О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 10.07.2019 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав, в публичното заседание на трети юли две
хиляди и деветнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 756 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 692, ал. 2 и следващите от Търговския закон (ТЗ).
Предмет
на разглеждане са постъпили възражения по списък с приети вземания на кредитори
на „Д.6.“ ЕООД – в несъстоятелност, обявен в търговския регистър 16.05.2019 г.
В
съдебно заседание И.Ц., явяващ се и за „В.Н.“ ЕООД заявява, че не поддържа
вземанията за лихви като моли те да бъдат изключени.
Кредиторът
„В.“ ЕООД не изпраща представител в съдебно заседание.
Длъжникът
„Д.6.“ ЕООД не изпраща представител в съдебно заседание.
Производството
по чл. 692 ТЗ е призвано да утвърди вземане, подлежащо на удовлетворяване в
открито производство по несъстоятелност. Ето защо и развитието на това съдебно
производство на общо основание предполага правен интерес за иницииралото го
лице. Изявлението на И.Ц., действащ и в качеството на законен представител на „В.“
ЕООД сочи на нежелание инициирания спор да бъде разгледан по същество. При тези
обстоятелства настоящият състав се счита за валидно десезиран
да изследва възражения вх. № 68339/27.05.2019 г. и възражение вх. №
68988/27.05.2019 г.
Съдът,
като обсъди по същество събраните в производството доказателства по възражение
вх. № 66763/21.05.2019 г. намира за установено следното:
Възражението
изхожда от „В.“ ЕООД *** и касае приетите от синдика вземания за законна лихва за
И.В.Ц. от 109156,56 лв. и 172,12 лв. и прието вземане на „В.“ ЕООД за 572950,26
лв. и 172,12 лв. Оспорва се тези вземания да са предявени в срок като се твърди,
че наличните по делото пощенски пликове са представени впоследствие, а
оригиналните са били с нечетливи дати на пощенското клеймо. Съответно се твърди,
че документът, с който е предявено вземането от името на „К.Т.“ ООД не носи подписа
на Р.Х., посочен за негов автор.
Съгласно
чл. 229 ал. 1 т. 5 ГПК основание за спиране на гражданско производство е
установено непосредствено установено от гражданския съд престъпно
обстоятелство, от което зависи разглежданото конкретно материалноправно
отношение. Неполученият отговор в рамките на наказателното производство досежно
дали някой се е ползвал от неистински документи остава без значение в настоящото
производство.
Авторството
на документ, инкорпориращ сезиращото съда искане не касае материалноправното
отношение. Този факт несъмнено е от значение в рамките на гражданското
съдопроизводство, доколкото в контекста на диспозитивното
начало пряко засяга надлежното упражняване на процесуално действие.
Предявяването на вземане макар и да поражда материалноправни
последици е действие, адресирано до съда по несъстоятелността, поради което и
при преценката за надлежното му упражняване приложение следва да намерят
правилата на процесуалния закон. Легитимацията на кредиторите произтича от
извършена преценка в рамките на нормативно регламентирана процедура. Както праводателя на „В.“ ЕООД, така и И.В.Ц. са утвърдени като
кредитори в производството по несъстоятелност с факта, че предявените главници
с оспорените в случая документи са приети от съда по несъстоятелността. Съблюдаването
на срока за предявяване на вземанията е въпрос, за който съдът следи служебно,
а формираният вече извод за надлежно упражнено процесуално действие ангажира
съда и в рамките на настоящото производство.
От
друга страна, материалноправният ефект на предявеното
вземане се изразява в конкуренция между кредитори за ограничения ресурс на
несъстоятелен длъжник. Дори да се приеме, че легитимацията на кредитор в
производството по несъстоятелност може да бъде оспорена извън процедурите по
чл. 692 ТЗ, съответно 694 ТЗ, евентуалният интерес на неудовлетворения
конкурент поради ненадлежно участие в производството не подлежи на реализация в
рамките на производството по несъстоятелност. Евентуално полученото без
основание за сметка на неудовлетворения правоимащ
сочи на спор между кредитори, разрешаването на който е извън компетенциите на
съда по несъстоятелността.
По
тези съображения настоящият състав не счита за допустимо изследването
понастоящем нито на въпроса за датата на депозиране на предявените вземания в
пощенската станция, нито за надлежно упражненото предявяване на вземанията на „К.Т.“
ООД.
В
производството по несъстоятелност законът предписва кратки срокове, ангажиращи
съда по несъстоятелността да администрира водените от него производства. С
оглед и очертания вече предмет
настоящият състав приема, че очертаните обстоятелства от адв. Ж. в молба
вх. № 66763/21.05.2019 г. не са от значение за настоящото производство и
следователно не обосновават пречка за развитието му по смисъла на чл. 229 ал. 1
т. 5 ГПК.
Разгледано
по същество съдът намира възражението за основателно.
Нормата
на чл. 685 ал. 1 ТЗ утвърждава писмената форма на изявлението за предявяване на
вземането като изискване за действителност на правното действие. Предявеното
вземане, което сочи да изхожда от Р.Х. като управител на „К.Т.“ ЕООД с отразен
по документа вх. № 33020/12.04.2011 г. (под този номер е възпроизведено в
обявения в ТР списък), съдържа копие от втора страница с допълнен на ръка
текст, цитат: С размер на вземането по
договора и лихва до окончателно плащане. Налична е и молба в копие от два
листа с допълнен текст на ръка 755855,96
(изписано и с думи) и указание сумата да произтича от договор СМР и анекс ведно с дължими лихви до плащане.
Молба
за предявяване на вземания вх. № 32993/12.04.2011 г., която сочи да изхожда от И.В.Ц.,
отразява допълнен текст на ръка: , и
лихви до окончателно плащане.
Както
бе посочено вече зачитането на определено по основание вземане предполага да е
предявено по предписания от закона ред. Елемент от този ред е и срокът по чл.
685 ТЗ, съответно чл. 688 ал. 1 ТЗ. Констатираните особености в структурата и
съдържанието на документа определя като приложимо за разрешаване на спора
правилото на чл. 178 ал. 2 ГПК. По делото не са ангажирани доказателства за
момента на извършената добавка. Синдик М.Д. не е вписала в списъка на приетите
вземания, обявен в търговския регистър на 20.5.2011 г. предявени вземания за
законна лихва. По делото не се установява да е търсено допълване на приетите
списъци. При тези обстоятелства невъзможен остава изводът, че наличните по делото
документи са съдържали и ръкописно добавения текст за претендирани
лихви до окончателно плащане на главниците нито към датата на депозиране на
документите, нито към 23.08.2010 г., когато е изтекъл срокът по чл. 688 ал. 1 ТЗ. Невъзможността за еднозначен извод, че вземанията са предявени в преклузивния срок обуславя изключването им от подлежащите
на удовлетворяване вземания.
Срещу
приетите вземания по т. 1 и 2 от обявения списък няма предявено възражение,
поради което безпредметно остава изследването на тяхното съществуване.
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОДОБРЯВА на основание чл. 692 ТЗ списъка на приетите вземания на кредиторите на „Д.6.“ ЕООД, ЕИК********, , обявен в търговския регистър на 16.05.2019
г. със следното изменение:
ИЗКЛЮЧВА от списъка вземане
за законна лихва на „В.“ ЕООД с указан размер на предявяване 572950,26 лв. и
приет размер – 172,12 лв..
ИЗКЛЮЧВА от списъка вземане за законна
лихва на И.В.Ц. с указан размер на предявяване 109156,56 лв. и приет размер –
172,12 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение вх. №
68339/27.05.2019 г. от „В.“ ЕООД и възражение вх. № 68988/27.05.2019 г. от И.В.Ц..
Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен
срок от съобщението в частта, с която са оставени без разглеждане възражения. В
останалата част не подлежи на обжалване.
НЕЗАБАВНО да се изпрати препис от настоящото
определение за обявяване в търговския регистър при Агенцията по вписвания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да
се впише в Книгата по чл.634в от ТЗ при СГС, ТО.
СЪДИЯ: