НОХД № 615/09 год.
МОТИВИ:
Обвинението
е против подсъдимата Ц.А.И. ***, с ЕГН ********** за престъпление по чл.206
ал.1 от НК за това, че на 06.10.2008 год., в гр.Пазарджик, обл.Пазарджик,
противозаконно е присвоила чужда движима вещ – мобилен телефон „LG” на стойност 160
лева, собственост на И.М.С. ***, която вещ владеела.
В съдебно заседание, представителят на Районна
прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Не прави
нови искания и не сочи нови доказателства. Излага подробни съображения по
същество в хода на съдебните прения.
Пледира за признаването на подсъдимата за виновна в извършването на
престъплението като й се наложи наказание лишаване от свобода, условно.
Подсъдимата не се явява в съдебно заседание.Наказателното
производство спрямо нея в съдебната фаза на процеса е проведено в отсъствие,
след назначаване на служебен защитник. Последният не прави нови искания и не
сочи доказателства, като пледира за оправдателна присъда.
Районният съд, като обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и след като спази разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за установено
следното:
На 06.10.2008 год.
около 22.30 часа , подс.Ц.И. отишла в бистро „Т.”, находящо се в непосредствена
близост до хотел „Т.” в гр.Пазарджик, където помолила продавача – св.П.Р., да й
услужи с мобилния си телефон, за да проведе разговор. Св.Р. дал мобилния
телефон марка „LG”, с ИМЕИ № * който към момента ползвал и който му бил предоставен в
заем за послужване от св.И.С.. Последната също била отишла в бистрото, но към момента на пристигането на
подс.И. била излязла отпред, където разговаряла със своя позната.
След като взела
мобилния телефон от Р., подсъдимата се дръпнала настрани и започнала да
провежда разговор. В един момент тя незабелязано си тръгнала, като задържала в
себе си мобилния телефон.
След около десетина
минути св.Р. забелязал отсъствието на подсъдимата и споделил със св.С. какво се
случило. Двамата започнали да звънят на номера на мобилния телефон, но в
началото чували сигнал „свободно” и
никой на отговарял, а по-късно телефонът бил изключен.
Св.С. изпратила
няколко SMS на номера на мобилния телефон с апел към подсъдимата
да го върне или в противен случай ще бъде сигнализирана полицията.
Телефонът обаче не
бил върнат с оглед на което св.С. на 08.10.2008 год. подала жалба в РП-Пазарджик.
Междувременно в един
от следващите дни подс.И., придружавана от неустановен при разследването мъж,
отишла в централната градска част на гр.Пазарджик, където се срещнала с А.Р., за който знаела, че изкупува и
препродава употребявани мобилни телефони. Тя поискала да заложи въпросния
телефон за сумата от 40 лева, с уговорката след три дни да върне сумата от 50
лева и да си вземе телефона. Р. нямал пари в себе си и завел подсъдимата и сподвижникът й при св.Р. Х., който дал
сумата от 40 лева и казал на Р. да държи телефонът в себе си докато
зологодателката дойде да си го откупи.
В уговорения срок
подсъдимата не се явила, за да откупи телефона, при което св.Х. го взел от Р. и
го продал в магазин „*” в гр.Пазарджик за сумата от 80 лева.
Известно време след
това телефонът бил закупен от магазина от св.С. П. и съпругът й. Когато горната
включила мобилния телефон, тя видяла запаметените в него съобщения, изпратени
от св.И.С.. По този повод св.П. се обадила по телефона на св.С. и й казала,
къде се намира телефонът и как се е сдобила с него.
За това били
уведомени и органите на полицията,а на 29.10.2008 год. съпругът на св.П. предал
с ПДП процесният мобилен телефон, който с разписка от 07.11.2008 год. бил
върнат на собственика му.
По гореописания
повод било отпочнато и наказателното производство.
От заключението на
назначената и изслушана по делото съдебно-оценъчна експертиза, което съдът цени
като компетентно и безпристрастно изготвено и неоспорено от страните, се
установява, че стойността на движимата вещ, предмет на престъпното
посегателство към инкриминираната дата възлиза на сумата от 160 лева.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе, въз основа на показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели – С., Р., Х. и П., както и от заключението на съдебно-оценъчната
експертиза и писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал
по чл.283 от НПК.
При формирането на изводите си, съдът цени изцяло
показанията на свидетелите, които са непротиворечиви, взаимно допълващи се и
хронологично точни, като кореспондират с останалите доказателства по делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и
субективна страна, подсъдимата Ц.И. е осъществила престъпния състав на чл.206
ал.1 от НК, като на 06.10.2008 год., в гр.Пазарджик, обл.Пазарджик,
противозаконно е присвоила чужда движима вещ – мобилен телефон „LG” на стойност 160
лева, собственост на И.М.С. ***, която вещ владеела.
Авторството на деянието се доказа по един несъмнен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани
са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на
престъплението. Подсъдимата е имала
представа за всички обективни елементи от състава на престъплението и е искала
настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действала е с
пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Несъстоятелен е доводът на защитника, че авторството
на деянието в лицето на подсъдимата не било доказано до изискваната от закона
степен на несъмненост, както и че от обективна страна липсва осъществен състав
на престъпление по чл.206 от НК, т.к. телефонът бил даден в залог незнайно дали
от подсъдимата или от нейния сподвижник,
а противозаконното разпореждане с него било осъществено от св.Х..
Тук е мястото да се посочи, че независимо чия
собственост е телефонът, същият е бил държана на правно основание от Р. и той
го предал във владение на подсъдимата, при нейната молба да проведе разговор,
след което да върне телефонът. Няма спор, че именно подсъдимата, след като е
провела разговор си е тръгнала и противоправно е задържала чуждата движима вещ
в себе си. За осъществяването на състава на обсебване е достатъчен дори отказът
да се върне вещта, какъвто отказ подсъдимата е демонстрирала процесната вечер,
след като не отговорила на обажданията и не се подчинила на текстовите
съобщения да върне веднага телефона. Противозаконното намерение да свои вещта,
т.е. да се разпорежда с нея като със своя собствена, подсъдимата е
демонстрирала и като е оставила в залог
телефона.Без значение дали залогът е бил в нейна полза или в полза на
сподвижникът й.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата, съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и
следващите от НК - за неговата индивидуализация.
За да определи видът и размерът на
наказанието, съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, която в
конкретния случай е висока, предвид демонстративния начин на извършване на
деянието, с манифестиране на чувство за безнаказаност . Самата подсъдима е
личност със завишена степен на
обществена опасност. Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост,
същата е с чисто съдебно минало, но същевременно е криминално проявена и
изключително негативно охарактеризирана по местоживеене, като наркозависима.
Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в незачитането от страна на подсъдимата на
установения в страната правов ред, на правото на собственост и в желанието й да
се облагодетелства от чуждата вещ по бърз и престъпен начин.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства, съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимата и невисоката
стойност на движимата вещ, предмет на посегателството. Отегчаващо
отговорността обстоятелство са
негативните характеристични данни.
С оглед на горното и
като съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
съобразно относителната им тежест, съдът даде превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, съдът счете, че за постигане целите на наказанието
по чл.36 от НК и във връзка с личната и генерална превенция спрямо подсъдимата и
обществото, на Ц.И. следва да бъде наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода.
С оглед данните за личността на
подсъдимата съдът прецени, че за нейното поправяне и превъзпитание към момента не
се налага ефективното изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от
свобода, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи същото за
изпитателен срок от три години.
Предвид осъдителната присъда и на основание
чл.189 ал.3 от НПК, в а тежест на подсъдимата бяха присъдени направените по
делото разноски за експертиза и същата бе осъдена да заплати в полза на държавата,
по сметка ПРС, сумата в размер на 45 лева.
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: