Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 01.11.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на дванадесети октомври две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №10397 по описа на СГС за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са кумулативно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът З.Т.Л. твърди, че е
пострадала от ПТП, реализирано на 01.02.2016 г. в гр. София, вина за което има
водачът на л.а. „Санг Йонг Рекстон” с
рег. № ******АК. Твърди, че по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност” ответникът З. „Л.И.”
АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това МПС. Поддържа, че от
деликта е претърпяла неимуществени вреди, свързани с увреждане на здравето –
скъсани връЗ.и на дясно коляно. Счита, че справедливото обезщетение за
неимуществените вреди е в размер на 35 000,00 лв., поради което претендира тази
сума, ведно със законната лихва, считано от датата на отказа за изплащане на
обезщетение от страна на застрахователя – 06.07.2016 г. до окончателното
плащане. Поддържа, че от деликта е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи в
разходи за лечение, в размер на сумата от 85,00 лв., представляващи заплатени
консумативи, поради което претендира тази сума, ведно със законната лихва,
считано от датата на отказа за изплащане на обезщетение от страна на
застрахователя – 06.07.2016 г. до окончателното плащане. Претендира и
направените разноски.
Ответникът З. „Л.И.” АД в
сроковете за отговор по чл.1267 и чл.373 ГПК оспорва предявените искове.
Твърди, че процесното ПТП е настъпило по вина на ищеца, а при условията на
евентуалност - релевира възражение за съпричиняване. Оспорва размера на
сочените от ищеца неимуществени вреди. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск
в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връЗ.а от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният
действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже
положителният факт на плащане на обезщетението.
От представения по делото
констативен протокол №К75, съставен от длъжностно лице след посещение на
местопроизшествието, се установява, че на 01.02.2016 г. в гр. София, на ул .
„Гео Милев“ в района на кръстовището с ул. „Боян Магесник“ е реализирано ПТП
между л.а. „Санг Йонг Рекстон“ с рег. № ******АК, управляван от Д.Р.Г. и
пешеходеца З.Т.Л.. ПТП е настъпило при движение на л.а. с намиращия се на
пътното платно пешеходец.
Видно от представените по
делото заключително постановление за прекратяване на наказателно производство
от 21.03.2016 г. на разследващ полица при сектор „РТП“ - отдел „Разследване“ -
СДВР и постановление от 05.04.2016 на СРП, наказателното производство срещу Д.Р.Г.,
образувано за това, че на 01.02.2016 г. в гр. София, при управление на л.а.
„Санг Йонг Рекстон“ с рег. № ******АК е нарушил правилата за движение по
пътищата и е реализирал ПТП с намиращата се на пътното платно пешеходка З.Т.Л.
и по непредпазливост и е причинил средна телесна повреда, е прекратено на
основание чл.199 и чл.24 ал.1 т.9 НПК.
От приетото по делото заключение
на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че процесното ПТП е
настъпило по дължина на пътното платно – на ул. „Гео Милев“ - на около 5,72 м.
след началото на кръстовището с ул. „Боян Магесник“, по широчина на пътното
платно – на около 0,86 м. вляво от десния край на ул. „Гео Милев“, а преди
настъпване на произшествието л.а. „Санг Йонг Рекстон“ се е движил със скорост
14,9 км/ч. Вещото лице сочи още, че пешеходката е било видима за водача на л.а.
и същият е имал възможност да предотврати произшествието, ако е изчакал
преминаването и. От заключението се установява също, че при процесното ПТП
водачът на л.а. „Санг Йонг Ракстон“е потеглил по ул. „Гео Милев“, като в същото
време по ул. „Боян Магесник“ се е движила пешеходката З.Т.Л., с посока отдясно
наляво, като водачът на автомобила се е огледал наляво и напред, превел е
автомобила в движение, при което траекториите на участниците са се пресекли и е
настъпил удар на пешеходеца с предния десен калник на л.а., като от техническа
гледна точка ударът е бил предотвратим за водача на л.а. - той е имал възможност
да забележи намиращата се отдясно и движеща се към превозното средство
пешеходка и да не предприема потегляне.
От показанията на свид. Д.Г. се
установява, че процесното ПТП е настъпило при потегляне на л.а. „Санг Йонг
Рекстон“, който е ударил с десния калник ищеца, която е идвала от дясната
страна на водача. Свидетелят сочи още, че ПТП е настъпило на кръстовище на ул.
„Гео Милев“ и ул. „Боян Магесник“.
С оглед на това, съдът достигна
до правния извод, че водачът на л.а. „Санг Йонг Ракстон” с рег. № ******АК Д.Р.Г.
е извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.5
ал.1 и 2 ЗДвП и чл.116 ЗДвП.
По делото е обявено за безспорно
и ненуждаещо се доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП –
01.02.2016 г. между ответника и собственика на л.а. „Санг Йонг Ракстон” с рег.
№ ******АК е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”.
Разпоредбата на чл.477 ал.2 КЗ предвижда, че по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението
или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е
необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по
изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство.
Деликтът
е настъпил в срока на застрахователното събитие.
По иска за заплащана на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди:
В тежест на ищеца е да докаже, че
в причинна връЗ.а с деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и
страдания.
От представения по делото лист за
преглед на пациент в приемен кабинет №3609/01.02.2016 г., издаден от УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“ ЕАД се установява, че ищецът е постъпила в болничното заведение
на 01.02.2016 г. и го е напуснала на същата дата.
От приетото по делото заключение
на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че при процесното ПТП
ищецът е получила лезия /скъсване/ на външната колатерална връзка на дясната
колянна става, което увреждане е често срещано при пешеходци, които са ударени
от МПС, която травматична увреда е причинила на ищеца трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни /в случая 3
мес./. Травмата се получава при удар върху коляното в момент, когато кракът е
здраво фиксиран на пътната настилка, т.е. към момента на удара той е бил опорен
за тялото, и вследствие на внезапния удар колянната става извършва движение
„ротация“, което е по-голямо от нормалното и тази „ротация“ води до
„пререзтягане“ и скъсване на външната връзка. Вещото лице сочи още, че на пострадалата
е било извършено трайно обездвижване на дясната колянна става с гипсова лонгета
за срок от 45 дни, но на първия контролен преглед гипсовата имобилизация е била
подменена с колянна ортеза, като за 40-45-дневен период външната колатерална
връзка окончателно зараства, след 45-тия ден ищецът е започнала раздвижване на
дясната колянна става с постепенно дозиране на движенията „флексия“ и особено
„ротация“ на ставата, а общо лечебният и възстановителен период при ищеца е
приключил за срок от 3 мес. От заключението се установява още, че получените
травматични увреди са довели при ищеца болки и страдания за срок от 3 мес.,
като през първите 2-3 седмици след злополуката и около 30 дни в началото на
проведената рехабилитация болките са били с по-интензивен характер, а извън
тези периоди – само периодично явяващи се при обща преумора на краката, както и
при промяна на времето, като през тези периоди се ползват седативни и
обезболяващи средства. В първите 2 мес. ищецът не е трябвало да стъпва на
увредения крак и е била задължена да се придвижва с патерици. В о.с.з.,
проведено на 01.06.2017 г., вещото лице сочи, че при такива травми ставната
връзка зараства, но се получава пожизнена „халтавост“, която причинява
нестабилност при ходене, при слизане по стълби или по наклонен терен.
От показанията на свид. Д.М.се
установява, че след процесното ПТП ищецът е приета в болница с болки в
коляното, поставено и е шина за обездвижване на десния крак от подбедрицата до
коляното, която шина я е носила месец и половина, през който период се е
придвижвала с патерици, но преимуществено е била на легло. Свидетелят сочи още,
че през този период той се е грижил за ищеца – за храната, за пазаруването, за
почистването на апартамента, за готвенето. От свидетелските показания се
установява още, че ищецът е имала болки, които продължават и сега, правила е
рехабилитация, при която също е имала болки, има болки при слизане по стълби, а
към настоящия момент е притеснена, когато излиза навън и когато пресича
кръстовища, променила се е походката и.
С оглед на така събраните
доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е претърпял
телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е изпитвала
болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на
обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се
извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и
продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна
травма. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай.
Съдът, при определяне размера на
обезщетението, отчита обстоятелството, че травмите на ищеца са били без риск за
живота на пострадалия, че интензивността на болката е била значителна, че на
ищеца е проведено само консервативно лечение, периодът на възстановяване е със
средна продължителност /трайно затруднение в движението на пострадалия крайник
за период повече от 1 мес./, но се е налагало ограничен двигателен режим на
пострадалия за немалък период, бил е принуден за ползва чужда помощ за
ежедневните си дейности. Съдът отчита и обстоятелството, че към настоящия
момент са налице остатъчни травми – ограничения в движенията на увредения
крайник, които са пожизнени. С оглед на изложеното по-горе съдът счита, че
справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на 25
000 лв.
Настоящият съдебен състав намира
за неоснователно и недоказано възражението на ответника за наличието на
съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице
вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е
необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните
от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията
да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният
да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика
на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат
изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на
задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното
постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата
в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане
се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява едИ.твено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат.
От събраните в рамките на
производството по настоящето дело доказателства не се установи по безспорен и
категоричен начин твърдението на ответника, че ищецът е пресичала пътното
платно на неразрешено място, т.е. не се установи нарушение на разпоредбите на
чл.113 и чл.114 ЗДвП. Съдът намира, че ищецът е пресичала пътното платно в съответствие
с изискванията на чл.113 ал.2 ЗДвП, доколкото по делото се установи, че на
процесното кръстовище липсва пешеходна пътека. Това обстоятелство се установи
безспорно от приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира
напълно, като обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от страните, както
и от показанията на свид. Г.. От заключението на САТЕ и въз основа на установения по делото механизъм на настъпване
на ПТП се установи безспорно и категорично, че водачът на л.а. е имал възможност
да забележи намиращата се отдясно и движеща се към превозното средство
пешеходка и да не предприема потегляне, т.е. същият е имал възможност да
предотврати произшествието, ако е изчакал преминаването на пешеходеца. Съдът
приема, процесното ПТП е причинено едИ.твено от действията на водача на л.а.
„Санг Йонг Рекстон“, т.е. липсват нарушения от страна на ищеца, които да са
причинна връзка с настъпилото ПТП.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че предявеният иск се явява частично основателен до размера на сумата
от 25 000,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен
за разликата до пълния претендиран размер.
По
иска за заплащана на обезщетение за претърпени имуществени вреди:
В тежест на ищеца е да установи,
че в причинна връзка с деликта е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в
претендираните от нея разходи за лечение и възстановяване, представляващи
заплатени лекарства и медикаменти.
По делото е представен фискален
бон от 01.02.2016 г. за сумата от 85,00 лв. - за армор колянна имобилизация.
От приетото по делото заключение
на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установи, че направените разходи са в
причинна връзка с проведеното лечение.
Поради изложеното, съдът намира,
че в причинна връзка с процесното ПТП ищецът е претърпяла имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение - заплатени консумативи, които вреди са
в размер на сумата от 85,00 лв.
С оглед на изложеното по-горе,
съдът счита, че искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен за пълния
предявен размер.
С оглед изхода от
делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се
присъдят разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на сумата
от 286,00 лв., представляваща депозити за вещи лица и сумата от 1429,70 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ал.2 ЗА. На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на СРС сумата от 1050,00 лв., представляваща държавна такса.
При този изход на делото и с
оглед на изрично направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 и
ал.8 ГП, следва да се присъдят разноски за отхвърлената част от исковете в
размер на сумата от 114,00 лв., представляваща депозити за вещи лица и сумата
от 200,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.” АД,
ЕИК*********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на З.Т.Л., ЕГН **********, адрес: ***, на
основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД
сумата от 25 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.07.2016 г. до окончателното
заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на
01.02.2016 г. в гр. София, ПТП неимуществени вреди – болки и страдания, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния претендиран размер от 35 000,00 лв., сумата от 85,00
лв., ведно със законната лихва,
считано от 06.07.2016 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение
за претърпените от реализирано на 01.02.2016 г. в гр. София, ПТП имуществени
вреди – разходи за лечение, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 286,00 лв.,
представляваща разноски по делото, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по
сметка на СГС сумата от 1050,00
лв., представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.” АД, ЕИК*********,
седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. Я.Д., адрес: ***,
на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА, сумата от 1429,40 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
З.Т.Л., ЕГН
**********, адрес: ***, да заплати
на ЗК „Л.И.” АД, ЕИК*********,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата
от 314,00 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: