Р Е
Ш Е Н
И Е №
28.01.2021 г., гр. Стара
Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря Ива Атанасова
и в
присъствието на прокурор Петя Драганова
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к. а. н. д. №366 по описа на съда за 2020 г.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.
2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл. 208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С
решение №260020 от 08.09.2020г. РС-Стара Загора потвърдил наказателно
постановление № 18-1228-001918 от 23.05.2018г, издадено от Началник сектор ПП при ОДМВР Стара Загора, с което
на Х.Д.Й., ЕГН ********** *** били наложени три административни наказания „глоба“
в общ размер на 110 лева, за нарушения на чл.98, ал.1, т.5-6 и чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
Обстоятелства по
обжалването
Недоволен от решението останал
административно-наказаният, който го обжалва в срок с твърдения, че същото било
незаконосъобразно и неправилно.
Касаторът твърди,
че не бил извършил нарушенията, описани в АУАН и в НП и не били взети предвид
изложените факти и свидетелските показания. Твърди, че на 13.04.2018г. не бил
управлявал автомобила, посочен в НП и това не било взето под внимание от РС.
Изнася данни за друга фактическа обстановка, като в заключение счита, че
неправилно бил санкциониран за нарушения, които не бил извършил. Твърди още, че
описанието на нарушенията били неясни и било допуснато смесване на фактическите
състави по т.1 и т.2 от НП.
Редовно призован в с.з., касаторът се
явява лично. Иска отмяна на въззивното решение като неправилно, тъй като той не
били извършил нито едно от нарушенията, които се визирали в НП.
Ответникът, редовно призован, не се
представлява и не взема становище по жалбата.
Представителят на ОП Стара Загора
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на
решенето на РС.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по същество, същата
е неоснователна.
За да потвърди изцяло процесното
наказателно постановление РС приел, че от събраните пред него писмени и гласни
доказателства се установявала по един безспорен начин фактическата обстановка,
описана от АНО, а от там приел, че наказаното лице, настоящ касатор извършил и
трите нарушения, за които му било повдигнато административно-наказателно
обвинение.
Относно първото и второто – за нарушения на чл.98, ал.1, т.5-6 от ЗДвП, Съдът
приел за безспорно, че именно наказаното лице на 13.04.2018г. около 10,30 часа
в град Стара Загора паркирал посоченото МПС върху пешеходна пътека и в зоната
на кръстовище. Тези фактически изводи на въззивния съд са изцяло правилно
изведени. Следва да се посочи, че съгласно презумпцията, установена в чл.189,
ал.2 от ЗДвП, редовно съставения АУАН по този закон има доказателствена сила до
доказване на противното. При липса на такова доказване на противното /относно
описаните в акта факти от обективната действителност/, то правилно въззивният
съд възприема изцяло за достоверна конкретно визираната в редовно съставения
акт фактическа обстановка по извършване на нарушенията по ЗДвП. Освен това пред
РС са налични и други неоспорени доказателства, вкл. и веществено доказателство
– снимки, които изцяло подкрепят
изводите на съда досежно безспорността на релевантната фактическа обстановка, а
от там и факта на извършени нарушения на сочените норми на чл.98, ал.1, т.5-6
от закона. Несъмнено се установява пред РС от целокупния доказателствен
материал, че МПС е паркирано по см. на чл.93, ал.2 от ЗДвП, както е безспорно,
че то е паркирано на места, за които се съдържа забрана за това, съгласно
чл.98, ал.1, т.5 и т.6 от ЗДвП – на пешеходна пътека, която е такава съгласно
визирания §6, т.54 от ДР на закона и в зона на кръстовище. Изцяло правилен е
доводът на РС, че не е налице смесване на двете нарушения. Следва да се посочи,
че съгласно чл.18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко нарушения
или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, а в настоящият
случай е налице проявление на тази хипотеза, то деецът се наказва поотделно за
всяко едно от тези нарушения. Няма спор, че МПС е паркирано и на пешеходна
пътека по см. на закона, и в зоната на кръстовище, поради което напълно
законосъобразно следва деецът да понесе отделна отговорност и за двете
извършени от него нарушения на самостоятелните забрани, които установява ЗДвП.
Всички доводи на касатора, че не той е извършил описаното в НП, вкл. и
написаните в акта негови възражения в тази насока, не се споделят за
основателни, защото не се подкрепят от събрания пред въззивната инстанция
доказателства, дори както и се отбелязва в решението те са и противоречиви сами
по себе си.
В заключение и доколкото също е безспорно установено извършването от
обективна страна и на нарушението по т.3 от НП, следва да се посочи, че
изводите на РС досежно него се споделят изцяло, поради което правилно
постановлението и в тази му част е потвърдено, което налага извод за оставяне в
сила изцяло на жаленото решение.
Ответникът по касация не прави искане за присъждане на разноските пред тази
инстанция, поради което такива не се следват.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.1 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260020 от 08.09.2020г.
на РС-Стара Загора, с което е потвърдено
изцяло наказателно постановление № 18-1228-001918 от 23.05.2018г, издадено от Началник сектор ПП при ОДМВР Стара Загора, с което
на Х.Д.Й., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания „глоба“ в общ размер на 110 лева за нарушения на
чл.98, ал.1, т.5-6 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.