Р
Е Ш Е
Н И Е №
260058
гр. Бургас, 30.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, в открито съдебно заседание на осми юни
две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев
при секретаря Тодорка Стоянова
като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело № 532 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от А.И.П., ЕГН **********,***, чрез
пълномощник адвокат Синигерова от БАК против А.И.В., ЕГН **********,***, с която
са предявени претенция за постановяване на решение за осъждане на ответницата
да заплати сумата от 1000 евро, представляваща част от дължимото задължение по
запис на заповед от 06.01.2015г., ведно с мораторната лихва за периода
17.10.2015г. до 17.10.2019г. в размер на 595.42 лева, както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането, както и претенция да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 25 500
евро, представляваща част от общо дължимите 26 500 евро по запис на
заповед от 06.01.2015г. с настъпил падеж 06.01.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението.
Ищецът
А.П. твърди, че на 06.01.2015 г., ответницата А.В. издала в негова полза запис
на заповед, с който поела задължението безусловно и неотменимо да му заплати
сумата от 26 500 евро, който е редовен от външна страна документ. Задължението
не било изпълнено на датата на падежа, посочена в ценната книга- 06.01.2016г.,
поради което и поемателят поискал, а на 20.04.2018г. е издадена заповед № 1406
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
частно гражданско дело №2760/2018 г. на Районен съд гр.Бургас. С посочената
заповед, на ответницата било разпоредено да заплати на кредитора сума в размер
на 1 000.00 евро като част от общото задължение от 26 500 евро, ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от 18.04.2018 г. до изплащане на
вземането, както и деловодни разноски, за което бил издаден и изпълнителен
лист. В тази връзка ответницата- длъжник подала възражение пред заповедния съд,
но срока за подаване на установителен иск от ищеца по реда на чл. 422 от ГПК
бил изтекъл.
По
друго частно производство- частно гражданско дело № 3418/2018 г. по описа на
Районен съд Бургас, била издадена издадена заповед № 1694/11.05.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК, с която ответницата е
задължена да заплати и другата незаплатена част от паричното задължение, а
именно сумата от 25 500 евро, заедно със законната лихва върху тази главница от
подаването на заявлението - 10.05.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 2 997.50 лв - разноски по делото, от които
997.50 лв. държавна такса и 2 000 лв. адвокатски хонорар. Против посочената
заповед, длъжникът подал възражение, за което кредиторът е уведомен на
18.09.2019 г.
Изложените
по- горе обстоятелства, обосновавали правния интерес на ищеца от предявяване на
настоящите искове. Представя доказателства и прави доказателствени искания.
Ответникът
в постъпилия отговор на исковата молба оспорва всички изложени от ищеца
фактически и правни твърдения. Излага доводи, че в
други водени между страните съдебни производства ищецът се е позовал на
съществуващо между тях каузално правоотношение, обезпечено със записа на заповед-
даден заем в размер на 26 500 евро на ответницата, сключен на 28.02.2013
г. По изложените съображения, счита, че последиците на процесният запис на
заповед следва да се разглеждат във връзка с настъпването на правните последици
на обезпечаваната заемна сделка.
На
следващо място сочи, че нито един от двата документа- договор за заем и запис на заповед, не бил подписан от
ответницата. В тази връзка се оспорват същите като неистински- неавтентични.
Подчертава се обстоятелството, че ответницата била левичар и лесно можело да
бъде установено, дали действително е подписала посочените документи. Излагат се
и твърдения, че договорът за заем е документ, чийто страници са сглобени от
частите на два различни документа.
Ответницата
оспорва обстоятелството да е получила реално сумата от 26 500 евро по заемния договор. Сочи, че
от съдържанието на договора не може да бъде установено предаването на сумата,
тъй като с последния само е вменено договорно задължение на заемодателя да
предостави заемни суми в общ размер на 26 500 евро, в срок до 06.01.2015г.
Уточнява се, че в предходно развилите се между страните съдебни производства,
ищецът е излагал противоречиви твърдения, относно реалното предаване на
ответницата на сумата по заемния договор, като в едно от производствата (по
гр.д. № 568/2018 г. на БОС) е твърдял, че това се е случило на 28.02.2013г., а
по друго производство (по гр.д. № 585/2019 г. на БОС), че това е станало на
06.01.2015г. Сочи, че датата на предаване на заемната сума е от съществено
значение. Подчертава, че не са представени доказателства, установяващи реалното
предаване на сумата на заемателя по договора. Твърди се и неизпълнение от
страна на ответника на задължението му по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Ищецът
имал алогични твърдения по отношение на изпълнението на задълженията му по
заемния договор и като кредитор по процесния запис на заповед. В предходните
производства твърдял, че е дал заемната сума, тъй като бил убеден, че вземането
му е обезпечено с притежавани от ответницата недвижими имоти в страната, които
му били известни, като същевременно сочил, че е предал заемната сума на
06.01.2015г., когато ответницата вече се е била разпоредила с имуществото си в
България. Оспорват се и изложени от ищеца в предходна искова молба твърдения,
че заемът е бил предоставен на ответницата, тъй като синът й щял да учи в
Америка. Ответницата нямала нужда от парични средства, тъй като се разпоредила
с недвижим имот, а сделката била обективирана в нотариален акт № 65, том I, per. №
1415, нот.д. № 57 от 28.02.2013г. на нотариус Цвета Атанасова, per. №
458 в регистъра на НК, с район на действие- района на БРС.
Като
нелогично е счетено поведението на ищеца, който твърдял, че продължил да заема
суми на ответница, която не само не ги връщала, но се била разпоредила и с
имущество, което можело да служи за неговото удовлетворяване. Набляга се на
обстоятелството, че ищецът- кредитор изчакал няколко години преди да потърси
дължимата му сума.
Ищецът
в допълнителната искова молба изразява становище по депозирания от ответника
отговор. Заявява, че с ответницата се познавали отдавна. През 2012 г., тя го
помолила за заем, който й трябвал за образованието на сина й в Америка. Ищецът
се съгласил, тъй като у него не се били породили съмнения, че ще му бъдат
върнати заетите средства. Това се дължало на обстоятелството, че ответницата
пребивавала в чужбина и показвала висок стандарт на живот, а ищецът знаел и че
притежава два апартамента в гр. Бургас. Даването на средствата започнало през
2012 г., като по съвет на адвоката на ищеца, на 28.02.2013 г. между страните
бил подписан договор за заем, по силата на който ищецът трябвало да предостави
на ответницата сума в общ размер от 26 500 евро, които да й бъдат предадени на
части в срок до 06.01.2015 г. В изпълнение на тези договорки, след предаване на
последната заемна сума на 06.01.2015г., ответницата подписала процесния запис
на заповед. Сочи се още, че предадените в заем парични средства е трябвало да
бъдат върнати в срок до 06.01.2016г., но това не се случило.
През
2017 г., когато ищецът предприел действия по събиране на вземането си, станало
ясно, че ответницата е продала и двата си недвижими имота в гр. Бургас. Единият
бил отчужден на 28.02.2013 г., а вторият на 22.04.2014 г.
В
тази връзка били образувани две граждански дела с правно основание по чл.135 ЗЗД за всеки от двата апартамента, както и предприети действия за издаване на
заповед за незабавно изпълнение въз основа на процесния запис на заповед.
Твърди
се от ищцовата страна, че подписите под договора за заем на парични средства от 28.02.2013 г. и
записът на заповед от 06.01.2015г. са положени
от ответницата А.В., което обстоятелство било установено в предходно развилите се
производства. Заявява се, че договор за заем от 28.02.2013 г.,
нотариално заверен с рег.№ 7926/ 23.10.2017 г. е представен и приет като
доказателство по гр.дело № 585/2019 г. на БОС, а оригинала на запис на заповед
се намира в кориците на ЧГД 3418/2018 г. на БРС.
Подчертава
се, че ответницата е получила сумата от 26 500 евро - в периода от 2012 г. до
05.01.2015 г., на различни части, по различни начини - както лично в брой, така
и чрез паричен превод в чужбина.
За
несъществени или неотносими са счетени изявленията на ответницата, че синът й
никога не е учил в Америка, за знанието/ незнанието от ищеца на
обстоятелството, че към момента на даване на заемните средства недвижимите
имоти са били отчуждени от ответницата, както и тези за извършени от него
нарушения на ЗОДФЛ и ЗМИП.
Уточнява
се освен това, че за събиране на вземането е образувано изпълнително дело №
416/2019 г. по описа на ЧСИ Илко Бакалов - спряно във връзка с подаденото от
ответницата В. възражение по ЧГД 3418/2018 г. на БРС.
Направено
е и изявление, че по гр.дело № 585/2019 г. на Окръжен съд гр.Бургас,
ответниците, включително ответницата В., били предявили и бил приет за
разглеждане насрещен иск за прогласяване на нищожността на договора за заем от
28.02.2013 г., като в случай, че се приеме, че този договор е действителен, при
условията на евентуалност да се приеме за установено, че А.П. няма право на
парично вземане като кредитор по
договора за заем от 28.02.2013 г. за сумата от 26 500 евро.
В
допълнителния отговор на исковата молба ответницата поддържа направените
възражения и оспорвания. Прави преглед и анализ на практиката на съда по
въпроса за обезпечаващата функция за записа на заповед при наличие на каузално
правоотношение, като подчертава, че ищецът следва да докаже съществуването на
вземането си и неговия размер. Акцентира се на обстоятелството, че платец по
представените по делото платежни документи не е ищецът, както и че получател не
е ответницата, а трети за спора лица, както и на обстоятелството, че става дума
за плащания на суми от 2012 г., а договорът за заем е сключен през 2013 г., с
посочване, че записаната в него сума от 26 500 евро предстои да бъде
платена.
С
определение № 144/07.02.2020г., на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК,
производството по настоящото дело е спряно до приключване с влязъл в сила
съдебен акт на гражданско дело № 585/2019г. по описа на Окръжен съд Бургас, тъй
като е констатирана връзка на преюдициалност на делата. С постановеното по делото
съдебно решение влязло в сила на 30.11.2021г. съдът е отхвърлил предявените в
условията на евентуалност насрещни искове от А.В. и други лица против А.П. да се
прогласи нищожността на договор за заем от 28.02.2013г., както и да се приеме
за установено, че последният няма право на парично вземане като кредитор по
договора за заем за сумата от 26 500 евро.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
На
06.01.2015 г., ответницата А.В. е издала в полза на ищеца запис на заповед, в
която ценна книга декларирала безусловно поемането на задължение за заплащане
на сумата от 26 500 евро на А.П.. Задължението не било изпълнено на датата на
падежа, посочена в ценната книга- 06.01.2016г., поради което и поемателят
поискал, а на 20.04.2018г. е издадена заповед № 1406 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по частно гражданско дело
№2760/ 2018 г. на Районен съд гр.Бургас. С посочената заповед, на ответницата е
разпоредено да заплати на кредитора сума в размер на 1 000.00 евро като част от
общото задължение от 26 500 евро, ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от 18.04.2018 г. до изплащане на вземането, както и деловодни разноски,
за което бил издаден и изпълнителен лист. В тази връзка ответницата- длъжник
подала възражение пред заповедния съд, но ищецът не предявил своевременно
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК.
Въз
основа на подадено от ищеца заявление е издадена заповед за изпълнение на
задължение № 1694/11.05.2018 г. по частно гражданско дело № 3418/2018 г. по
описа на Районен съд Бургас по реда на чл.417 ГПК, с която ответницата е
задължена да заплати и другата незаплатена част от паричното задължение, а
именно в размер на 25 500 евро, заедно със законната лихва върху тази главница
от подаването на заявлението- 10.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Против посочената заповед, длъжникът подал възражение, за което кредиторът е
уведомен на 18.09.2019 г. и в срок е депозирал искова молба.
Записът на
заповед е издаден като обезпечение за изпълнението на сключения между страните
договор за заем от 28.02.2013г., предоставен от ищеца на ответницата в размер
на 26 500 евро. Наличието на каузалното правоотношение следва да се счита за
безспорно, тъй като създадена и валидна облигационна връзка между страните е
установена в хода на развилия се предходен процес между тях. В производството
по гражданско
дело № 585/2019г. по описа на Окръжен съд Бургас е прието, че договорът за заем
е подписан от ответницата, сумата от 26 500 евро е реално получена от нея,
като последното плащане ищецът е направил в деня на подписване на процесния
запис на заповед. Решаващият съд е констатирал, че съглашението по каузалната
сделка е действително и не са налице твърдените пороци на сделката- липса на
съгласие, противоречие със закона и добрите нрави и липса на предмет. По
изложените съображения е формирал позиция, че В. е получила в заем сумата от
26 500 евро и отхвърлил втората, заявена в условията на евентуалност
насрещна претенция, че П. няма право на парично вземане по договора. В
отношенията между страните по тези въпроси е създадена сила на присъдено нещо,
а в настоящото производство не е необходимо да се изследва наличието на
каузално правоотношение, предхождащо сключването на абстрактната сделка.
Независимо от това по делото са приобщени достатъчно убедителни доказателства
/писмени и гласни/, свидетелстващи за възникнало заемно правоотношение и реално
предаване на посочената по-горе сума на ответницата. Самият факт на издаване на
ценната книга от В. представлява потвърждение на общо постъпилата в
патримониума и сума, която е предмет на договора за заем и отразена в записа на
заповед.
В
исковата молба ищецът основава вземането си срещу ответницата именно на
менителничния ефект. При извършването на преценката за наличието на всички
задължителни, съгласно чл.535 ТЗ, елементи на ценната книга, настоящият състав
достига до извода, че записът на заповед е валиден и е годен да породи
посоченото в него задължение. Документът е
подписан от ответницата, а последното се установява от заключението на
изготвената по делото тройна съдебно-почеркова експертиза, което съдът
кредитира изцяло и без резерви като обективно и компетентно изготвено. В
подкрепа на така направения вече извод за наличие на договорна връзка,
предхождаща издаването на ценната книга са и показанията на изслушаните по
делото свидетели. Р. Н. в качеството си на адвокат, изготвил записа на заповед
е категоричен в изявленията си, че ответницата пред него е потвърдила факта на сключване
на договор за заем с П., получила последното плащане по договора и подписала
ценната книга. Уточнява също така, че се наложило В. да подпише втори път
документа, тъй като първоначално поставения от нея подпис не съответствал на този
от личната и карта. Свидетелят Т. споделя, че ответницата постоянно искала суми
в заем от ищеца и по този повод се запознал с нея. Имало случаи, в които той от
името на П., изпращал суми в чужбина на В.. Спомня си ясно деня и мястото на
подписване на ценната книга и констатираното несъответствие в подписа на
последната. М. И. разказва, че тя е запознала страните, между които имало
неразрешени финансови спорове. Сочи в тази връзка как е присъствала на среща
между П. и В. по време, на която последната получила сума във валута от ищеца.
Той пък от своя страна споделил, че и дава парите на заем.
Вече
беше казано, че процесният запис на заповед е издаден в предписаната от закона форма, съдържа всички
необходими реквизити
и представлява редовен от външна страна документ, поради
което следва да се приеме, че удостоверява правата на поемателя и задължението
на издателя, възникнали въз основа на него. С оглед факта, че ценната книга е с падеж
на определен ден, не е необходимо същата да е предявена за плащане. Предвид настъпилия падеж вземането е изискуемо и подлежи на
изпълнение.
Доколкото в настоящия случай ответницата
не е доказала възраженията си, нито е доказала погасяване на вземането чрез
плащане или друг, предвиден от закона способ, претенцията за осъждането и да заплати сумата
от 1000 евро, представляваща част от задължението по запис на заповед от
06.05.2015г. се явява основателна. Като не е изпълнила задължението си на
падежа, В. е изпаднала в забава, поради което и следва да се уважи искането за
присъждане на мораторна лихва в размер на 595.42 лева, считано от 17.10.2016гг.
до 17.10.2019г., както и за заплащане на законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
Изявленията и обстоятелствата,
въведени от ищеца в други производства не следва да бъдат обсъждани, тъй като
съдът е обвързан от изложените в исковата молба фактически твърдения, които
дават рамката на правния
спор и очертават неговия предмет, по които именно въпроси дължи произнасяне. Декларирането
на доходи от предоставен заем по ЗДДФЛ е последица от възникнало такова
правоотношение, но отсъствието на
подадена декларация категорично няма как да се преценява като обстоятелство,
свидетелстващо за възникването или не на такава облигационна връзка.
Редовната
ценна книга е основание за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК. При
наличието на едностранно поет ангажимент от ответницата в нейна тежест е да
установи законосъобразното си поведение, а именно, че е изпълнила задължението
да плати сумата. Такова убедително насрещно доказване, както вече беше
изтъкнато, по делото не е проведено, а В. не е установила изправността си по
ценната книга. Ето
защо, следва да се приеме, че е налице неудовлетворено парично притезание в
размер на сумата от 25 500 евро в полза на ищеца и в тежест на ответницата.
При това положение и втората, предявена
претенция е изцяло основателна и доказана и трябва да се уважи, като се признае
за установено по отношение на А.И.В., че дължи на А.И.П. горната сума, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по
чл.417 ГПК-10.05.2018г. до окончателното и изплащане.
С оглед изхода на спора ответницата
следва да заплати на ищеца П. направените в настоящото производство разноски в
размер на 4799.50 лева, от които 1099.50 лева- държавна такса, 3 000 лева-
адвокатски хонорар и 700 лева- депозит за експертиза.
В тежест на А.В. трябва да се
възложат и направените от А.П. разноски в заповедното производство по частно
гражданско дело №3418/18г. по описа на БРС в размер на 2997.50 лева, от които
997.50 лева- държавна такса и 2000 лева- адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА А.И.В., ЕГН **********,*** да заплати на А.И.П., ЕГН **********,***
сумата от 1000 /хиляда/ евро, представляваща част от дължимото задължение по
запис на заповед от 06.01.2015г., ведно с мораторната лихва за периода
17.10.2015г. до 17.10.2019г. в размер на 595.42 /петстотин деветдесет и пет
лева и четиридесет и две стотинки/ лева, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане
на вземането.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че А.И.В., ЕГН **********,*** дължи на А.И.П., ЕГН **********,***
сумата от 25 500/двадесет и пет хиляди и петстотин/ евро, представляваща
част от общо дължимите 26 500 /двадесет и шест хиляди и петстотин/ евро по
запис на заповед, издаден на 06.01.2015г. и с настъпил падеж на 06.01.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда- 10.05.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А.И.В., ЕГН **********,*** да заплати на А.И.П.,
ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 4799.50/четири хиляди седемстотин деветдесет и девет лева и
петдесет стотинки/ лева.
ОСЪЖДА А.И.В., ЕГН **********,*** да заплати на А.И.П.,
ЕГН **********,*** направените по частно гражданско дело №3418/2018г. по описа
на Районен съд гр.Бургас разноски в размер на 2997.50/две хиляди деветстотин
деветдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Бургаския апелативен съд.
Съдия: