№ 177
гр. Ихтиман, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20231840200544 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Община *, ЕИК:*, представлявана от кмета *
срещу Наказателно постановление № НЯСС-74 от 12.06.2023г., издадено от
Председателя на Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор, с
което на Община * на основание чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона
за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция: в
размер на 1000,00 лева за неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал.2 вр. с
чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление с мотива, че
същото е издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Твърди, че административно наказващият орган не е взел предвид
обстоятелството, че съгласно договор за наем от 13.05.2022г. община * е
отдала под наем язовир „* 2“ като наемателят е поел задължението да бъде
оператор на язовирната стена и да стопанисва, поддържа и експлоатира
язовира, и оттам – той е следвало да изпълни предписанията на ДАМТН.
Прави възражение, че не е спазен срока по чл. 34 ЗАНН за издаване на НП.
Алтернативно посочва, че се касае за маловажен случай.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не
изпраща представител.
В деловодството на съда е постъпило становище от жалбоподателя в
час, следващ откритото съдебно заседание по делото, поради което същото не
е докладвано, приобщено по делото и не следва да бъде обсъждано.
В открито съдебно заседание административно наказващият орган
редовно призован, не изпраща представител. Постъпило е писмено
1
становище, в което са изложени подробни съображения по същество на
спора. Иска се от съда да потвърди наказателното постановление. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, в условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност за разноски за адвокатско
възнаграждение, претендирани от насрещната страна.
Районният съд, след като се запозна с изложените в жалбата оплаквания и
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна, следното:
Видно от представен и приет като доказателство по делото констативен
протокол № 02-02-89/18.10.2022г. за проверка и контрол на язовирна стена и
съоръженията към нея и документацията за експлоатация, се установява, че
представители на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
(ДАМТН), ГД „Надзор на язовирните съоръжения“ в присъствието на
представител на община *- инж. * – главен инженер в община *, са
извършили на 18.10.2022г. контролна проверка на язовир „* 2 (* 2), находящ
се в землището на село * и собственост на община *. Целта на проверката
била да се установи изпълнени ли са предписанията, дадени с Констатитен №
02-02-23/07.04.2022 г. от проверка на язовирна стена и съоръженията към нея,
изготвен от представители на ДАМДТ, ГД „Надзор за язовирните стени и
съоръженията към тях“ и предписанията, дадени с Протокол № СО-
17/08.06.2023г. на комисия, назначена по реда на чл. 138а, ал. 3 от Закона за
водите със Заповед № ОА-186/06.06.2022г. на Областен управител София
област. Комисията установила, че не е изпълнено даденото предписание с
протокол № СО-17/08.06.2022г. на комисия по чл. 138а,ал. 3 ЗВ, да се почисти
въздушния откос на язовира от храстовидната растителност със срок за
изпълнение 30.09.2023г.
Съставен бил АУАН № 02-026/12.12.2022г., в който е посочено, че на
01.10.2022 г. община *, в качеството си на собственик на язовир „* 2 (*2)“, не
е изпълнила даденото на основание чл. 138а, ал. 3, т. 5 от ЗВ задължително
предписание, а именно – да почисти от храстовидна растителност въздушния
откос на язовир "* 2", находящ се в поземлен имот № 000463 в землището на
село *, което предписание е било със срок за изпълнение – 30.09.2022г. –
нарушение по чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите.
Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното НП №
НЯСС-74/12.06.2023 г., с което на община * на основание чл. 200, ал. 1 , т. 39
от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1000,00 лева за неизпълнение на задължение по чл.
190а, ал. 2 вр. чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите.
Видно от акт за публична общинска собственост № 1100/30.05.2000г.
язовир „* 2“ , находящ се в парцел 000463, местност "*а", землището на село
* е собственост на община *.
От Заповед № ОА-210/10.11.2020г. на Областен управител – София
област се установява, че язовир „* 2“ е определен като такъв от първа висока
степен на потенциална опасност.
По делото е представен договор от 13.05.2022г. за отдаване под наем и
2
избор на оператор на язовирна стена за възлагане стопанисването,
поддръжката и експлоатацията на язовир – публична общинска собственост,
съгласно който община * е отдала под наем на „*“ ЕООД стопанисването на
процесния явозир „* 2“. Съгласно чл. 1 от договора за наем наемодателят
предоставя на наемателя временно и възмездно стопанисване, поддръжка и
експлоатация на язовирната стена и съоръженията към нея на процесния
язовир, като наемателят ще изпълнява функциите на „оператор на язовирната
стена“ по смисъла на § 1, т. 95 от Допълнителните разпоредби на Закона за
водите.
Видно от приложен по делото протокол № СО-17/08.06.2022г. на
комисия, назначена на основание чл. 138а, ал. 3 от Закона за водите със
заповед № ОА-186/06.06.2022г. на Областен управител София област на,
08.06.2022г. комисията в присъствие на служител на община * е извършила
проверка на язовир "* 2" и в процесния протокол е издала предписание в срок
до 30.09.2022г. да бъде почистен въздущният откос на язовира от
храстовидната растителност.
Видно от писмо изх. № 92-00-402 от 27.06.2022г. на община *
дружеството наемател чрез законния си представител е бил уведомен за
извършената проверка и даденото от комисията по чл. 138а, ал. 3 от Закона за
водите предписание, обективирано в Протокол № СО-17/18.06.2022г.
Горната фактическа обстановка се потвърждава и от разпита на
свидетелите – К. К. – актосъставител и И. С.- свидетел по съставянето на
АУАН и присъствал на проверката, при която е установено процесното
нарушение.
Свидетелят К. – актосъставител заявява, че при извършена на
18.10.2022г. проверка на язовир „* 2“ със свидетеля И. С. са установили, че
не е почистен въздушния откос на язовира от храстовидна растителност и са
съставили акт за неизпълнение на дадени предписания. К. посочва, че язовир
„* 2“ е първа степен на потенциална опасност. Горното е потвърдено и от
показанията на свидетеля С., който заявява, че процесното неизпълнение е
едно от общо седем предписания, които не са били изпълнени от община *.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
В административнонаказателното производство съдът е длъжен
служебно за издири обективната истина чрез събиране на допустими и
относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът
осъществява контрол за законосъобразност на издадените от
административен орган наказателни постановления, тоест дали правилно е
приложен материалният и процесуалният закон.
Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че
жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана
страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и е
насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната материална
компетентност, видно от приложената към административно наказателната
3
преписка Заповед № А-776/22.12.2021г., т. 1. и Заповед № А-577/23.08.2022г.
на Председателя на ДАМТН.
Спазени са и императивните процесуални правила при издаването на
АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.
Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и
тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, административните
органи са очертали времето, мястото, начина на извършване на
административно нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило
проявление в обективната действителност.
Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя за наличие на
съществено процесуално нарушение поради неспазване на срока по чл. 34 от
ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение е издаден на
12.12.2022г., а нарушителят е установен на 18.10.2023г., тоест не са изтекли
повече от три месеца от открИ.ето на нарушителя, нито пък една година от
извършването на нарушението, тъй като то е извършено на 01.10.2022г.,
първият ден следващ крайния срок за изпълнение на предписанията
30.09.2022г.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения.
Видно от акта за публична общинска собственост община * е
собственик на язовир „* 2“.
На 08.06.2022г. язовирът е бил проверен от комисия назначена със
Заповед № ОА-186/06.06.2022г. на Областния управител на София област в
присъствие на представител на общината – * на длъжност служител по
сигурност и информация. За проверката е съставен протокол № СО-
17/08.06.2022г., в който са описани констатациите от проверката, дадено е
предписание да се почисти въздушния откос на язовира от храстовидна
растителност със срок - 30.09.2022г. Представителят на община * е запознат
със съдържанието на констативния протокол, което обстоятелство е
декларирал изрично в протокола и е положил подпис. Няма твърдения и
доказателства по делото предписанието да е било обжалвано по предвидения
в закона ред, следователно същото е следвало да се изпълни.
Разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите въвежда задължение за
собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват
предписанията на председателя на ДАМТН или оправомощените от него
длъжностни лица, както и на комисиите, назначени от областните
управители за извършването веднъж годишно на проверки за готовността за
безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях. При проверка
на 18.10.2022 г. е установено, че не е почистена храстовидната растителност
от въздушния откос на язовира, следователно общината не е изпълнила
даденото на 08.06.2022г. предписание на комисията, назначена на основание
чл. 138 а, ал. 3 от Закона за водите.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че задължението за
изпълнение на предписанията е на дружеството наемател по сключения
договор за наем, доколкото съгласно чл. 1 от договора същото има
задълженията на оператор на язовирната стена по смисъла на §1, т. 95 от ДР
на Закона за водите.
4
Действително, между собственика на язовира и „*“ ЕООД е сключен
договор за отдаване под наем и избор на оператор. Подобна възможност е
регламентирана и в текста на чл. 138в, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите. В чл.
138в, ал. 3 от Закона за водите е посочено, обаче, че определеният оператор
на язовирна стена и на съоръженията към нея е длъжен да оказва
необходимото съдействие на собственика за изпълнение на задълженията му
по чл. 138а, ал. 3, т. 5, чл. 141, ал. 1 и чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, както и да
изпълнява възложените му дейности съобразно нормативните изисквания и с
грижата на добър стопанин. Следователно операторът само оказва съдействие
на собственика за изпълнение на дадените предписания, но не операторът е
лицето, което задължително трябва да изпълни същите. Дали има
неизпълнение от дружеството, на което са възложени функциите на оператор
на язовирната стена е въпрос, който касае вътрешните отношения между
общината и това дружество и не е относим към преценката на въпроса дали
общината е надлежен субект на административно наказателната отговорност.
Адресат на предписанията е собственикът на съответното съоръжение
или стена – община *, който е отговорен и за неизпъленнието на
предписанията, следователно правилно е ангажирана административно
наказателната отговорност на община * за неизпълнение на предписанието.
По размера на наказанието
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал.1, т. 39 ЗВ предвидената
имуществена санкция при неизпълнение на предписание по чл. 138а, ал. 3, т.
5 и чл. 190а, ал. 2 е в размер от 1000 до 20 000 лева. В случая санкцията е
наложена в минималния предвиден от закона размер, поради което и не са
налице основания за нейното изменение.
Съдът намира, че процесното нарушение не може да квалифицира като
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН с проитичащите от това
правни последици, тъй като деянието не разкрива белезите на маловажен
случай, а именно да е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от този вид. Неизпълнението на
процесното задължение, препятства възможността компетентните служители
и органи да обследват в пълна степен техническото състояние на язовира,
доколкото въздушният откос е покрит с храстовидна растителност, касае се за
явозир, категоризиран с първа степен на потенциална опасност, следователно
неизпълнението на предписанието създава потенциална опасност за
населението.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 63д, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, вр.
чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна.
Съдът като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна
сложност, както и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено
становище, намира, че справедливият размерът, който следва да се присъди
възлиза на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Районен съд
5
Ихтиман,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НЯСС-74 от
12.06.2023г., издадено от Председателя на Държавна Агенция за
метрологичен и технически надзор, с което на основание чл. 201, ал. 12 и чл.
200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите на Община *, ЕИК *, с адрес: град *, ул.
„И. *“ № 2 е наложено административно наказание „имуществена санкция: в
размер на 1000,00 лева за неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал. 2 вр. с
чл. 138а, ал. 3 , т. 5 от Закона за водите.
ОСЪЖДА Община *, ЕИК *, с адрес: град *, ул. „И. *“ № 2 да заплати
на „Държавна агенция по метрологичен и технически надзор“,
представлявана от Председателя, седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Г.М. *“ № 52а на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН сумата от 80,00
/осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на
Админстративно процесуалния кодекс пред Административен съд – София
област, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6