№ 45
гр. В, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В в публично заседание на четиринадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГПЙ
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от ГПЙ Гражданско дело № 20231300100389 по
описа за 2023 година
Производствато е по Чл.432 Кодекса за застраховането (пряк иск на
увреденото лице ).
Делото е образувано по исковата молба на
1. Д. Р. К., ЕГН: **********, с адрес в гр. В, ***, в качеството на
семейство и дъщеря, законен наследник на Р К Р, ЕГН: **********, починал
при ПТП на 28.06.2023 г. в Република Румъния, гр. К., както и като
пострадало лице, претърпяло телесни увреждания при процесното ПТП на
28.06.2023 г. в Република Румъния, гр. К.;
2. М. К. Р., ЕГН: **********, с адрес в гр. В, ***, в качеството на
семейство и сестра на Р К Р, ЕГН: **********, починал при ПТП на
28.06.2023г. в Република Румъния, гр. К.
чрез адв. Н. Н. Д. ,адв. Ж. В. Т.,адв. Г. Г. Р., всички със съдебен адрес: гр.
С., ***, тел.: **********, електронен адрес за призоваване по настоящото
дело: ********** .
против
"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"
АД, ЕИК: *********, гр. С., ***, ел. адрес за призоваване на страната по
делото: **********, представлявано от Б Г. И и Р В М с посочено правно
основание: чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл.
429, ал.3 от КЗ и цени на исковете както следва :
- 200 000 лева за Д. Р. К.,представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в качеството й на увредено лице - дъщеря
на Р К Р;
1
- 70 000 лева - за Д. Р. К.,представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в качеството й на пострадало лице;
- 50 000 лева за М. К. Р.,представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в качеството й на увредено лице - сестра на Р К Р.
Твърди се ,че на 28.06.2022 г. в Република Румъния, гр. К., настъпва
ПТП между л.а. Фолксваген, рег. № ***, теглещ полуремарке, управляван от Д
К Ц, който поради управление, несъобразено с разпоредбите на ЗДвП,
несъобразяване с видимост, релеф, настилка, скорост, останали участници в
двиЖ.ето по пътищата, интензивност на двиЖ.ето не отдал нужното
внимание и контрол над управляваното МПС и блъснал ТИР, състоящ се от
автовлекач и полуремарке, като с това си виновно поведение става причина за
реализиране на пътнотранспортно произшествие.
В пряка причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент Р К Р,
пътник в л.а., претърпял телесни повреди, несъвместими с живота и починал,
а друг пътник в л.а. и ищец Д. Р. К. пострадала.
По отношение на процесния инцидент било налице образувано
наказателно дело № 720/Р/2022г. в Градски съд К., Република Румъния, за
което към настоящия момент няма информация на какъв етап се намира.
Предвид дотук изложеното се твърди,че настъпилото събитие неговата
противоправност и виновността на дееца са безспорно доказани, а оттук и за
доказано наличието на гражданска отговорност, попадаща в покритието на чл.
493, ал. 1 във връзка с чл. 477, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/.
Видно от данните на нормативно уредения Информационен център към
Гаранционен фонд, публично оповестени на интернет страница на фонда
които данни на основание чл.574, ал.12 от Кодекса за застраховането КЗ/ до
доказване на противното, удостоверявали застрахователя, номера на договора
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите”,
началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер на МПС и
номер на рама, а също така и че към датата на събитието е било налице
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, предоставящо покритието по
чл.493 от КЗ.
Твърди се ,че всеки един от ищците в качеството си на увредено лице по
смисъла на чл. 478, ал. 2 от КЗ имал право на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
да претендира пряко от ответника, в качеството му на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" на
водача на процесното МПС, изплащане на обезщетения за всички претърпени
болки и страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното
ПТП.
Водени от горното, на 01.11.2023г. ищците депозирали молба във връзка
с писмена застрахователна претенция чрез писмо с обратна разписка от името
на ищците.
Въпреки изложеното Застрахователят не се произнесъл по
основателността на представената застрахователна претенция, което ищците
2
приравнявали на отказ съгласно разпоредбите на КЗ, тъй като ответникът е
имал възможността, с оглед на всички документи, да се произнесе по
основателността и да определи застрахователно обезщетение. По отношение
на гореизложеното ищците заявяват, че посочват с настоящата искова молба и
константната практика на Върховния касационен съд в тази насока -
Определение № 224 от 15.05.2019 г. по описа на ВКС, ТК, I отд., Определение
№ 352 от 26.06.2018 г. по описа на ВКС, ТК, II отд., Определение № 332 от
19.07.2018 г. по описа на ВКС, ГК, I ТО отд., Определение № 224 от
15.05.2019 г. по описа на ВКС, ТК, I отд. и др.
С оглед на горните съобраЖ.я ищците считат , че ответникът в разрез с
приложимия закон отказва да разгледа претенциите по същество и да
определи застрахователно обезщетение на увредените лица, като законна
лихва за претърпените неимуществени и имуществени вреди следвало да се
дължи от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на главницата. Иска се да се има предвид, че след като ответникът
представи по делото преписката по образуваната щета, ще се направи
уточнение относно дължимата лихва и началния период, от който същата се
дължи.
Вредите, които ищците търпели ,били в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП, поради което били мотивирани да потърсят
съдебна защита на интересите си чрез настоящата искова молба, с която
сезират съда с претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпените вече, търпените към настоящия момент
и продължаващите да търпят занапред болки, страдания, емоционални и
психически травми, неудобства, притеснения и психически обременяващите
последствия в ежедневието.
Иска се посочените обстоятелства наред с всички останали да бъдат
отчетени при постановяване на решението и да бъдат съобразени всички
относими обстоятелства към определяне размер на дължимо застрахователно
обезщетения съгласно принципа на справедливост в конкретния случай, тъй
като справедливостта следвало да бъде преценявана през призмата на
индивидуалността на конкретните обстоятелства.Справедливостта като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включвала
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са
имали за всеки отделен индивид във всеки конкретен случай.
По отношение на претенцията на ищците за неимуществени вреди,
претърпени в следствие на смъртта на Р К Р се сочи следното :
Смъртта поставяла край на живота като най-ценно човешко благо, което
прави вредите от настъпването й, от една страна, невъзвратими, а от друга,
най-големи, ако трябва да бъдат по някакъв начин градирани в скала от
морална гледна точка.
Ищците загубили своята най-голяма емоционална и духовна опора, най-
голямата подкрепа в живота им - Р К Р - баща за Д. К. и брат за М. Р.. Загуба от
този род било едно от най-тежките възможни житейски събития, така че дори
и интензивността на страданието им да намалявала във времето, негативните
3
последици били невъзстановими и оставяли дълбок и болезнен отпечатък
завинаги. Ищците търпели изключително тежко загубата на пострадалия,
имайки предвид факта на силната емоционална връзка, която са имали
помежду си-това правело вредата в това отношение непоправима, материално
неизмерима и непреодолима във времето.Ищците били принудени да
продължат един живот ,изпълнен единствено със спомени, които носят болка
и тъга.Това им нанасяло невъзстановима травма, оставяща дълбок и болезнен
отпечатък завинаги. Горното, наред с обстоятелството, че смъртта настъпила
по такъв нелеп начин, още повече засилвало болките и страданията, които
ищците изпитвали.
Ищцата Д. К. загубила своя баща, който бил в разцвета на силите си и в
добро здравословно състояние, жизнен и активен мъж преди процесното ПТП.
Загубата на баща, след продължителен и пълноценен семеен живот, била
изключително тежка, като за това обстоятелство възрастта била без значение.
Ищцата оставала без баща и за съжаление щяла да бъде лишена от грижата и
подкрепата, на която са разчитали през целия си живот до момента.
Бащата бил първата мъжка фигура в живота на всеки човек. Този мъж,
който щял да бъде еталон за всички следващи мъже в живота на дъщерята.
Бащата бил стожерът на едно семейство, който осигурявал подкрепа и опора,
както емоционална, така и финансова. Ето защо ищцата Р. К. преживяла
изключително тежко загубата на своя баща. Страданието от факта, че завинаги
е лишена от своя баща, неговото присъствие и любовта, която й е давал, щели
да я следват винаги.
Фигурата на всеки един от родителите за децата се явявала
изключително важна, но и притежаваща свое самостоятелно и незаменимо
значение за изграждането на все още незавършеното личностно и
емоционално развитие на едно дете.
Загубата на баща в разцвета на живота му съставлявала едно от най-
тежките възможни житейски събития така, че дори и интензивността на
страданието й да намалеели във времето, негативните последици били
невъзстановими и оставяли дълбок и болезнен отпечатък завинаги, имайки
предвид факта на силната емоционална връзка баща - дете, която са съградили
помежду си. Това била най-тежката неимуществена вреда - безвъзвратна
загуба на любимия човек, на бащата.
Твърди се ,че ищцата Д. К. имала изключително силна изградена
емоционална връзка с баща си Р, която сама по себе си била неповторима и не
можела да бъде заменена и сравнена с нищо друго. Ищцата никога повече
нямала да има възможността да се радва на бащиното внимание, напътствия,
съвети и топлата прегръдка, които Р и давал ,и то в резултат на един нелеп
трагичен инцидент.
Сочи се ,че ищцата Д. К. била живяла през целия си живот в едно
домакинство с баща си. Тя не само се радвала, но и разчитала на неговата
компания и на помощта, която той и оказвал и която й е била така необходима
от морална гледна точка. Били са задружно и сплотено семейство. За нея той
винаги е бил човекът, който е отдаден и винаги готов на всичко в името на
4
благото на семейството. Р не е бил само родител, бил е и верен приятел на
ищцата. Съветите, които й е давал, разговорите, които са водили, са били
безценни. Именно благодарение на труда и старанието на Р Д. се била
превърнала в човека, който е днес. Водили са щастлив живот, живеели са в
разбирателство до датата на инцидента.
На следващо място,ищцата М. Р. загубила своя брат, своята най-голяма
емоционална и духовна опора, най-голямата подкрепа в живота си - Р Р. Загуба
от този род била едно от най-тежките възможни житейски събития, като в
конкретния случай същата се характеризирала с особен интензитет, а
негативните последици били невъзстановими и оставяли дълбок и болезнен
отпечатък завинаги. Ищцата М. Р. търпяла изключително тежко загубата на
своя брат, имайки предвид факта на силната емоционална връзка, която са
имали помежду си,и това правело вредата в това отношение непоправима,
материално неизмерима и непреодолима във времето.
Загиналият Р не бил просто бил братът, който е подкрепял и помагал на
клиентката ищцата М. Р. през целия му живот до момента на нелепата смърт
на пострадалия, но бил нейното единствено семейство.
Двамата живеели в едно домакинство, под един покрив и на един адрес
през целия си живот, били са неразделни ежедневно.
Твърди се ,че след тежката и непоправима загуба ищцата М. Р. била
принудена да продължа един живот ,изпълнен единствено със спомени, които
носят болка и тъга и нанасят невъзстановима травма, оставяща дълбок и
болезнен отпечатък у нея завинаги. Горното, наред с обстоятелството, че
смъртта настъпвала по такъв нелеп начин, още повече засилвали болките и
страданията, които тя изпитвала.
При определяне на справедливия размер на обезщетението съдът
следвало да вземе предвид тежестта на претърпяните неимуществени вреди от
ищцовата страна вследствие загубата на близък роднина - пострадалия Р Р,
който е брат на М. Р.. Следвало да се отчете и силното отрицателно
въздействие върху емоционално-психическото състояние на ищцата, поради
близките отношения, които е имала с брат си, докато е бил жив, помощта и
подкрепата, от която се е лишила вследствие неговата смърт. Следвало да се
вземе предвид и младата възраст, на която братът на ищцата е изгубил живота
си, което безспорно е засилило и изострило емоционалната и психична травма
на ищцата. Налице била създадена с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка, заради съдържанието на която ищцата търпяла морални
болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност
с болките и страданията на другите най-близки роднини.
Настоящата искова претенция била за обезщетение по отношение на
претърпени неимуществени вреди, като критерият за неговото определяне
бил справедливостта, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Част от вътрешното право на
страната, обаче била и разпоредбата на § 96 ал. 1 от ЗИДКЗ, в който се
определял размер на обезщетението от 5000 лева, до влизането в сила на
наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 от КЗ. В тази
връзка, позовавайки се на Директива № 2009/1ОЗ/ЕО на ЕП и Съвета на ЕС
5
се отбелязва, че тази разпоредба противоречи на действащото право на ЕС,
уреждащо застрахователните отношения.
Съгласно чл. 9 ал. 1 б. „а” от Директива № 2009/1 ОЗ/ЕО, задълЖ.е на
всяка държава членка било да регламентирана задължителна най-малко по
отношение на минимална застрахователна сума от 1 000 000 евро за пострадал
или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите.
Застрахователна сума по смисъла на § 1 т. 5 от допълнителните разпоредби на
КЗ (отм.) била договорената или определената с нормативен акт и посочена в
застрахователен договор парична сума, представляваща горна граница на
отговорността на застрахователя към застрахования, ползващото се лице или
третото увредено лице. Тази дефиниция била възпроизведена в чл. 346 от
действащия Кодекс за застраховането. Въвеждането на застрахователна сума
като предел на отговорността на застрахователя в действащия закон и
уреждането на нейния минимален размер в директива 2009/1 ОЗ/ЕО, която е
част от правото на Европейския съюз означавало, че при настъпване на
застрахователно събитие с причинени телесни увреждания, отговорността на
застрахователя можела да бъде ограничена по размер единствено от
минимума на застрахователната сума, възприет в Директива 2009/1 ОЗ/ЕО, от
застрахователния договор, който не може да предвиди по-нисък размер на
застрахователната сума, и от критерия за справедливо обезщетение.
Следователно, недопустимо било размерът на обезщетението за
неимуществени вреди, чийто възможен предел е застрахователната сума,
определена в нормативен акт на ЕС, да бъде ограничаван с нормативен акт на
вътрешното право. По аргумент на по-силното основание, това се отнасяло и
при обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от близки на
пострадало лице, при застрахователно събитие с причиняване на смърт на
лицето. Налице било противоречие на § 96 ал. 1 от ЗИДКЗ с разпоредбата на
чл. 9 ал. 1 от Директива 2009/1 ОЗ/ЕО. Въпреки че директивата не била
регламент и не ставала автоматично част от вътрешното право на страна -
член на Европейския съюз, гражданите на ЕС можели да се позоват
непосредствено на директива на Европейския парламент и Съвета на ЕС за
защита на свои права, свободи и законни интереси. Поради това се поддържа ,
че в този случаи следва да се тълкува разширително разпоредбата на чл. 15 ал.
2 от ЗНА и Директива 2009/1 ОЗ/ЕО да намери непосредстевно прилоЖ.е,
като се дерогира прилагането на § 96 ал. 1 от ЗИДКЗ относно определения
размер на обезщетението от 5000 (пет хиляди) лева. В съответствие с горното,
съдът следвало да определи размер на обезщетението според общия принцип
на справедливостта, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, без да съобразява фиксирания
размер на обезщетението в § 96 от ЗИДКЗ.
При определяне на справедливия размер на обезщетението съдът
следвало да вземе предвид тежестта на претърпените неимуществени вреди от
ищцовата страна вследствие загубата на близък роднина - пострадалия Р К Р,
който бил неин брат. Следвало да се отчете и силното отрицателно
въздействие върху емоционално- психическото състояние на ищцата поради
близките отношения, които е имала с брат си, докато е бил жив, помощта и
подкрепата, от която се е лишила вследствие неговата смърт. Следвало да се
6
вземе предвид дългият съвместен живот на двамата в гр. В, ***, което
безспорно засилило и изострило емоционалната и психична травма на
ищцата. Налице била създадена с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка, заради съдържанието на която ищцата търпяла морални
болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност
с болките и страданията на другите най-близки роднини.
По отношение на претърпените от Д. К. неимуществени вреди, в
качеството и на пострадало лице се поддържа следното:
Непосредствено след настъпилия инцидент Д. К. била приета по
спешност в Окръжна клинична болница за спешна помощ - Крайова.
Извършени били редица кръвни и образно изследвания.
На 28.06.2022 г. й била проведена Компютърна томография на
гръбначния стълб, която установила компресивна фрактура на прешленни
тела L1 - размер СС 2 см и L2 - размер СС 1,94 см в сравнение с прешленно
тяло и L2 с размери СС 2,52 см, със засягане на горностоящите хрущялни
пластини и с вътрешно-канално раздуване на задната прешленна стена в
горната й част, по-изразено при прешленно тяло L2, където размерите АР на
гръбначния канал са 1,38 см на ниво L2. Видно от същата, били налице данни
за фрактура на сакралната кост.
С оглед на така установените фрактури на ищцата Д. К. бил предписан
постелен режим в продълЖ.е на четири седмици и на 29.06.2022 г. тя била
изписана от лечебното заведение.
След настъпилото събитие грижите за Д. К. били поети изцяло от
семейството й, което карало ищцата да изпитва силен срам и ужас, че е
безпомощна и се налага близките й да полагат ежедневни грижи за нея и да е в
тежест на всички; останала в продълЖ.е на няколко месеца след инцидента
без личен живот.
Можело да се заключи, че преживяното е оставило трайно негативно
отраЖ.е върху психиката на младата Д. и че тя е станала значително по-
неспокойна, започнала е по-рядко да излиза от дома си, в голяма степен било
нарушено социалното й функциониране и преодоляването на симптомите на
посттравматичен стрес при нея щяло да отнеме неопределено продължителен
период от време. Едва на крехката възраст от 19 години тя била белязана не
само от трагедията на загуба на баща, но и от понесените тежки травми.
Твърди се ,че ищцата Д. К. претърпяла изключително тежка катастрофа.
Този ден променил живота й в отрицателна посока. Преди процесното
произшествие тя била изключително дейна, щастлива и позитивна личност.
Излизала с приятели навън, ходила на училище с желание и водила
типичният за едно подрастващо дете живот. В момента се чувствала много
тъжна, преминавала през чести депресивни състояния, състояния на
несигурност в бъдещето относно това дали ще може да възстанови
предишното си здравословно състояние и дали ще има възможност отново да
води нормален живот.
В този смисъл претърпените телесни увреди поставяли ищцата в
изключително неравностойно и непълноценно състояние на човешко
7
съществуване, като на свой ред обуславяли разстройство на здравето, както
физическо, така и психическо такова.
Не на последно място се иска съдът при определяне размера на
дължимото обезщетение на ищците да вземе предвид и финансовата
обстановка през последните години. Директен показател за икономическата
обстановка било нивото на инфлация, съответно дефлация. По данни на
Националния статистически институт, инфлацията за 2019 г. е 10%, като
продължавала да нараства с още 10 % в 2020 г. и 2021 г., и достигала до 25 %
през 2022 г., като тенденцията била величината на инфлационния процент,
вкл. с т.нар. „скрита инфлация“, да продължи да нараства и през 2023 г.,
годината в която е настъпило ПТП. Видно тенденцията се засилвала, тъй като
към настоящия момент по излоЖ.те статически официални данни само за
началото на 2023 г. инфлационният процес бил продължил своя ръст и
достигнал над 20%.
Наред с горното, индексът на потребителските цени показвал покачване
с 109,1%, спрямо предходната година. Поради тази причина определеното от
съда обезщетение трябвало да бъде съобразено с инфлационните, съответно
дефлационните процеси в страната. Щом цените на стоките и услугите
нарастват, то покупателната способност на националната валута намалявала.
Това намаляване на покупателната способност на лева можело да бъде
компенсирано единствено чрез увеличаване на трудовите доходи и социалните
плащания.
Общоизвестно било, че инфлацията е отчитана от всички държавни
органи, институции, от всички финансови организации, банковия сектор и от
частния сектор и не на последно място от КФН и застрахователния бранш с
вдигане постепенно, но непрестанно цените на премиите по застрахователните
договори, включително по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
В този смисъл и нивата на присъжданите от съда обезщетения също
следвало да бъдат поетапно актуализирани, за да не се стига до ситуации, в
които обезщетението се явява обидно ниско на фона на претърпените от
правоимащите болки и страдания.
Вземайки предвид гореизложеното, както и последователната съдебна
практика по прилоЖ.ето на чл. 52 от Закона за задълЖ.ята и договорите ЗЗД/,
и принципа на пълно и универсално обезщетяване на увреденото лице/,
закрепен в чл. 51, ал. 1 от ЗЗД от една страна, и отчитайки, че справедливостта
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението, макар и да е такава по справедливост, не може да е
безгранична и безконтролна, от друга страна, се твърди ,че обезщетението,
дължащо се от застрахователя за компенсиране на вредите, които ищците са
претърпели, търпят и ще продължават да търпят във връзка със загубата на Р
К Р и претърпените телесни повреди, са в размер на:
- 200 000 лева за Д. Р. К., представляващи обезщетение за претърпени
8
неимуществени вреди, в качеството й на увредено лице - дъщеря на Р К Р;
- 70 000 лева - за Д. Р. К., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в качеството й на пострадало лице;
- 50 000 лева за М. К. Р., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в качеството й на увредено лице - сестра на Р К Р.
Ищците били съгласни с тези размери и приемали, че същите
представляват справедливи такива за обезщетенията, които им се дължат,
съгласно закона, за търпените от тях неимуществени вреди.
С оглед на изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да
се осъди ответникът "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД, ЕИК: *********, гр. С., ***, представлявано от Б Г. И и
Р В М, да заплати, както следва:
- сумата от 200 000 лева в полза на Д. Р. К., представляващи обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, във
връзка с настъпилата смърт на нейния баща, ведно със:
- законна лихва върху посочената по-горе сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане;
- сумата от 70 000 лева в полза на Д. Р. К., представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания,вследствие на претърпени телесни увреждания;
- законна лихва върху посочената по-горе сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане;
- сумата от 50 000 лева в полза на М. К. Р., представляващи обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, във
връзка с настъпилата смърт на нейния брат, ведно със
- законна лихва върху посочената по-горе сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Към исковата молба са прилоЖ. :
1. Пълномощни-2 бр.;
2. Препис-извлечение от акт за смърт;
3. Удостоверение за съпруга и родствени връзки;
4. Постановление от 12.05.2023г. по наказателно дело № 720/Р/2022г. на
Градски съд К., Република Румъния;
5. Талон за изписване от болница на Д. К.;
6. Писмо от 02.11.2023г.;
7. Молба във връзка с претенция;
8. Декларации по чл. 83, ал. 2 от ГПК и документи за доход.
Ответникът Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве АД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Г.М. Д.” № 1, представлявано от изпълнителните директори Б И и Т Т чрез
9
пълномощника си адв. Иво Цветков, със служебен адрес: гр. С.. бул. „Г.М. Д.”
№ 1 е депозирал в срока отговор на исковата молба вх.№292/29.01.2024
г.(л.50 и сл. от делото ,т.1) ,в който оспорва така предявените обективно и
субективно съединени искове като неоснователни и недоказани и иска да
бъде постановено съдебно решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло,
като на основание чл. 78 от ГПК се иска присъждане на разноските в
настоящото производство, в това число и за адвокатско/ юрисконсулско
възнаграждение. В случай, че съдът намери исковете за основателни, се иска
да се намалят размерите на обезщетенията, тъй като претендираното с
исковата молба било прекомерно завишено и не съответствало , от една
страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния
период с оглед критериите, запълващи със съдържание понятието
„справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД, както и е оглед приноса на
починалия, сочен за пасажер в МПС и баща и брат на ищците, за настъпилия
пътен инцидент и оттук за настъпилите вредоносни последици от
автопроизшествието.
Поддържа се ,че исковата молба е нередовна и се иска същата да бъде
оставена без двиЖ.е,тъй като нито в обстоятелствената част на исковата
молба, нито в прилоЖ.те писмени доказателства можело да се направи
обосновано заключение, че починалия родственик на ищците е починал
вследствие реализирал се спрямо ответното дружество застрахователен риск -
ПТП. В исковата молба не се сочело, нито били прилоЖ. доказателства къде,
кога и как е настъпило автопроизшествието, нито се сочели доказателства за
това в кой автомобил е бил починалия, като водач. респ. пасажер в автомобил.
Не се сочели факти и обстоятелства относно механизма на ПТП, между кои
автомобили, кои са участниците в ПТП. Изобщо не били индивидуализирани
и представени доказателства за правопроизводящите факти и обстоятелства,
от които са настъпили последващите деликтни и договорни
/застрахователни/правоотношения между страните по настоящото
процесуално правоотношение.
Всичко това правело адекватната защита по така предявените искове
невъзможна на този етап, както и възможността да се релевират конкретни
факти и обстоятелства по съпричиняване на вредоносния резултат и
неблагоприятните последици от него, респ. възраЖ.я за отношенията приживе
между ищците и починали им родственик.
С оглед на изложеното се иска да се остави производството по
настоящото дело без двиЖ.е, като се задължат ищците, чрез процесуалния им
представител да уточнят всички факти и обстоятелства около настъпилото
произшествие, както и да представят доказателства за това.
Поддържа се ,че така предявените искове са неоснователни по
съобраЖ.я ,излоЖ. в т. I на отговора на исковата молба.
Доколкото не са представени доказателства за сочения за делинквент
водач и обстоятелството дали същия въобще е съпричастен към твърдяното
произшествие, се оспорва наличието на застрахователно правоотношение
между него и ответното дружество към сочената дата на ПТП.
10
Поддържа се ,че претендираният от ищците размер на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен и
несъответстващ на принципа на „справедливостта“.
Съгласно съдебната практика понятието „справедливост”, по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД, не било абстрактно понятие, а било свързано с преценката на
редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение
за правилното определяне на размера на обезщетението и обезщетението не
можело да бъде източник на обогатяване на пострадалото лице. От значение
били и редица други обстоятелства, които би следвало да се обсъдят и въз
основа на тяхната комплексна оценка да се заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да се присъди за неимуществени вреди.
В тази връзка исканият размер на обезщетението от ищцата бил
прекалено завишен. Съгласно Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на
ВС, обезщетение за претърпени неимуществени вреди се присъждало само и
единствено след като се установи, че действително са претърпели такива
вреди. Напълно недоказано и необосновано било твърдението за претърпени
от ищцата неимуществени вреди вследствие смъртта на нейния син. Същите
твърдения били субективни възприятия и подлежат на доказване, поради
което съдът не следва да ги кредитира като абсолютна истина. Двамата са
живеели в отделни домакинства и близката връзка между тях подлежи на
доказване. Само наличието на кръвна връзка не може да бъдело основание за
присъждане на обезщетение в претендирания размер.
Съгласно чл. 51, ал 2 от ЗЗД за вреди ,причинени от непозволено
увреждане, обезщетение се дължало за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Тези вреди обаче трябвало да са
действителни, реално причинени - да съществуват обективно. Фактът на
определена роднинска /кръвна/ връзка между ищците и починалия им
брат/баща не било единственото основание за дължимост на обезщетение в
претендирания размер. От значение било естеството на отношенията приживе
между загиналия и правоимащото лица, като същите подлежали на доказване
от ищците при условията на пълно и главно доказване. Обезщетение за
неимуществени вреди се присъждало само на лица, които са били в близки
отношения със загиналия и неговата смърт е породила болки и страдания,
негативни емоционални изживявания, които следва да бъдат обезщетени.
Твърди се , че двете ищци не са живеели отдавна в едно домакинство с
починалия им роднина. Твърди се, че дори не са се виждали и контактували от
много време. Отношенията им не са били близки, топли, а точно обратното,
хладни, далечни, изпълнени с битови конфликти, кавги и крамоли от битов
характер. Оспорва се твърдението, че ищците са загубили най - голямата си
емоционална и духовна опора, поради липсата изобщо на такава. Същите не са
имали никаква емоционална връзка с починалия.
Твърди се , че ищците, респ. починалия им родственик, често са
пътували извън територията на РБ и че поради тази причина същите не са
поддържали никакъв контакт помежду си.
С оглед на изложеното се твърди, че между ищците и починалия им
11
родственик не е създадена постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка
,която въобще да обосновава настоящите претенции
По отношение основателността на иска за неимуществени вреди на Д.
К. за претърпените от нея телесни увреди вследствие на твърдяното
автопроизшествие се поддържа ,че така предявения иск е неоснователен по
съобраЖ.я ,излоЖ. в т. I на отговора на исковата молба.
Доколкото не били представени доказателства за сочения за делинквент
водач и обстоятелството дали същия въобще е съпричастен към твърдяното
произшествие ,се оспорва наличието на застрахователно правоотношение
между него и ответното дружество към сочената дата на настъпилото ПТП .
Поддържа се ,че не са представени с исковата молба медицински
документи, които да констатират вида и характера на претърпените от ищцата
телесни увреди, които да обосновават твърдените неимуществени вреди, нито
искания размер на обезщетение за тях - липсвали медицински документи,
издадени непосредствено след настъпилото произшествие, с които да са
констатирани травматични увреди на ищцата, които да са настъпили
вследствие на процесното произшествие, липсвали документи ,обвързани
проследяването на здравословното състояние на пострадалата, липсвали
медицински документи относно възстановителните процеси, липсвали
контролни прегледи при травматолог и ортопед, които били необходими при
твърдените увреждания на пострадалата.
Не били представени медицински документи досежно психическото и
емоционално състояние на ищца след ПТП, така както се твърдяло в
обстоятелствената част на исковата молба.
Прави се под условие възраЖ.е за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна починалия родственик на ищците, като конкретните факти
и обстоятелства на съпричинаване щели да се уточнят след като по делото
бъдат представени доказателства относно механизма на процесното ПТП.
Към настоящия момент се твърди, че починалият родственик на ищците
е пътувал без поставен, респ.без правилно поставен предпазен колан, като
вследствие на това тялото на починалия се е движело свободно в купето на
автомобила, респ. изпаднало от автомобила, и същият е получил травми,
несъвместими с човешкия живот.
Оспорва се условно механизма на процесното произшествие като това
възраЖ.е щяло бъде уточнено след конкретизиране от страна на ищците на
твърдяното ПТП по време, място и обстановка и участници в него.
Оспорва се вината, респ. противоправността на пътното поведение на
сочения за делинквент водач , като се твърди, че главна причина за пътния
инцидент е пътното поведение на друг участник в същото.
Оспорва се и обстоятелството, че леталният изход при Р К Р е от
настъпил ПТП и че той е бил участник в него, доколкото не се сочели
доказателства в тази насока.
ГР.Д.№108/2024 Г. ПО ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД-В е образувано
по исковата молба на адв. П. К. - САК, пълномощник на П. Б. М., ЕГН
12
**********, Д. Р. К., ЕГН **********, В. Р. К., ЕГН **********,действаща
със съгласието на майка си П. Б. М. с ЕГН ********** ,П. Б. М., като майка
и законен представител на С. Р. К., ЕГН **********,всички с постоянен
адрес : гр. В, **** с адрес за призоваване : *** против : „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
гр. С., бул. „Г. М. Д.“ № 1, представлявано от Т Д. К и Н. ХС
Твърди се ,че П. Б. М. е съпруга /на съпружески начала/, а Д. Р. К., В. Р.
К. и С. Р. К. са деца на починалия вследствие на ПТП Р К Р, на 42 г. В резултат
на същото ПТП са причинени и телесни увреждания на С. К., на 4 г.
Сочи се ,че на 28.06.2022 г., в Румъния се движел л.а. „Фолксваген ЛТ
35“, с рег. № ***, управляван от водача Д К Ц, който нарушил правилата за
двиЖ.е по пътищата и реализирал ПТП. Следствие на същото загинал Р Р, а
дъщеря му С. К. пострадала.
За настъпилото събитие се водело разследване от Полицията в гр. К.,
окръг Д. под номер 720/2022 г., което към настоящия момент не било
приключило с окончателен акт. Причина за настъпване на произшествието
били допуснатите от водача на л.а. „Фолксваген ЛТ 35“ нарушения на
правилата за двиЖ.е по пътищата и в случая съществувала пряка причинна
връзка между деянието и настъпилите общественоопасни последици -
причинената смърт на Р Р и причинените телесни увреждания на детето С. К..
За увреждащия л.а. „Фолксваген ЛТ 35“ имало сключена застраховка
“Гражданска отговорност”, з.п. BG/30/122000562780/20.02.2022 г. със срок на
валидност една година, считано от 20.02.2022 г. до 20.02.2023 г. със „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. С.. По силата на този договор,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в
размер на 10 420 000 лв., която сума представлява минималният размер на
обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалите били предявили
претенциите си за изплащане на обезщетение пред „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД и били представили всички документи, с които разполагат. С
писма с обратни разписки от : 08.07.22 г.; 01.11.22 г.; 30.03.23 г. и 14.09.23 г.
13
застрахователят бил уведомен за настъпилото събитие. По случая били
заведени щети, по които застрахователят към настоящия момент не се бил
произнесъл относно плащане на обезщетения. С оглед изложеното, в случая за
ищците бил налице правен интерес да предявят претенциите си за плащане
пред съда.
Загиналият Р Р бил мъж на 42 г., в разцвета на силите си, в
работоспособна възраст, бил е деен и активен. Бил изключително грижовен и
отговорен към семейството си. Живеел съвместно на съпружески начала с П.
Б. М. и от съвместното им съжителство били техните дъщери Д. Р. К., В. Р. К.
и С. Р. К.. Всичките деца били желани от родителите си, двамата заедно се
грижили за отглеждането, издръжката и възпитанието им. Р и П. живеели в
много обич и разбирателство, подкрепяли се много, били са познати като
добро семейство и отговорни към грижите на децата си, били са винаги
заедно.
Ищците Д. Р. К., на 20 г., В. Р. К., на 17 г. и С. Р. К., на 5 г., били деца на
загиналия. Те изключително тежко приели смъртта на баща си. Връзката
между децата и Р била изключително силна, поддържали са много близки и
топли отношения, разбирали се и взаимно си помагали. С причинената смърт
ищците загубили моралната и физическа подкрепа на своя баща, която винаги
са имала и на която са разчитали. Моралните страдания, търпяната скръб от
невъзвратимата загуба били огромни и неописуеми и щели да ги съпътстват
през целия им живот. Загубата на баща им се отразявала изключително
негативно на здравословното и емоционалното им състояние, търпели много
болки и страдания във връзка с причинената му смърт. Несвоевременната,
неочаквана и безвъзвратна загуба на Р била особено трагично обстоятелство,
което завинаги променяло живота на семейството. При определяне
обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на родител
следвало да се обезщетят не само болките и страданията, които децата към
момента търпят, а и тези, които щели да търпят в бъдеще поради липсата на
ласка, обич, внимание и закрила. Освен търпяните от ищците неимуществени
вреди, в резултат на ПТП и причинената смърт на техния баща, В. и С.
търпели и имуществени вреди, изразяващи се в лишаване от издръжка, на
която те имат право съгл. чл. 143, ал. 2 от СК за периода от датата на ПТП,
респ. смъртта на баща им, до навършване на пълнолетието им. Посочените
имуществени вреди, изразяващи се в лишаване от издръжка на ненавършилите
14
пълнолетие деца на загиналия Р Р,били в пряка и непосредствена връзка с
процесното ПТП. Поради тази причина тези вреди също подлежали на
обезщетяване от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
делинквента. Със смъртта на баща им ищците загубили възможността да
получават следващата им се по закон издръжка до навършване на пълнолетие.
Ето защо в тяхна полза срещу ответника било възникнало вземане за
обезвреда на причинените им с деликта имуществени вреди.
В резултат на процесното ПТП била пострадала и С. К.. Тя също
пътувала в увреждащия л.а. Възстановяването от получените при процесното
ПТП увреждания продължавало и към настоящия момент, детето не се
чувствало добре физически и емоционално. Вследствие на инцидента
пострадалата била получила множество травми и наранявания по цялото тяло.
Преди процесното ПТП С. била в отлично здравословно състояние, била
изключително дейно дете, но след инцидента животът й се променил .
Изпитвала цялостен дискомфорт вследствие на получените травми, както и
последващи болки, които продължавали, възстановяването й не било
приключено, за дълго време е била напрегната, с нарушения на съня. Освен
болките ищцата била изживяла и силен стрес при процесния пътен инцидент.
С оглед на изложеното, причинените болки и страдания на ищците
следвало да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имали
по-голямо значение и съответно се оценявали по-високо. Паричното
обезщетение не можело да замести накърнените морални блага, но то би
обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би
могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално,
заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт.
Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да репарира в
относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и
изобщо нематериалните последици от извършеното деяние.
Вредите на ищците били в резултат на виновното поведение на водача
на л.а. „Фолксваген ЛТ 35“, а за причинените от него вреди отговарял
ответникът по делото „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. С.. Съгласно
чл. 432 от КЗ увреденият имал право на пряк иск срещу застрахователната
компания, отговорна по задължителната застраховка “Гражданска
отговорност”, поради което за ищците бил налице правен интерес да иска от
15
съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените й
имуществени и неимуществени вреди. Предявеният иск бил съобразен от една
страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените
болки и страдания от причинените телесни увреждания, а от друга страна с
лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2022 г. и
съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Иска се от съда да постанови решение, с което да приеме, че
предявените граждански искове са основателни и доказани по размер и да
осъди ответника ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, гр. С., да заплати
обезщетение на ищците за причинените им неимуществени и имуществени
вреди, както следва:
-на П. Б. М. - сумата от 26 000 лв., като частичен от 200 000 лв. за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и
страдания, вследствие на причинената смърт на нейния съпруг Р Р при
процесното ПТП,след изменението на иска –сумата от 200 000 лв.частичен
иск от 220 000 лв.;
-на Д. Р. К. - сумата от 26 000 лв., частичен иск от 200 000 лв., за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и
страдания, следствие смъртта на нейния баща Р Р при процесното ПТП; след
изменението на иска –сумата от 200 000 лв.частичен иск от 220 000 лв.;
-на В. Р. К., действаща със съгласието на майка си П. Б. М. - сумата от 26
000 лв., частичен иск от 200 000 лв., за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в търпени болки и страдания, следствие смъртта на нейния
баща Р Р при процесното ПТП,
както и сумата от 4 600 лв. за причинените й имуществени вреди,
представляващи 23 месеца лишаване от издръжка, считано от 28.06.2022 г. до
навършване на пълнолетието й - 08.05.2024 г. /по 200 лв. месечно/;
-на С. Р. К., действаща със съгласието на майка си П. Б. М. - сумата от
26 000 лв., частичен иск от 200 000 лв.( след изменението на иска –сумата от
200 000 лв.частичен иск от 220 000 лв.) за причинените й неимуществени
вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, следствие смъртта на
нейния баща Р Р при процесното ПТП, както и сумата от 33 800 лв. за
причинените й имуществени вреди, представляващи 169 месеца лишаване от
издръжка, считано от 28.06.2022 г. до навършване на пълнолетие на детето -
16
30.06.2036 г. /по 200 лв. месечно/.
Претендира се законна лихва върху всяка една от сумите, считано от
05.07.2022 г. датата на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, врс.чл.430,
ал.1 от КЗ, до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и направените по делото разноски и адвокатски хонорар
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислен ДДС,като се иска
настоящата молба да се счита за списък на разноски.
В срока е постъпил отговор вх.№1959/24.06.2024 г. на исковата молба
от Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С.. бул. „Г.М. Д.” №
1, представлявано от изпълнителните директори Б И и Т Т чрез
пълномощника си адв. Иво Цветков, със служебен адрес: гр. С., бул. „ Г.М. Д.”
№ 1.
С отговора в рамките на едномесечния срок се оспорват така
предявените обективно и субективно съединени искове, като част от тях като
недопустими, и всички като неоснователни и недоказани и се иска да бъде
постановено съдебно решение , с което да бъдат отхвърлени изцяло, като на
основание чл. 78 от ГПК се претендират направените разноски в настоящото
производство, в това число и за адвокатско/ юрисконсулско възнаграждение. В
случай, че се намерят исковете за основателни,се иска да бъде намален
размерът на обезщетенията, тъй като претендираното с исковата молба е
прекомерно завишено и не съответства, от една страна, на практиката на
съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед критериите,
запълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл.52
ЗЗД, както и с оглед приноса на починалия, сочен за пасажер в МПС и баща и
брат на ищците, за настъпилия пътен инцидент и оттук за настъпилите
вредоносни последици от автопроизшествието.
Поддържа се ,че претенцията на Д. Р. К. за търпените от нея вреди от
смъртта на баща й Р К Р вече е предмет на разглеждане по гр. д. № 389/23 г.
при ОС - В. Иска се да се извърши справка по делото и да се прекрати
исковата претенция на Д. Р. К. в тази й част като недопустима.
Поддържа се ,че така предявената искова молба е нередовна и се иска да
се остави същата без двиЖ.е, поради обстоятелства, които правят защитата
по така предявените искове за невъзможна или мъчно осъществима на този
17
етап от производството .
Твърди се ,че нито в обстоятелствената част на исковата си молба, нито
от прилоЖ.те писмени доказателства можело да се направи обосновано
заключение, че починалия родственик на ищците е починал вследствие
реализирал се спрямо ответното дружество застрахователен риск - ПТП. В
исковата молба не се сочело ,нито били прилоЖ. доказателства къде, кога и
как е настъпило автопроизшествието, нито се сочат доказателства за това в
кой автомобил е бил починалия, като водач. респ. пасажер в автомобил. Не се
сочели факти и обстоятелства относно механизма на ПТП, между кои
автомобили, кои са участниците в ПТП. Изобщо не били индивидуализирани
и представени доказателства за правопроизводящите факти и обстоятелства,
от които са настъпили последващите деликтни и договорни
/застрахователни/правоотношения между страните по настоящото
процесуално правоотношение.
Всичко това правело адекватната защита по така предявените искове за
невъзможна на този етап,както и възможността да релевира конкретни факти
и обстоятелства по съпричиняване на вредоносния резултат и
неблагоприятните последици от него, респ. възраЖ.я за отношенията приживе
между ищците и починалия им родственик.
С оглед на изложеното,се иска да се остави производството по
настоящото дело без двиЖ.е, като се задължат ищците, чрез процесуалния им
представител да уточнят всички факти и обстоятелства около настъпилото
произшествие, както и да представят доказателства за това.
След като ищците изпълнят така дадените указания, се иска да бъде
дадена възможност да се наведе относимо възраЖ.е за съпричиняване на
вредоносния резултат, да се ангажират искания по доказателствата в подкрепа
на така наведените възраЖ.я, като с настоящия отговор се правят възраЖ.я и
искания по доказателства само въз основа на твърдяното в исковата молба и
представените на този етап доказателства.
Доколкото не били представени доказателства за сочения за делинквент
водач и обстоятелството дали въобще същия е съпричастен към твърдяното
произшествие, се оспорва наличието на застрахователно правоотношение
между него и ответното дружество към сочената дата на ПТП.
Оспорват се предявените искове от П. Б. М. /съпруга на съпружески
18
начала/, на Д. Р. К. и на С. Р. К. за претърпените от тях вреди вследствие
смъртта на Р К.о Р по следните съобраЖ.я:
Поддържа се ,че претендираният от ищците размер на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен и
несъответстващ на принципа на „справедливостта“.
Съгласно съдебната практика понятието „справедливост”, по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД, не било абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение
за правилното определяне на размера на обезщетението и обезщетението не
може да бъде източник на обогатяване на пострадалото лице. От значение
били и редица други обстоятелства, които би следвало да се обсъдят и въз
основа на тяхната комплексна оценка да се заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да се присъди за неимуществени вреди.
В тази връзка исканият размер на обезщетението от ищцата бил
прекадено завишен. Съгласно Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на
ВС, обезщетение за претърпени неимуществени вреди се присъжда само и
единствено след като се установи, че действително са претърпели такива
вреди . Напълно недоказано и необосновано било твърдението за претърпени
от ищцата неимуществени вреди вследствие смъртта на нейния син. Същите
твърдения били субективни възприятия и подлежали на доказване, поради
което съдът не следвало да ги кредитира като абсолютна истина. Тримата
били живели в отделни домакинства и близката връзка между тях подлежала
на доказване. Само наличието на кръвна връзка не можело да бъде основание
за присъждане на обезщетение в претендирания размер.
Съгласно чл. 51, ал 2 от ЗЗД за вреди, причинени от непозволено
увреждане, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Тези вреди обаче трябвало да са
действителни, реално причинени - да съществуват обективно. Фактът на
определена роднинска /кръвна/ връзка между ищците и починалия им баща и
съпруг не бил единственото основание за дължимост на обезщетение в
претендирания размер. От значение било естеството на отношенията приживе
между загиналия и правоимащото лица, като същите подлежали на доказване
от ищците при условията на пълно и главно доказване. Обезщетение за
неимуществени вреди се присъждало само на лица, които са били в близки
19
отношения със загиналия и неговата смърт е породила болки и страдания
негативни емоционални изживявания, които следва да бъдат обезщетени.
Твърди се , че трите ищци не са живеели отдавна в едно домакинство с
починалия им роднина и съпруг. Твърди се, че дори не са се виждали и че не са
контактували от много време,че отношенията им не били близки, топли, а
точно обратното, хладни, далечни, изпълнени с битови конфликти, кавги и
крамоли от битов характер. Оспорва се твърдението, че ищците са загубили
най - голямата си емоционална и духовна опора, поради липсата изобщо на
такава. Същите не били имали никаква емоционална връзка с починалия.
Твърди се, че ищците, респ. починалия им родственик, често са пътували
извън територията на Р България и че поради тази причина същите не са
поддържали никакъв контакт помежду си.
С оглед на изложеното се твърди, че между ищците и починалия им
родственик не била създадена постоянна, трайна и дълбока емоционална
връзка ,която въобще да обосновава настоящите претенции
Изразява се становище по основателността на иска за неимуществени
вреди на С. Р. К. за претърпените от нея телесни увреди вследствие на
твърдяното автопроизшествие.
Поддържа се ,че така предявеният иск е неоснователен по съобраЖ.я
,излоЖ. в т. I на отговора на исковата молба.
Доколкото не били представени доказателства за сочения за делинквент
водач и обстоятелството дали същият въобще е съпричастен към твърдяното
произшествие ,се оспорва наличието на застрахователно правоотношение
между него и ответното дружество към сочената дата, че е настъпило
процесното ПТП.
Поддържа се ,че с исковата молба не били представени медицински
документи, които да констатират вида, характера на претърпените от ищцата
телесни увреди, които да обосновават твърдените неимуществен вреди, нито
искания размер на обезщетение за тях - липсвали медицински документи,
издадени непосредствено след настъпилото произшествие, с които да са
констатирани травматични увреди на ищцата, които да са настъпили
вследствие на процесното произшествие, липсвали документи ,обвързани
проследяването на здравословното състояние на пострадалата, липсвали
медицински документи относно възстановителните процеси, липсвали
20
контролни прегледи при травматолог и ортопед които са необходими при
твърдените увреждания на пострадалата.
Прави се възраЖ.е за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на С. Р. К.. Същата преди пътния инцидент е била пасажер в процесното МПС
без поставен правилно предпазен колан и поради тази причина тялото на
ищцата се е движило свободно вътре в купето по време на пътния инцидент и
така същата била получила телесни увреждания.
Прави се възраЖ.е за съпричиняване, изразяващо се в неизвършване от
страна на ищцата на рехабилитационни процедури, посещение на контролни
прегледи при лекари, които обстоятелства били забавили оздравителния
процес при пострадалата.
Изразява се становище по основателността на иска за имуществени
вреди на С. Р. К. в размер на 33 800 лева ,представляващи 169 месеца
лишаване от издръжка, считано от 28.06.2022 г. до навършване на пълнолетие
на детето - 30.06.2036 г и на В. Р. К. за сумата от 4600 лева за причинените й
имуществени вреди , представляващи 23 месеца лишаване от издръжка,
считано от 28.06.2022 г. до навършване на пълнолетие - 08.05.2024 г.
Оспорват се така предявените искове по основание и размер.
Поддържа се ,че исковете са неоснователни по съобраЖ.я ,излоЖ. преди
това в отговора на исковата молба.
Прави се под условие възраЖ.е за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалия родственик на ищците, като конкретните
факти и обстоятелства на съпричинаване ще бъдат уточнени след като по
делото бъдат представени доказателства относно механизма на процесното
ПТП.
Към настоящия момент се твърди, че починалият родственик на ищците
е пътувал без поставен, респ. правилно поставен предпазен колан, като
вследствие на това тялото на починалия се е движило свободно в купето на
автомобила, респ. изпаднало от автомобила и същия е получил травми,
несъвместими с човешкия живот.
Оспорва се условно механизма на процесното произшествие ,като това
възраЖ.е щяло да бъде конкретизирано след конкретизиране от страна на
ищците на твърдяното ПТП по време, място и обстановка и участници в него.
21
Оспорва се вината, респ. противоправността на пътното поведение на
сочения за делинквент водач, като се твърди, че главна причина за пътния
инцидент е пътното поведение на други участник в същото.
Оспорва се и обстоятелството, че леталният изход при Р К Р е от
настъпило ПТП и че той да е бил участник в него, доколкото не се сочат
доказателства в тази насока.
Съдът констатира ,че е налице по-рано образувано гр.д.№389/2023 г.
по искова молба на Д. Р. К. и М. К. Р. срещу ЗАД „Далл Богг живот и здраве“
,по което се претендира сумата от 200 000 лв. обезщетение за причинени
неимуществени вреди на Д. Р. К..Налице са идентичност на страните
,основанието на иска и петимума ,поради което по-късно образуваното дело
по иска на Д. Р. К. следва да бъде прекратено на основание Чл.126 ГПК .
Съдът констатира също така ,че гр.дело №389/2023 г. и гр.д.№108/2024 г.
по описа на Окръжен съд-В имат връзка помежду си ,поради което следва да
бъдат съединени в едно производство и да бъде издадено общо решение по
тях.
Водим от горното Съдът с определение от 27.06.2025 г. по гр.д.№108
/2024 г. (л.72-73 от гр.д.№108/2024 г. по описа на Окръжен съд-В)на основание
Чл.126 ГПК е прекратил гр.д.№108/2024 г. по описа на Окръжен съд-В по
отношение на иска на Д. Р. К. срещу ЗАД „Далл Богг живот и здраве“ ,по
което се претендира сумата от 200 000 лв. обезщетение за причинени
неимуществени вреди .Делото продължава с ищци П. Б. М.,В. Р. К. и С. Р. К.
и ответник „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр. С., бул. „Г. М. Д.“ № 1 .
Със същото определение основание Чл.213 ГПК са съединени в едно
производство за издаване на общо решение по гр.дело №389/2023 г. и гр.д.
№108/2024 г. по описа на Окръжен съд-В ,като за в бъдеще двете дела се
движат под номера на по-рано образуваното дело - гр.дело №389/2023 г. по
описа на Окръжен съд-В .
С определение №185/05.07.2024 г. е прекратено производството по
делото по отношение на иска на Д. Р. К. поради по-рано образувано дело
№389/2023 г. по описа на Окръжен съд-В (л.89 от гр.д.№108/2024 г. по описа
на Окръжен съд-В).
Производството по отношение на ответника В. Р. К. е прекратено с
22
определение №451/25.09.2024 г. (л.91 т.3 от гр.д.№108/2024 г. по описа на
Окръжен съд-В)
Вският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа
страна следното :
Следобед на 27.06.2022 г. товарната ТИР композиция в състав - влекач
марка „Мерцедес Актрос" с регистрационен номер *** е прикачено
полуремарке марка „Шмиц“, марка „Каргобул“ се паркирала на оформилата се
опашка на ГКПП - К. за преминаване през границата.Композицията била
паркирана на Национален път DN 56, в района на населено място Б. частично
на платното за двиЖ.е и частично на десния банкет, като е заемала около 1,50
м. от дясната част на дясната пътна лента. Водачът й се подготвил на това
място да извърши задължителната по Регламент най-малко 9 часова почивка,
като е сигнализирал лявата част на полуремаркето със светлоотразителна
жилетка.
Рано сутринта на другия ден - 28.06.2022 г. около 05:30 ч., в тъмната
част на денонощието, лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „LТ“ с
регистрационен номер *** с прикачена двуосна автоплатформа се движел по
същия път и в същата посока - към ГКПП - К. със скорост от около 97 км/час.
В лекият автомобил, освен водача Д Ц, са пътували и още шест пътника,
връщащи се от Германия с много ръчен багаж,сред които Р К Р и дъщерите
му- Д. К. Р. и С. К. Р.. На теглената автоплатформа била качена друга
едноосна автоплатформа, на която пък бил качен микробус марка „Ивеко“, а
пред нея АТВ.
Навлизайки в село Б. и наближавайки паркираната в дясната част на
пътното платно автоколона, водачът Д Ц поради преумора заспал на волана,
не възприел своевременно спрялото полуремарке като опасност, реагирал в
последният момент, непосредствено преди удара ,чрез завъртане на волана
наляво, но поради недостиг на време и място, последвал неизбежен удар
между предната дясна част на автомобила и задната лява част на
полуремаркето.
В първата фаза на удара, челната част на лекия автомобил марка
„Фолксваген LТ“ контактувала със странична лява част от полуремаркето
23
„Шмиц“, като при контакта между МПС силата на удара непрекъснато
нараствала, като същата действала косо под ъгъл за двете ППС, като
впоследствие деформациите се предали и на други части ,неподвижно
съединени с първоначално контактувалите (двигател, купе, челно стъкло,
арматурно табло, десни врати, таван купе и др. на лекия автомобил и задна
броня, ляв лонжерон, лява задна греда, задни леви капаци и брезент и др. на
полуремарке).
Вследствие на удара скоростта на автомобила рязко намаляла,
полуремаркето се разкачило от влекача, задницата на лекия автомобил се
повдигна нагоре, пътниците придобили значителни преносни ускорения в
посока напред и надясно, купето на автомобила полетяло с предницата
нагоре и наляво спрямо посоката си на двиЖ.е, при което се разрушил
заключващия механизъм и кинематичната връзка с платформата, купето се
приземило на гумите си върху платното за двиЖ.е, а от остатъка от
кинетичната си енергия едновременно се завъртяло и плъзнало странично по
платното за двиЖ.е напред и надясно, като извършило интензивна
пространствена ротация - завъртане по посока на часовата стрелка спрямо
вертикалната си ос , при което дясната предна врата се отворила и под
действие на породилите се центробежни тангенциални ударни сили пътниците
и водачът, които били необесопасени, изпаднали заедно с багажа.
При напускане на платното за двиЖ.е вляво задните леви гуми навлезли
върху левия банкет, като в резултат на полученото по-голямо сцепление
възникнал въртящ момент спрямо надлъжната ос на автомобила, при което
той полегнал на лявата си странична част и след това се плъзнал напред
докато се установил в покой на място, отразено в протокола за оглед и
мащабната скица.
В резултат от произшествието двама пътници от лекия автомобил марка
„Фолксваген“, модел „LТ“ загинали на място, а четирима други получили
травматични увреждания. Лекият автомобил марка „Фолксваген“, модел „LТ“
получаил тотална щета, а теглената от него автоплатформа - повреди и
деформации.
Пътно-транспортното произшествие е настъпило на 28.06.2022 г. в 05:30
часа, на Румънски Национален път DN 56, км., в направление от гр. Крайова
към гр. К. в с. Б., общ. К., обл. Д., на 77+240 м.ДвиЖ.ето в участъка на
24
произшествието се извършва двупосочно.Повърхността на пътното трасе е с
асфалтово покритие, има широчина от 7 метра и има надлъжна маркировка с
единична, прекъсната линия за разделяне на посоките за двиЖ.е, като всяка
лента за двиЖ.е е широка по 3,5 метра.
Пътят в района на произшествието е прав и хоризонтален.
От двете страни на платното за двиЖ.е се намират банкети, като левият е
със ширина 0,8 метра, а десният- с 1,3 метра.
След тях от двете страни следват отводнителни канали (канавки), а след
тях пешеходни тротоари - ляв с ширина - 1,0 метър и десен с 2 метра.
В момента на огледа на местопроизшествието пътното платно е било
сухо, времето е нормално, небето ясно, видимостта добра.
От техническа гледана точка мястото на удара се определя като
пресечна точка на траекториите на двиЖ.е на челната дясна част на лекия
автомобил марка „Фолксваген“, с регистрационен номер *** с прикачена
двуосна автомобилна платформа с регистрационен номер СС 0986 ЕН и
задната лява част на товарна ТИР композиция в състав - влекач марка
„Мерцедес Актрос" с регистрационен номер *** с прикачено полуремарке
марка „Шмиц“, марка „Каргобул“ с регистрационен номер ***.
Тези деформации по двете МПС определят и приблизително ъгъла,
който са сключвали надлъжните оси на двете МПС в момента на инициалният
удар - ъгъл от около 30°.
Вследствие на удара, скоростта на автомобила рязко намалява,
задницата се повдига нагоре, купето на автомобила полита с предницата
нагоре и наляво спрямо посоката си на двиЖ.е, при което се разрушава
заключващият механизъм и кинематичната връзка с платформата, купето се
приземява на гумите си върху платното за двиЖ.е, а от остатъка от
кинетичната си енергия се плъзга странично по платното за двиЖ.е напред и
надясно, извършвайки интензивна пространствена ротация - завъртане по
посока на часовата стрелка спрямо вертикалната си ос , при което дясната
предна врата се отваря и под действие на породилите се центробежни сили
пътниците и водача, които се били необезопасени ,изпадат заедно с багажа на
платното за двиЖ.е.
От значение за определяне на мястото на удара са:
25
- посоката на двиЖ.е на лекия автомобил „Фолксваген “ с прикачената
платформа към момента на удара - двиЖ.е в посока гр. Крайова - гр. К. с
надлъжна ос сключваща ъгъл от около 30° с оста на пътя;
- посоката на двиЖ.е на товарна ТИР композиция - паркирана в десния
край на платното за двиЖ.е и на около 0,90 м. върху десния банкет с предна
част насочена към гр. К. с надлъжна ос успоредна с оста на пътя;
- мястото на установяване в покой на лекият автомобил и автомобилната
платформа и на изпадналите предмети и трупове;
- местополоЖ.ето на отлоЖ.те следите от гумите на лекия автомобил и
платформата, както и другите оставени върху пътя следи и находки при
тяхното двиЖ.е;
- получените деформации по двете МПС, участници в удара.
Вещото лице Р.И. дава заключение,че определено графоаналитично -
на база анализ на посочените по-горе факти, мястото на удара се намира
около средата на дясната пътна лента по посоката на двиЖ.е на автомобила -
на около 9,50 метра след линията на Ориентира по дължина на платното за
двиЖ.е и на около 1,20 метра вляво от десният край на платното за двиЖ.е по
неговата ширина.
Скоростта на двиЖ.е на лекия автомобил марка „Фолксваген“, с
регистрационен номер *** с прикачена двуосна автомобилна платформа с
регистрационен номер СС 0986 ЕН преди ПТП и в момента на удара е била
около 97 км/ч.
Дължината на опасната зона за спиране на лекия автомобил марка
„Фолксваген“ с регистрационен номер *** с прикачена двуосна автомобилна
платформа с регистрационен номер СС 0986 ЕН” при двиЖ.е с разрешената в
населено място скорост от 50 км/ч в условията на произшествието е около 33
метра.
Видно от прилоЖ.ят по делото Фотоалбум, на пътното платно няма
паркирани други МПС, липсват дървета, къщи, или други, които биха
ограничили видимостта на водача на лекия автомобил марка „Фолксваген“ с
регистрационен номер ***.
Произшествието е настъпило през тъмната част на денонощието.
Водачът на лекия автомобил марка „Фолксваген се е движил на къси или
26
дълги светлини на фаровете.
И в двата случая той е имал техническа възможност да възприеме
паркираната товарна композиция като форма, големина и посока и е имал
възможност да предотврати сблъсъка с аварийно спиране или заобикаляне
следователно видимостта не е в причинна връзка с произшествието.
Водачът на лекия автомобил марка „Фолксваген“ с регистрационен
номер ***, в случай, че е бил в състояние на следи пряко, непосредствено и
постоянно пътя пред автомобила и реагира адекватно на предвидимо
появилата се опасност на пътя ,е бил в състояние да предотврати
произшествието.
Водачът на товарната ТИР композиция в състав - влекач марка
„Мерцедес Актрос" с регистрационен номер *** с прикачено полуремарке
марка „Шмиц“, марка „Каргобул“, в случай, че е бил сигнализирал
паркираната товарна композиция по предписан от закона начин, е имал
възможност да предотврати произшествието.
Водачът на лекия автомобил марка „Фолксваген“с регистрационен
номер *** непосредствено преди удара е направил опит да заобиколи
паркираната ТИР композиция чрез отклоняване в ляво, но поради недостиг на
време и място, не е успял.
Товарната ТИР композиция по време на произшествието е била
паркирана последна в редицата автомобили, чакащи преминаване през ГКПП
К., частично върху дясната пътна лента и десния банкет. Била е в покой, а
водачът й е спял.
Водачът на лекия автомобил марка „Фолксваген“с регистрационен
номер *** след продължително пътуване е бил недоспал и преуморен, не е бил
в състояние да следи непрекъснато пътя и да реагира на всяка появила се
предвидима опасност пред автомобила.Не е следял вертикалната пътна
сигнализация и се е движил в населено място със скорост, значително
превишаваща допустимата, с което е утежнил в голяма степен тежестта на
произшествието.
Водачът на товарната ТИР композиция не е я светлинно сигнализирал
съгласно нормативните документи през тъмната част на денонощието, с което
е създал предпоставка за възникване на ПТП.
Вещото лице Р.И. счита, че за по-голяма прегледност и за добиване на
27
по-пълна и поточна представа за механизма на произшествието е нужно
изготвяне на мащабна скица на местопроизшествието,поради което е
изготвило мащабна скица с помощта на лицензирана компютърна програма
Еазsy Street Draw, която е неразделна част от заключението. На нея са
нанесени мястото на паркираната ТИР композиция, траекторията на двиЖ.е на
лекия автомобил марка „Фолксваген“ с прикачената автоплатформа, мястото
на удара, както и на мястото им на установяване в покой след сблъсъка,
мястото на откритите изпаднали трупове и описаните в протокола за оглед
следи и находки.
По въпроса за действието на предпазния колан в.л.Р. И. дава заключение
,че по делото няма данни на коя седалка и на кое място е седял
пострадалият.Изхождайки от получените травматични увреждания и
кинематиката на двиЖ.е на автомобила след удара, пострадалият Р Р според
вещото лице е седял на задната седалка, на неизвестно място.
Коланите на процесния автомобил са триточкови с инерционно
задействане и са средство за пасивна защита, които се разтягат до определена
степен при рязко издърпване, като по този начин поглъщат част от
кинетичната енергия и удържа телата на водача на автомобила и пасажерите
му на място в случай на внезапно спиране - те фиксират тялото към
облегалката - гръдния кош за облегалката, а таза за седалката.
Използването на предпазните колани предотвратява придвижването на
намиращите се в автомобила хора по инерция и съответно възможното им
контактуване при удар на автомобила с частите на интериора в купето му или
с други пасажери, а също така гарантира, че пасажера ще се намира на
полоЖ.е, гарантиращо безопасно отваряне на въздушната възглавница.
Предпазното действие на обезопасителния колан е ефикасно до максимално
60 до 80 км/час, при по-високи скорости той добива свойството на твърдо
тяло и може да причини допълнителни увреждания във вид на гръдни травми.
При завъртане на автомобила и деформиране на купето, коланът няма
възпиращо действие, тъй като върху тялото действа центробежна сила и
кориолисово ускорение и главата и тялото се удрят във вътрешните части на
купето, които се деформирали от удара.
Стандартните триточкови предпазни колани, с които е оборудвани
процесният автомобил, не осигуряват фиксиране на горната част на тялото
28
при страничен удар. Главата също не е фиксирана. Фиксирана е поясната
област към седалката, гръдният кош при челен удар, а главата е предпазена от
удар отзад от облегалката над седалката.
Друга функция на обезопасителния колан е предпазване на пътуващите
при преобръщането на автомобила. Тогава бедреният клон на колана не
позволява при преобръщането пътуващите да удрят главите си в тавана, при
което може да се счупят вратните прешлени.
Правилно поставеният предпазен колан намалява тежестта на
травматичните увреждания на ползвателя в случай на челен удар и
преобръщане през таван на автомобила. В случай на страничен удар или
деформиране на купето коланът няма предпазно действие.
При кос и при страничен удар (ротация, завъртане), какъвто е
настоящият, върху телата действат центробежни сили и кориолисови
ускорения, които коланите не могат да неутрализират и при такъв вид удар е
възможен контакт на ползвателите на колана с части от интериора на
автомобила или с други пътуващи в автомобила.
При процесното произшествие ударът е кос челен, при което върху
пътуващите в автомобила са действали както преносни, така и тангенциални
(центробежни и кориолисови) сили, съпроводени с деформация на купето.
Вещото лице прави заключение,че ако са били обезопасени с колани
,пътуващите не биха получили удари в челната част на главата си, директен
удар гърдите, в гръбнака и крайниците, не биха изпаднали от купето на
автомобила, но е възможно да са получили удари в областта на слепоочията,
раменете и индиректен удар в гърдите –т.н.коланна травма.
По делото е назначена и изпълнена съдебно- медицинска експертиза
по писмени данни № 3/2025 г.,изпълнена от в.л.д-р А. П. И.,нач.-отделение
„Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св.Петка“АД -В
В.л.дава заключение ,че на Р К Р са причинени :множество
наранявания,кръвонасядания, ожулвания
по главата,тялото и крайниците,раздробяващо счупване на черепния покрив и
основа,разкъсване на паренхима на главния и малкия мозък,тежка гръдна
травма ,счупване на двете ключици, разкъсване на плеври и белодробния
29
паренхим, остър кръвоизлив в гръдната кухина,разкъсване на големи
кръвоносни съдове на шията и под ключиците, счупване на всички ребра
двустранно по няколко линии,счупване на 6-ти шиен прешлен -1-ви гръден
прешлен,трвматично разкъсване на черния дроб,остър кръвоизлив в коремната
кухина,счупване на срамната кост с раздалечаване на симфизата,счупване
на лява лъчекарпална става/гривнената област/.Описаните травматични
увреждания по многообразие,местополоЖ.е и характер добре отговаря да
са причинени при ПТП.
В.л.дава заключение,че не е възможно да се направи преценка къде се е
удряло тялото по време на ПТП и откъде е изпаднал пострадалият от
автомобила.Най-вероятно същият не е бил с поставен предпазен колан,което е
улеснило изпадането извън автомобила.При поставен предпазен колан
несъмнено травматичните увреждания биха били по -малки-не би имало
свободно двиЖ.е на тялото вътре в автомобила с досег до частите му,както и
не биха били налице тежките увреждания от падане със сила навън.
Гореописаните увреждания сами по себе си и в съвкупност водят до
неминуема смърт.В момента на травмата пострадалият Р не е бил повлиян от
алкохол .
По делото е приета съдебно- психологическа експертиза,изготвена от
П. К. М.- вещо лице- психолог със задача да се отговори на въпросите как се
е отразила на ищцата П. М. загубата на нейния съпруг и налице ли са травми
и последици за психиката й и в какво се изразяват те (т.3 от делото ,л.186-187).
В изпълнение на поставените задачи са използвани методите на
диагностичното интервю и психологически тестове за оценка на настроенията,
изследване на тревожността, емоционалната напрегнатост и страхови
състояния.
По време на диагностичното интервю П. разказала за преживяванията
си, когато е разбрала за смъртта на своя съпруг и травмите, получени от двете
й дъщери по време на катастрофата. През цялото време разказът й бил
съпътстван от плач поради загубата на мъжа, с когото е живяла 20 години и с
когото е създала 3 деца. С две от тях- В. и Д., тя е в конфликт, а най- малката-
шестгодишната С., живее с нея в Германия. По думите й напуснали град В,
за да не им напомня за случилото се и се опитват да се справят с живота- тя
работи в ресторант, а С. ходи на детска градина. Не им е лесно,детето расте
30
без баща. По отношение на настроението вещото лице установило, че П.
проявява повишена емоционална ранимост, казва, че има нарушения и на
съня.
Към най- важните параметри на психическото състояние спадат
тревожността и свързаната с нея напрегнатост. Тревожността е чувство на
емоционално напреЖ.е, на очаквани възможни неприятности и безпокойство,
неопредолим страх от нещо, което може да се случи, напреЖ.е и готовност за
реагиране на опасност. Психологическите тестове на ищцата П. М. показват
наличие на чувство за несигурност и безпомощност. Проявената от нея
тревожност определя индивидуалната й чувствителност към стрес и степен на
склонност към страх. Тя най- често е свързана с очакването на социални
последствия от неуспех.Напрегнатостта е функционалният еквивалент на
тревожността като състояние. Емоционалната напрегнатост се характеризира
с временно пониЖ.е на устойчивостта на психическите и психомоторните
процеси, както и ефективността в условията на силни емоции. Тя се
съпровожда с различни вегетативни реакции и външни проявления на
емоциите в зависимост от индивидуалната психическа устойчивост,
личностната значимост на въздействието, изходно състояние и емоционална
напрегнатост, свързана с очакване или емоционална възбуда.
Състоянието на напрегнатост се регистрира чрез външни проявления на
емоциите и ситуативната тревожност. По време на диагностичното интервю
П. била развълнувана и плакала в голяма част от разговора. Твърдяла, че
изпитва силна скръб по загубата на своя съпруг и безпокойство за своето
бъдеще и за бъдещето на детето си С. . Чувства се неуверена поради липсата
на подкрепа и се страхува, че няма да се справи с всекидневните проблеми.
Казва, че две години след катастрофата тя не е преживяла силните тревожност
и мъка от смъртта на бащата на нейните 3 деца.
След запознаване с материалите по делото проведените диагностично
интервю и психотестове вещото лице прави заключение,че загубата на
съпруга й е травмиращо събитие в живота на П. М.,че след неговата смърт тя
напуснала дома си в гр.В, защото й навявал тежки спомени за отминали дни
и заедно с 6- годишната си дъщеря се установила в Германия.Налице са
посттравматични последици върху психиката й, изразени чрез засилена
тревожност, емоционална лабилност и склонност към плач, усещане за
31
несигурност, празнота и страх от бъдещето.
По делото е приета съдебно- психологическа експертиза,изготвена от П.
К. М.- вещо лице- психолог (л.189-190 от делото) със задача да се отговори на
следните въпроси:
1. Налице ли е промяна в психологичното и емоционалното състояние на
ищците Д. Р. К. и М. К. Р. след процесното ПТП и загубата на техния баща и
брат?В какво се изразява?
2. Необходими ли са медикаменти за лечението им и какви са възгледите за
пълното им възстановяване и нормален начин на живот?
3. Налице ли е нарушение на съня, шок, на други ежедневни дейности при
ищците след процесното ПТП. претърпените травми от тях в резултат на
загубата на техния баща и брат, в какво се изразяват?
4. Налице ли са непреодолими травми в психологическото и
емоционалното състояние на ищците? Ако да. в какво се изразяват те?
5. Какво е състоянието на ищците към настоящия момент и каква е
прогнозата за в бъдеще относно психичния им статус?
В изпълнение на поставените задачи са използвани методите на
диагностичното интервю и психологически тестове за оценка на настроенията,
изследване на тревожността, емоционалната напрегнатост и страхови
състояния.
М. е емоционална жена, която приема много тежко смъртта на своя брат,
който за нея е бил основна фигура, на когото е разчитала на подкрепа, защото
отдавна е разведена, а има 3 деца. По време на диагностичното интервю тя
разказа за преживяванията си, когато е разбрала за смъртта на своя брат,
ужасът, който е преживяла при организацията на погребението му и
освобождаването на обезобразения труп от моргата. Тежката психотравма, от
която не може да се освободи вече 2 години и разказвайки за случилото се,
преживява отново. По думите й със загиналия Р К Р винаги са били много
близки, тези взаимоотношения на духовна близост са се запазили сега с
дъщерите му Д. и В.. През цялото време разказът й е съпътстван от плач,
поради загубата на човека, за когото казва, че е бил всичко за нея- и брат, и
мъж, и баща. Няколко месеца по- рано е загубила другия си брат, година по-
късно е починал и баща й, който не издържал на болката. Животът й е труден,
белязан с трагични събития и загуби на близки хора. В конфликт са със
32
съпругата на брат й П., при която е най- малката й племенница.
Настроението се диагностира по две скали- астенично и еуфорично. При
психотестовете на М. е установено състояние на психофизическа
недостатъчност, което се изразява в раздразнителност, повишена емоционална
ранимост, намалена работоспособност, бърза уморяемост, трудна
концентрация и нарушения на паметта и съня.
Към най- важните параметри на психическото състояние спадат
тревожността и свързаната с нея напрегнатост. Тревожността е чувство на
емоционално напреЖ.е, на очаквани възможни неприятности и безпокойство,
неопредолим страх от нещо, което може да се случи, напреЖ.е и готовност за
реагиране на опасност, проявяващи се в чувство на несигурност,
безпомощност, опасения и вълнения. Тревожността определя индивидуалната
чувствителност към стрес и степен на склонност към страх. Тя най- често е
свързана с очакването на социални последствия на неуспех. Направените
психологически тестове на г- жа Р. показват висока степен на чувство за
опасност, напреЖ.е, нервност и безпокойство.
Напрегнатостта е функционалният еквивалент на тревожността като
състояние. Емоционалната напрегнатост се характеризира с временно
пониЖ.е на устойчивостта на психическите и психомоторните процеси, както
и ефективността в условията на силни емоции. Тя се съпровожда с различни
вегетативни реакции и външни проявления на емоциите. Развива се при
условия на индивидуална психическа устойчивост и личностна значимост на
въздействието, изходно състояние и емоционална напрегнатост, свързана с
очакване или емоционална възбуда.
Състоянието на напрегнатост се регистрира чрез външни проявления на
емоциите. При М. се наблюдава силна ситуативна тревожност, болезнена
чувствителност и страх от бъдещето. От множеството възможни проявления
на напрегнатостта могат да бъдат избрани емоционалните реакции в
мимиките и тялото.
По време на диагностичното интервю М. била забележимо развълнувана
и плакала през цялото време на разговора. Твърдяла, че изпитва силна скръб
по загубата на своя брат и че силната й скръб не намалява с времето, загубила
е най- близкия си човек. От този момент нататък сякаш нищо не я радва,
изпаднала е в депресия. През цялото време изпитва безпокойство, има
33
нарушения на паметта и на съня. Нужни са й медикаменти, пие
антидепресанти. Чувства се неуверена поради липсата на подкрепа и се
страхува, че няма да се справи с всекидневните проблеми. Две години след
катастрофата тя не е преживяла силните тревожност и мъка от смъртта на брат
си.
По време на диагностичното интервю Д. Р. К. разказва, че няма спомен
от самата катастрофа, че когато се е събудила, вече е била в болницата със
счупен таз. Търсила е баща си Р К Р и сестра си, но не е получила
удовлетворителен отговор. Останала е обездвижена в продълЖ.е на 3 месеца.
Две години след катастрофата се опитва да се справя, но все още е травмирана,
сънува кошмари, страхува се да пътува с бус, да остава сама. Разчита на
приятеля си и леля си М.. Рядко се връща във В, през повечето време живее в
Германия. Твърди, че се чувства несигурна, защото е разчитала на баща си,
който за нея е бил и баща, и майка. Направените психологически тестове
показват наличие на тревожност и притеснение след загубата на баща й Р К,
чувство на несигурност и страх от самота и непредвидени житейски събития.
Липсва й самостоятелност при вземането на решения, чувства се нервна и
напрегната, преживява дълбоко всяко разочарование. Чувства се като човек,
който е претърпял неуспех, често е разстроена и объркана. Радват я много
малко неща- най- вече детето на сестра й В.. Д. е решила да организира
живота си около обещанието, което е дала на баща си- да продължи да учи.
мечтата й е да стане детски лекар.
Въз основа на проведените диагностични интервюта и психотестове
вещото лице прави следните изводи:
1. Налице е промяна в психологичното и емоционалното състояние на
ищцата М. К. Р. след процесного ПТП и загубата на нейния брат, която се
изразява в засилена степен на безпокойство и страх, продължителна депресия
и ситуативна тревожност.
2. За нормализиране на психическото и емоционалното й състояние са
необходими психологическа помощ и медикаменти, които да й помогнат да
преодолее травматичните събития в живота й и постепенно да се върне към
нормален начин на живот.
3. Налице са нарушение на съня, висока степен на чувство за опасност,
напреЖ.е, нервност, безпокойство, непреодолима болка и тъга по мъртвия
34
брат след процесното ПТП.
4. Д. Р. К. е на 21 години днес, което й помага по- бързо да се адаптира към
промяната в нейния живот. Липсва й загиналият баща, който й е давал
стабилност и сигурност, още се чувства травмирана и несигурна в себе си,
притеснява се за бъдещето си, сънува кошмари, страхува си при пътуване.
Опитва се да продължи живота си, изпълнявайки даденото на баща й
обещание, че ще учи. Травмата, получена от катастрофата, й пречи да
извършва физическа работа и да вдига тежко, така тя в момента не работи.
5. Налице са травми в психологическото и емоционалното състояние на М.
и Д., които са в различна степен, в зависимост от различните личностни
характеристики и начин на преживяване на житейските несполуки. Остават
страх, несигурност, кошмари, страдания, въпреки времето- от злополуката са
изминали повече от 2 години.
6. С течение на времето ситуативната тревожност постепенно ще намалява,
с болката двете Ж. постепенно ще се научат да живеят, но празнотата от
отсъствието на бащата и брата остава. М. дълго ще си спомня обезобразения
труп на своя брат, който е трябвало да подготви за погребение. Понякога ще се
обажда болката от счупения таз на Д., но животът продължава и те имат шанс
нормално да го продължат. М. има 4- годишна дъщеря, а Д. е на 21 година и
има обещание- мечта.
Съдът изцяло кредитира заключенията на вещите лица ,тъй като те са
подробни и изготвени от професионалисти в своята област и от друга страна
кореспондират помежду си и със свидетелските показания. Заключенията на
вещите лица по същество не се оспорват от страните ,липсват и каквито и да
било доказателства по делото в обратна насока.
В с.з.на 29.03.2024 г. са разпитани свидетелите Й.КА З П.А,МСА и ВСГ
Свидетелят Й.ка З П.а е първа братовчедка с починалия Р К Р. За
отношенията на Д. с баща и твърди,че той се грижел абсолютно за всичко,че
бил грижовен и всеотдаен баща . Живеели в едно домакинство в къщата на
техния адрес - ул.*** със съпругата П. и трите дъщери - С. , В. и Д. До
катастрофата всички живеели заедно. М. е сестра на Р и тя също живеела с
тях в същата къща. М. си имала дом на същата улица, но на практика всички
живеели в този дом заедно.
Д. и се обадила след катастрофата и казала само ,че е в болница.
35
Д. я видяла за първи път в дома си, където я транспортирали след
катастрофата, тя била в много ужасно състояние. Марко я взел на ръце, за да я
внесе. Просто не можела да мърда,не можела да се движи, защото гърба й бил
обездвижен. На Д. не й казали, че баща й е починал, защото се страхували от
реакцията й, затова намерили едни пастори, които дошли и обяснили, че ще
му направят операция и че има риск той да почине. Казали й ,че баща и е
починал точно преди да го погребат. Погребали го на следващия ден, след
като тялото му било транспортирано .Тогава Д. разбрала и припаднала
,поради което била извикана „Бърза помощ“.
Д. преживяла много тежко смъртта на баща си. Цялото семейство и
всички роднини го приели тежко. След погребението тя била много зле,била
много стресирана.Биели и инжекции , защото я болял гърбът. От травмите,
които получила, тя не можела да се обслужва. Месеци наред било така - около
2-3 месеца била обездвижена и се налагало да й помагат в обслужването.
След това много се зарадвали, когато тя проходила, защото всички мислели,че
тя няма да проходи. Тя споделяше, че гърбът много я боли и се страхувала, че
може да не проходи. Свидетелката се опитвала да я пита за подробности
около катастрофата, но Д. започвала да плаче и свидетелката спирала с
въпросите.
Преди катастрофата Р и двете му дъщери Д. и С. обядвали в крайпътно
заведение, след което се качили в буса, там той попитал Д. дали е гладна, а
другото дете заспало в ръцете му, той го подал на Д. и после и той заспал -
това било последното, което Д. си спомняла.
Д. се разплаквала като виждала снимки на баща си, казвала, че той
много й липсва, че й е мъчно за него. Тя обличала негови тениски и спяла с
тях.
След катастрофата майка й ги изоставила, лелята М. се грижела за
децата и старата баба Васка. Р бил един всеотдаен баща ,трудно било да се
опише как се грижел за децата Той водел децата на разходки , на ваканции, в
магазините. Сега децата не са същите , не са весели и са в много лошо
състояние. Той ги обичал толкова много, че не можел без тях, дори когато
пътувал, се прибираше бързо. Като майстор всичко правел –работел в
строителството . Със сестра М. си били неразделни. Тя няма мъж,разведена е
и е сама с децата си. Тя също много тежко преживяла загубата му. До
36
последно живеели заедно. Винаги заедно живеели. Нейния дом още не бил
завършен и не може да се живее в него и затова тя не е живяла в него. Нейния
дом го строил баща й, но след катастрофата той се разболял и на шестия месец
след смъртта на Р починал. В домакинството на М. помагали двамата й братя -
Р и Л. Л починал преди Р. Те били едно сплотено семейство. Тя живяла там
като част от семейството.
Свидетелят М.А. свидетелства,че М. обичала много и двамата братя -
Л и Р. М., Д., С. и баща й живеели заедно. Л, М. , Р и децата били в Италия
преди 7-8 години,където останали доста време. След това се върнали и
заживели тук в гр.В в общо домакинство. След това братът Л си купил къща и
се отделил на 300-400 м.
За катастрофата разбрал малко след това, инцидентът станал на около 4
км от границата. Веднага тръгнал към местопроизшествието. Като
пристигнал автомобилите още били там.Бил с М. и с бащата на М. - Краси Р.
Отишли в болницата, където позволили на М. да влезе при Д.. Д. не можела
тогава да се изправи заради травмите, които получила в кръста, тя и сега
продължавала да се оплаква от тези травми.
Когато попитал за Р в болницата в Крайова, му обяснили, че Р не е в тази
болница а е в моргата в К.. Той не съобщил това нещо веднага на М. и на баща
й. Д. била няколко дни в болницата в Крайова. Свидетелят и М. организирали
всичко, свързано с погребението на Руси. Той отишъл първо в К. да
разпознае трупа. Не позволил на М. да влезе веднага, защото се притеснил
от външния вид на Р,който бил обезобразен, по лицето му имало множество
наранявания, голяма част от кожата била зашита. Първо го преоблекли и чак
тогава М. влязла да го види. Когато го видяла, тя паднала в безсъзнание. Баща
й също реагирал по сходен начин. След като М. се съвзела, тя попитала какво
е станало и свидетелят й обяснил, защото тя не помнела и попитала къде е.
Обяснил й ,че са в моргата в К.,след което М. започнала да вие, да реве и да си
скубе косата. След това се върнали към България, като М. по пътя ревяла,
всички ревяли и свидетелят не знаел как да ги успокоя. Д. не била в буса.
Първо погребали Р и след няколко дни докарали и Д.. Не посмели да кажат на
Д., че баща й е починал. След като и обяснили деликатно ,че баща и е починал
,Д. изпаднала в паника, започнала да крещи.
Д. често му разказвала за баща си и му споделяла общи спомени. Към
37
момента Д. и М. са малко по-добре, но Д. не е в добро състояние нито като
здраве, нито като психика от липсата на баща. С първия си съпруг М. се
развела много отдавна - преди 5-6 години може би. Съпругът й бил зет на
къща, живеели заедно всички с Р и неговото семейство. Дори след като
купили къщата, М. си разчитала на Р и на баща им, сега вече нямало на кой да
разчита. За трите деца се грижели родителите, М. и бабата В..
Свидетелката ВГ познавам Д., М. и Р. Д. познава откакто е родена, а М.
и Р от много ранна възраст - от младини. Съседи са през 4-5 къщи - на около
150-200 м. от техния дом.
М. и Р били много сплотени. Живеели в една къща и били неразделни до
смъртта на Р. След като се омъжила, М. пак живяла в една къща с Р, съпругът
й бил зет на къща. След развода тя си останала да живее при брат си. Р й
помагал с финанси, грижел се за децата й, подкрепял я във всичко. М. имала
две деца и те живеели в същия дом с майка си. Децата се казват В. и М.. М.
живяла със съпруга си преди да се разделят преди около 10 години. Бракът им
продължил някъде толкова.
Д. и Р били едно цяло, едно сърце. Р бил нещо много за Д.,повече от
баща,повече от майка, повече от приятел. Майката не се грижела така, както Р
се грижел за Д.. Майката била в дома им допреди катастрофата. След
катастрофата майката ги напуснала и Д. останала под грижите на бабата и
лелята.
След смъртта на Р Д. и М. изглеждали ужасно. Д. не била на
погребението,защото си била у дома,неподвижна на легло.Викала,ревяла
,крещяла, било страшно да я гледа човек, налагало се да й дават
успокоителни, за да не реве.
М. била на погребението.Влачела се през цялото време и припадала на
всеки 5 минути. Не забелязва някаква промяна в психическото им състояние –
М. и Д. продължават да се чувстват зле както и непосредствено след
катастрофата. Преди катастрофата семейството се събирало на едно място.
Сега след като го няма Р ,за тях не съществували празници, нито пък рождени
дни.
С Д. най-често си говорели да продължат напред, окуражавали я,но тя
не виждала бъдещето си много добре. Нямало я подкрепата в живота й,нямала
майка, нямала баща. М. постоянно споменавала,че Р й липсва, че няма кой да
38
я подкрепя,че няма кой да й помага както едно време. На М. основно й
помагали Р и баща й, който починал малко след смъртта му. М. работела
когато имало къде и повече при роднини и разчитала на средства от брат си Р
и от баща си.
Р бил много добър човек,отнасял се много добре и към хората, и към
семейството си, и към майка си, и към баща си, бил трудолюбив.
Свидетелят Д.И.В. познава семейството на П. и Р горе -долу от 7-8
години.Познавали се оттук, от България, но в Германия се събирали по-често,
били семейни приятели с П., съпруга й Р и детето С.. Познавал и трите деца на
П. и Р - Д., В. и С.. П. и децата били там преди да почине Р. Първо били в
гр.Й.Е, после се установили в гр.Кобленц. А тук във В живеят в квартал „Нов
път“. П. също работела. Р също много работел, грижели се за децата, били
много хубаво семейство. П. и Р живеели като семейство. Те са заедно от около
20 години.Дъщеря им Д. е най-голямата, тя е на около 20 години. С. е най-
малката, тя е на около 6-7 години. До преди да почине Р всички живеели
заедно. Когато ходели в Германия, те ходели за по няколко месеца, прибирали
се, правели ремонти, после отивали пак в Германия да изкарат някой лев.
Заедно ходели, цялото семейство. П. и Р не се разделяли никога,били много
хубаво семейство.Р бил много добър баща към децата си. Той се грижел
много за С., много я обичал, винаги била облечена и задоволена. Р изкарвал
покрай 2000 евро на месец. Можел да купи на С. всичко. Детето не било
лишено от нищо. Той купувал всичко. Бил много добър баща на децата си.
Като човек Р бил много добър човек, не е правил никога лошо, никой не
казвал лошо за него. Само хубави работи се говорели. Той бил и добър
майстор. В България работел пак строителство. След смъртта на Р още
първия път, когато се видяли с П. и С., П. веднага се разплакала. Била много
изстрадала, направо се състарила, още не можела да го понесе това нещо. Тя
много го обичала, планували за децата да ги видят оженени.С. била на 4
години ,когато загинал баща й. Тя го търсела след това постоянно. Питала
кога ще се прибере баща й, какво се случва. И тя била пострадала в
катастрофата, единият и крак бил счупен и гипсиран.
П. живее сега само със С.. Другата дъщеря В. не е с тях, не знае къде е.
Това разделение на семейството станало след катастрофата. Преди всички
живеели заедно. На П. смъртта на Р се отразила много зле. Не е каквото е
39
била, първоначално била на лекарства, буквално била почти полудяла, ходела
и на психиатър, изписали й лекарства. За състоянието на П. към момента
може да каже, че още не е преживяла смъртта на Р и мисли, че това тя няма да
го преживее толкова лесно,както и С.. Той бил прекрасен човек, много добър
баща и съпруг. Тя живеела само заради детето сега. С. още не била приела, че
баща й го няма, още питала за него. В момента и двете са в Германия в гр.Й.Е.
Съдът изцяло кредитира свидетелските показания ,тъй като те са
последователни и непротиворечиви и напълно кореспондират помежду си и
със заключенията на вещите лица .Свидетелските показания по същество не се
оспорват от страните ,липсват и каквито и да било доказателства по делото в
обратна насока.
При така установената фактическа обстановка Вският окръжен съд
прие за установено следното от правна страна :
Производството по делото е образувано по искове, квалифицирани по
чл. 432, ал. 1 от КЗ. Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва
допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок,
въведен от законодателя с действащия към датата на събитието КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. По делото е установено, че преди подаване на ИМ ищецът е отправил
писмена претенция по реда на чл. 380 КЗ към застрахователя.
Доколкото уреденото в КЗ производство по искане за плащане на
застрахователно обезщетение пред застрахователя е изчерпано като
възможност за извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл. 498 КЗ, съдът
намира, че за ищците се е открила възможността да предявят всичките си
претенции пред съда.
Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор
за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задълЖ.ето
да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените
имуществени и неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл.
40
477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал.
1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу
застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в
облигационно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност".
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния вид и размер.
Както бе посочено в приетата фактическа установеност фактът, че л.
а.“Фолксфаген“ ДК №2904 , е бил застрахован при ответното дружество по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност", обективирана в
полица серия GO №********* , както и валидността към датата на
произшествието също не са предмет на спор между страните по делото,
поради което застрахователят е материалноправно легитимирана страна по
прекия иск.
Доколкото не е налице влязла в сила присъда, обвързваща гражданския
съд, настоящият състав на съда дължи произнасяне по механизма на ПТП и
определяне на лицето, виновно причинило вредоносния резултат, тези
въпроси са и спорни между страните.
Въз основа на събраните в хода на производството специални знания и
свидетелски показания, съдът приема за установен механизъм на ПТП
,изложен по-горе .
Чл.432 ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Налице е
основанието по чл. 432 , ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на
ответника за причинените на ищеца неимуществени вреди, свързани с
41
претърпените от него болки , страдания и негативни изживявания, последица
от причинените телесни увреждания. Функционалната връзка между
деликтната отговорност и отговорността на застрахователя предпоставя
пораждането на задълЖ.ето на последния по горецитираната правна норма,
при реализиране на визираните в нея предпоставки. На първо място, това е
установяване на застраховане на гражданска отговорност на виновния за ПТП
водач при ответника - застраховател по време на настъпването на
застрахователното събитие и на второ - осъществяването на елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане. Ответникът, по силата на
застрахователното правоотношение, е поел задълЖ.е да обезщети вредите,
причинени на трети лица от водача на застрахованото превозно средство.
Предвид характера и интензитета на причинените на ищеца значителни
морални болки и страдания на основание чл. 51, ал. 1 вр. чл. 52 от ЗЗД Вският
окръжен съд намира, че за възмездяване на претърпените от него
неимуществени вреди справедливият размер на обезщетение е както следва :
1/ Д. Р. К., ЕГН: **********, с адрес в гр. В, *** -сумата от 200 000
(двеста хиляди )лева , представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания във връзка с
настъпилата смърт на нейния баща Р К Р ,загинал при пътно-транспортно
произшествие между л.а. Фолксваген, рег. № *** с прикачена двуосна
платформа и товарна ТИР композиция в състав - влекач марка „Мерцедес
Актрос" с регистрационен номер *** с прикачено полуремарке марка
„Шмиц“, марка „Каргобул“ с регистрационен номер *** на 28.02.2022 г. на
Румънски национален път DN 56 км, в с.Б.,община К.,Област Д. ,на 77+240
м.,ведно със законна лихва върху посочената по-горе сума, считано от датата
на завеждане на исковата молба -13.12.2023 г. до окончателното й изплащане.
СъобраЖ.ята за това са следните :
Съобразно Чл. 493а Кодекса за застраховането (Нов – ДВ, бр. 101 от
2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) (1) в случаите на смърт на пострадалото лице се
дължи обезщетение на увреденото лице за претърпените от него имуществени
и неимуществени вреди вследствие смъртта на пострадалото лице. В случаите
на телесно увреждане на пострадалото лице се дължи обезщетение за
претърпените от него имуществени и неимуществени вреди.В случай на
смърт на пострадалото лице обезщетението на увредените лица към момента
42
на смъртта – съпруг или лице, с което починалото лице е било в съжителство
на съпружески начала, дете, включително осиновено или отглеждано дете,
родител, включително осиновител или отглеждащ, се определя еднократно в
размер съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2.
От събраните по делото доказателства се установява ,че ищцата Д. Р. К. е
преживяла изключително тежко смъртта на баща си .Двамата били
изключително близки ,до смъртта на бащата Р Р всички живеели в една къща и
Р Р полагал изключителни грижи за всичките си деца.Когато Д. разбрала за
смъртта на баща си припаднала ,поради което била извикана „Бърза
помощ“.Ищцата Д. К. се разплаквала когато виждала снимки на баща си,
казвала, че той много й липсва, че й е мъчно за него. Тя обличала негови
тениски и спяла с тях.
От заключението на вещото лице П. М. се установява ,че починалият
баща липсва на Д. Р. К. поради това ,че той й е давал стабилност и
сигурност.Ищцата Д. К. още се чувства травмирана и несигурна в себе си,
притеснява се за бъдещето си, сънува кошмари, страхува си при пътуване.
Опитва се да продължи живота си, изпълнявайки даденото на баща й
обещание, че ще учи. Травмата, получена от катастрофата, й пречи да
извършва физическа работа и да вдига тежко, така тя в момента не работи.
Въпреки,че от злополуката са изминали повече от 2 години остават страх,
несигурност, кошмари, страдания. С течение на времето ситуативната
тревожност постепенно ще намалява, с болката тя постепенно ще се научи да
живее, но празнотата от отсъствието на бащата ще остане .
2/ Д. Р. К., ЕГН: **********, с адрес в гр. В, *** сумата от 70 000
(седемдесет хиляди )лева , представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от пътно-
транспортно произшествие между л.а. Фолксваген, рег. № *** с прикачена
двуосна платформа и товарна ТИР композиция в състав - влекач марка
„Мерцедес Актрос" с регистрационен номер *** с прикачено полуремарке
марка „Шмиц“, марка „Каргобул“ с регистрационен номер *** на 28.02.2022 г.
на Румънски национален път DN 56 км, в с.Б.,община К.,Област Д. ,на 77+240
м.,ведно със законна лихва върху посочената по-горе сума, считано от датата
на завеждане на исковата молба -13.12.2023 г. до окончателното й изплащане.
СъобраЖ.ята за това са следните :
43
Непосредствено след настъпилия инцидент Д. К. била приета по
спешност в Окръжна клинична болница за спешна помощ – Крайова,където
били извършени били редица кръвни и образни изследвания.На 28.06.2022 г. й
била проведена Компютърна томография на гръбначния стълб, която
установила компресивна фрактура на прешленни тела L1 - размер СС 2 см и
L2 - размер СС 1,94 см в сравнение с прешленно тяло и L2 с размери СС 2,52
см, със засягане на горностоящите хрущялни пластини и с вътрешно-канално
раздуване на задната прешленна стена в горната й част, по-изразено при
прешленно тяло L2, където размерите АР на гръбначния канал са 1,38 см на
ниво L2. Видно от същата, са налице данни за фрактура на сакралната кост
(л.29-30 от делото).
С оглед на така установените фрактури на ищцата Д. К. бил предписан
постелен режим в продълЖ.е на четири седмици и на 29.06.2022 г. тя била
изписана от лечебното заведение.Поради невъможността да стане не
присъствала на погребението на баща си .
След настъпилото събитие грижите за Д. К. били поети изцяло от
семейството й, което карало ищцата да изпитва силен срам и ужас от факта, че
е безпомощна и че се налага близките й да полагат ежедневни грижи за нея и
да е в тежест на всички.В продълЖ.е на около два месеца била в безпомощно
състояние в кревата и тя ,както и близките и ,загубили надежда ,че ще се
изправи в един момент .
При преценка на обстоятелствата от значение за размера на
обезщетението съдът съобрази внезапността на инцидента, възрастта на
пострадалия, вида, характера, получените множество увреждания и тяхната
тежест, времетраенето на оздравителния процес за част от тях, провежданото
дълго време лечение, характера и интензитета на болките и страданията,
изживения шок от инцидента, претърпените неудобства от личен, битов и
социален характер, отраЖ.ето на произшествието върху психо-емоционалното
състояние на ищцата , предизвиканото безсъние, , нервност и напрегнатост,
намалена работоспособност, провежданото стационарно лечение, безспорно
довело до социална изолация. Несъмнено случилото се и получените
увреждания, както и съответните им усложнения, закономерно са
предизвикали неблагоприятни изменения във физическото здравно състояние
и са й причинили емоционални и психически терзания, нарушили са
44
изключително душевното и равновесие и спокойствие На последно, но не по
важност място, съдът съобрази наличието на трайни и невъзстановими
последици, липсата на благоприятна медицинска прогноза за настъпилите
усложнения при ищцата и съпътстващите ги болки, както и двигателен
дефицит, които са пожизнени. Това несъмнено изцяло променя в негативен
аспект качеството и на живот и обичайния и ритъм, двигателна активност и
каквато и да било деятелност, имайки предвид и ниската възраст на
пострадалата Д. К..
От проведената на 28.06.2022 г. компютърна томография на гръбначния
стълб на Д. Р. К. се установява компресионна фрактура на прешленни тела
L1 - размер СС 2 см и L2 - размер СС 1,94 см в сравнение с прешленно тяло и
L2 с размери СС 2,52 см, със засягане на горностоящите хрущялни пластини и
с вътрешно-канално раздуване на задната прешленна стена в горната й част,
по-изразено при прешленно тяло L2, където размерите АР на гръбначния
канал са 1,38 см на ниво L2. Видно от същата, били налице данни за фрактура
на сакралната кост.
Причинената гръбначно-мозъчна травма е увреждане на прешлените и
подлежащия гръбначен мозък, което причинява промени в тяхната функция,
както временни, така и постоянни. Тези промени се изразяват в загуба на
мускулна функция, сетивност или автономни функции на части от тялото,
обслужвани от гръбначния мозък под нивото на лезията. Уврежданията могат
да се получат на всяко ниво на гръбначния мозък и могат да бъдат
класифицирани като пълно увреждане (пълна загуба на сетивност и мускулна
функция), или непълно (означаващо, че някои сигнали могат да преминават
през засегнатата зона на мозъка). В зависимост от локализацията и тежестта на
увреждане по протеЖ.ето на гръбначния мозък, симптомите могат да варират
в широк диапазон: от болка и изтръпналост до парализа и неспособност за
задържане на тазовите резервоари. Прогнозата също е в широк диапазон: от
пълно възстановяване в редки случаи до перманентна парализа на ръцете и
краката при увреждания на нивото на шията или само на краката при по-ниско
разполоЖ. увреждания. Усложненията могат да се проявят в кратък или
продължителен период след увреждане и включват загуба на мускулна тъкан
(атрофия), рани от залежаване (декубитус), инфекции и дихателни проблеми.
Най-често срещаният тип фрактура на гръбначния стълб е
45
компресионната фрактура,която е налице при ищцата Д. Р. К.. Компресионна
фрактура в гръбначния стълб може да възникне при едновременно
притискане и огъване на гръбначния стълб и в резултат на това има силен
натиск върху междупрешленните дискове и прешлени от предните структури
на гръбначния стълб. В резултат на сплескването тялото на прешлена
придобива клиновидна форма . Поради забележимо намаляване на височината
на предните части на тялото на прешлените, задната част постепенно се
въвежда в гръбначния канал и притиска гръбначния мозък. При деца този вид
фрактура може да се появи дори в резултат на леки падания или наранявания,
настъпили по време на активни игрови двиЖ.я.
Най-важният симптом на фрактурата е болката,констатирана у
ищцата Д. К. . Компресионната фрактура и респективно болката, може да се
увеличи забележимо при практически незначителни влияния, като кашлица,
най-малкото двиЖ.е или понякога дори дишане. Ако не се проведе
необходимото лечение, тогава симптомите се влошават бързо. Възможна е и
загуба на двигателни способности. Съдът отчете ,че при тези тежки фрактури
пълното възстановяване е практически невъзможно ,а последиците ще останат
за цял живот и ще се явяват пречка ищцата Д. К. да води пълноценен живот и
да се реализира пълноценно в професионален аспект.
3/ М. К. Р., ЕГН: **********, с адрес в гр. В, *** :сумата от 5 000 (пет
хиляди )лева , представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания във връзка с настъпилата смърт на
нейния брат Р К Р ,загинал при пътно-транспортно произшествие между л.а.
Фолксваген, рег. № *** с прикачена двуосна платформа и товарна ТИР
композиция в състав - влекач марка „Мерцедес Актрос" с регистрационен
номер *** с прикачено полуремарке марка „Шмиц“, марка „Каргобул“ с
регистрационен номер *** на 28.02.2022 г. на Румънски национален път DN
56 км, в с.Б.,община К.,Област Д. ,на 77+240 м.,ведно със законна лихва върху
посочената по-горе сума, считано от датата на завеждане на исковата молба -
13.12.2023 г. до окончателното й изплащане,като иска до пълния му размер от
50 000 лв.ОТХВЪРЛЯ.
СъобраЖ.ята за това са следните :
Съобразно Чл. 493а Кодекса за застраховането (Нов – ДВ, бр. 101 от
2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) (1) в случаите на смърт на пострадалото лице се
46
дължи обезщетение на увреденото лице за претърпените от него имуществени
и неимуществени вреди вследствие смъртта на пострадалото лице. В случаите
на телесно увреждане на пострадалото лице се дължи обезщетение за
претърпените от него имуществени и неимуществени вреди.В случай на
смърт на пострадалото лице обезщетението на увредените лица към момента
на смъртта – съпруг или лице, с което починалото лице е било в съжителство
на съпружески начала, дете, включително осиновено или отглеждано дете,
родител, включително осиновител или отглеждащ, се определя еднократно в
размер съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2.
Съгласно Чл.493а ал.4 КЗ когато по изключение друго лице, извън
лицата по ал. 3, претърпи неимуществени вреди вследствие на смъртта на
пострадалото лице, тъй като е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е
справедливо да бъдат обезщетени, размерът на обезщетението се определя
съгласно методиката, утвърдена с наредбата по Чл.493а ал. 2 КЗ.
В Решение №372/14.01.2019 г.по дело №1199/2015 на ВКС, ТК, II
т.о.съдът е приел ,че е налице трайна и дълбока емоционална връзка между
ищеца и неговата сестра и за понесени от ищеца сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания от смъртта на сестра му.
Съдържанието на установената по делото връзка и тежестта на понесените
вреди налагат извод, че е справедливо да се направи изключение от
ограничението на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. и ищецът да получи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Признаването на
материалноправна легитимация на ищеца да получи обезщетение за
претърпените неимуществени вреди не е обусловена единствено от
формалната връзка на родство, а от действителните отношения между него и
сестра му, характеризиращи се с особено силна привързаност и взаимна обич.
От свидетелските показания може да се направи категоричен извод, че поради
конкретна житейска ситуация - ангажираност на техните родители с работа в
чужбина, между ищеца и сестра му е създадена особено близка връзка, която е
надхвърляла обичайната за този вид родствени отношения и дори е
наподобявала по съдържание връзката родител - дете. Заради отсъствието на
родителите ищецът е поел непосредствено грижите за сестра си, когато тя е
била на възраст 12 - 13 години, и се е грижил ежедневно и непрекъснато за нея
до смъртта й. По причина на тази особено силна привързаност ищецът е
47
изживял болезнено загубата на сестра си, претърпял е личностна промяна и се
е затворил в себе си, отказвайки да приеме, че сестра му вече я няма. Ищецът
продължава да страда за своята сестра и не може да преодолее липсата й,
което сочи на продължителен характер на търпените морални болки и
страдания. Изложеното обосновава извод, че е налице хипотеза, при която
според Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 2.1.06.2018 г. на ОСГТК на ВКС
е допустимо да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от смърт в
полза на лице, което не попада в ограничения от ППВС № 4/61 г. и ППВС №
5/69 г. родствен и семеен кръг.
В Решение №92 / 17.11.2020 г.по т. д. № 1275/2019г. на ВКС , Търговска
колегия, Второ отделение , докладвано от съдия К. Ефремова се приема ,че
обжалваното решение е в отклонение от . Напълно необосновано въззивният
съд е приел, че между ищцата и починалата й внучка е съществувала особено
силна връзка и че поради това ищцата е понесла морални болки и страдания,
по-интензивни и продължителни от нормалните за тези отношения. Подобен
извод не би могъл да бъде направен от събраните по делото доказателства
Споделеното от свидетелите, че: ищцата се е грижила за внучката си в
детските й години; че последната е прекарвала летните ваканции на село при
баба си; че и след като е създала свое семейство ,починалата е продължила да
поддържа контакт с баба си – обаждала й се е по телефона и я е посещавала
често; че ищцата е помагала понякога за децата на внучката си и че е изживяла
много тежко загубата й – не позволява да се направи преценка за
изключителност в близостта между ищцата и починалата, по смисъла,
разяснен в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК, а сочи на нормална
за българската традиция духовна и емоционална близост между
бабите/дядовците и внуците, характеризираща се с взаимна обич и морална
подкрепа. Свидетелските показания не установяват и понасянето на морални
болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които биха изпитали
всяка баба и дядо – силна и непреодолима скръб от загубата на внуче.
Следователно, в случая са недоказани и двете кумулативни предпоставки за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предвидени в
задължителната съдебна практика, което изключва необходимостта от
обсъждане приложимостта на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101 от
2018г./.
В Определение № 435 от 19.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2606/2019 г., II
48
т. о., ТК, докладчик съдията Галина И. се приема ,че връзката между ищеца и
неговия дядо, загинал при процесното ПТП, е била изключителна и че между
двамата имало трайни отношения на обич и близост. Дядото е бил като баща
за внука си поради развода на родителите.
Окръжен съд-В намира ,че в конкретния случай е налице изключението
друго лице, извън лицата по ал. 3,да претърпи неимуществени вреди
вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни
болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени .
От събраните по делото доказателства се установява ,че между ищцата
М. К. Р. и брат й Р К Р е съществува много силна емоционална връзка .
Ищцата М. К. Р. и децата й (а преди развода и съпругът й) живеели в дома на
брат й Р ,като той полагал грижи и за нейните деца,а тя от своя страна-за
неговите .Ищцата М. Р. била трайно безработна и много разчитала на
помощта на брат си .Доказателство за силната емоционална връзка е фактът
,че М. Р. изключително тежко преживяла смъртта на брат си.
От заключението на вещото лице се установява ,че М. Р. приела много
тежко смъртта на своя брат, който за нея е бил основна фигура, на когото е
разчитала на подкрепа, защото отдавна е разведена.Изпитвала исТ ужас при
организацията на погребението му и при освобождаването на обезобразения
труп от моргата. Смъртта на брат й й причинила тежка психотравма, от която
не може да се освободи вече 2 години . През цялото време на диагностичното
събеседване разказът й е съпътстван от плач, поради загубата на човека, за
когото казва, че е бил всичко за нея- и брат, и мъж, и баща. Няколко месеца по-
рано ищцата М. Р. загубила другия си брат, година по- късно починал и баща
й, който не издържал на болката. Силната скръб не намалявала с времето,
загубила най- близкия си човек. От този момент нататък нищо не я радва,
изпаднала в депресия,през цялото време изпитва безпокойство, има
нарушения на паметта и на съня.Чувства се неуверена поради липсата на
подкрепа и се страхува, че няма да се справи с всекидневните проблеми.
Вещото лице е категорично ,че е налице промяна в психологичното и
емоционалното състояние на ищцата М. К. Р. след процесного ПТП и загубата
на нейния брат, която се изразява в засилена степен на безпокойство и страх,
продължителна депресия и ситуативна тревожност.За нормализиране
49
на психическото и емоционалното й състояние са необходими психологическа
помош и медикаменти, които да й помогнат да преодолее травматичните
събития в живота й и постепенно да се върне към норматен начин на
живот.Налице са нарушение на съня, висока степен на чувство за опасност,
напреЖ.е, нервност, безпокойство, непреодолима болка и тъга по мъртвия
брат след процесното ПТП.
Съдът определя максималният предвиден в закона размер на
обезщетението съобразно §96 ДР КЗ -5000 лв.Нормата не е обявена за
противоконституционна и е действащо право ,поради което следва да бъде
приложена .Не е налице противоречие с цитираната Директива 2009/1
ОЗ/ЕО,тъй като съдържанието на директивата е възпроизведено в Чл.492 КЗ.
Лимитите на отговорност могат да бъдат задължителни или доброволни.
Задължителните лимити се регламентират от закон или наредба и са свързани
със спецификата на конкретната професионална дейност,както е в настоящия
случай . Застрахованите са длъжни да се съобразяват с тях. Доброволните
лимити се избират от Застрахованите. Договарят се лимит на отговорност за
едно събитие и в агрегат, т.е. за целия срок на полицата.
Отговорността на Застрахователя е до действителния размер на вредата,
но не повече от договорения лимит на отговорност.
4/П. Б. М., ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. В, **** сумата от
200 000 (двеста хиляди )лева , представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания във връзка с
настъпилата смърт на Р К Р ,с когото е живяла на съпружески начала,загинал
при пътно-транспортно произшествие между л.а. Фолксваген, рег. № *** с
прикачена двуосна платформа и товарна ТИР композиция в състав - влекач
марка „Мерцедес Актрос" с регистрационен номер *** с прикачено
полуремарке марка „Шмиц“, марка „Каргобул“ с регистрационен номер ***
на 28.02.2022 г. на Румънски национален път DN 56 км, в с.Б.,община
К.,Област Д. ,на 77+240 м.,ведно със законна лихва върху посочената по-горе
сума, считано от считано от 05.07.2022 г. -датата на която изтича срока по
чл.429, ал.3 от КЗ, врс.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на
сумата.
СъобраЖ.ята на съда за това са следните :
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен
50
начин,че ищцата П. Б. М. е преживяла особено драматично смъртта на
загиналия Р К ,с когото е живяла 20 години и с когото е създала 3 деца. С две
от тях- В. и Д., тя е в конфликт след смъртта на Р К, а с най- малката-
шестгодишната С., живее Германия. Ищцата П. Б. М. напуснала града с най-
малката си дъщеря С. , за да не им напомня градът за случилото се и за да се
опитват да се справят с живота- тя работи в ресторант в Германия, а С. ходи на
детска градина. По отношение на настроението вещото лице установява две
години след смъртта на Р К повишена емоционална ранимост и нарушения и
на съня. По време на диагностичното интервю П. била развълнувана и плакала
в голяма част от разговора. Твърдяла, че изпитва силна скръб по загубата на
своя съпруг и безпокойство за своето бъдеще и за бъдещето на детето си С.
,чувствала се неуверена поради липсата на подкрепа и се страхувала, че няма
да се справи с всекидневните проблеми. След запознаване с материалите по
делото проведените диагностично интервю и психотестове вещото лице
прави заключение,че загубата на съпруга й е травмиращо събитие в живота
на П. М.,че след неговата смърт тя напуснала дома си в гр.В, защото й
навявал тежки спомени за отминали дни и заедно с 6- годишната си дъщеря се
установила в Германия.Налице са посттравматични последици върху
психиката й, изразени чрез засилена тревожност, емоционална лабилност и
склонност към плач, усещане за несигурност, празнота и страх от бъдещето.
5/ С. Р. К. с ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. В, **** ,чрез
нейната майка и законен представител П. Б. М. - сумата от 200 000 лв.,
частичен иск от 220 000 лв.,обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, следствие смъртта на
нейния баща Р Р ,загинал при пътно-транспортно произшествие между л.а.
Фолксваген, рег. № *** с прикачена двуосна платформа и товарна ТИР
композиция в състав - влекач марка „Мерцедес Актрос" с регистрационен
номер *** с прикачено полуремарке марка „Шмиц“, марка „Каргобул“ с
регистрационен номер *** на 28.02.2022 г. на Румънски национален път DN
56 км, в с.Б.,община К.,Област Д. ,на 77+240 м. ,ведно със законна лихва върху
посочената по-горе сума, считано от считано от 05.07.2022 г. -датата на която
изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр с.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното
изплащане на сумата.
СъобраЖ.ята на съда са следните :
51
Към момента на смъртта на баща си С. Р. К. е била на 4 години и не е
могла да осъзнае пълноценно случващото се.Разбрала ,че баща и починал и
често питала за него .Съдебната практика приема категорично ,че вреди
търпят и малолетните деца,които не са преживели тежко смъртта на родител
поради възрастта си ,но дори и заченатите ,но неродени деца ,тъй като в
резултат на виновно и противоправно поведение на едно лице бащата е
починал и децата са лишени от бащина закрила и издръжка до края на живота
си.Поради това,макар че са бъдещи от гледна точка на момента на настъпване
на вредоносния резултат тези вреди подлежат на обезщетяване ,тъй като са
пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане и децата имат
право да търсят обезщететие за тях.Разпоредбата на Чл.51 ал.1 ЗЗД
постановява ,че при непозволено увреждане се дължи обезщетение за всички
вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането
.Законодателят не обвързва обезщетяване на вредите от изискване за
едновременното им проявление с осъществяването на увреждащото действие
или бездействие ,респ.с настъпване на смъртта на пострадалия . Единственото
условие, с което чл.51, ал.1 ЗЗД обвързва обезщетяването на дадена
имуществена или неимуществена вреда, е тя да съставлява пряк и
непосредствен резултат от деликта, в каквато насока са и разясненията в т.1 от
ППВС № 4/1968 г.
Кръгът от лица, които имат право на деликтно обезщетение по правилата
на чл.45 ЗЗД в случаите на смърт, е изяснен изчерпателно с приетите от
Пленума на ВС постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г. В
цитираните постановления е прието, че правото на обезщетение следва да се
признае в полза на най-близките на пострадалия, които поради биологично
предопределени родствени връзки или житейски създадени емоционални и
духовни връзки действително търпят преки и непосредствени имуществени
и/или неимуществени вреди от неговата загуба. Сред лицата с право на
обезщетение са и децата на починалия, които в най-висока степен са засегнати
от смъртта му, бидейки лишени завинаги от неговата родителска обич и
морална подкрепа, а до определена възраст - и от дължимата по закон
финансова подкрепа под формата на издръжка.
От гледна точка на въведения в чл.51, ал.1 ЗЗД обективен критерий,
връзката между противоправно причинената смърт и търпените от детето
неблагоприятни последици е пряка и непосредствена, тъй като непозволеното
52
отнемане на живота на родителя препятства възможността детето да получи
полагащите му се по закон и справедливост родителска любов, закрила и
подкрепа. След като от момента на своето раждане, поради нормално
присъщото на биологичната връзка помежду им съдържание, детето най-
осезателно и най-интензивно понася отрицателните последици от
безвъзвратната загуба на родителя си, няма основание да се отрече дори на
заченатото, но все още неродено към момента на деликта дете, правото на
обезщетение по чл.45 ЗЗД за неимуществените /и имуществени/ вреди от
причинената при пътно - транспортно произшествие смърт на неговия
родител. Отричането на правото на обезщетение с аргумент, че проявлението
на вредите е посчедващо спрямо настъпването на смъртта, е крайно
несправедливо и същевременно несъвместимо с правилото па чл.51, ал.1 ЗЗД,
според което всички вреди, произлезли пряко и непосредствено от
нарушаването на забраната за непозволено увреждане, подлежат на
обезщетяване от техния причинител и/или от отговорните наред с него или
вместо него лица.
Неимуществените вреди, които детето търпи от смъртта на своя родител,
настъпила при виновно причинено ПТП от трето лице се изразява в липсата на
обич и морална подкрепа от своя баща, които детето никога няма да получи.
Имуществените вреди се изразяват в невъзможността детето да получи
издръжка от своя баща, на която иначе до определена възраст детето е можело
да разчита.
ПО ОТНОЩЕНИЕ НА обективно съединения иск на С. Р. К. с ЕГН
********** с постоянен адрес : гр. В, **** срещу "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК: *********, гр.
С., *** за заплащане на сумата от 33 800 лв. за причинените й имуществени
вреди, представляващи 169 месеца лишаване от издръжка, считано от
28.06.2022 г. до навършване на пълнолетие на детето - 30.06.2036 г. /по 200 лв.
месечно/съдът намира следното :
Ответникът оспорва иска по основание и размер(л.47 от гр.д.108/24 г.)
без да сочи подробни доводи.
ЗадълЖ.ето за издръжка на ненавършило пълнолетие лице, е на двамата
родители. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК: „Родителите дължат
53
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”. Приема се
(в съдебната практика), че последното отрицателно условие се отнася за
децата и тяхната работоспособност и имущество, а не за родителите –
аргумент от т. 2 от ППВС № 5/1970[1] г., поради което се отрича като
неправилно разбирането за безусловния характер на задълЖ.ето за издръжка
от родител спрямо ненавършило пълнолетие дете.
В правната теория се поддържа разбирането, че правото на издръжка на
ненавършили пълнолетие деца е безусловно , предвид това, че то възниква,
независимо дали децата са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Като все пак, предвид ППВС № 5/ 1970, ако детето има
лични доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти и други
такива, те се вземат предвид при разрешаването на въпроса дали и в каква
степен то е нуждаещо се от издръжка. Безусловността обаче не се отнася до
възможностите на родителя да дава издръжка и при фактическа невъзможност
на родителя да дава издръжка в необходимия размер, следва да се търси
следващия по реда на чл. 140 СК.
Според чл. 142, ал. 1 СК: „Размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето,
което я дължи”, но, предвид ал. 2 – издръжката на едно дете не може да бъде
по-ниска от една четвърт от минималната работна заплата, която към
настоящия момент е лв. или, към момента – не по-ниска от лв.
Съгласно чл. 146, ал. 1 СК, паричната издръжка се изплаща ежемесечно.
При забава се дължи законната лихва. Т.е. по закон вземането за издръжка е
лихвоносно и дори без нарочен иск за законна лихва, или съединен с иск за
издръжка, законната лихва при забава се дължи и се събира от съдебните
изпълнители, точно защото вземането за издръжка е всякога лихвоносно,
съгласно чл.146 от СК. На това основание (специалната норма на СК) и
предвид, че съдът следи служебно за интереса на детето, в практиката най-
често в диспозитива се включва осъждане и за лихвите при забава и без
изричен иск. Така се приема и в ППВС № 5 /1970: “Във всички случаи на
издръжка по чл. 29 СК съдът присъжда служебно и лихви от деня, определен
за заплащане на ежемесечната издръжка.“ Още повече, в случаите, при които
се достига до изплащане на издръжка от държавата, то на осн. чл. 152 ал. 6
54
СК, неизправният длъжник е задължен да възстанови платената от държавата
издръжка заедно със законната лихва.
Съдебната практика е категорична ,че при причинена смърт на родител
е допустим иск срещу застраховател за обезщетение за срока от датата на
смъртта на родителя до навършване на пълнолетие.
По естеството си претендираните суми за издръжка на малолетните деца
представляват пропуснати ползи . Като вид имуществена вреда пропуснатата
полза е осуетено приращение в имуществото на увредения, което приращение
би настъпило с определена степен на сигурност. В тази връзка съдът следва да
изложи съобраЖ.я относно трудовата ангажираност на пострадалия -
наличие или отсъствие на такава, за размера на доходите на родителите, за
заетост на съпругата и пр. Окончателният размер на дължимото от
застрахователя в полза на детето обезщетение за лишаването му от издръжка
ще следва да се определи и като се съпостави приносът на майка им в
осигуряването на детето , както и след приспадане на получаваната от детето
наследствена пенсия по чл. 82 КСО. Това разбиране следва от
задължителните за съдилищата постановки по т. ІІІ.1 на ППВС № 4/25.04.1961
г., че обезщетение за имуществени вреди могат, в случай на смърт, какъвто е
процесният, да търсят низходящите ”които действително са били издържани,
или имат право на издръжка по закон от пострадалия”, както и от т. 8 на ППВС
№ 4/1968 г., съгласно която: ”когато при причинена смърт са увредени близки
на починалия, които са понесли имуществени вреди от неговата смърт,
изразени в невъзможност да получават повече издръжка от него, тези лица
имат право да търсят обезщетение за тези вреди, ако те не се компенсират от
пенсията, на която имат право.”
В подобен смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение №
100/28.07.2011 г. по т. д. № 645/2010 г. на ВКС, ТК, І отделение, решение
№158/28.12.2011 г. по т.д.№157/2011 г. по описа на ВКС ,ТК,първо отделение
и др.
С оглед на гореизложеното Съдът намира ,че предявеният иск следва да
бъде отхвърлен ,тъй като ищцовата страна е длъжна да докаже при условията
на пълно главно доказване размера на доходите на родителите към датата на
смъртта на Р К и размера на получаваната от детето наследствена пенсия по
чл. 82 КСО .По делото не са представени каквито и да било доказателства в
55
тази насока ,което налага отхвърляне на иска.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЪЗРАЖ.ЕТО ЗА НАЛИЧИЕ НА
СЪПРИЧИНЯВАНЕ
Вският окръжен съд намира ,че размерът на дължимото обезщетение не
следва да бъде намален поради наличието на съпричиняване от страна на
пострадалия . По въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, следва да изходи от указанията , дадени в т. 7 от
ППВС № 17/1963 г., както и от принципните становища по прилоЖ.ето на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, изразени в задължителна, по смисъла на т. 2 от Тълкувателно
решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС практика- решение по т. д. №
525/2008 г., решение по т. д. № 977/2010 г., решение по т. д. № 618/2011 г. и
други.
В т.7 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС се приема
,че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Затова, когато малолетно дете
или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, съобразно с
обстоятелствата на случая следва да се приложат разпоредбите на чл. 51, ал. 2
ЗЗД независимо от това, че такова лице не може да действа виновно.
В Решение № 45 от 15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 525/2008 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова се приема,че за да бъде намалено
обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното
настъпване. Необходимо е обаче този принос да е конкретен - т.е. да се
изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива
действия от страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния
резултат ще е налице само ако именно поведението на увредения е станало
причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя
на вредата. Сам по себе си обаче, фактът, че увреденото лице е пътувало в
автомобила, участвал в пътно-транспортното произшествие, не налага извод за
допринасяне на вредите от злополуката. Приносът на водача на автомобила за
настъпването на пътно-транспортното произшествие е личен и не обосновава
автоматично принос на всички пътуващи в този автомобил. Отговорността на
56
застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Доколкото обаче
отговорността му е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, то застрахователят отговаря за
всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря
самият причинител на вредите. Поради това и с оглед императивната
разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху обезщетението следва
да бъде начислена именно от датата на увреждането, а не от поканата за
плащане на застрахователното обезщетение.
Ответникът е направил възраЖ.е за съпричиняване само от страна на
починалия родственик на ищците Р К Р .Не се прави възраЖ.е за
съпричиняване спрямо ищцата Д. Р. К. .
Съдът намира направено възраЖ.е за неоснователно поради следното :
Съдът намира ,че починалия родственик на ищците Р К Р не е бил с
поставен обезопасителен колан ,тъй като ако е бил с поставен обезопасителен
колан при челния удар с 97 км./ч е неминуемо да се получи т.н.коланна травма
–в.л.д-р А.И. е категорично ,че такава не е налице .
Вещото лице Р. И. посочва ,че в първата фаза на удара, челната част на
лекия автомобил марка „Фолксваген LТ“ контактувала със странична лява
част от полуремаркето „Шмиц“, като при контакта между МПС силата на
удара непрекъснато нараствала, като същата действала косо под ъгъл за двете
ППС, като впоследствие деформациите се предали и на други части
,неподвижно съединени с първоначално контактувалите (двигател, купе,
челно стъкло, арматурно табло, десни врати, таван купе и др. на лекия
автомобил и задна броня, ляв лонжерон, лява задна греда, задни леви капаци и
брезент и др. на полуремарке).Вследствие на удара скоростта на автомобила
рязко намаляла, полуремаркето се разкачило от влекача, задницата на лекия
автомобил се повдигна нагоре, пътниците придобили значителни преносни
ускорения в посока напред и надясно, купето на автомобила полетяло с
предницата нагоре и наляво спрямо посоката си на двиЖ.е, при което се
разрушил заключващия механизъм и кинематичната връзка с платформата,
купето се приземило на гумите си върху платното за двиЖ.е, а от остатъка от
кинетичната си енергия едновременно се завъртяло и плъзнало странично по
платното за двиЖ.е напред и надясно, като извършило интензивна
57
пространствена ротация - завъртане по посока на часовата стрелка спрямо
вертикалната си ос , при което дясната предна врата се отворила и под
действие на породилите се центробежни тангенциални ударни сили пътниците
и водачът, които били необесопасени, изпаднали заедно с багажа.
При напускане на платното за двиЖ.е вляво задните леви гуми навлезли
върху левия банкет, като в резултат на полученото по-голямо сцепление
възникнал въртящ момент спрямо надлъжната ос на автомобила, при което
той полегнал на лявата си странична част и след това се плъзнал напред
докато се установил в покой на място, отразено в протокола за оглед и
мащабната скица.
От заключението на в.л.Р.И. и приложената скица е вино ,че в резултат
на удара лекият автомобил марка „Фолксваген LТ“ ,движещ се с 47 км./ч.над
максимално допустимата скорост ,се е завъртял на около 90 градуса спрямо
първоначалната посока на двиЖ.е . Предпазното действие на обезопасителния
колан според вещото лице е ефикасно до максимално 60 до 80 км/час, при по-
високи скорости той добива свойството на твърдо тяло и може да причини
допълнителни увреждания във вид на гръдни травми.При завъртане на
автомобила (както е в настоящия случай ) и деформиране на купето, коланът
няма възпиращо действие, тъй като върху тялото действа центробежна сила и
кориолисово ускорение и главата и тялото се удрят във вътрешните части на
купето, които се деформират от удара.
Поради изложеното, съдът намира, че конкретен принос на ищцата във
вредоносния резултат, който да може да бъде квалифициран като
съпричиняване, не се установява.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАКОННАТА ЛИХВА
По някои от обективно съединените искове се претендира заплащането
на законната лихва от датата на депозиране на исковата молба ,а по други -от
05.07.2022 г. -датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, врс.чл.430,
ал.1 от КЗ ,поради което законната лихва следва да бъде присъдена съобразно
петитума на исковата молба.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
По делото са направени следните разноски :
-900 лв.от бюджета на съда за възнаграждение на вещото лице П. М. ;
58
-400 лв.от бюджета на съда за възнаграждение на в.л.Р. И.
-300 лв.,внесени от ответника "Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК: ********* за възнаграждение на в.л.Р.
И. ;
-400 лв.,внесени от ответника "Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК: ********* за възнаграждение на в.л.д-р
А. И. ;
-400 лв. от бюджета за възнаграждение на в.л.д-р А. И. ;
-600 лв., от бюджета за възнаграждение на в.л.В. Д. ;
-сумата от 72 лв. за преводач (т.1 ,л.93-94 от делото) от бюджета на съда
и сумата от 313 лв. за преводач от бюджета на съда (.3 ,л.33 от делото) или
общо 385 лв.за преводач от бюджета на съда.
Ответникът "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, ЕИК: ********* претендира единствено по 300 лв. разноски за
назначените съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи.
Адвокат П. К. от Софийска адвокатска колегия –процесуален
представител на П. Б. М. и С. Р. К. претендира заплащане на адвокатски
хонорар по реда на Чл.38 ал.1 т.2 Закона за адвокатурата съгласно списъка за
разноските (т.3 ,л.227 от делото).
Адвокати Н. Н. Д. и Г. Г. Р. от Софийска адвокатска колегия с адрес на
кантората гр.С.,1000 ,ул.“Позитано“№2 ,ет.3 –процесуални представители на
Д. Р. К. и М. К. Р. претендират заплащане на адвокатски хонорар по реда на
Чл.38 ал.1 т.2 Закона за адвокатурата съгласно списъка за разноските (т.3 ,л.21
от делото).
С оглед изхода на делото "Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК: *********, гр. С., *** следва да бъде
осъдено да заплати на адв.П. К. от Софийска адвокатска колегия на
основание Чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата сумата от 12 650 лв. за
процесуално представителство на ищцата П. Б. М. и сумата от 12 650 лв. за
процесуално представителство на ищцата С. Р. К..
С оглед изхода на делото "Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК: *********, гр. С., *** следва да бъде
осъдено да заплати държавна такса по сметка на Окръжен съд-В върху
59
уваЖ.те размери на предявените искове в размер на 26 860 лв.
С оглед изхода на делото ответникът "Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК: *********, гр. С., ***
следва да бъде осъден да заплати на държавата по сметка на Окръжен съд-В
направените по делото разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на
2300 лв.( 900 лв. за възнаграждение на вещото лице П. М. ,400 лв. за
възнаграждение на в.л.Р. И. ,400 лв. за възнаграждение на в.л.д-р А. И. и
600 лв. за възнаграждение на в.л.В. Д. ),както и сумата от 385 лв.за
възнаграждение на преводач .
Водим от горното и на основание Чл. 432 от Кодекса за застраховането
Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, ЕИК: *********, гр. С., ***, ел. адрес за призоваване на страната
по делото: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Р. К., ЕГН: **********, с адрес в
гр. В, *** сумата от 200 000 (двеста хиляди )лева , представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания във връзка с настъпилата смърт на нейния баща Р К Р ,загинал при
пътно-транспортно произшествие между л.а. Фолксваген, рег. № *** с
прикачена двуосна платформа и товарна ТИР композиция в състав - влекач
марка „Мерцедес Актрос" с регистрационен номер *** с прикачено
полуремарке марка „Шмиц“, марка „Каргобул“ с регистрационен номер ***
на 28.02.2022 г. на Румънски национален път DN 56 км, в с.Б.,община
К.,Област Д. ,на 77+240 м.,ведно със законна лихва върху посочената по-горе
сума, считано от датата на завеждане на исковата молба -13.12.2023 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, ЕИК: *********, гр. С., ***, ел. адрес за призоваване на страната
по делото: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Р. К., ЕГН: **********, с адрес в
гр. В, *** сумата от 70 000 (седемдесет хиляди )лева в полза на Д. Р. К.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
60
изразяващи се в болки и страдания от пътно-транспортно произшествие
между л.а. Фолксваген, рег. № *** с прикачена двуосна платформа и товарна
ТИР композиция в състав - влекач марка „Мерцедес Актрос" с
регистрационен номер *** с прикачено полуремарке марка „Шмиц“, марка
„Каргобул“ с регистрационен номер *** на 28.02.2022 г. на Румънски
национален път DN 56 км, в с.Б.,община К.,Област Д. ,на 77+240 м.,ведно със
законна лихва върху посочената по-горе сума, считано от датата на завеждане
на исковата молба -13.12.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, ЕИК: *********, гр. С., ***, ел. адрес за призоваване на страната
по делото: ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. К. Р., ЕГН: **********, с адрес в
гр. В, *** сумата от 5 000 (пет хиляди )лева в полза на , представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания във връзка с настъпилата смърт на нейния брат Р К Р ,загинал при
пътно-транспортно произшествие между л.а. Фолксваген, рег. № *** с
прикачена двуосна платформа и товарна ТИР композиция в състав - влекач
марка „Мерцедес Актрос" с регистрационен номер *** с прикачено
полуремарке марка „Шмиц“, марка „Каргобул“ с регистрационен номер ***
на 28.02.2022 г. на Румънски национален път DN 56 км, в с.Б.,община
К.,Област Д. ,на 77+240 м.,ведно със законна лихва върху посочената по-горе
сума, считано от датата на завеждане на исковата молба -13.12.2023 г. до
окончателното й изплащане,като иска до пълния му размер от 50 000
лв.ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, ЕИК: *********, гр. С., ***, ел. адрес за призоваване на страната
по делото: ********** ДА ЗАПЛАТИ на П. Б. М., ЕГН ********** с
постоянен адрес : гр. В, **** сумата от 200 000 (двеста хиляди )лева ,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания във връзка с настъпилата смърт на нейния
съпруг Р К Р ,загинал при пътно-транспортно произшествие между л.а.
Фолксваген, рег. № *** с прикачена двуосна платформа и товарна ТИР
композиция в състав - влекач марка „Мерцедес Актрос" с регистрационен
номер *** с прикачено полуремарке марка „Шмиц“, марка „Каргобул“ с
регистрационен номер *** на 28.02.2022 г. на Румънски национален път DN
56 км, в с.Б.,община К.,Област Д. ,на 77+240 м.,ведно със законна лихва върху
61
посочената по-горе сума, считано от считано от 05.07.2022 г. -датата на която
изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, врс.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, ЕИК: *********, гр. С., ***, ел. адрес за призоваване на страната
по делото: ********** ДА ЗАПЛАТИ на С. Р. К. с ЕГН ********** с
постоянен адрес : гр. В, **** ,чрез нейната майка и законен представител П.
Б. М. - сумата от 200 000 лв., частичен иск от 220 000 лв.,обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и
страдания, следствие смъртта на нейния баща Р Р ,загинал при пътно-
транспортно произшествие между л.а. Фолксваген, рег. № *** с прикачена
двуосна платформа и товарна ТИР композиция в състав - влекач марка
„Мерцедес Актрос" с регистрационен номер *** с прикачено полуремарке
марка „Шмиц“, марка „Каргобул“ с регистрационен номер *** на 28.02.2022 г.
на Румънски национален път DN 56 км, в с.Б.,община К.,Област Д. ,на 77+240
м. ,ведно със законна лихва върху посочената по-горе сума, считано от
05.07.2022 г. -датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр с.чл.430,
ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Р. К. с ЕГН ********** срещу
"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"
АД, ЕИК: *********, гр. С., *** за заплащане на сумата от 33 800 лв. за
причинените й имуществени вреди, представляващи 169 месеца лишаване от
издръжка, считано от 28.06.2022 г. до навършване на пълнолетие на детето -
30.06.2036 г. /по 200 лв. месечно/.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, ЕИК: *********, гр. С., *** ДА ЗАПЛАТИ на адв.Г. Г. Р. от
Софийска адвокатска колегия и на адв.Н. Н. Д. от Софийска адвокатска
колегия със съдебен адрес на кантората гр.С.,1**** на основание Чл.38 ал.1
т.2 от Закона за адвокатурата сумата от 12 650 лв.за процесуално
представителство на ищцата Д. Р. К. по иска за присъждане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 200 000 лв..
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, ЕИК: *********, гр. С., *** ДА ЗАПЛАТИ на адв.Г. Г. Р. от
Софийска адвокатска колегия и на адв.Н. Н. Д. от Софийска адвокатска
62
колегия със съдебен адрес на кантората гр.С.,1**** на основание Чл.38 ал.1
т.2 от Закона за адвокатурата сумата от 8650 лв.за процесуално
представителство на ищцата Д. Р. К. по иска за присъждане на обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на 70 000 лв.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, ЕИК: *********, гр. С., *** ДА ЗАПЛАТИ на адв.Г. Г. Р. от
Софийска адвокатска колегия и на адв.Н. Н. Д. от Софийска адвокатска
колегия със съдебен адрес на кантората гр.С.,1**** на основание Чл.38 ал.1
т.2 от Закона за адвокатурата сумата от 1500 лв.за процесуално
представителство на ищцата М. К. Р. по иска за присъждане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди в уважен размер 5 000 лв.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, ЕИК: *********, гр. С., *** ДА ЗАПЛАТИ на адв.П. К. от
Софийска адвокатска колегия на основание Чл.38 ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата сумата от 12 650 лв. за процесуално представителство на ищцата
П. Б. М. .
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, ЕИК: *********, гр. С., *** ДА ЗАПЛАТИ на адв.П. К. от
Софийска адвокатска колегия на основание Чл.38 ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата сумата от 12 650 лв. за процесуално представителство на ищцата
С. Р. К..
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, ЕИК: *********, гр. С., *** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса по
сметка на Окръжен съд-В върху уваЖ.те размери на предявените искове в
размер на 26 860 лв.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, ЕИК: *********, гр. С., *** ДА ЗАПЛАТИ на държавата по
сметка на Окръжен съд-В направените по делото разноски за възнаграждение
на вещи лица в размер на 2300 лв. ,както и сумата от 385 лв.за възнаграждение
на преводач .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Окръжен съд – В: _______________________
63
64