№ 15156
гр. София, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110164386 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу П. Д. П., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно искове с
правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че П. Д. П. дължи сумата 354,17 лева -
главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в ************, за
периода 01.05.2021- 30.04.2023 г., и сумата 49,49 лева - мораторна лихва за
периода 15.09.2022-13.05.2024 г.; сумата 13,70 лева - главница за цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2021-30.04.2023 г., и
сумата 2,99 лева - мораторна лихва за периода 16.07.2021- 13.05.2024 г., ведно
със законна лихва върху главниците от 23.05.2024 г. до окончателното им
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №31360/2024 г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по
общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот
топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените
срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл.
153, ал. 1 от ЗЕ, при квота 1/3. Ответникът не изпълнил и задължението да
заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение
по чл. 86 от ЗЗД, съобразно приложимите ОУ, както и съдебни разноски.
Ответникът, чрез особен представител, оспорва исковете по основание и
размер, с доводи, че липсва облигационна връзка между страните, в т.ч. че
отговаря в лично качество или като наследник, липса на реално доставено
количество топлинна енергия в претендирания размер, в т.ч. наличието на
изправно техническо средство за измерване; възникване правото на лихва;
изтекла погасителна давност.
Третото-лице помагач „Т.С.“ ЕООД на страна на ищеца намира исковете за
основателни и представя писмени доказателства.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
1
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От ч. гр. дело №31360/2024 г. по описа на СРС се установява, че в полза
на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
съгласно която съдът разпорежда К.П.К., П. Д. П. и И. Д. П., при квота 1/3 за
всеки един, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД сумата 1062,52 лева - главница за цена на
доставка на топлинна енергия за имот в ***********, за периода 01.05.2021-
30.04.2023 г., и сумата 148, 46 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2022-
13.05.2024 г.; сумата 41,10 лева - главница за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода 01.05.2021-30.04.2023 г., и сумата 8,96 лева -
мораторна лихва за периода 16.07.2021-13.05.2024 г., ведно със законна лихва
върху главниците от 23.05.2024 г. до окончателното им изплащане. Заповедта за
изпълнение е влязла в законна сила на 06.09.2024 г. по отношение на длъжника
И. Д. П.. В срока по чл. 414а от ГПК длъжникът К.П.К. е заплатил своята част от
дълга, а по отношение на ответника П. Д. П. заповедта за изпълнение е връчена
по реда на чл. 47, ал. 2 от ГПК, доколкото са събрани достоверени сведения, че
не живее на постоянен и настоящ адрес.
От удостоверение за наследници изх. №1082/30.06.2023 г. на Столична
община, р-н „Връбница“ се установява, че З.А.Т. е починала на 04.04.2020 г. и
оставила за наследници по закон – синове К.П.К., отв. П. Д. П. и И. Д. П..
В подкрепа на твърденията си ищецът представя писмо от Столична
община, с което топлофикационното дружество е уведомено, че има преписка за
собствеността на имот в ***********, на името на З.А.Т. – договор за покупко-
продажба от 18.02.1994 г.
Съдът, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
намира, че ищецът не установи пълно и главно първата материална
предпоставка за възникване на спорното материално право: наличие на валидно
облигационно отношение с ответника.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, поради което качеството потребител на топлинна енергия се свързва
с принадлежността на вещно право на собственост върху имота. Според
разясненията дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ВКС по
т. д. № 2/2017 г., ОСГК, „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.
Представените от ищеца писмени доказателства не установяват
ответникът да притежава по силата на универсално или частно правоприемство
правото на собственост върху топлоснадбения имот или ограничено вещно право
на ползване, или да е ползвател по индивидуален договор за доставка на
топлинна енергия. Ангажираните писмени доказателства не са титул за
собственост и не са убедително доказателство, в т.ч. не се подкрепят от други.
Ето защо исковите претенции –главни и акцесорни се явяват изцяло
неоснователни.
2
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:**********, срещу П. Д.
П., с ЕГН:**********, искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че П. Д. П. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 354,17
лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в ************,
за периода 01.05.2021- 30.04.2023 г., и сумата 49,49 лева - мораторна лихва за
периода 15.09.2022-13.05.2024 г.; сумата 13,70 лева - главница за цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2021-30.04.2023 г., и
сумата 2,99 лева - мораторна лихва за периода 16.07.2021- 13.05.2024 г., ведно
със законна лихва върху главниците от 23.05.2024 г. до окончателното им
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №31360/2024 г. по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.”
ЕООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3