О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският
окръжен съд, наказателно отделение, в съдебно
заседание на шестнадесети март, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател:ЛИДИЯ
КРУМОВА
с участието на секретаря Галя
Цветанова и прокурора Цветелин Радойнов, като разгледа докладваното от
съдията ЧНД N 136 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано по молба от Й.В.Ч., изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен
условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от
свобода. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право на УПО, отговаря
на изискванията за това, поради което счита, че молбата му ще бъде уважена.
Към
молбата са приложени писмени доказателства – становище от И.Ф. началник на
Затвора гр. Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и
неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата, доклад за пробационен надзор и личното затворническо
досие на осъдения Й.Ч.. Допълнително е изпратено към становището на И.Ф.
началника информация, че на л.св. Ч. е повдигнато обвинение по ДП №
636/2019год. по описа на РУ-Бяла Слатина / пр.№ 1342/2019год. по описа на
ОП-Враца/.
В съдебно заседание осъдения участва чрез видеоконферентна
връзка, като поддържа молбата с изложените в нея доводи и прави искане да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
Затвора гр. Враца се представлява от Инспектор РД С. М.,
който изразява становище за основателност на молбата по съображения, че
осъдения е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание
и същият с поведението си е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне, с
което отговаря на изискванията на чл. 439а НПК. Представя актуална
справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода и размера на
неизтърпяната част.
Участващият
в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност
на молбата за УПО и прави искане за оставянето й без уважение. Представя
писмени доказателства, за наличие на друго висящо наказателно производство, по
което осъденият е привлечен в качеството на обвиняем.
Окръжният
съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото
писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:
Й.В.Ч.
е осъден с одобрено Споразумение по нох
дело № 3618/2019год. на СпНС за престъпления по чл. 339, ал.1 НК и по чл. 321,
ал.3, т.2, вр. ал.2 НК на общо наказание от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, при първоначален „Общ“
режим на изтърпяване. Преди това същият е осъждан по НОХ дела, включително на
лишаване от свобода с ефективно изтърпяване на
наказанията по тях. Ползвал е и института на УПО през 2008год.
Осъденият
Й.Ч. е започнал да търпи така определеното му общо наказание от 3 години и 6
месеца лишаване от свобода на 28.01.2020год., като до момента е изтърпял фактически 1 година, 1 месец и 18 дни, от работа му се зачитат 4 месеца и 10
дни, от предварителен арест 11 месеца и 28 дни, или общо изтърпяно към момента 2
години, 5 месеца и 26 дни. Неизтърпяната част от наказанието е в размер
на 1 година и 4 дни.
При това
положение осъденият Ч. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното
му наказание така, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 НК по
отношение на него, което обуславя наличието на първата законовоизискуема
предпоставка.
На
следващо място, на преценка подлежи обстоятелството дали осъденият е дал
достатъчно доказателства за своето поправяне. В тази насока по делото има
приложени писмени доказателства, от
които може да се установи наличието или не на тази предпоставка.
От
приложения доклад за оценка на риска от рецидив и вреди, изискуем съгласно чл.
155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната обща оценка на риска от рецидив е със
средни стойности – 61 точки, риска от
вреди за служителите на затвора и другите лишени от свобода е нисък, а риска от
вреди за обществото след освобождаването му е със средни стойности и се
определя от извършените престъпления. Дефицитните зони, определени при
постъпване в затвора, към които са насочени
и целите в плана за изпълнение на присъдата са взаимоотношения, начин на
живот и обкръжение, умения за мислене. В първоначално изготвения план на
присъдата, като цели и задачи са заложени: подобряване на уменията за
разпознаване и разрешаване на проблемите; изграждане на умения за адекватно
планиране и осъзнаване на последиците от собствените действия; формиране на
умения за създаване и поддържане на етични взаимоотношения в ЗО; формиране на
самокритичност и осъзнаване на нанесените вреди; анализ на причините, довели до
правонарушението; спазване на режимните изисквания, затвърждаване на
придобитите трудови навици и системно полагане на труд.
При направената междинна оценка е установено,
че риска от рецидив е занижен в рамките на средния, с 8 точки до числови стойности от 53 точки, с
постигнати позитивни промени в зоните с дефицити. Не се включва в субкултурни
дейности и не е податлив на негативно влияние в средата; поема отговорност за
собственото си криминално поведение, със стабилна мотивация за промяна; общува
толерантно и е създал социално значими контакти; подобрил е уменията си за
разпознаване и разрешаване на проблемите, поставил си е реалистични цели, няма
случаи на необмислено и импулсивно поведение. Декларира желание за промяна на
приятелския кръг и отстояване на позиции за законосъобразна промяна. Рискът от
вреди за служителите на затвора и останалите лишени от свобода е с ниски
стойности. Изпълнява разпорежданията на НОС, общува толерантно с останалите
лишени от свобода. Рискът от вреди за обществото е среден с оглед извършените
престъпления.
За
изтеклия период от изтърпяване на присъдата, л.св. Ч. не показва враждебни
нагласи и не влиза в конфликти. Няма злоупотреба с гласувано доверие. Има
примерно и дължимо поведение, спазва реда и дисциплината.
Общува
толерантно с останалите лишени от свобода. Изпълнява разпорежданията на НОС и
съдейства на администрацията. Проявява интерес към предлаганите възможности за
смислено оползотворяване на престоя в затвора.
Рискът
от вреди се запазва нисък за служителите, останалите лишени от свобода и за
самия него. Рискът от вреди за обществото е среден.
Има
формирани трудови навици. Изпълнява трудовите си задължения, а при поставяне на
индивидуални задачи е стриктен и изпълнителен. Назначен на работа в ЗООТ
"Враца" първоначално по чл. 80 от ЗИНЗС, а по-късно и на половин щат.
Извършва ремонтни дейности в сградите на ЗООТ, ЗОЗТ, парова централа, престой
на открито и други. Има добри умения за работа в строителството и за извършване
на заварки.
С
оглед показано примерно поведение и стриктно изпълнение на възложените трудови
задачи е награждаван четири пъти. При ползване на наградите извън ЗО е спазил
законовите изисквания, прибрал се е в срок, няма допуснати нарушения и агресивно поведение в неконтролирана среда.
По
отношение на извършеното престъпление осъзнава вината си и съжалява за
деянието. Постигнати са позитивни промени в зона "Умения за мислене".
Л.св. Ч. е подобрил уменията си за разпознаване и разрешаване на проблемите.
Поема отговорност за постъпките си. Обмисля възможните последици от действията
си. Поставя си адекватни, изпълними и законосъобразни цели. Това индикира
наличие на подобрени умения за самоконтрол и намалява риска от извършване на
импулсивни и необмислени постъпки.
Осъзнава
тежестта на извършеното деяние и възможните негативни последици и е склонен да
ограничава собственото си поведение в съответствие с правилата и нормите в
обществото. В зона "Нагласи" се маркира критично отношение към
престъпленията. Изградена е мотивация за просоциална промяна и нагласи
подкрепящи законосъобразно поведение. Декларира мотивация за промяна и
законосъобразно поведение след освобождаване. Регистрират се коректни и етични
отношения на работното място и със съкилийниците си, не са маркирани агресивни
и гневни изблици при попадане в конфликтна ситуация.
Има
положително отношение към плана на присъдата, договорените цели и задачи са
изпълнени, което води до намаляване риска от рецидив на престъпно поведение.
Със
съхранени социални контакти, жилищно устроен и с формирани трудови навици и
умения, което ще спомогне за успешната и адекватна реинтеграция след
освобождаване.
В
обобщение на горното следва да се посочи, че от представеният доклад за оценка
на риска от рецидив и вреди по чл. 155 от ЗИНЗС се установява положителна
насока в превъзпитателната и поправителна социална работа с лишения от свобода.
Налице са формалните изисквания на закона за УПО. Това обаче не е достатъчно,
за да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 439а НПК.
На първо
място, както риска от рецидив, така и риска от вреди за обществото след
освобождаване на осъденото лице към момента са в рамките на средните стойности.
Не може да се приеме, че за изминалия период от време, през което осъденият Ч.
търпи наказание лишаване от свобода в Затвора Враца е налице значителна
положителна промяна и в двата риска. Напротив, занижаването на риска от рецидив
е сравнително незначително само с 8 точки /от 61 точки на 53 точки/, а риска от
вреди за обществото остава непроменен – среден. Полагането на труд по реда на
чл. 80 ЗИНЗС, наградите и демонстрираното добро поведение в затвора не
елиминира констатацията, че това поведение е демонстрирано в рамките на
охраняема среда. От предходните осъждания на лицето обаче, а и от висящото
против него наказателно производство за престъпление по чл. 252, ал.1 НК е
видно, че в живота извън затвора същият, води различен начин на живот от този,
описан в доклада.
На следващо
място, при произнасяне по искане за УПО, съдът подлага на преценка не само
формалните основания, залегнали в закона, а също така данните за личността на
осъдения и действителните доказателства за неговото поправяне и личностово
развитие. Както е видно от приложеното към затворническото досие копие от
Споразумението, по което е осъден Ч. на 3 години и 6 месеца лишаване от
свобода, за две престъпления – участие в организирана престъпна група и
незаконно притежаване на оръжие, тези престъпления са изключително тежки по
смисъла на чл. 93, т.7 НК. Преди това Споразумение, същият е изтърпял ефективно наказание лишаване от
свобода и по друго дело за ТУП, освобождаван е условно предсрочно през 2008год.
и въпреки това е извършил нови престъпления, което го определя като личност с
висока обществена опасност и упорита престъпна дейност. Всичко това, в
съчетание с очертания в доклада по чл. 155 ЗИНЗС профил на осъдения дава
основание да се приеме, че Ч. е личност, която в условията на затвора демонстрира
добро поведение, но извън тази охраняема среда упорито води един престъпен
начин на живот.
В
съчетание с горното следва да бъде отчетено, че на практика, след влизане на
присъдата в сила Ч. е изтърпял по-малко от половината от наложеното му
наказание – 1 година, 1 месец и 18 дни. Една голяма част от наказанието, което
се зачита като фактически изтърпяно – почти една година /11 месеца и 28 дни/ е
в резултат на приспаднатото време от предварителен арест, за което време няма изготвен
план за изпълнение на присъдата, няма психологически профил и не се посочват
данни за поведението на осъденото лице. Неизтърпения остатък от 1 година и 4
дни е значителен на фона на цялата присъда от 3 години и 6 месеца лишаване от
свобода. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 439а, ал.3 НПК размера на
неизтърпяната част от наказанието сам по себе си не е основание за отказ от
УПО. Но както беше посочено по-горе, този остатък не е единственото основание
съдът да откаже на осъдения Ч. УПО. В съчетание с данните за неговата висока
обществена опасност, висящото наказателно производство, както и значително
краткия период, през който е изпълнявал залегналите в плана цели,
незначителното занижаване на риска от рецидив и от вреди за обществото след
освобождаване, които се формират в границите на средния, съдът намира, че
представените по делото доказателства за поправянето на осъдения не са
достатъчно убедителни и реалистични. Необходимо е още време, в което осъденият
да покаже действително, че е променил начина си на мислене и разпознаване на
проблемите, че е способен да се справи с тях, че може да води законосъобразен
начин на живот, че риска от рецидив и вреди за обществото е занижен значително.
Предвид
така направената комплексна оценка съдът приема, че е налице само една от двете
законови предпоставки за УПО, а именно Й.Ч. е изтърпял "фактически"
повече от половината от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората
предпоставка, тъй като на този етап същият не отговаря на изискванията по чл.
439а НПК. Това е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно
предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му общо наказание.
Съобразно
разпоредбата на чл. 441 НПК, осъдения Й.Ч.
не може да подава нова молба за УПО в 6-месечен срок от влизане в сила на
настоящето определение.
При
горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Й.В.Ч., роден на ***г***, с постоянен адрес ***, понастоящем в Затвора гр. Враца, български
гражданин, с ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му общо наказание, по НОХД № 361/2019год.
на СпНС в размер на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален
режим „Общ“, с остатък от 1 година и 4 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис
от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: