№ 3948
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседА.е на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Десислава Пл. И.
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20241100507443 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
ответницата А. И. Т. срещу решение №7164/18.04.2024г., постановено по гр.д.
№33744/2023г. по описа на СРС, 178 състав, в частта, с която е признато за
установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД по реда на чл.422,
ал.1 от ГПК искове с правно основА.е чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ,
чл.139 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че А. И. Т. дължи на „Топлофикация София“
ЕАД сумите 1167,99 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ул. **** аб.№364317, ведно със законна лихва
за период от 28.03.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 115,73 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
период от 15.09.2021г. до 07.03.2023г., 62,41 лева, представляваща главница за
цена за извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020г. до
28.02.2022г., ведно със законна лихва за период от 28.03.2023г. до изплащане
на вземането, за които вземА.я е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №9877 от 04.04.2023г. по ч.гр.д. №16023/2023г. по описа на СРС,
1
178 състав, като е осъдена ответницата да заплати на ищеца разноски по
делото.
В жалбата се излагат оплаквА.я, че в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, била въведена от топлинния счетоводител
смесена система за отчет на доставената топлинна енергия. Вследствие на
това разпределението на доставената топлинна енергия в етажната
собственост се извършвало в грубо нарушение на действащата нормативна
уредба. Исковата молба била нередовна, тъй като не били конкретизирА.
претендирА.те суми за доставена топлинна енергия за отопление на имота и за
БГВ. Решението било постановено само въз основа на субективните
изчисления и преценки на вещото лице по СТЕ. Поради изложеното моли
решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго,
с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна „Топлофикация София” ЕАД, чрез пълномощника
юрисконсулт Ф.И., с който се заявява становище за неоснователност на
жалбата и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД не е изразило
становище по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събрА.те по делото доказателства и
становищата на стрА.те, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е огрА.чен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от стрА.те – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
2
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основА.е чл.
272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации
на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувА.я
съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата за
неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Установява се от събрА.те по делото доказателства и не е спорно между
стрА.те, че въззивницата А. И. Т. е собственик на процесния топлоснабден
имот, поради което съдът приема, че същата е битов клиент за доставка на
топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб.№364317.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирА. нито твърдения, нито има данни, че
ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между стрА.те по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на стрА.те, съгласно ЗЕ и Общите
условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от
ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на
ВКС поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване
на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права
върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или
титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен
3
собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показА.ята на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е
възложено на третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за ответницата е възникнало задължение по силата на закона и
договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството
подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
За установяване доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната от ищеца цена, са представени по делото писмени
доказателства и е изслушано и прието в първоинстанционното производство
заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява
стойността на доставената топлинна енергия през исковия период, която
възлиза общо на 1195,03 лева. Вещото лице е посочило, че в сградата, в която
се намира процесният имот, вътрешно отоплителната инсталация е разделена
на две зони: първа зона, в която радиаторите са оборудвА. с индивидуални
разпределители на радиаторно отопление, по които се отчитат дялови
единици, въз основа на които се изчислява разхода на топлинна енергия за
отопление за всеки имот от тази зона; и втора зона, в която разхода на
топлинна енергия за отопление на имотите от тази зона се отчита директно в
кВтч посредством индивидуални (апартаментни) топломери. В съдебно
заседА.е вещото лице пояснява, че такъв подход не е предвиден в
нормативната уредба, но е правилен от математическа и техническа гледна
4
точка.
Настоящият състав намира за неоснователни поддържА.те от
въззивницата оплаквА.я във връзка с въведената в сградата система за дялово
разпределение. При съобразяване на разпоредбата на чл. 140, ал. 1, т. 2 и чл.
140, ал. 2 от Закона за енергетиката, както и правилата за разпределение на
енергията по Наредбата за топлоснабдяване, съдът приема, че за да се приеме,
че в сградата е въведена система за разпределение на енергията то или всички
абонати следва да монтират ИРРО от един и същ тип или всички абонати
следва да монтират индивидуални топломери в имотите си. В случая е
установено по делото, че в отделните имоти в сградата има топломери, а в
други - ИРРО. При така установеното съдът приема, че с поведението си
потребителите в сградата са поставили в невъзможност топлинния
счетоводител и ищеца да определят коректно потреблението на всеки един от
тях, включително и това на ответницата по исковете. Това поведение на
потребителите на топлинна енергия в сградата е неизпълнение на
задълженията им по Закона за енергетиката, поради което и те не могат да
извличат облаги от същото. В случая вещото лице е посочило, че подходът,
използван от топлинния счетоводител за разпределяне на енергията в сградата,
е правилен от техническа гледна точка, за да се разпредели потребената
енергия в сградата между отделните потребители. Отделно от това в съдебно
заседА.е вещото лице е пояснило, че имотът на ответницата се намира в първа
зона, в която потребителите са по-облагодетелствА. от прилаганата в сградата
система. Съдът намира, че заключението на съдебно-техническата експертиза
следва да бъде кредитирано като обосновано и компетентно изготвено.
Вещото лице е специалист, притежаващ специални знА.я в съответната
област, като компетентно и в пълнота е отговорил на поставените пред
експертното изследване задачи. В съобразителната част на експертизата
вещото лице е посочило предоставените от ищцовото дружество документи,
въз основа на които е извършил констатациите си, отразени в заключението.
Експертното заключение не е оспорено от стрА.те, като вещото лице е
отговорило пълно и точно на възложените от съда задачи. От същото се
установява и стойността на доставената топлинна енергия през исковия
период, която възлиза общо на 1195,03 лева.
С оглед гореизложеното съдът приема, че по делото е установено
валидно възникнало вземане на ищеца към ответницата за заплащане на
5
главницата от 1167,99 като стойност на потребена топлинна енергия в имота за
процесния период.
Във въззивната жалба не са изложени доводи за неправилно приложение
на материалния закон от СРС относно присъдените суми за дялово
разпределение и за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия,
поради което и на основА.е чл. 269 ГПК този въпрос стои извън пределите на
въззивния контрол и не следва да се обсъжда.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната часг
на основА.е чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
При този изход на спора на основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК, разноски се дължат на въззиваемата страна, която обаче е подала
единствено бланкетен отговор на въззивната жалба и не е била
представлявана от процесуален представител в проведеното открито съдебно
заседА.е пред въззивния съд, поради което съдът намира, че разноски за
юрисконсултско възнаграждение не следва да й се присъждат.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №7164/18.04.2024г., постановено по гр.д.
№33744/2023г. по описа на СРС, 178 състав, в обжалваната част, с която е
признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД по
реда на чл.422, ал.1 от ГПК искове с правно основА.е чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.
с чл.150 от ЗЕ, чл.139 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че А. И. Т. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумите 1167,99 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020г. до
30.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. **** аб.
№364317, ведно със законна лихва за период от 28.03.2023г. до изплащане на
вземането, сумата от 115,73 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2021г. до 07.03.2023г., 62,41
лева, представляваща главница за цена за извършена услуга за дялово
6
разпределение за период от 01.05.2020г. до 28.02.2022г., ведно със законна
лихва за период от 28.03.2023г. до изплащане на вземането, за които вземА.я е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение №9877 от 04.04.2023г.
по ч.гр.д. №16023/2023г. по описа на СРС, 178 състав.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, трето лице – помагач „Техем
сървисис“ ЕООД, ЕИК *********.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7