Р Е Ш Е Н И Е
№ 487
гр. Плевен, 28.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
при
секретар Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов адм. дело
№ 685/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145,
ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл.215, ал.1 от
Закон за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Р.М.П. ***,
подадена чрез адв. М.С. ***, с която се оспорва заповед № РД- 12-
210/22.05.2019 г. на арх. М. И., директор Дирекция „Устройство на територията“-
Община Плевен. С горната заповед е наредено на етажната собственост на вход „Б“
с административен адрес : 5800, гр.Плевен, ул***представлявана от управителя Ц.М.Л.,
да премахне незаконосъобразно поставения преместваем обект- вендинг машина за
продажба на топли напитки, монтирана на фасадата на жилищна сграда в режим на
етажна собственост с идентификатор 56722.665.104.I, разположена в поземлен имот с идентификатор
56722.665.104 по КККР на гр.Плевен, частна общинска собственост, урбанизирана
територия, за жилищно строителство, квартал 433а, парцел II по действащия регулационен план на гр. Плевен.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, поради противоречие с материално-правни интереси, съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, несъответствие с целта на
закона и липса на компетентност. Излагат се доводи, че вендинг машината, която
е предмет на оспорената заповед е монтирана на гараж, собственост на бащата на
жалбоподателя, който представлява самостоятелен обект в сграда с ид. №
566722.665.104.1.16 и за горното е налице съгласие от собственика на въпросния
самостоятелен обект в писмен вид. Със заявление № ТСУ- 94Р – 2516 – 1 от
02.05.2019 г. до гл. архитект на Община Плевен е
поискано разрешение за поставяне на преместваем обект по чл.56 от ЗУТ,
представляващ автомат за кафе и топли напитки,към което е приложено писменото
съгласие на собственика на имота, техническата характеристика на машината и
копие от нотариален акт, но по горното заявление липсва произнасяне.
Твърди се, че вендинг автомата не е поставен в
общински имот и не се намира на фасадата на жилищната сграда, а на стена, която
обслужва гараж № 15, т.е. поставен е в частна собственост. Излагат се доводи,
че констативният акт и оспорената заповед са извън срока по чл.57а, ал.2 и ал.3
от ЗУТ. Сочи се, че заповедта е в противоречие с основни принципи на адм.
процес за истинност, съразмерност и съответствие с целта на закона. Релевира се
и основание за отмяна по чл.146, т.1 от АПК, а именно че оспореният акт е
издаден при липса на компетентност. В заключение се прави искане да бъде
отменена оспорената заповед.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адвокат
С. с пълномощно по делото, която поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Допълнително излага доводи, че нарушителят /жалбоподателят е бил
известен на административния орган, издал оспорената заповед, тъй като от
административната преписка е видно, че жалбоподателят е депозирал заявление още
през м. май 2019 г. за издаване на разрешение за поставяне на процесния вендинг
автомат. Сочи се, че жалбоподателят не е участвал в административното
производство, с което е нарушено правото му на защита а издаденият адм. акт е в
нарушение на служебното начало и принципа за истинност. Твърди, че ответникът
не е положил необходимите усилия, за да издири собственика на веща, а освен
това автоматът не е поставен в частна или публична общинска собственост, което
се установява от заключението на вещото лице. В заключение прави искане да бъде
отменен оспореният адм. акт и прави искане за присъждане на разноски.
Ответникът – директор Дирекция „Устройство на
територията“ при Община Плевен, редовно призован, не се явява, представлява се
от юрисконсулт Д.С., който изразява становище, че жалбата е
неоснователна. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява,
че е имало поставена вендинг машина на фасадна стена на сградата, която макар и
да не стъпва директно върху общински терен, прави невъзможно ползването му, тъй
като той се намира на 10 см. под нея. Сочи,че административният орган е
направил всичко възможно да установи собственика на машината. Той не е бил
установен, поради което е сезирана етажната собственост. Твърди, че заповедта е
издадена от компетентен административен орган, в рамките на служебните му
правомощия и представлява стабилен административен акт,а жалбата против него е
безпредметна, тъй като процесната машина е премахната. В заключение прави
искане да бъде отхвърлена подадената жалба. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Заинтересованата страна - Етажната собственост на вх. Б с административен адрес:
гр. Плевен, ул***, представлявана от Т.С.Н.,
редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище.
След запознаване със събраните по делото доказателства
в тяхната съвкупност и становищата на страните, съдът намира за установено следното
:
Жалбата е подадена в законен срок. С оглед Определение
№ 12784/01.10.2019г., постановено по адм.д. № 10805/19г. по описа на ВАС следва
да се приеме, че жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице. Жалбоподателят,
макар и да не е адресат на процесната заповед, представя с жалбата си против нея
доказателства, от които може да се направи извод, че е собственик на автомата
за топли напитки, който е предмет на заповедта на ответника- заявление за
издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект, заведено в Община
Плевен под № ТСУ- 94Р-2416-1/02.05.2019г. /л.6/, от което е видно, че г-н Р.П. е поискал разрешение за поставяне на
автомат за топли напитки на същия адрес;
писмено съгласие от М.Р.П. /л.8/, от което е видно изразено съгласие по
отношение на жалбоподателя за монтиране на автомат за топли напитки на адрес
гр. Плевен, ул***, гараж 15; нотариален акт /л.7/, от който е видно, че ***П. е
собственик на въпросния гараж № 15 на ул. ***, на стената на който е монтиран
автомата за топли напитки.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Касае се за заповед за премахване на преместваем
обект, издадена на основание чл.57а, ал.1, т.1, ал.3 и ал.4 от ЗУТ.
Същата е издадена от компетентен административен орган
– директор Дирекция „Устройство на територията“- Община Плевен, управомощен със
Заповед № РД 10- 1632/13.11.2018 г. на
кмета на Община- Плевен /л.60/. При издаването ѝ не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При издаване
на процесната заповед е спазена установената от закона форма. Посочен е
издателят на заповедта, адресата, обекта, по отношение на който е разпоредено премахването,
изложени са фактическите и правни основания за издаване на заповедта.
Съгласно чл.56, ал.1 от ЗУТ, върху поземлени имоти
могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за
търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни
колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското
обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела,
съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други). Съгласно
разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, за
поставянето на горепосочените преместваеми обекти, включително тези за
търговски дейности, се издава разрешение за поставяне по ред, установен с
наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на
схема, одобрена от главния архитект на общината. В случая е приложима Наредба
№15 за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията
на община Плевен /в редакцията ѝ към момента на издаване на оспорената
заповед/.
По делото е приложен констативен акт № 9 по чл.57,
ал.1, т.1 и 2 от ЗУТ /л.11/, от който е видно наличието на преместваем обект-
вендинг машина за топли напитки, посочено е местоположението му, направена е
констатация за липса на разрешение за поставянето му, както и че собственикът е
неизвестен.
От протокол на л.16 от делото е видно, че служители на
отдел „Строителен контрол“ на Община Плевен са залепили на преместваемия обект
съставения констативен акт № 9/30.04.2019 г., относно започване на
административно производство по реда на чл.57а, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУТ. От
протокол на л.17 е видно залепване на посочения констативен акт и на таблото за
обявления в Центъра за административно обслужване на граждани към Община
Плевен.
Налице е и
публикувано съобщение на интернет страницата на Община Плевен- видно от
писмените доказателства на л.18 и 19.. От писмо на л.22 и 23 и известие за
доставяне на л.24 от делото е видно, че административният орган е довел до
знанието на етажната собственост по реда на §4, т.3 от ЗУТ констативния акт №
9/30.04.2019 г. Към момента на издаване на обжалваната заповед не са постъпили
никакви възражения нито от отделните собственици и носители на ограничени вещни
права в сградата, която е в режим на етажна собственост, нито от лица, които са
се легитимирали като собственици на преместваемия обект.
С оглед горното
административният орган е издал оспорваната заповед като се е позовал на
разпоредбата на чл.57а, ал.4 от ЗУТ, в която се сочи, че, когато собственикът
на обект по ал. 1, поставен в чужд имот, е неизвестен, констативният акт се
връчва на собственика на имота. В този случай със заповедта по ал.3 кметът на
общината, съответно началникът на Дирекцията за национален строителен контрол
или оправомощено от него длъжностно лице задължава собственика на имота да го премахне за своя сметка.
Съдът намира, че така постановената заповед е издадена
при спазване на административнопроизводствените правила. Неоснователни са доводите
на жалбоподателя, че административният орган е нарушил задължението си да
уведоми жалбоподателя за започване на административното производство, което го
е лишило от възможност да участва като страна в производството по издаване на
оспорения административен акт. С жалбата е представено като писмено
доказателство заявление за издаване на разрешение за поставяне на преместваем
обект, заведено в Община Плевен под № ТСУ- 94Р-2416-1/02.05.2019г., т.е. същото
е подадено след датата на извършената проверка- 22.04.2019 г., както и след
датата на изготвяне на констативният акт по чл.57а, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУТ и
залепването му върху преместваемия обект- 30.04.2019 г., което се установява от
приложения по делото протокол на л.16.
С оглед горното съдът счита, че ответникът е спазил
процедурата за уведомяване на собственика на вендинг машината, който не е бил
установен към датата на проверката и издаване на констативния протокол, предвидена
в разпоредбата на § 4, ал.2 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, респ. не е
препятствал възможността на жалбоподателя да участва в административното
производство по издаване на оспорената заповед. Спазени са сроковете по чл.57а,
ал.2 и ал.3 от ЗУТ. Следва да се отбележи, че жалбоподателят е подал жалбата си
в законния срок. По делото няма данни същата да му е връчена, поради което
очевидно същият е знаел за провежданото административно производство, т.е. е
бил уведомен редовно за него по реда на § 4, ал.2 от Допълнителните разпоредби
на ЗУТ.
От заключението на вещото лице по назначената от съда
експертиза е видно, че процесната вендинг машина представлява преместваем обект
по смисъла на § 5, т.80 от ДР на ЗУТ.
Същата е била поставена върху рамка от винкел и пластмаса на североизточната
фасадна стена, представляваща обща част на жилищната сграда с идентификатор
56722.0665.104.1. При изслушването на вещото лице същото заявява, че теренът
около сградата е общинска собственост. Ето защо съдът намира, че вендинг
машината е поставена по начин, който препятства ползването на част от терен
общинска собственост, разположен точно под нея. В подкрепа на това е и
обстоятелството, че за същата машина и при същото разположение жалбоподателят е
подал заявление за издаване на разрешение за поставяне, от което не би имал
нужда, ако преместваемият обект се разполага в частен имот.
Съобразно разпоредбата на чл.56, ал.2 от ЗУТ, за
обектите по ал.1, т.1 и т.2 се издава разрешение за поставяне въз основа на
схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. В
административната преписка такива липсват, а от заключението на вещото лице е
видно, че за процесната кафе машина има издаден мотивиран отказ от гл. архитект
на Община Плевен с изх. № ТСУ- 94Р- 2516-1/17.07.2019 г. по подаденото заявление
за издаване на разрешение за поставяне от 02.05.2019 г.
Като допълнителен аргумент за незаконосъобразното
поставяне на преместваемия обект следва да се посочи обстоятелството, че същият
е бил монтиран на стена, представляваща обща част на сграда в режим на етажна
собственост, което е видно от приетото по делото заключение, но не е налице изрично
писмено съгласие от собствениците или писмен договор за наем на заетата от
преместваемия обект площ по смисъла на чл.56, ал.5 от ЗУТ. Такива са
представени единствено от собственика на един от самостоятелните обекти в
сградата.
Проверката за законосъобразност на акта обхваща правни
и фактически основания с приоритет на вторите. Според теорията, съществено е
нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът
е счел за установени и които са от значение за издаване на разпореждането за
премахване. Жалбоподателят и неговия процесуален представител не са ангажирали
доказателства, опровергаващи констатациите на административния орган.
Ето защо съдът намира, че оспорената заповед е
законосъобразна, поради което жалбата против нея следва да бъде отхвърлена.
С оглед този изход на делото претенцията на ответника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. е
основателна и следва да бъде уважена.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Административен съд Плевен, втори състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на Р.М.П. ***, ЕГН **********, подадена чрез
адв. М.С. ***, против Заповед № РД- 12- 210/22.05.2019 г. на арх. М. И.,
директор Дирекция „Устройство на територията“- Община Плевен.
ОСЪЖДА Р.М.П. *** да заплати в полза на Община Плевен разноски
в размер на 150 лв.
Решението не подлежи на обжалване – чл.215, ал.7, т.4
от ЗУТ.
СЪДИЯ: