Решение по дело №11426/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1989
Дата: 9 декември 2021 г. (в сила от 4 януари 2022 г.)
Съдия: Кристиана Стоянова Кръстева
Дело: 20203110111426
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1989
гр. В., 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова Костадинова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20203110111426 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по молба от „Д. П.“ АДСИЦ /с предишно
наименование „А. К.“ АДСИЦ/, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.
„Х. К.“ № 43 срещу В.В. Й., ЕГН **********, с адрес гр.В., бул. „Вл.В.“ ****, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.9 ЗПК вр. чл.99 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.99
ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на
ищцовото дружество следните суми, за които е издадена Заповед № 1988/19.05.2020г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4842/2020г. по описа на ВРС: сумата от
3047,36лв., представляваща главница, като сбор от 15 броя неплатени ежемесечни вноски в
периода от 30.03.2015г. до 30.05.2016г., дължима на осн. Договор за потребителски кредит –
Ваканция № 370-32/2008г., скл. между ответника и А. Б. – клон Б.“АД, като сумата е част от
задължение цялото в размер на 11203,05лева, което вземане е прехвърлено от „МТ
Проджект“ ЕООД на „А. К.“ АДСИЦ /с ново наименование „Д. П.“ АДСИЦ/ с Договор за
прехвърляне на вземания от 29.03.2010г. и Приложение 1 към него, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.05.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, като задължението е признато от ответника със
споразумение от 19.04.2010г. скл. между ответника и „МТ Проджект“ ЕООД, но за сметка
на „А. К.“ АДСИЦ /с ново наименование „Д. П.“ АДСИЦ/ по силата на договор за продажба
на вземания от 29.03.2010г., скл. между МТ Проджект“ ЕООД и А. К.“ АДСИЦ /с ново
наименование „Д. П.“ АДСИЦ/. и сумата от 871,72лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 17.05.2017г. до 12.03.2020г.
В исковата молба се твърди, че между В.В. Й. и „АЛФА БАНК“ А.Е., действаща
чрез клона си „А. Б. – клон Б.“ е сключен Договор за потребителски кредит – Ваканция №
370-32/2008г., съгласно който банката е предоставила на ответника банков кредит за текущи
потребителски нужди в размер на 10000лева. Ответникът се задължил да върне заемната
сума заедно с начислените договорни лихви на 96 ежемесечни анюитетни вноски, всяка в
размер на 162,62 лева, при падеж – 25-то число на месеца, за който се отнасят и последна
изравнителна в размер на 162,32 лева и падеж – 25.07.2016г. В срока на действие на
договора, ответникът не изпълнявал коректно задължението си за плащане на дължимите
1
вноски, поради което към 29.03.2010г. дължимите от ответника суми по договора за кредит
били в общ размер на 11203,05 лева. На 25.03.2010г. бил сключен договор за продажба на
вземания, с който „АЛФА БАНК“ А.Е., действаща чрез клона си „А. Б. – клон Б.“
прехвърлило възмездно на „С.Г.Груп“ООД вземанията си към свои длъжници, произтичащи
от сключени договори за потребителски кредит, изброени в Приложение № 1 към Договора,
срещу посочената в договора цена, която цесионерът заплатил в цялост на цедента. Сред тях
бил и процесният Договор за потребителски кредит – Ваканция № 370-32/2008г. На
26.03.2010г. бил сключен договор за продажба на вземания, с който С.Г.Груп“ООД
прехвърлило възмездно на МТ Проджект“ ЕООД процесното вземане. С договор за
прехвърляне на вземания от 29.03.2010г. и Приложение №1 към него „МТ ПРОДЖЕКТ“
ЕООД прехвърлило възмездно на ищцовото дружество вземанията придобити по силата на
договора за цесия от 25.03.2010г. На същата дата „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД възложило на
„С.Г. Груп“ ООД да извършва извънсъдебно събиране на вземанията на „А. К.“ АДСИЦ,
представляващи просрочени потребителски кредити на физически лица, с първоначален
кредитор „А. Б. – клон Б.“, изрично посочени в нарочни списъци, приложени към договора.
На 19.04.2010г. от името на „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, действащо чрез упълномощен
представител „С.Г. Груп“ ООД, и за сметка на „А. К.“ АДСИЦ е сключено споразумение с
ответника, с което последният признава, че дължи сумата от 11204 лева, представляваща
неплатена част от задължението му съгласно сключения с банката Договор за потребителски
кредит. Страните се съгласили ответникът Й. да изплати задължението си разсрочено за
периода от 30.04.2010г. до 30.05.2016г. включително на 73 ежемесечни анюитетни вноски,
при първа вноска в размер на 500 лева, всяка следваща в размер на 200 лева и последна
изравнителна, при падеж 30-то число на месеца, за който се отнасят. С посоченото
споразумение, представляващо договор за спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД, страните
доброволно преуредили по описания начин отношенията си, свързани с вземанията на
„АЛФА БАНК“ А.Е, действаща чрез клона си „А. Б. – клон Б.“ към ответника, произтичащи
от Договора за потребителски кредит Ваканция № 370-32/2008г., цедирани последователно
на „С.Г.Груп“ООД „МР ПРОДЖЕКТ“ ЕООД и на „Д. П.“ АДСИЦ. Доколкото ответникът
не спазил срока и размера на договорените вноски по заявление на ищеца било образувано
ч.гр.д. № 4842/2020г. по описа на ВРС и издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.
Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47 ГПК и на заявителя са дадени указания
да предяви иск за установяване дължимостта на вземанията, което породило правен интерес
за ищеца от предявяване на настоящите искове. Ищецът моли за уважаване на исковите
претенции и присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му
особен представител, с който предявените искове се оспорват, като неоснователни. Оспорва
се наличието на валидни договори за цесия, за които длъжникът не бил уведомен. Въвежда
се възражение за погасяване по давност на вземанията, произтичащи от договора за
потребителски кредит.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. С
нарочна молба, постъпила преди заседанието, заявява, че поддържа исковите претенции на
изложените в исковата молба основание и моли за уважаването им.
Ответникът се представлява от особен представител, който оспорва исковете по
изложените в отговора на исковата молба възражения.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е образувано по предявен установителен иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, като от ч.гр.д.№ 4842/2020г. по описа на ВРС се установяват
предпоставките за допустимост на исковите претенции - в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника
2
по реда на чл.47, ал.5 ГПК и исковата молба е подадена от ищеца в законоустановения
едномесечен срок.
На 25.07.2008г. е сключен Договор за потребителски кредит - Ваканция № 370-
32/2008г., по силата на който „А. Б." АД е предоставила на ответника В.В. Й. кредит в
размер на 10000лева за срок от 96 месеца.


Към доказателствата по делото са приобщени заверени за вярност копия от договора за
кредит, погасителния план към него и молбата - декларация от ответника, с която е поискал
сключването на договора /л.6-15/.
С договор за продажба на вземания от 25.03.2010г. „А. Б." А.Е е прехвърлило на
„С.Г.Груп“ООД свои вземания, сред които и вземанията си срещу ответника възникнали по
силата Договор за потребителски кредит – Ваканция №370-32/2008г. /л.16-28/. Изпратено е
уведомление до длъжника с изх.№1461/08.04.2010г./л.24/, като няма данни да е достигнало
до него.
На 26.03.2010г. бил сключен договор за продажба на вземания, с който С.Г.Груп“ООД
прехвърлило възмездно на „МТ Проджект“ ЕООД процесното вземане./л.30-36/ Изпратено е
уведомление до длъжника /л.37/, като няма данни да е достигнало до него
На 29.03.2010г. е сключен договор за прехвърляне на вземания, с който „МТ
ПРОДЖЕКТ" ЕООД е прехвърлило на ищцовото дружество „А. К." АДСИЦ, придобити
вземания, сред които и вземанията срещу ответника произтичащи от Договор за
потребителски кредит - Ваканция №370- 32/2008г. /л.38-45/.
С договор за събиране на вземания от 29.03.2010г. ищцовото дружество е възложило на
„МТ ПРОДЖЕКТ" ЕООД да извършва действие по извънсъдебно събиране на вземания на
ищцовото дружество. С договор от същата дата „МТ ПРОДЖЕКТ" ЕООД е възложило на
„С.Г.Груп" ООД да извършва действия по извънсъдебно събиране на вземания на ищеца
/л.52-60/.
На 19.04.2010г. е сключено споразумение между „МТ ПРОДЖЕКТ"ЕООД и
ответникът Й., с което е постигнато съгласие относно размерите на задълженията на
ответника по Договор за потребителски кредит - Ваканция № №370-32/2008г. и начина на
погасяване на тези задължения. Съгласно споразумението ответникът се е задължил да
заплати сума в общ размер на 11204 лева на 73 равни ежемесечни вноски от 30.04.2010г. до
30.05.2016г. /л.5/.
За изясняване на фактическата страна на спора по делото са ангажирани специални
знания посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението си вещото лице посочва, че кредитът по договор за потребителски
кредит - Ваканция №370-32/25.07.2008г. в размер на 10000лева е усвоен по разплащателна
сметка с титуляр В.В. Й. на 25.07.2008г., като средствата са постъпили в наличност по
сметката на ответника и с тях се е разпоредил титуляря. Остатъкът от дълга към
19.04.2010г. за главница е в размер на 9819,28лева, а за договорна лихва – 1383,77лева.
Съгласно споразумението от 19.04.2010г. размерът на задължението за главница по е
11203,05 лева, а за договорна лихва – 3947,05лева, като няма извършвани плащания от
ответника по него. Дължимата главница с дати на падеж от 30.03.2015г. до 30.05.2016г. е в
размер 2852,12 лева, а мораторната лихва върху претендираната от ищеца главница от
3047,36лева за периода от 17.05.2017г. до 12.03.2020г. е в размер на 872,71лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, компетентно дадено и
неоспорено от страните по делото /л.125-129/.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи
3
от правна страна:
Според изложените по делото фактически твърдения, с доклада по делото е
разпределена доказателствената тежест между страните, като в тежест на ищеца е възложено
да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на Договор за
потребителски кредит - Ваканция №370-32/25.07.2008г. между В.В. Й. и „АЛФА БАНК"
А.Е., действаща чрез клона си „А. Б. - клон Б.", настъпването на изискуемостта на
вземанията по договора за кредит, придобиването на процесните вземания от ищцовото
дружество посредством описаните в исковата молба договори за прехвърляне на вземания,
както и сключването на спогодба между ответника и „С.Г. Груп" ООД относно размера и
начина на погасяване на задълженията произтичащи от Договор за потребителски кредит -
Ваканция №370-32/25.07.2008г.
Сключването на договора за кредит между „АЛФА БАНК" А.Е., действаща чрез клона
си „А. Б. - клон Б.", извършените плащания по договора от страна на ответника,
неизпълнението от негова страна на задълженията по договора и размер на тези задължения
се установяват от представения договор за кредит и от заключението на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза.
С исковата молба са представени договори за прехвърляне на вземания, от които се
установява, че ищцовото дружество е придобило процесните вземания срещу длъжника,
както и към 20.05.2010г. е възложило на „МТ ПРОДЖЕКТ" ЕООД да извършва действия за
извънсъдебно събиране на вземания от свое име, но за сметка на ищеца. По посочения
начин се установява придобиването на процесните вземания от ищцовото дружество и
редовното уведомяване по чл.99, ал.3 ЗЗД за сключените договори за цесия, включително и
чрез получаване на книжата като приложения към исковата молба.
Действие по извънсъдебно събиране на вземанията се явява сключеното споразумение
с ответника от 19.04.2010г., което има характер на спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД. Със
споразумение, чиято автентичност не е оспорена, ответникът е признал качеството си на
длъжник по договора за потребителски №370-32/25.07.2008г и размера на задължението си
по същия. С поставяне на подписите на страните по това споразумение ответникът е
признал неизгодния за него факт на промяна на началния му кредитор с новия цесионер, с
което е прекъсната давността по отношение на вземанията, уговорен е нов размер на
дължимите от ответника суми по договора за кредит и нови план за погасяване на същите.
Към датата на сключването на споразумението ищцовото дружество е било титуляр на
вземанията срещу ответника, а третото за спора лице „МТПРОДЖЕКТ" ЕООД е сключило
споразумението с ответника в изпълнение на задълженията си по договора с ищеца за
събиране на вземания, според който извършва действията от свое име, но за сметка на
ищеца.
Неоснователно се явява и възражението за погасяване на вземането по давност. С
подписване на споразумението и уговорените в него падежи на задължението е започнала да
тече нова погасителна давност, доколкото всяко споразумение между кредитора и
длъжника, с което се разсрочва или отсрочва изискуемостта на вземането, има за последица
прекъсване на изтеклата дотогава погасителна давност и преместването на началния й
момент към деня, в който според споразумението вземането става изискуемо. Предвидения
в закона 5-годишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД към дата на депозиране на заявлението
в съда - 18.05.2020г. не е изтекъл. В тази връзка следва да се съобрази и разпоредбата на
чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, според
която за срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. Освен това съгласно текста на §13 от ПЗР към ЗИД на Закона за
здравето /ДВ, бр.44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г./, спрелите да текат по силата на
горецитираната правна норма срокове, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
4
обнародването на този закон в "Държавен вестник". Именно по отношение на процесните
вземания и по конкретно тези за главници с падежи на 30.03.2015г. и на 30.04.2015г., ведно
със съответните им лихвите за забава, давностен срок не е текъл през периода от
13.03.2020г. до 21.05.2020г., респективно същите не са били погасени по давност към
18.05.2020г.-датата на депозиране заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
Предвид на всичко изложено исковата претенция следва да бъде уважена до
установения размер от вещото лице - 2852,12лева, а над тази сума до претендирания размер
от 3047,36лв. искът следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава от деня на забавата, като
съобразно чл. 84, ал.1 ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ датата на падежа.
Или, ответникът е изпаднал в забава от деня следващ падежа на съответната месечна вноска.
Размерът на лихвата за забава за периода от 17.05.2017г. до 12.03.2020г., върху уважената
част от главницата от 2852,12лева, изчислена с помощта на програмен продукт „Апис
Финанси" възлиза на 816,83лева. До този размер претенцията следва да бъде уважена, като
за разликата до предявения размер 871,72лв, претенцията следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени и направените по делото разноски съразмерно на уважената част от
исковете. Направените от ищеца разноски са в общ размер на 943,49лева в исковото
производство, от които 93,49лева довнесена държавна такса, 500 лева депозит за особен
представител, 250 лева депозит за вещо лице и 100 лева юрисконсултско възнаграждение
определено на основание чл. 78, ал.8 ГПК, както и 128,40лева в заповедното производство.
С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 120,20лева в заповедното производство и 883,27лева в исковото производство, които
разноски да се възложат в тежест на ответника.
Водим от горното, Варненски районен съд

РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.В. Й., ЕГН
**********, с адрес гр.В., бул. „Вл.В.“ **** ДЪЛЖИ на „Д. П." АДСИЦ /с предишно
наименование „А. К." АДСИЦ/, с ЕИК **** и седалище и адрес на управление гр.С., бул.
„Х. К." № 43 следните суми, за които е издадена Заповед №1988/19.05.2020г. за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 4842/2020г. по описа на ВРС: сумата от 2852,12лева.
представляваща главница, като сбор от 15броя неплатени ежемесечни вноски в периода от
30.03.2015г. до 30.05.2016г., дължима на осн. Договор за потребителски кредит – Ваканция
№370-32/2008г., скл. между ответника и А. Б. – клон Б.“АД, като сумата е част от
задължение цялото в размер на 11203,05лева, което вземане е прехвърлено от „МТ
Проджект“ ЕООД на „А. К.“ АДСИЦ /с ново наименование „Д. П.“ АДСИЦ/ с Договор за
прехвърляне на вземания от 29.03.2010г. и Приложение 1 към него, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.05.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, като задължението е признато от ответника със
споразумение от 19.04.2010г. скл. между ответника и „МТ Проджект“ ЕООД, но за сметка
на „А. К.“ АДСИЦ /с ново наименование „Д. П.“ АДСИЦ/ по силата на договор за продажба
на вземания от 29.03.2010г., скл. между МТ Проджект“ ЕООД и А. К.“ АДСИЦ /с ново
наименование „Д. П.“ АДСИЦ/; сумата от 816,83лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 18.05.2017г. до 12.03.2020г., ведно със законната
5
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда - 18.05.2020г. до
окончателно погасяване на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над
2852,12лева лева до предявения размер от 3047,36лв, претендирана като главница, както и за
разликата над 816,83лева лева до предявения размер от 871,72лв, претендирана като
обезщетение за забава върху главницата за периода от 17.05.2017г. до 12.03.2020г.
ОСЪЖДА В.В. Й., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Д. П." АДСИЦ /с предишно
наименование „А. К." АДСИЦ/, с ЕИК **** и седалище и адрес на управление гр.С., бул.
„Х. К." № 43 сумата от 883,27лева, представляваща направени в настоящето производство
разноски, както и сумата от 120,20лева, представляваща направени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. №4842/2020г. по описа на ВРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.



Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6