№………
гр. София,
13.11.2020
g.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и първи октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №1475/2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от А.Н.Г., с която са предявени срещу З.Л.И. АД искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от
70000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от
3423.47 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от произшествие,
настъпило на 15.06.2018 г., по вина на лице, застраховано по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника. Ищцата претендира законната лихва от
датата на произшествието – 15.06.2018 г. и направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че при пътуване с
автобус на градския транспорт, непосредствено след качването й от спирката и
при потегляне на автобуса е паднала поради действията на водача на автобуса, в
резултат на което получила травматични увреждания. Претендира обезщетение за претърпените
неимуществени вреди – болки и страдания, както и обезщетение за имуществените
вреди – извършените разходи за лечение.
Ответникът оспорва исковете по
основание и размер. Оспорва описания в исковата молба механизъм за възникване
на пътнотранспортното произшествие, както и причинно-следствената връзка между
вредите претърпени от ищцата и пътнотранспортното произшествие.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По исковете по чл.432, ал.1 КЗ:
Установява се от ангажираните
писмени доказателства, че на 15.06.2018 г. около 16:35. в с. Чепинци, в автобус
марка “БМЦ”, модел “Просити 320”, с рег № *******, шофиран от И.В.И., е
настъпило пътно транспортно произшествие, при което е пострадала ищцата А.Н.Г..
Събраните писмени доказателства,
както и двете съдебни автотехнически експертизи, установяват следния механизъм:
Автобусът, управляван от И.В.И., се е движил по ул. Орфей в дясната лента с
посока от ул. Чепинско шосе към ул. Реката. Достигайки до спирката на МГТ
№1562, шофьорът спрял за да се качат пътници. На тази спирка се качила ищцата А.
Н.Г.. При качването си в автобуса, ищцата се е придвижила към задната му част и
се хванала за метална дръжка с лявата ръка. Докато автобусът е бил спрян за
качване на пътници, от лявата му страна се придвижило дете на колело. При
потегляне шофьорът видял детето и отнел от скоростта на автобуса. В този момент
ищцата загубила равновесие и паднала на пода на автобуса върху лявата си
страна. Вещото лице сочи, че след потеглянето, автобусът е изминал няколко
метра ускорявайки се и е преустановил ускоряването с отнемане на газта. В първоначалното
заключение вещото лице сочи, че автобусът се е ускорявал с нормално ускорение
около 1 м/сек2. При тези условия автобусът в края на ускорението си е достигнал
до скорост около 10 км/ч, при която скорост водачът е преустановил ускоряването,
като вещото лице прави предположение, че е възможно водачът да е задействал
аварийно спирачната система. За да се отговори на въпроса дали при промяната на
скоростта на движение (след възприемане на друг участник в движението и за да
се избегне удар) водачът на автобуса е действал правомерно или е задействала
рязко аварийна спирачна система, съдът е допуснал допълнителната съдебна
експертиза, която е изготвена въз основа на видеозаписи от камерите, находящи
се вътре в автобусното купе и заснели настъпване на произшествието.
Допълнителната експертиза, след внимателна преценка на кадрите от видеозаписа –
чрез професионален видеоредактор, който позволява преглед на всеки кадър,
установява, че автобусът се ускорява от момента на потеглянето си до момента на
началото на падането на пътничката за 2 секунди. От момента на началото на
падането на пътничката до момента на спирането на автобуса са изминали 3,5 секунди.
Това означава, че автобусът се е движил повече време в движението си на спиране
от потеглянето му. От техническа гледна точка автобусът се е движил с по –
малко отрицателно ускорение от ускорението при потеглянето му, при което
пътничката не е изгубила равновесие. Автобусът се е ускорил до около 7 – 8
км/ч след което е намалил скоростта си. Вещото лице посочва, че изчисленото
отрицателно ускорение с което се е движил автобусът от момента на началото на
падането на пътничката е 0,63 м/сек2, което е съобразно правилата за спиране
на превозните средства, в които пътуват пътници. В момента на настъпилия
инцидент, водачът на автобуса не е задействал спирачната система на автобуса
аварийно. В съдебното заседание вещото лице разяснява, че падането на
ищцата не е причинено от самото намаляване на скоростта на автобуса, а от
разклащане, породено от отнемането на газта. Това разклащане не е достатъчно да
причини падане на пътник. Вещото лице прави сравнение и с другия правостоящ
пътник, като при наблюдение на движението на неговото тяло установява, че се
вижда слабо сътресение, което не е достатъчно, за да загуби равновесие и да
падне. Видно от снимковия материал, приложен към допълнителната съдебна
автотехническа експертиза, ищцата е държала бастуна си в същата ръка, с която
се е държала за металната дръжка, което не и е позволило по-добър захват, както
и че не е използвала другата си ръка за да подобри стабилността си. Вещото лице
дава категорично и еднозначно заключение, че автобусът не е спирал аварийно, отрицателното
ускорение при отнемане на скоростта е било по-ниско от ускорението при
потеглянето му, т.е. не е имало рязко спиране от страна на водача на автобука,
като неговите действия са съобразени с правилата за движение на превозните
средства, в които пътуват пътници. От тук следва, че падането на ищцата не се
дължи на действията на водача на автобуса, които са правомерни и съобразени с
положението и движението на останалите участници в движението по пътищата, а на
неположена грижа от страна на ищцата да осигури стабилно положение на тялото си
по време на движение на превозното средство чрез използване на седалка или чрез
достатъчно здрав захват посредством някоя от релсите или дръжките,
предназначение на опора на пътниците.
По изложените съображения съдът
приема, че не се установява противоправно действие или бездействие от водача на
автобус “БМЦ 320 П.” - И.В.И., поради което не е налице деликт по смисъла на
чл. 45 ЗЗД, осъществен от него. Доколкото отговорността на застрахователя, като
гаранционно-обезпечителна е обусловена от отговорността на застрахованото лице,
не са налице предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на З.Л.И.
АД по застраховка “Гражданска отговорност” на основание чл.432, ал.1 КЗ.
Предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По изложените мотиви Софийския
градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Н.Г.,
ЕГН:**********, срещу З.Л.И. АД,
ЕИК:*******, искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 70000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди и за сумата от 3423.47 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди от произшествие, настъпило на 15.06.2018 г., по вина на
лице, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: