Р Е Ш Е Н И Е
№78
23.04.2019г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на
двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария
Берберова-Георгиева
Секретар:
Красимира Любенова
като
разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева
гражданско дело № 652 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод исковата молба от „М.” ООД с ЕИК *******, подадена чрез процесуалния им представител -адв.Е.М. ***, със съдебен адрес:***, м.*******, ул.******* против „Т.Г.” ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, КК *******, представлявано от Н.Д.В.. В исковата молба се сочи, че 14.07.2009г. „М.” ООД извършили доставка и продажба на 19,900 тона въглища в полза на ответника „Т.Г." ЕООД при договорена единична цена от 169,97 лева без ДДС на тон, респ. за общата цена от 4048,88 лева с ДДС. За така извършената сделка „М.” ООД издали фактура № ********** от 14.07.2009г., по която внесли дължимия ДДС към държавния бюджет и която дала право на длъжника да се възползва от така платения ДДС чрез възстновяване на ДДС кредит.
На 28.06.2013г. „М.” ООД извършили доставка и продажба на 50 тона въглища в полза на ответника „Т.Г." ЕООД при договорена единична цена от 180 лева без ДДС на тон, респ. за общата цена от 10800 лева с ДДС. За така извършената доставка „М.” ООД издали фактура № **********/28.06.2013г., по която внесли дължимия ДДС към държавния бюджет и която дава право на длъжника да се възползва от така платения ДДС чрез възстновяване на ДДС кредит.
Твърди се, че след
многократни покани ответното дружество извършило частично плащане по
първата доставка на 06.01.2017г. в размер на 82,88 лева. След приспадането на така извършеното плащане към
настоящия момент „Т.Г.” ЕООД дължали на ищеца сумата от 3976 лева по доставката от 14.07.2009г. и сумата от 10800
лева по доставката от 28.06.2013г. Така общо дължимата сума от ответника към към „М.” ООД възлизала на 14776 лева.
Неизпълненото от страна на ответника задължение за
заплащане на дължимите суми по горепосочените фактури е обосновало правния
интерес у ищцовото дружество да поиска от съда да постанови решение, с което да
осъди „Т.Г.” ЕООД с ЕИК ******* да заплати на „М.” ООД с ЕИК *******, сумата общо в размер на 14 776 лева /четиринадесет
хиляди седемстотин седемдесет и шест лева/, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 25.06.2018г. до окончателното изплащане на
задължението. Представят писмени доказателства.
Предявените искове са с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.327 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е депозирало
писмен отговор на исковата молба чрез процесуалния им представител – адв.К.С. ***,
със съдебен адрес:***, тел: 0898 205 134, с който изразяват
становище за допустимост на предявените искове, но считат същите за
неоснователни, поради което молят да бъдат отхвърлени. На първо място сочат, че
предявените искове се основават на голословни факти и обстоятелства,
неподкрепени от писмени доказателства. В тази връзка сочат, че с исковата молба
не са представени писмени доказателства за твърдяните сключени два договора.
Заявяват, че представените два броя фактури не отговарят на изискванията на
Закона за счетоводството, тъй като не носят подписа и печат на получател. Наред
с това оспорват изложеното в исковата молба, че е осъществено частично плащане
по първата фактура на 06.01.2017 г. в размер на 82,88 лева. На следващо място,
ответната страна прави възражение за изтекла петгодишна погасителна давност за
търсене на сумите и по двете фактури. Наред с горното, ответната страна правя
изрично възражение и за изтекла три годишна погасителна давност по отношение на
акцесорните задължения. По отношение на представените от ищеца писмени
доказателства, оспорват представените 2 бр. фактури, както и счетоводната
справка, че е осъществено частично плащане по първата фактура на 06.01.2017г. в
размер на 82,88 лева. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.
В съдебно заседание за ищцовото
дружество представител не се явява. Изпращат молба, с която молят делото да бъде
разгледано в тяхно отсъствие /л.56/. Ангажират съдебно-счетоводна експертиза.
Претендират присъждане на разноските по делото.
За ответната страна в съдебно
заседание представител също не се явява. Изпращат молба, в която заявяват, че
поддържат изцяло подадения писмен отговор и молят съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявените искове, като им присъди сторените по делото
разноски, за което представят доказателства /л.41/.
Исковата молбата е допустима –
подадена е пред надлежния орган, от лице, което има правен интерес и съдържа
всички изискуеми по закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе
предвид исканията на ищцовата страна, събрания по делото доказателствен
материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От данните по делото се
установява, че ищцовото дружество е продало на ответната страна въглища с
включен транспорт срещу следващото се насрещно задължение по заплащане на
съответната цена. Ответникът е извършил частични плащания по първата фактура с
№********** от 14.07.2009г. в
размер на 82,88 лева, в подкрепа на което е заключението по допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът намира за безспорно установено, че между
страните е сключен договор за търговска продажба по смисъла на чл.318, ал.1 от ТЗ, по силата на който “М.” ООД е доставило на Т.Г.” ЕООД описаните стоки
/въглища/ в представените по делото фактури, с посочените в тях стойности. Ищецът
твърди неизпълнение на насрещното парично задължение на купувача, което е
твърдение за отрицателен факт. Според правилата на доказателствената тежест по
арг. на чл.154, ал.1 от ГПК доказателства за извършено плащане следва да се
представят от ответника. Ответната страна не е ангажирала каквито и да било
доказателства, че е заплатена договорената и дължима цена по сделката. Съгласно
разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ, с договора за продажба, купувачът се
задължава да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му
дават право да я получи, а продавачът се задължава да предаде стоката.
Продавачът следва да установи факта на сключване на договора за продажба и
предаването на стоката на купувача, а последният следва да установи факта на
плащане на цената на закупените стоки. От представените по делото доказателства
безспорно се установява, че продавачът “М.” ООД е изпълнил точно задължението
си като е доставил описаните в процесните фактури стоки. Ответната страна не
оспорва факта, че стоката е доставена. От заключението по изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява отразяването на фактурите в
счетоводството на ответника, включването им в дневника за покупко-продажбите по
ДДС и ползването на данъчен кредит по тях. Последното представлява признание на
задължението и доказва неговото съществуване (в този смисъл е и решение №
46/27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС ІІ т.о., решение №
42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II т. о., решение №
23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, II т. о., решение №
30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г. на ВКС, I т.о., постановени
по реда на чл.290 ГПК). Нещо повече, видно от заключението на вещото лице, на
06.01.2017г. е извършено плащане от страна на „Т.Г.” ЕООД по фактура №
********** от 14.07.2009г. в размер на 82,88 лева, в резултат на което остатъка
по тази фактура е в размер на 3976 лева, което е също доказателство за
признание на дълга от ответната страна. За втората фактура с № **********/28.06.2013г.,
вещото лице сочи, че стойността за която е издадена – 10800 лева е изцяло
неплатена. Изводът, който се налага е, че за ответното дружество е възникнало
задължението да заплати уговорената цена, съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1
от ТЗ.
Съдът намира за неоснователно наведеното от ответната
страна възражение, че процесните фактури не носели подпис и печат на
получателя, поради което не отговаряли на Закона за счетоводството. На основание чл.301 ТЗ,
когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се
смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага
след узнаването. Както се
установи от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, след
извършена проверка в счетоводството на ответника е било установено, че процесните
фактури са били отразени в „Дневника за покупките” на ответното дружество на
ред 38 за месец юли 2009г. и на ред 30 за месец юни 2013г., на обща стойност 14858,88
лева. С оглед на това, дори фактурите да са били подписани от лице, действало
от името на търговеца без представителна власт, с оглед поведението на
търговеца и непротивопоставянето му веднага след узнаването, съдът приема, че
собственика на ответното дружество е потвърдил действията по подписването и
приемането на доставката. Ответникът от своя страна не твърди, а и не представя
доказателства за извършени плащания, поради което съдът приема, че претенцията
по чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на дължимите по договора за продажба на въглища
с транспорт е основателна.
С оглед установяване на вземането, съдът дължи
произнасяне по направеното от ответника възражение за погасяването му по
давност.
На първо място, следва да се отговори на страните кога
е започнала и кога е изтекла, респ. изтекла ли е, погасителната давност, на
която се позовава ответникът в негова полза.
Съгласно
разпоредбата на чл.327, ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи,
освен ако не е уговорено друго. В случая, видно от представените фактури,
падежът на задълженията е на
14.07.2009г., съответно на 28.06.2013г.
Съобразно чл.110 ЗЗД, с изтичането на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Безспорно е, че вземането за главницата подлежи на погасяване с общата
петгодишна давност. Искът е предявен на 25.06.2018г., като в случая паричното
задължение по първата фактура е погасено по давност на 14.07.2014г. По втората
фактура давностният срок изтича на 28.06.2018г., поради което задължението по
нея не е погасено, тъй като искът е предявен три дни преди изтичането на срока.
По отношение задължението на ответното дружество по
първата фактура, от страна на ищеца не се твърди наличие на прекъсване на
течението на давностния срок с изявления за признаване на дълга от
ответника. Но дори да беше направено такова, съдът приема, че
липсва признание на вземането от ответника по смисъла на чл.116, б.”а” ЗЗД. Същото трябва да е направено в рамките
на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов
представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само
до наличието на фактите, от които произхожда, тъй като признаването на
фактическия състав само по себе си не означава признаване на последиците от
този фактически състав. Признанието на дълга може да бъде изразено и
с конклудентни действия, стига същите да манифестират в достатъчна
степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към
кредитора. Фактът на извършването на частично плащане по конкретна фактура /в
случая по фактура с № ********** от 14.07.2009г./ сам по себе си също не
съставлява признание по смисъла на чл.116, б.”а” ЗЗД относно непогасената част от дълга, тъй като липсва
формирана от длъжника воля относно тази част на вземането на кредитора.
Волеизявлението на длъжника при частичното плащане обхваща единствено
погасената част от фактурираното вземане. Ето защо, в тази хипотеза липсва
манифестиране на воля на длъжника, потвърждаваща съществуването на неплатената
част от размера на дълга /Решение №98/26.07.2013 по дело №851/2012 на ВКС, ТК,
I т.о. и Решение №100/20.06.2011г. по т.д. № 194/2010г. на II т.о. на ВКС/.
С оглед гореизложеното, предявеният от ищеца иск
следва да бъде частично уважен до размера на 10 800 лева, за която сума е
издадена фактура с № **********/28.06.2013г. Над този размер до претендирания
от ищеца размер от 14776 лева, искът подлежи на отхвърляне.
Предвид частичната основателност на
главния иск, основателна се явява и претенцията за заплащане на законна лихва
върху главницата от 10 800 лева, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 25.06.2018г., до окончателното изплащане на вземането.
Неоснователно се явява възражението на
ответната страна за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на
акцесорните задължения, тъй като ищецът не е предявил искове за присъждане на такива.
С оглед на изхода по спора и на основание чл.78, ал.1
от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по водене на делото
разноски общо в размер на 1294,48 лева, съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника също
следва да бъдат присъдени заплатените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 242,18 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Т.Г.”
ЕООД с ЕИК *******,
със седалище
и адрес на управление:***, КК *******,
представлявано от Н.Д.В. да заплати на „М.” ООД с ЕИК *******, със съдебен
адрес:***,
м.*******, ул.******* /чрез адв.Е.М. ***/, сумата в размер на 10 800 лева /десет
хиляди и осемстотин лева/, представляваща
неизплатено задължение по фактура № **********/28.06.2013г. за продажба на въглища, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 25.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Т.Г.” ЕООД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, КК *******,
представлявано от Н.Д.В. да заплати на „М.” ООД с ЕИК *******, със съдебен
адрес:***, м.*******, ул.******* /чрез адв.Е.М. ***/, сумата общо в размер на 1294,48 лева /хиляда
двеста деветдесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки/, представляващи
заплатени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „М.” ООД с ЕИК *******, със съдебен
адрес:***, м.*******, ул.******* /чрез адв.Е.М. ***/ да заплати на „Т.Г.”
ЕООД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, КК *******, представлявано от Н.Д.В., сумата в размер
на 242,18 лева /двеста четиридесет и
два лева и осемнадесет стотинки/, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: