Решение по дело №370/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 406
Дата: 24 юни 2021 г. (в сила от 13 юли 2021 г.)
Съдия: Димитър Бишуров
Дело: 20215220200370
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 406
гр. Пазарджик , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200370 по описа за 2021 година
Производството е по реда с чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. ИВ. Г. от с.Звъничево, обл.Пазарджик, ЕГН
********** против НП № 20-1006-003616 от 14.01.2021г. на началник група в
сектор ”ПП” при ОД на МВР -Пазарджик, с което на основание чл.638 ал.3 от
КЗ е наложена глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Релевираните в жалбата обстоятелства са за наличие на процесуално е
материална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска НП
да се отмени. Претендира и присъждане на раноски.
Ответникът по жалбата – АНО, редовно призован не изпраща
представител и не взема становище по съществото на спора.
Районният съд като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, обсъди доводите на страните и при съобразяване разпоредбите
на чл.63 от ЗАНН прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 24.12.2020 година, в
гр.Пазарджик, на ул.“Пловдивска“, пред № 84, е управлявал л. а. „Нисан
1
Микра” с ДК№ ***, собственост на Ел. Т. Т., което е било регистрирано на
територията на Р България и не било спряно от движение, във връзка с чието
използване нямал валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
Това било нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ, установено от
актосъставителя – св. Т.Б. и неговият колега – св.Г.Б..
По повод на това против жалбоподателя бил съставен АУАН, а въз
основа на акта било издадено и атакуваното НП. Последното било връчено на
жалбоподателя на 10.02.2021г., а жалбата против него била подадена чрез
АНО на 16.02.2021г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е
процесуално допустима.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на свидетелите Б., Б. и Т., както и от писмените доказателства, приети по
делото.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к.
същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Разгледана по същество жалбата против НП е ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Съдът намира, че в хода на АНП по категоричен начин бе доказан фактът
на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.638 ал.3 от КЗ,
която норма императивно разписва, че „Лице, което не е собственик и
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.
Установи се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че
св.Т. и жалбоподателят живеят на семейни начала, а процесният автомобил е
собственост на първата. На инкриминираната дата те констатирали, че ЗЗГО
за този автомобил била изтекла и тръгнали с автомобила към застраховател,
за да сключат нова такава. Автомобилът бил управляван от жалбоподателя.
Около обяд пристигнали при застрахователен брокер, помещаващ се в
павилион, разположен в близост до уличното платно, непосредствено пред
входа за паркинга на сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик. Жалбоподателят
2
паркирал автомобила в близост до павилиона, където принципно било
забранено за паркиране. След това влязъл при застрахователя и в 12:15 часа
сключил договор за ЗЗГО, който обаче щял да произведе действието си от
13:20 часа на същата дата. Малко след това жалбоподателят излязъл и се
насочил към автомобила си.
Междувременно покрай паркирания на забранено място автомобил
минал полицейски автопатрул, в който били свидетелите Б. и Б.. Те попитали
кой е водач на този автомобил, а жалбоподателят им се представил като
такъв. След това те му разпоредил да премести автомобила и да го спре на
разрешено за това място и той се подчинил. Веднага след това полицейските
служители извършили проверка на водача, при което констатирали, че към
12:25 часа за процесния автомобил нямало сключен и действащ договор за
ЗЗГО, при което се пристъпило към съставянето на АУАН.
При това положение е несъмнено, че с поведението си жалбоподателят
формално е осъществил състава на административното нарушение по
чл.638 ал.3 от КЗ. Вярно е, че когото полицейските служители констатирали
липсата на действащ договор ЗЗГО, автомобилът е бил в покой, т.е. не е бил
управляван от жалбоподателя. Това обаче не значи, че той не е извършил
вмененото нарушение, т.к. малко преди да го паркира го е управлявал, което
не се оспорва с въззиваната жалба, а се установява и от показанията на св.Т..
При това положение е несъмнено, че той е извършил нарушението като водач
– несобственик на автомобила, който е управлявал без да има действащ
договор за застраховка. В този смисъл възражението на защитата за
обективна несъставомерност на нарушението е неоснователно.
В същото време обаче, настоящият съдебен състав намира, че деянието
на жалбоподателя съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от
ЗАНН. В ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието "маловажен
случай", но в случая, предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва
да намери приложение тази, дадена в чл.93, т. 9 от НК, а именно:
извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни
последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
3
Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да се приеме
за осъществен състав на административно нарушение, деянието разкрива по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид, при което налагането на глоба, та дори и минимален
размер, се явява несъразмерно тежко спрямо степента на обществената
опасност на деянието и дееца.
За да направи този свой извод съдът съобрази, че от прекратяването на
действието на старата застраховка, което при справка в Гаранционния фонд
се установява, че е станало на 27.11.2020г., т.е. месец преди нарушението, до
момента на нарушението, няма данни процесният автомобил да е бил
управляван и друг път от жалбоподателя. Самото управление на
инкриминираната дата е направено с цел да се отиде при застраховател и да
се сключи такава ЗЗГО. Застраховката е била сключена десет минути, преди
да бъде констатирано нарушението и е произвела действието си около един
час след това. Следва да се отчита също, че от липсата на застраховка не са
настъпили никакви реални вредни последици. Отчетено беше и това, че
жалбоподателят е дисциплиниран водач н аМПС, т.к. има само едно
нарушение, за което е санкциониран с фиш през 2009 година.
По гореизложените съображения и като не е приложил нормата на чл.28
от ЗАНН наказващият орган е издал незаконосъобразен акт. Преценката за
"маловажност на случая" подлежи и на съдебен контрол, като в неговия
обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл. 28
от ЗАНН от страна на наказващия орган. С други думи, когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият
орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за
законосъобразност /ТР № 1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. ОСНК -
ВКС/.
Относно искането за присъждане на разноски следва да се каже, че то бе
направено своевременно - в хода на съдебното производство, в последното
съдебно заседание, от страна на пълномощника на жалбоподателя, като
последният има право на такива предвид изхода на делото – отмяна на
обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща
4
към чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие се установява, че е било договорено и изплатено от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева).
При това положение ОД на МВР Пазарджик следва да бъде осъдена да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни
разноски.
С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 20-1006-003616 от 14.01.2021г. на началник група в
сектор ”ПП” при ОД на МВР -Пазарджик, с което на Н. ИВ. Г. от
с.Звъничево, обл.Пазарджик, ЕГН **********, на основание чл.638 ал.3 от КЗ
е наложена глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева.

ОСЪЖДА ОД МВР-Пазарджик ДА ЗАПЛАТИ на Н. ИВ. Г. от
с.Звъничево, обл.Пазарджик, ЕГН ********** разноски в размер на 300 лв.
(триста лева) - адвокатско възнаграждение за един адвокат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5