки разликите при издаването му, е прието, че протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за
механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от
участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно
съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се
възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ
обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на
механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други
доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни
за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални
познания, които съдът не притежава.
С оглед на гореизложеното, протоколът за ПТП, издаден от служител на
МВР в кръга на правомощията му, в установената форма и ред, представлява
официален свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не само с
обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, и със задължителна материална
доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени
пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.
В посочената хипотеза, съставителят удостоверява пряко възприети от
него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
4
произшествието и други. От значение за преценката на възприетите от
длъжностното лице факти е времеотстоянието на извършения от него оглед
спрямо момента на осъществяване на ПТП. Отстоянието във времево
отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо
момента на настъпване на произшествието, рефлектира и върху обема на
релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в
протокола за ПТП. Ето защо, вписаните в него обстоятелства може да не са
достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, поради което
ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи
доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и
на други доказателства - разпит на свидетели, или назначаване на вещи лица
(като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи), ако
преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални
познания, които съдът не притежава. Страната, на която документът се
противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти,
но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата
материална доказателствена сила на документа.
Във връзка с установяване на механизма на ПТП ищцовото дружество се
позовава на съставения от органите на МВР протокол за ПТП. От
съдържанието на същия е видно, че протоколът е изготвен след посещение на
място от органите на полицията. Това по безспорен начин се установява от
бланковата форма на протокола, където в графа „посетено на място”, при
възможни два отговора - „да” или „не”, е указано, че с „х” се зачертава
ненужният отговор, като в конкретния случай е отбелязано, че това е отговор
„не”. Доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след
оглед на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти,
пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП – мястото
на инцидента, местоположението и посоката на движение на автомобила и
наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на платното за
движение, както и на видимите щети по автомобила. В случая, вписаните в
протокола обстоятелства, се потвърждават от показанията на свидетеля, водач
на автомобила, както и от автотехническата експертиза.
С оглед на гореизложеното, при съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, се установява, както твърденият механизъм на ПТП и
наличието на несигнализирано и необезопасено препятствие – дупка с остри
ръбове, на пътното платно, така и твърдените повреди на процесния лек
автомобил, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП. По изложените
съображения съдът приема, че причина за процесното ПТП и щети на
застрахованото МПС е необезопасено и несигнализирано препятствие (дупка
с остри ръбове) на пътното платно.
Неоснователни са доводите на ответника за съпричиняване за
настъпването на ПТП от страна на водача на автомобила. В доказателствена
тежест въвелия възраженията ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1
ГПК фактите, на които основава същите. От събраните по делото
доказателства, в т.ч. гласни доказателства и заключение на САТЕ,
5
съпричиняване не се установява. Следва да се отбележи, че в дължимата
грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание на
препятствията по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначеното
и несигнализирано препятствие на пътното платно не представлява
предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице
задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.
За ангажиране отговорността на ответника не е необходимо
установяване на конкретните служители, виновното поведение на които е
станало причина за противоправния резултат, а вредите се считат за
причинени при изпълнение на възложената работа, не само когато са в
резултат на действия, но и когато настъпят в резултат на бездействие на
лицето, на което е възложена съответната работа. За възложителите
бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се
изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от
техническите и други правила и от характера на възложената работа – в този
смисъл Постановление № 9/1966г. на ВС.
Не се спори, че пътят, на който е реализирано ПТП е общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл.
19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по
изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища, включително да
обозначи неравности по пътя с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл.
13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните във
връзка с обозначаване на дупката до премахването е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените
от процесното ПТП вреди.
Не е спорно между страните, а и се установява от приетите като
писмени доказателства по делото документи – доклад по щета от 11.08.2020 г.
и платежно нареждане от 13.08.2020 г., обстоятелството, че ищецът в
качеството си на застраховател по застраховка „Каско”, е изплатил
застрахователно обезщетение в размер 567,37 лева чрез прихващане с
насрещно задължение на застрахования за дължимите втора, трета и четвърта
вноски на застрахователна премия.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. Отговорният по чл. 49 ЗЗД дължи поправяне на
действителните щети, размерът на които според заключението по изслушаната
САТЕ е 633,97 лева, а с включени 10 лева ликвидационни разноски в размер
643,97 лева, с оглед на което правото на регрес на ищеца е възникнало за
претендираната сума от 577,37 лева с включени 10 лева ликвидационни
разноски, които на основание чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът има право да получи
като обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата.
6
Съдът приема, че сумата от 10 лева, претендирана като разноски, съставлява
обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл.
410 КЗ, което се установява и от заключението на САТЕ, поради което и
същата е включена в общия размер на дължимата от ответника сума.
Неоснователни са възраженията на ответника, че регресно вземане е
завишено по размер, както и че липсвали данни увредените части да са били в
изрядно състояние преди настъпване на ПТП. Обхватът на регресното право
зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е
платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице
дължи на застрахования. Отговорният дължи поправяне на действителните
вреди – необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на
увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта. Съгласно трайната
съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол, съдът
следва да определи застрахователното обезщетение единствено по
действителната (средна пазарна) стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие, като се дължи обезщетение за
действителните вреди без да се отчита овехтяване, поради което при
обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не
се взема предвид изхабяването на вещта.
При тези съображения, съдът намира за доказан по делото фактическия
състав на нормата чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. По делото не
са налице доказателства претендираната сума да е платена от ответника,
поради което искът е основателен и следва да се уважи изцяло, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – ..................... г., до
окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок
за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може
да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на
извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното
право, но не и за поставяне на длъжника в забава (моментът на настъпване на
изискуемостта не съвпада с момента на забавата). За изпадане на длъжника в
забава по този дълг е необходима покана. Видно е от приетите по делото
писмени доказателства – регресна покана с изх. № ................... и вх. рег. №
...................... от ......................, че ответникът е получил същата на
......................, като при неизпълнение на задължението в предоставения
седемдневен срок, на ....................... ответникът е изпаднал в забава за
погасяването на задължението му за главницата и дължи на ищеца
обезщетение по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху него в размер на законната
лихва. Ищецът претендира обезщетение за забава в размер на 202,55 лева за
периода от ..........................., което определено от съда по реда на чл. 162 ГПК с
помощта на онлайн лихвен калкулатор на .............. се равнява на сума в размер
202,55 лева, поради което предявеният е основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските:
7
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК право
на разноски има ищецът за сума в размер 550 лева, включваща заплатени
държавни такси (100 лева), депозит за САТЕ (300 лева), депозит за свидетел
(50 лева), както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, в
размер 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, с адрес .......................... ..................., да
заплати на ........................, ЕИК ........................, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ, вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 577,37 лева, представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение за нанесени щети на лек
автомобил марка ....................., настъпили в резултат на ПТП на
.......................... в .......................... на ул. ........................, ведно със законната
лихва от ..................... г. до погасяването, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 202,55 лева, представляваща лихва за забава за периода от
..........................., както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 550
лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8