№ 697
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100513733 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.
С решение № 20025891 от 28.01.2021 г., постановено по гр. д. №
11224/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 29 състав, е отхвърлен иска по чл.422
ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.48, ал.3 ЗУЕС - за признаване за
установено, че Д. В. З. дължи на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на вх.В, бл.**, в
гр. София, ж. к. „Люлин“, чрез домоуправителя Б.Е.Д.., сумата от 163, 06 лв.,
припадащо се задължение за ремонт на фасада, извършен от „Г.Х. БГ“ ЕООД,
по договор от 09.10.2014 г., сключен с етажната собственост, като погасен
чрез прихващане. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 325 лв., представляваща разноски за исковото
производство и 325 лв.- разноски за заповедното производство по ч. гр. д. №
42277/2015 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба
от ответницата Д. В. З., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че
обжалваното решение е неправилно. Счита, че ищецът не е доказал по делото
съществуването на процесното вземане. Плащането на сумата за ремонт на
покрива е извършено на 14.01.2016 г., от който момент за ищеца е възникнало
правото да претендира сумите, платени вместо етажните собственици.
Същевременно делото е заведено на 17.07.2015 г., към който момент не е
съществувало в полза на ищеца изискуемо и ликвидно вземане. Счита, че
неправилно решаващият съд е приел, че е собственик на недвижим имот в
етажната собственост на вх.В, бл.622, в ж.к. „Люлин“, гр. София.
Представената по делото справка от Имотния регистър е била своевременно
оспорена. В представените по делото протоколи от проведени общи събрания,
1
на които е присъствала ответницата не е посочено в какво качество е
подписвала същите. Счита, че представената домова книга, в която е
декларирала, че е собственик на апартамент, съставлява негодно
доказателство. Не е налице взето решение на етажните собственици, което да
не е изпълнено и което удостоверява дължими и изискуеми суми от
длъжника. Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
представен препис от решението на общото събрание, в което да са
конкретизирани задължения на длъжника по подаденото задължение. Не са
представени и доказателства относно срок за изпълнение на задълженията и
неговото изтичане. Твърди, че договорените СМР не са надлежно изпълнени
и приети, а разпределението на разходите е неясно. Счита, че ищецът не е
изпълнил доказателствената си тежест да установи, че работата по договора
за СМР е била изпълнена от „Г.Х. БГ“ ЕООД и съответно е приета от ищеца
преди завеждане на делото, както и че ответницата фактически се е ползвала
от изработеното към посочения момент. Моли съда отмени обжалваното
решение и да отхвърли предявения иск, като неоснователен. Претендира
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ищеца ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на вх.В, бл.**, в гр.
София, ж. к. „Люлин“.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от ищеца срещу
горепосоченото съдебно решение, с което е уважено възражението за
прихващане, заявено от ответницата. От експертното заключение по приетата
и неоспорена съдебно – счетоводна експертиза е установено, че сумата по
извършения ремонт е платена ноември, декември 2014 г., поради което към
момента на завеждане на делото е налице изискуемо и ликвидно вземане
спрямо ответницата. Счита, че по делото е доказано обстоятелството, че
ответницата притежава апартамент в етажната собственост, тъй като
справката от ИКАР е официален документ и съдържа информация, въведена
от Агенция по вписванията, поради което се ползва с удостоверителна
доказателствена сила. По делото не са събрани доказателства, които да я
опровергават. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи
предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
насрещната въззивна жалба от ответница, с който я оспорва. Съгласно
експертното заключение на вещото лице по изслушаната съдебно –
счетоводна експертиза счетоводството на етажната собственост е водено
ненадлежно. В касовата книга е направена записка на 2810.2015 г. за
изплатени на В. 960 лв., на 27.03.2016 г. – 620, 30 лв., а на 19.6.2016 г. – 51, 25
лв. или общо 1 631, 55 лв. Подписите на В. З. и дъщеря й са оспорени.
Договорът за цесия Между В. З. и Д. З. е сключен на 08.02.2016 г., а
домоуправителят на етажната собственост е уведомен на 13.02.2016 г. за
цесията. С оглед на това счита, че плащанията от 27.03.2016 г. и от 19.06.2016
г. не са надлежно извършени, тъй като са направени след уведомяването на
длъжника за извършената цесия. Моли съда да потвърди обжалваното
решение, тъй като не дължи претендираната от ищеца сума, като й присъди
сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
2
ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. с чл.48, ал.2 ЗУЕС. Ищецът твърди, че по ч. гр. д. № 42277/2015
г. по описа на СРС, ГО, 28 състав, е постановена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която е депозирано възражение
срещу длъжника. На 09.10.2014 г. е сключен договор за строително –
монтажни работи между етажната собственост на вх.В, бл.**, находяща се в
ж. к. „Люлин“ – възложител и „Г.Х. БГ“ ЕООД – изпълнител. Уговорено било
възнаграждение в размер на 10 600 лв. След проведени общи събрания на
етажните собственици на 13.07.2014 г., 13.08.2014 г., 11.09.2014 г. и
15.02.2015 г. е била одобрена офертата на изпълнителя, както и на касиера
било възложено събирането на дължимата сума от съсобствениците работата
била извършена качествено и била приета с протокол от 13.12.2014 г.
Припадащата се на ответницата част от дължимото възнаграждение на
изпълнителя възлиза на 313, 06 лв. От тази сума ответницата е платила 150
лв., като остатъкът възлиза на 163, 06 лв. моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от
163, 06 лв., ведно със законната лихва от момента на завеждане на делото до
окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответницата оспорва предявения иск. Оспорва активната и пасивната
легитимация на ищеца. Оспорва наличието на договор с изпълнителя за
извършване на СМР, а сключеният договор е нищожен, тъй като накърнява
добрите нрави, противоречи на закона и цели заобикалянето му. Не е
начислен ДДС оспорва извършено плащане в полза на изпълнителя, както и
уговорената работа да е извършена. В условията на евентуалност е направено
възражение за прихващане на процесния дълг с дължимата на ответницата
сума по силата на сключен на 08.02.2016 г. договор за цесия между В. З. и Д.
З., с което първата е прехвърлила на ответницата свое вземане срещу ищеца.
Последният е бил уведомен за цесията на 13.02.2016 г. чрез Б.Д..
С молба – уточнение от 28.06.2016 г. ищецът е уточнил, че искът е
предявен от етажната собственост при бл.**, вх.В, ж. к. „Люлин“. Сумата за
СМР е изплатена на 3 вноски, както следва: на 24.11.2014 г. – аванс в размер
на 4 500 лв., на 14.12.2014 г. – частично плащане в размер на 4 250 лв. и на
15.12.2014 г. – окончателно плащане в размер на 2 045, 2 3лв. общият размер
на платената сума възлиза на 10 795, 23 лв.
Въз основа на заявление от 17.05.2015 г., депозирано от Б.Е.Д.. –
управител на етажна собственост вх.В, бл.**, в ж. к. „Люлин“, гр. София, по
ч. гр. д. № 42277/2015 г. е постановена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК за сумата от 163, 06 лв. – главница, ведно със
законната лихва, считано от 17.07.2015 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 325 лв. – сторени по делото разноски, от които: 25 лв. – държавна
такса и 300 лв. – възнаграждение за адвокат.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от длъжника
срещу постановената заповед за изпълнени.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на
завеждане на делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
С разпореждане от 01.11.2019 г., постановено по ч. гр. д. №
3
42277/2015 г. по описа на СРС, І ГО, 29 състав, е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в постановената заповед за изпълнение относно
името на кредитора – етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к.
„Люлин“, бл.**, вх.В, представлявана от Б.Е.Д...
Видно от представения протокол от проведеното на 13.07.2014 г.
общо събрание на етажните собственици на вх.В, бл.**, ж. к. „Люлин“, гр.
София, е взето решение да се избере фирма за възстановяване фасадата на
северната страна на блока по оферта. При възстановяване на фасадата да се
извърши цялостно прешпакловане на мазилката. Заплащането на ремонта да е
за сметка на всички живущи във входа, а не от средствата в касата. Сумата да
ремонта да се раздели на броя на апартаментите във входа по равно. На
проведеното събрание е присъствала Д. Захариев – собственик на апартамент
№ 3, за което е положила подпис.
На проведеното на 13.08.2014 г. общо събрание на горепосочената
етажна собственост е взето решение за избор на оферта № 2, която е подадена
от „Г.Х. БГ“ ЕООД. Ответницата не е присъствала на събранието.
В проведеното на 11.09.2014 г. общо събрание на процесната етажна
собственост е взето решение сумите за заплащане на ремонта да не са на
равни вноски от апартамент, а да са спрямо идеалните части. На събранието е
присъствала ответницата, която се е подписалата като собственик на
апартамент № 3.
На 09.10.2014 г. е сключен договор за изпълнение на строително –
монтажни работи между „Г.Х. БГ“ ЕООС – изпълнител и етажната
собственост на вх.В, бл.622, ж. к. „Люлин“, гр. София – възложител. По
силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя срещу
заплащане на възнаграждение със собствени сили и средства и компетентни
технически лица (специалист), да достави всички материали и извърши
всички СМР, съгласно Приложение № 1 „Количествено – стойностна сметка
фасада“, в гр. София, ж. к. „Люлин“, бл.**, вх.В. Страните са уговорили срок
за изпълнение от 20 дни след подписване на протокол за започване на СМР. В
чл.41 от договора страните са уговорили, че предварително определеното въз
основа на предварителна количествена сметка и договорените единични цени
дължимо възнаграждение на изпълнителя за извършване на договорените
между страните СМР по договор възлиза приблизително на 10 600 лв. без
перголите или 12 500 лв. с перголите. В чл.4.2 от договора е предвидено, че
плащането се извършва, както следва: аванс: в размер на 45 % от общата
проектна стойност на договора авансово преди деня на започване на реалните
СМР, като стойността е на база единични цени от Приложение № 1 на
договора и предварително замерени количества; остатъчна стойност на
материали и СМР в размер на 55 % се заплаща по следния начин: след края на
СМР на обекта от изпълнителя се съставя КСС с реално замерени количества
материали и СМР и на база на нея възложителят заплаща на изпълнителя
останалата сума. Чрез КСС се изравняват всички разлики от проектните и
действителните количества фасадни материали СМР. Дължимите суми по
договора се изплащат от възложителя на изпълнителя в срок от 2 работни дни
след подписване на КСС.
По делото е представена справка по лице от Служба по вписванията
- София от 01.01.1992 г. до 16.07.2015 г.за Д. В. З., съгласно която последната
е придобила чрез покупко – продажба, извършена на 18.03.2008 г., правото на
4
собственост върху апартамент № 3, ет.1Н, в гр. София, ж. к. „Люлин“ – 6
част, в сграда пл. № 829, парцел VІІ, по документи 61 000 кв. м., секция В.
На 08.02.2016 г. е сключен договор за цесия между В. В. З. – цедент
и Д. В. З. – цесионер, по силата на който цедентът е прехвърлил възмездно на
цесионера сумата от 180 лв., представляваща част от вземането му процесната
етажна собственост за дължими на цедента заплати за периода 13.05.2012 г. –
16.02.2013 г. в общ размер от 1 680 лв. Уговорена е цена от 100 лв.
По делото е представено уведомление от В. В. З. до процесната
етажна собственост, с което на основание чл.99, ал.3 ЗЗД управителят е
уведомен, че на 08.02.2016 г. е сключен договор за цесия между нея, в
качеството на цедент и ответницата – цесионер, по силата на който в полза на
ответницата е прехвърлено вземане в размер на 180 лв. – част от вземане към
процесната етажна собственост за заплати за периода 13.05.2012 г. –
16.02.2014 г. в общ размер от 1 680 лв., заедно с всички принадлежности и
привилегии, включително изтекли лихви към момента на подписване на
договора.
Уведомлението е връчено с известие за доставяне на 13.02.2016 г.
чрез Б.Д.. На проведеното на 13.09.2015 г. общо събрание е взето решение
дължимите суми на управителя на етажната собственост В. З. и касиер Р.Ч. е
определен краен срок за тяхното заплащане от живущите до 15.10.2015 г.
Ответницата е участвала на общото събрание, в качеството на собственик на
апартамент № 3.
На проведеното на 15.04.2015 г. общо събрание на етажната
собственост е взето решение за периода 13.05.2012 г. – 16.02.2014 г. да бъдат
заплатени дължимите на Р.Ч. и В. З. суми за заплати за 21 месеца в размер на
1 680 лв. за всяка от тях. За целта е определено заплащане на сумата от 97, 44
лв. от двустайните апартаменти, по 119, 62 лв. от тристайните и по 160, 61 лв.
от ап.29 и ап.30.
От представения по делото протокол от 13.12.2014 г. за приемане на
извършен ремонт на северната страна на фасадата на вх.В, бл.**, ж. к.
„Люлин“, гр. София, се установява, че след извършен от три лица оглед
работата по ремонт на фасадата е приета без забележки.
Видно от представената фактура № 124/14.01.2016 г. и касов бон от
14.01.2016 г. С.Д.К., от името на процесната етажна собственост е платил
сумата от 10 795, 24 лв. с начислен ДДС, представляваща възнаграждение по
КСС по договор за фасадни СМР.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел Д.З. се установява,
че бил извършен ремонт на фасадата на бл.622, в ж. к. „Люлин“ – 6, поради
щети от градушка. Свидетелят бил касиер в етажната собственост,
притежавал апартамент в този блок имало взето решение за заплащане на по
400 лв. от апартамент, срещу което имало възражения. След проведено ново
общо събрание било взето решение сумата да се разпредели съобразно
идеалните части за всеки апартамент. Ответницата присъствала на всички
събрания с изключение на това за избор на фирмата – изпълнител.
Свидетелят познавал ответницата, която била негов съсед от ****. Тя
платила сумата от 150 лв., за което била издадена квитанция. Ремонтът бил
приет от 5 лица от етажната собственост и фирмата – изпълнител. На
изпълнителя платили авансова вноска, а в края на периода заплатили
остатъкът от касата на етажната собственост. ответницата имала за заплащане
5
на суми. В хода на изпълнението се наложило да се измаже повторно, тъй
като имало влага от дъждове. Свидетелят не си спомнял кой упълномощил
лицата, които да приемат изпълнението на работата.
От показанията на свидетеля М.С. се установява, че познавал
ответницата, която била негов съсед във входа правили ремонт на северната
фасада. Имало взето решение на общото събрание за извършване на този
ремонт. Преди започване на ремонта събрали твърда сума от всеки
апартамент. След това, след възражение разпределили сумите на етажните
собственици. Общата сума за ремонта била около 12 000 лв. Ответницата
платила част от сумата, около половината. Не е присъствал при плащанията.
Разбрал от касиера за платената от ответницата сума.
От заключението на вещото лице П.А.Д. по изслушаната в
производството пред СРС съдебно – счетоводна експертиза се установява, че
съгласно количествено – стойностна сметка от 12.12.2014 г. за установяване и
заплащане на натурални видове СМР за обект: северна страна на вх.В в ж. к.
„Люлин“, бл.**, е констатирана обща сума за плащане в размер на 10 795, 23
лв. На 14.01.2016 г. от „Г.Х. БГ“ ЕООД е издадена фактура № 124/14.01.2016
г. на стойност 10 795, 24 лв. с получател С.Д.К. – домсъвет на бл.**, вх.В.
Фактурата е издадена на основание „плащане по КСС – по договор за фасадни
СМР“. Вещото лице приема, че фактурата е редовно и своевременно
осчетоводена от „Г.Х. БГ“ ЕООД. Включена е в дневник за продажби по ДДС
за м.01.2016 г., отразена е в съответната справка – декларация по ДДС за
съответния месец и данните са подадени в ТД на НАП с уведомление вх. №
2218-1131978/10.02.2016 г. Начисленият по фактурата ДДС е в размер на
1 799, 21 лв. и е включен при формиране на месечния резултат на ДДС, който
е внесен в Републиканския бюджет. На 14.01.2016 г. от страна на „Г.Х. БГ“
ЕООД е издаден фискален бон за общата заплатена в брой сума в размер на
10 795, 23 лв. на същата дата горепосочената сума е отчетена в касата на
дружеството и е осчетоводена по сметка 500 „Каса“, като извършено плащане
от С.К.. В резултат на отчетеното парично постъпление изцяло е погасено
вземането на „Г.Х. БГ“ ЕООД по фактура № 124/14.01.2016 г.
В проведеното на 13.03.2017 г. открито съдебно заседание съдът е
извършил констатация между представените преписи от протоколи от общото
събрание от 13.09.2015 г. и от 15.04.2015 г. и оригиналите на същите, при
която е установена пълната им идентичност.
С решение № 160747 от 30.06.2017 г., постановено по гр. д. №
69544/2015 г. по описа на СРС, 28 състав, Д. В. З. е осъдена да заплати на
етажната собственост на адрес гр. София, ж. к. „Люлин“, бл.****, сумата от
163, 06 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
17.07.2015 г., до окончателното изплащане на задължението, за което е
издадена заповед за изпълнение от 27.07.2015 г. по гр. д. № 42277/2015 г. на
СРС, І ГО, 28 състав, като е отхвърлено възражението за прихващане с
изкупени вземания за трудово възнаграждение, като недопустимо.
Ответницата е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 325 л – разноски в заповедното производство, както и сумата от 325
лв. – разноски в исковото производство.
С решение № 969 от 11.02.2019 г., постановено по гр. д. №
12390/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV В състав, е обезсилено горепосоченото
6
съдебно решение в частта, с която е уважен предявения иск и е отменено в
останалата част, както и в частта за разноските, отменено е и определение от
20.09.2016 г., с което на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснато изменение на
предявения иск от установителен в осъдителен и делото е върнато на СРС за
произнасяне от друг състав по предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК
установителен иск и по релевираното възражение за прихващане, от фазата на
първо открито съдебно заседание.
След връщане на селото е образувано гр. д. № 11224/2019 г. по описа
на СРС, І ГО, 29 състав, по което е постановено обжалваното съдебно
решение.
По делото е представено извлечение от домова книга, в което
ответницата е посочена като собственик на апартамент № 3, на ет.1, вх.В,
бл.622, ж. к. „Люлин“, гр. София. Удостоверено е, че притежаваните идеални
части възлизат на 2, 9 %.
От заключението на вещото лице В. С.а по изслушаната съдебно –
счетоводна експертиза се установява, че съгласно касовата книга на етажната
собственост на 28.10.2015 г. на В. е изплатена сумата от 960 лв., на 27.03.2016
г. – 620, 30 лв., а на 19.06.2016 г. е изплатена сумата от 51, 25 лв. общият
размер на изплатените суми възлиза на 1 631, 55 лв. При задължение в общ
размер от 1 680 лв., остатъкът възлиза на 48, 45 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК,
изхождат от легитимирани страни, като същите са процесуално допустими.
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока
по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл. 415, ал.1 ГПК срок, в
приложимата към момента на завеждане на делото редакция. Целта на ищеца
е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК.
От събраните по делото доказателства се установи, че на
проведеното на 13.07.2014 г. общо събрание е взето решение от етажните
собственици за възстановяване на фасадата на северната страна на блока по
оферта. На проведеното на 13.08.2014 г. общо събрание е избрана оферта от
„Г.Х. БГ“ ЕООД. С договор от 09.10.2014 г. на посоченото дружество е
възложено извършване на СМР, съобразно взетите решения.
На основание чл.41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в
общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за
поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за
извършване на които е взето решение от общото събрание. В чл.6, ал.1, т.8
ЗУЕС е регламентирано задължение за собствениците да изпълняват
7
решенията на органите на управление на етажната собственост.
В нормата на чл.48, ал.3 ЗУЕС е регламентирано, че разходите за
ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите
части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците, се
разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с
притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. Съгласно
чл.38 ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на
различни собственици общи на всички собственици са външните стени.
В случая възложената на изпълнителя работа е приета от ищеца без
възражения, съгласно представения по делото протокол от 13.12.2014 г. и
ангажираните по делото свидетелски показания. Дължимото възнаграждение
на изпълнителя възлиза на 10 795, 23 лв., предвид изготвената количествено –
стойностна сметка от 12.12.2014 г. за установяване и заплащане на натурални
видове СМР за вх.В, ж. к. „Люлин“, бл.**. За тази сума е съставена фактура
№ 124/14.01.2016 г., платена на същата дата.
Жалбоподателката поддържа, че предвид датата на извършеното
плащане, към момента на завеждане на делото в полза на ищеца не е налице
изискуемо вземане.
В протокола от проведеното на 13.07.2014 г. общо събрание е взето
решение заплащането на ремонта да е за сметка на всички живущи във входа,
а не от средствата, събрани в касата. Ето защо изискуемостта на вземането
към ответницата не е обусловена от момента на реалното заплащане на
уговореното възнаграждение в полза на изпълнителя. Правно релевантно е
приемането на работата, от който момент в тежест на етажните собственици
възниква задължението за заплащане на дължимото възнаграждение на
изпълнителя.
Жалбоподателката поддържа, че липсват данни относно размера на
задължението й, тъй като не е ясна връзката на представения по делото
списък и процесните СМР.
Предвид обстоятелството, че разноските за ремонт на фасадата общо
възлизат на 10 795, 24 лв., припадащата се на ответницата част, определена
съобразно изискването на чл.48, ал.3 ЗУЕС, възлиза на 313, 06 лв. Страните
не спорят, че ответницата е платила сумата от 150 лв., в каквато насока са и
показанията на свидетеля Зрънчев, поради което остатъкът от задължението й
към ищеца възлиза на 163, 06 лв.
Жалбоподателката поддържа възражението си, че по делото не е
доказано, че е собственик на апартамент № 3 във вх.В, бл.**, ж. к. „Люлин“,
гр. София.
По делото е представена справка по лице от Агенция по
вписванията – София за периода 01.01.1992 г. – 16.07.2015 г., съгласно която
ответницата е придобила правото на собственост върху процесния апартамент
№ 3 на 18.03.2018 г., като липсват вписвания да се е разпоредила с правото на
собственост. В тази насока са ангажираните по делото протоколи от
проведени общи събрания, на които ответницата е участвала, в качеството си
собственик на апартамент № 3. В домовата книга също е удостоверено
обстоятелството, че ответницата е собственик на посочения апартамент. Тези
документи съставляват извънсъдебно признание от ответницата, че е
собственик на апартамент № 3, което изцяло кореспондира с горепосочената
справка. Ето защо обоснован е изводът на решаващия съд, че
8
принадлежността на правото на собственост върху апартамент № 3 е доказана
по делото, поради което доводите на жалбоподателката се явяват
неоснователни.
В предмета на делото е включено своевременно заявеното от
ответницата възражение за прихващане с вземане към ищеца в размер на 180
лв., прехвърлено от В. З..
Тъй като процесуално условие за разглеждане на предявеното в
условията на евентуалност възражение за прихващане се е сбъднало –
предявеният иск е основателен, то законосъобразно същото е разгледано по
същество от решаващия съд.
Жалбоподателят – ищец поддържа, че възраженията на ответницата
са останали недоказани по делото.
На проведеното на 15.04.2015 г. общо събрание на етажната
собственост е взето решение за периода 13.05.2012 г. – 16.02.2014 г. да бъдат
заплатени дължимите на Р.Ч. и В. З. суми за заплати за 21 месеца в размер на
1 680 лв. за всяка от тях.
С договор за цесия от 08.02.2016 г. В. В. З. е прехвърлила на
ответницата част от вземането си към процесната етажна собственост в
размер на 180 лв., чийто общ размер възлиза на 1 680 лв.
На основание чл.19, ал.7 ЗУЕС по решение на общото събрание на
членовете на управителния съвет (управителя) и касиера може да се заплаща
възнаграждение. В случая дължимото възнаграждение на цедента е
определено по посочения ред. Същото не съставлява трудово възнаграждение,
поради което нормата на чл.8, ал.4 КТ, съгласно която прехвърлянето на
трудови права е недействително, не намира приложение, в какъвто смисъл са
и изводите на решаващия съд.
Цесията е съобщена на ищеца чрез управителя на етажната
собственост на 13.02.2016 г., поради което и на основание чл.99, ал.4 ЗЗД
прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня. Към този момент е
налице непогасено вземане в полза на цедента, тъй като на 28.10.2015 г. е
платена сумата от 960 лв., а остатъкът възлиза на 720 лв. По делото не се
твърди и съответно не се установява ищецът да е платил на ответницата
сумата от 180 лв., поради което възражението за прихващане се основателно
и доказано. Ето защо доводите на жалбопозателя – ищец за недоказаност на
възражението за прихващане е неоснователно.
Предвид обстоятелството, че претендираното от ищеца вземане е
погасено чрез извършеното процесуално прихващане, предявеният иск се
явява неоснователен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
С оглед изхода на спора разноските следва да останат в тежест на
страните, както са сторени
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20025891 от 28.01.2021 г.,
9
постановено по гр. д. № 11224/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 29 състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10