О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр.
Сливен, 05.05.2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в закрито
заседание на пети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: СТЕЛА
ДИНЧЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Динчева
административно дело № 353/2021 год.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 161 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на "Г.М и М" ЕООД
пр. от у. Д.К.Д. със седалище и адрес на управление гр. С., бул.“Х. Д.“ бл…., вх…., ет….,
ап…. срещу уведомително писмо изх.№
01-2600/3760 от 02.07.2021 год. за одобрение на заявка за плащане №
01/20/300720/31749/01 от 09.11.2020 год. на зам.изпълнителния директор на ДФЗ.
Със Заповед № РД-20-113/10.08.2021 год. на министъра на земеделието, храните и
горите подадената по административен ред жалба срещу уведомителното писмо е
оставена без уважение.
С определение № 21/09.02.2022 год.
постановено по настоящото дело Административен съд Сливен е оставил без
разглеждане жалбата на дружеството срещу уведомителното писмо като е приел, че
същата е просрочена.
Срещу определение № 21/09.02.2022 год. е
подадена частна жалба от "Г.М и М" ЕООД, с която е направено искане на
основание чл.161, ал.1 от АПК съдът да възстанови срока за обжалване на
уведомителното писмо. Частният жалбоподател счита, че е налице поведение на
администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение.
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е молбата на дружеството за
възстановяване на срока за обжалване на уведомителното писмо.
Съдът намира искането за възстановяване на
срока за обжалване за допустимо, но неоснователно.
От фактическа страна се установява следното:
Уведомителното
писмо изх.№ 01-2600/3760 от 02.07.2021 год. за одобрение на заявка за плащане №
01/20/300720/31749/01 от 09.11.2020 год. на зам.изпълнителния директор на ДФЗ е връчено на жалбоподателя „Г.МиМ“ ЕООД гр.Сливен на
08.07.2021 год. видно от обратна разписка на л.254 от делото и от писмо на ДФЗ
до съда на л.251 от делото. Обратната разписка е подписана от Г.Д. като
упълномощен п. на дружеството, за което по преписката е приложено пълномощно на
л.17 от делото.
Срещу уведомителното писмо „Г.МиМ“ ЕООД е
подало жалба по административен ред с вх. № 02-200-2600/7847 от 09.07.2021 год.
до Министъра на земеделието, храните и горите /л. 264/ чрез ДФЗ, ОД Сливен. С
писмо рег.№ АО-Ж-28/20.07.2021 год.
жалбата е регистрирана в Министерство на земеделието, храните и горите /л.262/.
Със заповед № РД20-113/10.08.2021 год. /л.253
и л.252/ Министърът на земеделието, храните и горите е отхвърлил жалбата на
дружеството срещу уведомителното писмо. Заповедта е връчена на „Г.МиМ“ ЕООД на
19.08.2021 год. по пощата чрез обратна разписка на л.261 от делото. Жалбата
срещу уведомителното писмо, по повод на която е образувано настоящото
производство е подадена на 01.09.2021
год.
От правна страна съдът приема следното:
Съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК административните актове могат да се оспорват в 14
дневен срок от съобщаването им като по аргумент от чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК
на оспорване в случая подлежи именно уведомителното писмо. Министърът на
земеделието, храните и горите явяващ се по-горестоящ
решаващ орган, не е изменил, отменил и решил по същество въпроса със Заповед №
РД 20-113 от 10.08.2021 год. По горестоящият
административен орган е получил в цялост административната преписка по
административното обжалване на уведомителното писмо на 20.07.2021 год. От тази
дата е започнал да тече двуседмичния срок за произнасянето му регламентиран в чл. 97, ал. 1 от АПК. Според правилото на чл. 60, ал. 4 от ГПК вр. чл. 144 от АПК
този срок е изтекъл на 04.08.2021 год. присъствен ден. В законоустановения
срок липсва произнасяне на министъра, поради което от крайната дата, на която
той е следвало да стори това - 04.08.2021 год. за жалбоподателя е започнал да
тече 14 дневния срок за съдебно обжалване по чл. 149, ал. 3, предл.
последно вр.
ал. 1 от АПК
на уведомителното писмо. Този срок е изтекъл на 18.08.2021 год. присъствен ден.
Жалбата до Административен съд Сливен е подадена чрез ДФЗ, ОД Сливен на 01.09.2021
год., т. е. след срока и се явява просрочена.
Твърдението на оспорващото дружество в
частната жалба е, че е налице втората хипотеза визирана в нормата на чл. 161, ал. 1 от АПК за възстановяване на срока за обжалване на
уведомителното писмо, а именно поведение на администрацията въвело
жалбоподателя в заблуждение. Настоява се, че неизпълнението на задължението по чл. 97, ал. 1, изр. последно от АПК – да се уведоми оспорващия за датата на получаване на
преписката в МЗХГ, е поведение на органа, което не позволя на жалбоподателя да
съобрази срока за оспорване на акта по чл.149, ал.3 от АПК и представлява
пропуск, който не може да се вмени във вина на жалбоподателя.
Настоящият съд намира, че дори да се приеме,
че в случая за оспорващия е била налице трудност за проследяване на началния,
респ. крайния момент на срока за произнасяне от по-горестоящия
орган, то тази трудност е била преодолима. Неуведомяването за постъпването на
преписката в МЗХГ не е от естество да въведе жалбоподателя в заблуждение
относно срока за произнасяне по преписката, респ. за срока за обжалване на
уведомителното писмо. Не е налице пряка причинна връзка между твърдяното
поведение на администрацията, за което се твърди, че е въвело в заблуждение
жалбоподателя и пропускането на срока за обжалване по чл. 149, ал. 3,
вр. ал. 1 от АПК.
Дружеството е имало възможност след изтичане на 3-дневния срок по чл. 91, ал. 1
от АПК и липсата на уведомяване за получаване на преписката от по-горестоящия орган, да изпрати препис от жалбата до по-горестоящия орган – чл. 92, ал. 2 от АПК или да потърси контакт и информация от МЗХГ за датата на постъпване на
преписката по жалбата му.
Според чл. 28, ал. 1, т. 3 от АПК при упражняване на своите правомощия
административните органи предоставят пълна информация за сроковете, приложими в
производството, а според чл. 28, ал. 2 от АПК тази информация се предоставя и чрез разяснения на длъжностните лица,
приемащи исканията, или по друг подходящ начин. За да се очаква предоставянето
на такава информация от страна на администрацията обаче е необходимо поне
минимална активност от страна на заинтересования гражданин или организация.
Данни за положени от оспорващото дружество усилия в тази насока не се твърди и
не се установява по делото да са налице.
От друга страна липсата на произнасяне на горестоящия орган в срока по чл. 97, ал. 1 от АПК не препятства възможността за оспорване на акта по съдебен ред –
съгласно чл. 97, ал. 5 от АПК е дадена възможност за съдебно обжалване в случай, че компетентният по-горестоящ орган не се произнесе в срока по ал. 1.
Оспорващият подавайки жалбата срещу
уведомителното писмо до горестоящия орган, би
следвало да не се е дезинтересирал, а поне
приблизително да изчисли сроковете, в които този орган дължи произнасяне.
Непроизнасянето в срок от страна на горестоящия административен орган съдебната практика
приема, че не представлява заблуждаващо поведение, а неуведомяването за датата
на получаване на преписката в МЗХГ макар и да е противоправно
бездействие, не следва да се приема, че е довело до невъзможност за упражняване
на правото на оспорване на уведомителното писмо по съдебен ред. Непроизнасянето
в срок не следва да се разглежда и като подвеждащо поведение, защото
пропускането на срока е в резултат на бездействие на дружеството и поради
непознаване на закона и неговото задължително тълкуване, а не в резултат на
конкретни фактически или правни действия на администрацията. Практика на ВАС в
този смисъл-решение № 11576/15.11.2021 год. постановено по адм.д.
№ 6362/2021 год. V отд.
Не е налице сочената от оспорващия като
уважителна причина, която да е било невъзможно да бъде предвидена и обективно да
е възпрепятствала жалбоподателя да извърши определени фактически и/или правни
действия в предвидения в закона срок.
С оглед изложеното и на основание чл. 161, ал. 3 от АПК, Административният съд Сливен
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на "Г.М и М" ЕООД за
възстановяване на срока за обжалване на уведомително
писмо изх.№ 01-2600/3760 от 02.07.2021 год. за одобрение на заявка за плащане №
01/20/300720/31749/01 от 09.11.2020 год. на зам.изпълнителния директор на ДФЗ
като неоснователно.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба в 7 дневен срок от съобщаването му пред ВАС.
СЪДИЯ: