Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1116
гр. Пловдив, 11.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 05.06.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 2178/2019 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Н.К. С. против Наказателно постановление № 19-0438-000092,
издадено от *** 03 РУ към ОДМВР-Пловдив,
с което на Н.К. С. е наложено: 1. глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 4 месеца за нарушение на 103 ЗДвП; 2. глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП и 3 глоба в
размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а ЗДвП.
С
жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП- допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето
на АУАН и описание на извършеното от жалбоподателката, както и липса на
несъмнена установеност на извършване на вменените нарушения. Моли се за отмяна на НП.
Въззиваемата страна не взема становище по основателността на
жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
В АУАН и НП е посочено, че се
издават за следното:
На 15.02.2019 г. около 23:30 часа
*** жалбоподателят като Водач
на лек автомобил - ФОРД КУГА Т с peг № ***, държава БЪЛГАРИЯ при обстоятелства:
в качеството на собственик на
лек автомобил "ФОРД КУГА Т", с рег. № *** извършва следните нарушения: 1. не спира
на подаден сигнал за спиране със стоп палка тип "МВР" от униформен
служител на МВР; 2. на кръстовището на ул."Победа" с ул."полк. Сава
Муткуров" преминава на неразрешаващ сигнал на светофарната уредба
(червен), работеща в нормален режим движейки се към бул. Руски; 3. По време на движение не поставя
обезопасителен колан, с който МПС е оборудван.
АУАН е съставен в присъствието на
само един свидетел- Й. К., който не е бил очевидец на извършване на
нарушението.
Съгласно чл. 40, ал.3 ЗАНН при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или
при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
Съгласно трайната практика на
Административен съд Пловдив съставянето на АУАН в присъствието на само един
свидетел- неочевидец, вместо изискуемите от закона двама свидетели е типичен
пример за нарушение на процесуалните правила, което обаче не е съществено,
доколкото може да се санира по реда на чл. 53, ал.2 ЗАНН. Така Решение от
20.04.2010 г. по адм.д. № 393/2010 г. на Административен съд Пловдив, Решение №
2135 от 21.10.2014 г. по н. д. № 1871 / 2014 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 392 от 15.02.2013 г. по н. д. № 3936 /
2012 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1722 от
17.07.2012 г. по к. адм. н. д. № 1744 / 2012 г. на XX състав на Административен
съд – Пловдив.
Настоящият състав намира обаче,
че цитираната практика е неприложима към фактите установени по настоящото дело.
Видно от текста на чл. 53, ал.2 ЗАНН, за
да намери приложение тази норма и да се санира допуснатото процесуално
нарушение, следва то да е от такова естество, че с оглед конкретните обстоятелства по случая да не се е отразило на
правилното установяване на фактите по делото. Така изрично Решение №
2598 от 26.11.2014 г. по н. д. № 2922 / 2014 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай от разпита на
актосъставителя в съдебно заседание се установи, че нито той, нито посоченият
като свидетел в акта Й. К. са били очевидци на извършването на нарушенията,
нито са имали каквито и да било непосредствени възприятия относно тях. Нещо
повече от разпита на актосъставителя се установи, че АУАН е съставен само въз основа на изготвената по делото
докладна записка, без провеждане на разпит на изготвилото я лице. По
този начин е допуснато нарушение на задължението за пълно и всестранно
разследване по случая. Това нарушение в конкретния случай не може да бъде отстранено
от съда чрез разпит на съставителя на докладната записка предвид липсата на достатъчна
индивидуализация на същия в записката.
Получава се така, че с
неправомерното непосочване и неиндивидуализиране на свидетеля очевидец, като
свидетел по съставяне на АУАН, съдът е
възпрепятстван да установи в пълнота и несъмненост фактическата обстановка по
делото, което безусловно обуславя същественост на допуснатото нарушение по чл.
40, ал.3 ЗАНН, както и отмяна на НП на това самостоятелно формално основание.
В тази връзка следва да се
отбележи и изричната практика на Административен съд Пловдив - Решение № 1440 от 20.06.2018 г.
по к. адм. н. д. № 1229 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив, в което е прието, че когато при наличие на свидетели очевидци на
извършване на нарушението, АУАН се състави в присъствието на само един
свидетел, неочевидец, и това се отрази на възможността за установяване по несъмнен
начин на фактите по делото –то е налице съществено процесуално нарушение, което
е основание за отмяна на НП.
На следващо място съдът намира,
че при описанието на нарушението в АУАН и НП е допуснато съществено нарушение
по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че
жалбоподателят е наказан, както в
качеството му на водач на МПС, така и в качеството му на собственик на същото.
Действително чл. 188 ЗДвП допуска за дадено нарушение по повод управление на
МПС да бъдат наказани, както неговия водач, така и собственика на МПС. Различни
са обаче предпоставките за ангажиране на отговорността на двете лица. Водачът
се наказва, когато по преписката бъде установено по несъмнен начин, че именно
това лице е управлявало МПС и именно то е допуснало визираното нарушение.
Собственикът съгласно чл. 188, ал.2 ЗДвП се наказва, когато водачът не е
установен от контролните органи, а самият собственик не е посочил на кого е
предоставил управлението на МПС. От гореизложеното е видно, че освен в
случаите, когато изрично е посочено, че се наказват както водача, така и
собственика /какъвто например е случаят с чл. 638 КЗ/ отговорността на двете лица е алтернативна- наказва се или
водача или собственика в зависимост от наличие на предпоставките за ангажиране
отговорността на единия или другия.
Различните предпоставки за ангажиране
отговорността на водача и на собственика предпоставя и различен ред за защита
на всеки един от тях, доколкото ще трябва да оборват различни съставомерни
факти.
В конкретния случай с допуснатото
смешение в АУАН и НП с посочването, че дееца се наказва едновременно като водач
и като собственик, съществено се ограничава правото му на защита, доколкото
същият се явява в невъзможност да разбере срещу кои точно съставомерни факти
следва да се защитава.
Нещо повече съществено се
затруднява и проверовъчната дейност на съда. Не подлежи на съмнение, както в
теорията, така и в практиката, че предмет на проверка от съда е законосъобразността на обжалваното
пред него НП, респективно предмет
на съдебна преценка е дали деянието, така както е описано от фактическа
и правна страна в АУАН и НП е
съставомерно и извършено ли е именно то от дееца, а не налице ли е
някакво нарушение въобще.
В случая с посочване на две
различни качества, в които е наказан
дееца, предпоставките за ангажирането
отговорността на които са различни и в общия случай изключващи се,
съдът се поставя в невъзможност да извърши проверовъчната си дейност, предвид
неяснотата на фактическите рамки повдигнатото обвинение.
На следващо място за пълнота на
изложението следва да се посочи, че качеството Водач не се установява по несъмнен
начин от доказателствата по делото, доколкото от самата докладна записка е
видно, че и свидетелите очевидци не са настигнали процесния автомобил и не са
установили кой го е управлявал.
Според настоящия състав в
конкретния случай не би могло законосъобразно да се ангажира отговорността и на
собственика. Действително по делото е приложена декларация, в която жалбоподателката като регистриран
собственик на МПС "ФОРД КУГА Т", с рег. № *** е декларирала, че не е в състояние да
посочи на кого е предоставила управлението на МПС по време на извършване на нарушението.
По делото липсват доказателства обаче деклараторката
да е била предупредена, че при непосочване на ползвателя ще бъде ангажирана нейната
собствена отговорност в качеството й на собственик на МПС, поради което и
съдът намира, че с предоставянето на жалбоподателката за подпис на посочената
декларация е нарушено правото й на защита, в който смисъл отразеното в
декларацията не може да бъде основание за ангажиране на административно
наказателната й отговорност.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-0438-000092, издадено от
***03 РУ към ОДМВР-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.Р.