РЕШЕНИЕ
№ 449
гр. Пловдив, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330104374 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК ********* против К. Л.
В., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск по чл. 422, ал.1, вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 500, ал.1, т.1 КЗ.
Ищецът твърди, че на 21.05.2016 г. в гр. П, бул. „Б.“ срещу № 4, настъпило ПТП
по вина на ответника, като водач на МПС с ДК № ..., който управлявал след употреба
на алкохол, не спазил необходимата дистанция и ударил други МПС, като причинил
материални щети.
Бил съставен протокол за ПТП №1638879/21.05.2016 г. и АУАН.
Към датата на произшествието, ГО на виновния водач била застрахована при
ищеца с договор, съгл. ЗП № BG/22/116000326033/14.01.2016 г.
След уведомяване от собственика на увреденото МПС, била образувана преписка
по щета. Извършени били проверки и оценки, след което установено, че стойността,
необходима за възстановяване на МПС, е 523,29 лева, платени ведно с ликвидационни
разноски от 25 лева на застрахователя по Каско на увредения.
Твърди, че поради управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма, на осн. чл. 500, ал.1, т.1 КЗ, възникнало регресно вземане
в размер на платеното обезщетение.
Снабдил се със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 5524/22.12.2020 г. по
ч.гр.д. № 16761/20 г. за сумата от 548,29 лева, ведно със законната лихва от
постъпване на заявлението в съда – 14.12.2020 г. до окончателното погасяване, връчена
по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес от
предявяване на настоящата претенция. Моли за уважаването й. Претендира разноските
1
в двете производства.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор, чрез назначения особен представител.
Не оспорва наличието на ГО и плащане на обезщетението. Оспорва – механизма на
ПТП и размера на вредите, като завишен и наличието на вина на ответника за
настъпване на ПТП. Въвежда възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на
насрещната страна. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч.гр.д., вземането по настоящото производство
съответства на това по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал.5,
вр. с ал. 1 ГПК, а искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в
месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане
по същество.
По същество:
За основателност на иска, в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че в
причинна връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило събитие -
ПТП, което съставлява покрит риск по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, за което в качеството си на застраховател носи риска; че поради
причиняване на описаните имуществени щети, е заплатил обезщетение на увреденото
лице /респ. застраховател, овластен да получи плащане, поради обезщетяване на
увредения/ в размер не по-голям от стойността на действителните вреди; твърдения
механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени повреди на автомобила и
размера на обезщетението, както и, че ответникът е причинил събитието, управлявайки
МПС с концентрация на алкохол над допустимата по закон норма.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи
обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват вземането, както и
възраженията си в отговора, а при установяване на горните факти от ищеца –да
докаже, че е платил търсената сума.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът счита иска за основателен
по следните съображения:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: на 21.05.2016 г. в гр. П,
по бул. „Б“ срещу № 4 настъпило ПТП, с участници – ответникът – като водач на МПС
с ДК № ... и водач на МПС с ДК № ..., последното - с причинени материални щети и
застрахован по Каско в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, който платил
обезщетение от 523,29 лева за вредите; ищецът е застраховател на ГО на ответника за
МПС с ДК № ... съгласно ЗП № BG/22/116000326033/14.01.2016 г., действаща към
датата на ПТП и покриваща съответния риск; ищецът е платил сумата от общо 548,29
2
лева на застрахователя по Каско, включваща 25 лева ликвидационни разноски;
съставен е протокол за ПТП № 1638879/21.05.2016 г. /вж. Определение по чл. 140 ГПК
в о.с.з/.
Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави със
събраните по делото писмени доказателства.
Настъпването на ПТП не е спорно. В протокола е отразено, че ответникът като
водач на МПС „Мерцедес Е 350“ с ДК № .., не е спазил необходимото разстояние от
МПС 2 пред него, ударил го, като същото ударило и МПС 3. Допуснал произшествие с
материални щети. Отбелязана е извършена проверка за употреба на алкохол, като
според документа – такъв е установен за отв. в граници над 1,2 промила, издаден е
талон за кръвна проба.
Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на
произшествието. По отношение на възприетите от съставителя факти, а именно
разположението на автомобилите в пространството и щетите по МПС, документът има
характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното
лице е удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на
ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална
доказателствена сила.
По делото са приети като писмени доказателства АУАН и НП /влезли в сила/.
Според НП – на ответника е наложена санкция – глоба, издадени са и две заповеди за
прилагане на ПАМ – съответно – временно спиране от движение на МПС за срок от 1
месец и отнемане на документите за правоуправление - за това, че на процесната дата
като водач на МПС с ДК № РВ ...– не спазил необходимото разстояние, ударил спрелия
пред него автомобил, който ударил и спрелия пред него л.а.; допуснал ПТП с
материални щети, като управлявал л.а. под въздействие на алкохол /извършена
качествена проба по надлежния ред с техническо средство алкотест дрегер 7410+ с
фабричен номер ARSК – 0294, който отчел положителен резултат от 1,76 промила
алкохол в издишания от водача въздух – отразено е „лъха силно на алкохол“/, издаден е
талон за медицинско изследване и при дадената кръвна проба бил отчетен резултат от
1,78 промила алкохол в кръвта. Били налице нарушения по чл. 23, ал. 1 и чл. 5, ал.3, т.1
ЗДвП.
Според вещото лице по приетата САТЕ, която се кредитира като компетентно и
обективно изготвена, механизмът на ПТП е свързан именно с удар в предната част на
МПС, управлявано от ответника и настъпил такъв в задната част на увредения л.а.
Експертът е посочил, че между механизма на произшествието от техническа гледна
точка могат да бъдат повредени именно сочените от ищеца детайли в съответната
степен.
Предвид изложеното и след анализ на док-вата поотделно, в съвкупност и при
взаимовръзка, съдът намира за категорично установени твърденията, че ПТП е
настъпило именно и само по вина на ответника, който не е спазил правилата за
движение по пътищата /нарушил е чл.23, ал. 1 ЗДвП/, ударил е МПС, спряло пред
него, което на свой ред ударило още едно МПС, и е причинил произшествие с
материални щети. Той е предизвикал инцидента, като е управлявал МПС след употреба
на алкохол. Горното се доказва както от отразеното в протокола за ПТП, който е
подписан от ответника без възражения, така и от издадените АУАН и НП
3
/необжалвани/. Всички доказателства по делото са само в описаната насока, като
установяват по категоричен начин ПТП и вината на ответника за настъпването му,
както и причиняване на материалните щети на увреденото МПС. Поради това и
възраженията в ОИМ не се възприемат - макар принципно резонни и обуславящи
обяснима защитна позиция, същите не се споделят, а и се опровергават от събраните
доказателства.
Ответникът е причинил ПТП и е управлявал МПС след употреба на алкохол.
Установява се, че след извършване на проверка с техническо средство, е констатирана
концентрация от 1,76 промила, а след кръвна проба и по – висока – 1,78 промила.
Действащата към 21.05.2016 г. разпоредба на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП /в редакцията с
ДВ бр.54/2010 г., понастоящем изменена/, забранява на водачите на МПС да
управляват автомобил с каквато и да е концентрация на алкохол– отпаднал е изразът
„над 0,5 на хиляда”. Чл. 174 ЗДвП предвижда наказание при концентрация на алкохол
над 0,5 промила /каквото е и наложено, съобразно НП/.
Регресната отговорност спрямо застрахователя срещу риск „ГО” е в зависимост
именно и само от посочената в чл. 5 ЗдвП законова дефиниция ограничаваща правото
на управление на МПС след употреба на алкохол /в този смисъл е и трайната съдебна
практика - Определение № 646 от 11.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 313/2011 г., II т. о.,
ТК, Решение № 84/18.07.2011 г. по т. д. № 815/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о и др./.
Следователно към момента на процесното ПТП управлението на автомобила след
употреба на алкохол е било забранено от закона и е налице основание за възникване на
регресното вземане /в т. см. – Решение от 18.11.2016 г. по в.гр.д. № 1972/2016 г. на
ПОС, VIII гр.с./.
Вещото лице, след подробен анализ е посочило, че между механизма на ПТП и
вредите по МПС „Форд Фиеста“ има причинно-следствена връзка. Пазарната стойност
на щетите е в размер на 1124,41 лева към датата на ПТП. При тези доказателства,
възраженията в ОИМ за завишеност на търсеното обезщетение, са неоснователни.
Безспорно е плащането на увредения /застрахователя му по Каско/ на
обезщетение от застрахователя в размер на твърдяната сума, ведно с направените
ликвидационни разноски /те съставляват обичаен разход за приключване на
застрахователната щета, предвид свързаната с дейността работа на застрахователя, при
което подлежат на плащане/.
Като безспорно е отделено и обстоятелството, че към датата на събитието ищецът
е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност за автомобила на
ответника /полица ГО – л.26/.
Съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като в
изпълнение на договорното си задължение по ГО, същият е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на посочената сума.
4
Обемът на регреса се определя от закона – съгласно чл. 500 КЗ, застрахователят
има право да получи от застрахования платеното застрахователно обезщетение, ведно с
лихви и разноски, т.е. правото на застрахователя се ограничава до размера на това,
което той е платил в изпълнение на задължението си да носи застрахователния риск.
Вземането възниква в размер на по-малката от двете суми – на извършеното плащане и
на действителните вреди. Според САТЕ, последните възлизат на сума в по – висок
размер от плащането, поради което се дължи претендираната сума.
Предявеният иск е доказан по основание и размер. Следва да бъде уважен, ведно
със законната лихва от постъпване на заявлението в съда до погасяването, като
последица.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, разноски се дължат на ищеца. Направено е искане, представени са списък по
чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива от: 25 лв. – ДТ; депозит за САТЕ - 200
лева; възнаграждение за особен представител – 300 лева, претендира се и юрк.
възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя
по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на минимума от 100 лева,
предвид конкретната фактическа и правна сложност.
Следва да се присъдят и разноски за заповедното производство /т. 12 на ТР №
4/2013 на ОСГТК на ВК/. Те са в размер на 25 лева – ДТ и 50 лева – минимално юрк.
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К. Л В., ЕГН
********** дължи на ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, сумата от общо 548,29 лева –
сбор от главница от 523,29 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, реализирано на 21.05.2016 г. в гр. П,
бул. „Б“ срещу № 4 по вина на В., управлявал МПС „Мерцедес Е 350“ с ДК № .., след
употреба на алкохол, по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно
полица ЗП № BG/22/116000326033/14.01.2016 г., ведно със законната лихва, считано
от постъпване на заявлението в съда - 14.12.2020 г. до окончателното погасяване,
ведно с 25 лева – ликвидационни разноски, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5524/22.12.2020 г. по ч.гр.д. №
16761/20 г. на ПРС.
ОСЪЖДА К. Л В., ЕГН **********, с адрес: ... да плати на ЗК „Лев инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А, следните суми: общо 625 лева /шестстотин двадесет и пет лева/ -
разноски за настоящото производство и общо 75 лева /седемдесет и пет лева/ -
разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 16761/20 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6