РЕШЕНИЕ
№ …………..
гр.
Провадия, 25.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и пети април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Михайлов
при
секретаря Т.Т., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело
№ 1165 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***********,
срещу Б.В.К., ЕГН **********,***.
В исковата молба, се твърди, че ищецът е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата била връчена на Б.В.К. при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД възниквал правен интерес от
завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.
Обстоятелството, въз основа на което е била издадена заповед за
изпълнение е подписан Договор за стоков кредит № 251840
от 11 март 2017 г. между „Банка ДСК“ ЕАД като
Кредитор и Б.В.К. като Кредитополучател, сключен при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. Подписвайки договора за стоков кредит,
кредитополучателят заявявал, че му е предоставена своевременно преддоговорна
информация по чл. 5 от ЗПК и Общи условия с оглед вземане на информирано
решение за сключване на Договора за кредит, както и че е запознат с Тарифата за
лихвите, таксите и комисионите /Тарифата/, които Банката прилага по извършвани
услуги на клиенти и заплаща такси съобразно същата. С подписването на Договора
Кредитополучателят удостоверява, че е получил и приема Общи условия за същия,
както и че те са неразделна част от Договора. Съгласно чл. 16 от Общите условия
кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си по договора за
кредит.
Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се
подавали от името на ищеца е сключен Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 29.9.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД
между “БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК ********* и Приложение № 1.1 към него от 10
ноември 2017 г., по силата на които вземането
е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Съгласно
Договора за стоков кредит № 251840 от 11.03.2017 г.,
Кредиторът отпускал на Кредитополучателя стоков кредит в размер на 1501.57 лева за закупуване/заплащане на
стоки и/или услуги, продавани от „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, както и за сключване чрез
„Банка ДСК“ ЕАД на застраховка. Сумата на кредита, предоставена за закупуването
на стоките и/или услугите, се усвоявала еднократно, безкасово по сметка на
Търговеца „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, а сумата, предоставена за финансирането на застраховката, се
усвоявала еднократно, безкасово по сметка, посочена от Застрахователите.
Кредитът е следвало да бъде върнат на 36 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 35 от които в размер
на 59.88 лева, а остатъкът в размер на 53.30 лева се дължи с последната вноска съгласно уговорения между
страните погасителен план, който прилагам към настоящата искова молба.
В чл. 6 от процесния Договор за стоков кредит страните са
уговорили фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 25.22% годишно или
0.0701% на ден. Видно от подаденото Заявление за издаване на заповед за
изпълнение, начислената и непогасена договорна лихва за периода от 08 април 2017 г. до 10 ноември 2017 г. е в размер на 251.41 лева.
Съгласно чл. 11 от Договора Кредитополучателят удостоверявал, че е
запознат с Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, действаща към деня на
сключване на договора и заплаща такси, съгласно същата по извършвани услуги от
Банка ДСК. В настоящия случай дължи такси, представляващи разходи за събиране
на изискуем кредит, в размер на 0 лв.
Б.В.К. е
преустановил плащанията по Договор за стоков кредит № 251840
на 09 април 2017 г.
Съгласно чл. 12.1. от Общите условия, които са били неразделна
част от Договора за стоков кредит, при допусната забава в плащанията на
главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно
изискуем. В настоящия случай предсрочната изискуемост е обявена на 10 ноември 2017 г.
Ответникът дължал на основание чл. 12 от Общите условия и чл. 86
от ЗЗД и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница,
която се начислявала за всеки ден забава, считано от 09 април 2017 г. -
датата на преустановяване на вноските по кредита до 26 май 2018 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда в размер на 89.56 лв., както и законната лихва от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Към датата на подаване на заявлението и исковата молба дългът бил
в общ размер на 1842.54 лв., от които: главница 1501.57 лв., договорна лихва 251.41 лв. за период от датата на първа
вноска 08 април 2017 г. до 10 ноември 2017 г. - датата на сключване на цесията, такси по Тарифа 0 лв. и мораторна лихва върху непогасената главница 89.56 лв., за периода от датата на
преустановяване на вноските по кредита, а именно 09 април 2017 г. до 26 май 2018 г. -
дата на подаване на заявлението в съда.
С оглед на горизложеното моли съдат да:
1.
Признае за
установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД има следните
вземания срещу Б.В.К. по Договор за стоков кредит № 251840 от 11 март 2017 г.
г.: 1501.57 лева главница; 251.41 лева договорна лихва за периода
от 08 април 2017 г. до 10 ноември 2017 г.; 0
лева такси по Тарифа; лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на 89.56 лева за периода от 09 април 2017 г. - датата на преустановяване на
вноските по кредита до датата на подаване на заявлението - 26 май 2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми.
2.
Моли съда да осъди Б.В.К. да им
заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално
представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от
които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане
на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника, същият е депозиран на
26.02.2019г., в който същият е посочил,
че искът е допустим, но не и доказан по размер.
Счита, че на
ответника не е предоставена на разбираем и ясен език достатъчна информация
относно допълнителните задължения, които е бил принуден да поеме заедно с
основния предмет на договора и не му е дадена възможност да вземе решение,
основано на благоразумие.
В
този смисъл счита предявения иск за недоказан нито по основание, нито по размер
и моли съда да го отхвърлите.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от
фактическа страна, следното:
От
Договор
за стоков кредит № 251840/11.03.2017 г.; Погасителен план; Общи условия; Касов
бон № 02339651/11.03.2017г.; Договор за цесия от 29.09.2017 г.; Писмо от „Банка
ДСК“ ЕАД се установява, че ответникът е
сключил на 11.03.2017г. договор за стоков
кредит № 251840 между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор и Б.В.К., като
кредитополучател в размер на 1501.57 лева за закупуване/заплащане на
стоки и/или услуги, продавани от „Технополис България“ ЕАД, както и за сключване чрез „Банка ДСК“ ЕАД на застраховка.
Сумата на кредита, предоставена за закупуването на стоките и/или
услугите, се усвоявала еднократно, безкасово по сметка на Търговеца „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, а сумата, предоставена за финансирането на застраховката, се
усвоявала еднократно, безкасово по сметка, посочена от Застрахователите.
Кредитът е следвало да бъде върнат на 36 месечни вноски, включващи главница и
договорна лихва, 35 от които в размер на 59.88 лева, а остатъкът в размер на 53.30 лева се дължал с последната вноска съгласно уговорения между
страните погасителен план.
Ответникът е преустановил плащанията по договора за стоков кредит
№251840 на 09.04.2017г.
Съгласно чл. 12.1. от Общите условия, които са били неразделна
част от Договора за стоков кредит, при допусната забава в плащанията на
главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно
изискуем. В настоящия случай предсрочната изискуемост е обявена на 10 ноември 2017 г.
Ответникът дължал на основание чл. 12 от Общите условия и чл. 86
от ЗЗД и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница,
която се начислявала за всеки ден забава, считано от 09 април 2017 г. - датата на преустановяване на вноските по кредита до 26 май 2018 г. - датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда в размер на 89.56 лв., както и законната лихва от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Към датата на подаване на заявлението и исковата молба дългът бил
в общ размер на 1842.54 лв., от които: главница 1501.57 лв., договорна лихва 251.41 лв. за период от датата на първа
вноска 08 април 2017 г. до 10 ноември 2017 г. - датата на сключване на цесията, такси по Тарифа 0 лв. и мораторна лихва върху
непогасената главница 89.56 лв., за периода от датата на
преустановяване на вноските по кредита, а именно 09 април 2017 г. до 26 май 2018 г. - дата на подаване на
заявлението в съда.
От
ЧГД № 286/2018 г. по описа на РС Провадия по описа на РС Провадия е видно, че
по него е издадена заповед за изпълнение № 463/07.06.2018г. за следните суми в размер на 1501.57 лв. /хиляда
петстотин и един лев и 57 ст./ – задължение по Договор за стоков кредит №
251840 от 11.03.2017 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Б.В.К., като впоследствие
вземането по договора е прехвърлено от страна на „Банка ДСК“ ЕАД в полза на
“Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 29.09.2017 г. и Приложение № 1 от
10.10.2017 г.; в размер на 251.41 лв. (двеста петдесет и един лев и 41 ст.)
представляваща договорна лихва за периода от 08.04.2017 г. до 10.11.2017 г.; в
размер на 89.56 лв. (осемдесет и девет лева и 56 ст.) представляваща мораторна
лихва за периода от 09.04.2017 г. до 26.05.2018 г.; законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на настоящото заявление в съда –
05.06.2018 г., до окончателното погасяване на дълга; в размер на 86.85 лева
(осемдесет и шест лева и 85 ст.), представляваща сторени в заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса – 36.85 лв. и юрисконсултско
възнаграждение – 50 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Заповедта е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.1 ГПК, поради това на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането
си в 1-месечен срок от съобщението, което той е сторил.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 вр. 415 от ГПК за вземане по чл.200 ЗЗД.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда
на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от
уведомяването му за подаденото възражение.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса
изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже
възникването и съществуването на спорното право, че
между цедента и ответника е сключен процесния договор за кредит, с посочените в
исковата молба условия, че цедента е изправна страна по него, цедирането на
вземането, изискуемостта на процесния вземания, уведомяването на ответника за
цесията.
1.
От представените по делото доказателства безспорно
се установи, че е налице облигационна връзка между ответникът в качеството му
на кредитополучател по процесния договор за банков кредит и „Банка ДСК“ ЕАД.
Установи се, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора като е
заплатил стоката, за която е отпуснат кредита. Ответникът не е изпълнил
задълженията си по договора, тъй като не е заплатил уговорените в него суми –
главница, договорна лихва и обезщетение за забава. Поради това той дължи
заплащането на 1501,57 лева – главница по процесния договор за стоков кредит, 251,41
лева договорна лихва на основание чл. 6 от
Договор за стоков кредит ответникът за периода от 08.04.2017г. (първата падежна
дата) до 10.11.2017г. 0 лева такси по Тарифа; лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на 89.56 лева за периода от 09 април 2017 г. - датата на преустановяване на
вноските по кредита до датата на подаване на заявлението 86,85 лева по заповедното производство и в размер на 373,21
лева в исковото производство. ведно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Видно от договора за цесия процесното вземане е цедирано от кредитора
„Банка ДСК“ ЕАД на ищеца на 10.11.2017г.. Съобразно правилото на чл.99, ал.3, вр. ал.4 ЗЗД, прехвърлянето
има действие спрямо длъжника от деня, в който то е било съобщено на последния
от предишния кредитор. По делото не са представени безспорни
доказателства,обективиращи изявление на цедента по смисъла на чл.99,ал.3 от ЗЗД, надлежно доведено до знанието на длъжника-ответник. Депозирането на искова
молба от цесионера обаче, придружена с документи, обективиращи цесията, се
счита за съдебна форма на предявяване на цесията спрямо длъжника. Акцентирането
в закона на изискването съобщението за прехвърляне на вземането да
бъде извършено именно от цедента не означава, че валидно е само извършеното
лично от цедента съобщаване. Налице е валидно съобщаване, както когато то е
направено лично от цедента, така и когато е направено от трето, упълномощено от
цедента лице, като няма пречка това лице да е и цесионерът.
Предвид гореизложеното предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
С
оглед изхода на спора, представения списък по чл.80 от ГПК, доказателствата за
заплатените разноски по делото направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1
и ал.8 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените от
последния разноски по делото съобразно уважената част от предявените искове.
Съдът не споделя становището на особения представител на ищеца, че той не
следва да дължи разноски, тъй като не участвал лично в процеса. Фактът, че
ответникът поради личното си бездействие да регистрира актуалния си постоянен и
настоящ адрес не участва лично в процеса не е основание за освобождаването му
от разноски, тъй като предявения иск е уважен. Претендираните разноски от
ищецът са следните: по 73,20 лева – държавна такса в исковото производство и 36,85
лева по заповедното производство, юрисконсултско възнаграждение, което съдът по
заповедното производство е определил на 50 лева, а по исковото определя на
основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП в размер на 300 лева
предвид ниската правна сложност по делото, малкия материален интерес и
неявяването на юрисконсулт на ищеца в единственото съдебно заседание по делото.
Възнаграждение за подготовка на документите по чл.13, т.2 от НЗПП не се дължи
при последващо представителство по делото какъвто е и настоящия случай. Съобразно
това на ищецът следа да се присъдят разноски в размер на 86,85 лева по
заповедното производство и в размер на 373,21 лева в исковото производство.
Воден от
гореизложеното Провадийският районен съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. 415 от ГПК
съществуването на вземанията на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***********
към Б.В.К., ЕГН **********,***, за които е издадена Заповед № 191/06.03.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 286/2018г. на следните парични вземания: в размер на 1501.57 лв.
/хиляда петстотин и един лев и 57 ст./ – задължение по Договор за стоков
кредит № 251840 от 11.03.2017 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Б.В.К., като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Банка ДСК“ ЕАД в
полза на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, по силата на
договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 29.09.2017 г. и
Приложение № 1 от 10.10.2017 г.; в
размер на 251.41 лв. (двеста петдесет и един лев и 41 ст.) представляваща
договорна лихва за периода от 08.04.2017 г. до 10.11.2017 г.; в размер на 89.56 лв. (осемдесет и девет
лева и 56 ст.) представляваща мораторна лихва за периода от 09.04.2017 г.
до 26.05.2018 г.; законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на настоящото заявление в
съда – 05.06.2018 г., до окончателното погасяване на дълга.
ОСЪЖДА Б.В.К., ЕГН **********,*** да заплати на Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***********, сумата от
460,06 лева лв., представляваща направени разноски в настоящото производство и
по заповедното производство по ч.гр.д. № 694/2018г. на ПРС, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от
ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ……………………..