Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260082
гр.Свищов, 18.08.2021г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 11.11.2020 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.
БЪЧВАРОВА
при секретаря Василка Лалова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1039 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и иск по чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 25.06.2008 г. е подписан Договор за потребителски кредит №
263-221/25.06.2008 от 25.06.2008 г., впоследствие изменен с Анекс № 1 от 01.03.2010
г., между Алфа Банка — България КЧТ, чийто правоприемник е ищеца „Ю.Б.“ АД,
като кредитодател и Д.И.Д. с ЕГН ********** като кредитополучател, по силата на
който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 5
500,00 лв. (пет хиляди и петстотин лева) със срок на издължаване 96 (деветдесет
и шест) месеца. Кредитът е отпуснат с цел текущи потребителски нужди. Кредит
бил уговорен съгласно конкретни параметри посочени в договора, а именно:
кредитополучателят заплаща годишна възнаградителна лихва в размер на 12 %
(дванадесет процента) фиксиран лихвен процент, задължава се да заплати на
банката в деня на първото усвояване на сумите еднократна такса за управление и
обработка на кредита в размер на 30,00 (тридесет) лева, договорен е годишен
процент на разходите по кредита е 12,86 %, договорено е банката да има право да
променя годишния лихвен процент само по изключение и то в изрично посочени
случаи. Такива били случаите на: съществено изменение на икономическата
ситуация в страната или чужбина и/или промени в българското законодателство,
които правят кредитната сделка неизгодна за банката - чл. 9.1 от договора; в
случай на увеличение с повече от 50 % на цената на паричния ресурс, която
банката заплаща за рефинансирането си на междубанковия пазар в сравнение с
цената на ресурса към момента на първото усвояване по договора — чл. 9.2 от
договора. При промяна на лихвените условия банката следвало да уведомява
кредитополучателя. Ако кредитополучателят не пожелаел да подпише съответното
допълнително споразумение или не издължал дълга по кредита в едномесечен срок,
дългът по кредита ставал предсрочно изискуем. Страните договорили, че погасяването
на дълга се извършва на 96 броя равни месечни анюитетни вноски (последната е
изравнителна), включващи главница и лихва. Всяка вноска е в размер на 89,39 лв.
и е дължима ежемесечно, считано от датата на усвояване на кредита. При
изпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя общият размер на
сумата, която следва да се върне, е 8 581,44 лв. Първата погасителна вноска е
дължима на същото число на месеца един месец след датата на усвояване на
кредита, а всяка следваща погасителна вноска е дължима на същото число всеки
следващ месец до пълното погасяване на кредита. Когато падежът е в неприсъствен
ден, кредитополучателят следвало да издължи вноската в последния работен ден
преди падежа. В чл. 11 от договора уговорили,
че при просрочие в издължаването на която и да е погасителна вноска, такси,
комисиони или разноски, дължими съгласно договора за кредит, кредитополучателят
заплащал върху непогасените в срок суми за времето на забавата мораторна лихва
в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка в размер на 10 % годишно и
не повече от законната лихва. Съгласно чл. 12 лихвената база при начисляването
на лихви е 365 / 365.Съгласно чл. 12.1 от договора редът за погасяване на
кредита е първо разноските, таксите и комисионите, след това лихвите и накрая
главницата. В чл. 12.2 от договора била уговорена клауза за директен
автоматичен дебит от сметката на кредитополучателя. Съгласно чл. 20 от договора
банката има право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем и да пристъпи
към принудително събиране на вземанията си по предвидения в закона ред.
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем било обусловено от определени
обстоятелства, посочени в чл. 20.1, чл. 20.2, чл. 20.3, чл. 20.4, чл. 20.5 и
чл. 20.6 от договора - просрочие в плащането на които и да е две последователни
месечни вноски, при неизпълнение на задължение по договора от страна на
кредитополучателя, при предоставяне на невярна информация при сключване на
договора за кредит, при поискване на допълнителни обезпечения от страна на
банката и непредставянето им от страна на кредитополучателя, при непогасяване
на други парични задължения към банката от страна на кредитополучателя на
основание други договори, при възбуждане на дело по реда на НК и задържането на
кредитополучателя по реда на НПК.
Твърди, че на 01.03.2010 г. между страните е подписан Анекс № 1, с който
всички суми се трансформират в редовна главница - чл. 1 от Анекса. Съгласно чл.
2 от Анекса срокът за погасяване на дълга е удължен до 01.03.2017 г., включващ
дванадесет месеца гратисен период, през който се заплащат само лихвите.
Крайният срок за погасяване на дълга по кредита е 01.03.2017 г. Уговорено било,
че погасяването на дълга по кредита след гратисния период ще се извърши на 72
броя месечни вноски, от които последната е изравнителна, включващи главница и
лихва. Когато падежът е в неприсъствен ден, кредитополучателят следва да
издължи дължимата сума по всяка една вноска в последния работен ден преди
падежа - чл. 1 от сключения Анекс № 1.Твърди, че съгласно чл. 3 от анекса при
просрочие в издължаването на която и да е погасителна вноска, както и при
неплащане в срок на каквито и да е такси, комисиони или разноски,
кредитополучателят заплаща върху непогасените суми за времето на забавата
мораторна лихва (обезщетение за забава) в размер на договорения лихвен процент
на възнаградителната лихва, увеличен с надбавка в размер на 10 %. Съгласно чл.
4 от анекса всички останали клаузи на договора за кредит оставали непроменени.
Ищецът твърди, че срокът на договора е изтекъл, а задължението не е било
погасено в срок. Заявява, че кредитополучателят по договора за кредит е починал
на 11.12.2012 г. След смъртта си е оставил за единствен свой наследник
ответника по настоящото производство С.Д.И.. Твърди, че ищецът в настоящото производство е изпратил
покана за доброволно изпълнение, с което е уведомил единствения наследник на
починалия кредитополучател за задълженията, които последният има към банката.
Процедурата по уведомяване била направена по реда на чл. 18, ал. 5 от Закона за
частните съдебни изпълнители, като банката е изпратила покана-уведомление, за
да уведоми законния наследник за настъпилата изискуемост на дълга по кредита.
Поканата-уведомление била надлежно изпратена на известния на банката
постоянен/настоящ адрес на лицето. Същата била представена за връчване на
адресата чрез ЧСИ Виктор Георгиев с per. № 725 в Камара на частните съдебни изпълнители
и с район на действие Окръжен съд -Велико Търново. Съгласно поканата-уведомление
и разписки към същата, адресът на С.Д.И. е посетен четири пъти: на
06.02.2019г., на 12.02.2019г., на 23.02.2019г. - събота и на 06.03.2019г.
Адресатът не е открит при направените посещения. Връчителят е уведомил И.Д.И.
(дядо на адресата) и С.С. И. (баба на адресата) в качеството им на попечители
на адресата, но същите са отказали да получат поканата-уведомление. Поради тази
причина на 06.03.2019 г. е залепено уведомление на входната врата на адреса на
основание чл. 47, ал. 1, предложение първо от ГПК. Уведомление не е пускано в
пощенската кутия, тъй като такава не е открита (на адреса няма пощенска кутия).
В залепеното уведомление било посочено, че поканата може да се получи в
двуседмичен срок от залепването. Твърди, че ответницата или негов представител
не се е явил в законоустановения двуседмичен срок от залепването на
уведомление, поради което и на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК във връзка с чл.
47, ал. 1 от ГПК поканата е връчена с изтичането на срока й за получаване от
канцеларията на частния съдебен изпълнител.
Въпреки това задълженията по договора за кредит не били погасени, поради
което банката-ищец е подала заявление по реда на чл. 418 от ГПК във връзка с
чл. 417 от ГПК. На основание подаденото заявление в Районен съд - гр. Свищов било
образувано ч.гр.д. № 606/2019 г., по което на 11.06.2019 г. е издаден
изпълнителен лист № 373 и заповед за изпълнение № 383 от 10.06.2019 г. Въз
основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело с № 20198090400978 / 2019 г., по описа на частен съдебен
изпълнител (ЧСИ) Силвия Косева с peг. № 809 в Регистъра към Камарата на ЧСИ и
район на действие — Окръжен съд Велико Търново.
След образуване на изпълнителното дело била връчена покана за доброволно
изпълнение по реда на чл. 422 от ГПК на ответника С.Д.И.. След връчването на
поканата за доброволно изпълнение заедно със заповедта за незабавно изпълнение,
ответницата със съгласието на своя попечител И.Д.И. е подала възражение по реда
на чл. 414 от ГПК. Районен съд - гр. Свищов е указал на ищеца да предяви
установителен иск в едномесечен срок от получаването на съобщението за
доказване на вземането по заповедното производство.
Моли съда да признае в отношенията между страните, че ответницата С.Д.И. дължи
на ищеца сумата от 3 869,43 лева - непогасена главница, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 04.06.2019 г.; сумата
955,15 лева - договорни лихви за периода от 01.12.2012 г. до 01.03.2017г.;
сумата 2 966,02 лева - наказателна лихва (обезщетение за забава) за периода от
01.12.2012 г. до 03.06.2019 г.; сумата 99,00 лева - такси за период от
01.12.2012 г. до 03.06.2019 г. Претендира разноски в заповедното производство
размер на 157,79 лева за държавна такса и 607,36 лева за адвокатско
възнаграждение, както и разноски в настоящото производство в размер на 215,63
лева за държавна такса и за адвокатски хонорар в размер на 869,38 лева.
Ответникът, в срока и по реда на
чл.131 от ГПК чрез процесуалния си представител е подал отговор на исковата
молба.
Твърди, че исковата претенция е неоснователна, поради това, че към датата
на издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист – 04.06.2019г. бащата на ищцата е бил вече починал – на
11.12.2012г. и са изминали повече от пет години. Искът е погасен по давност.
Все пак ако съдът приеме, че не е изтекла погасителната давност следва да
вземе в предвид обстоятелството, че към датата на смъртта на наследодателя ответницата
е била малолетна и по никакъв начин не е била уведомена за задължението към
банката. Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.2 от Закона за наследството
недееспособните задължително приемат наследството само по опис. Именно в
изпълнение на тази законова разпоредба в определения от закона 3-месечен срок е
подадено искане за приемане на наследството по опис от страна на малолетната
тогава С.Д.И.. В рамките на гр.д.№ 2/2013 г. по описа на РС-Свищов с Решение №
11/ 23.01.2013 г. съдът е разпоредил да се впише в особената за това книга на
Районен съд Свищов приемане по опис от малолетното дете С.Д.И. чрез настойника
й И.Д.И. на останалото от покойния й баща Д.И.Д. наследствено имущество, както
следва: В банковата сметка на наследодателя в „ОББ"АД сумата от 1024,98
лв., натрупана по партидата на Д.И.Д. в Универсален пенсионен фонд 1406,61 лв.
и Застрахователна полица в ЗК "Уника" по направена групова
застраховка "Живот" от работодателя- 2000 лв. Прави възражение
относно последната сума по получена застраховка живот в размер на 2000 лева,
като счита, че същата не следва да бъде включена в наследствената маса. Последната
сума съгласно разпоредбата на чл.445, ал.1 от КЗ не влиза в наследствената маса
на застраховащия, застрахования или трето ползващо се лице, дори когато за
ползващи се лица са определени наследниците му. По тази причина счита иска за
неоснователен. Заявява, че с оглед на разпоредбата на
чл.60, ал.2 от Закона за наследството приелият по опис наследството отговаря
само до размера на активите му. Защитава тезата, че нормата на чл.60, ал.2 от
Закона за наследството намира приложение в исковото производство, а не само в изпълнителното
производство, обратно на твърдяното от ищеца в исковата молба. В тази връзка моли
съда да отхвърли претендираните от ищеца суми, алтернативно оспорва
претендираните основателност на иска до размер от 2431,59 лв.
Съдът, като взе предвид
ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
На 07.06.2019 г. ищецът в
настоящото производство – „Ю.Б.“ АД е подал до Районен съд Свищов заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответника С.Д.И. –
непълнолетна със съгласието на И.Д.И. - попечител. Образувано е ч. гр. д. № 606/2019
г. по описа на Районен съд Свищов. По делото е издадена Заповед № 383/10.06.2019г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано
Изпълнително дело № 20198090400978 при ЧСИ с peг. № 809 Силвия Косева с район
на действие Окръжен съд Велико Търново. Длъжникът е подал възражение в
предвидения от закона срок. Във връзка с горното е даден срок на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си. Настоящият иск е предявен в
изпълнение на указанията на съда в законния срок по чл. 422 от ГПК.
Видно от представените
доказателства е, че между „Алфа Банка – Клон България“, чиито правоприемник е ищеца
„Юробанк България“ЕАД и Д.И.Д. с ЕГН ********** е бил сключен договор за
потребителски кредит № 263-221/25.06.2008 от 25.06.2008 г. От текста на
договора се установява, че отпуснатият кредит е бил в размер на 5 500 лева, със
срок за погасяване 96 месеца. Според договореното кредитът се олихвява с фиксиран
лихвен процент в размер на 12 %, предвидена е еднократна такса за управление и
обработка на кредита в размер на 30,00 лева, договорен е годишен процент на
разходите по кредита в размер на 12,86 %, договорено е банката да има право да
променя годишния лихвен процент само по изключение и то в изрично посочени
случаи. Страните договорили, че погасяването на дълга се извършва на 96 броя
равни месечни анюитетни вноски, като последната е изравнителна, включващи
главница и лихва, всяка в размер на 89,39 лв., считано от датата на усвояване
на кредита. Общият размер на сумата, която следвало кредитополучателят да върне
е в размер на 8 581,44 лв. В чл. 11 от
договора сраните уговорили, че при просрочие в издължаването на която и да е
погасителна вноска, такси, комисиони или разноски, дължими съгласно договора за
кредит, кредитополучателят заплаща върху непогасените в срок суми за времето на
забавата мораторна лихва в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка в
размер на 10 % годишно и не повече от законната лихва. Редът за погасяване на
кредита е първо разноските, таксите и комисионите, след това лихвите и накрая
главницата. Видно от представения Анекс № 1, подписан на 01.03.2010г. между страните
по договора за кредит, страните договорили вземането на банката по договор №263-221/25.06.2008,
включващо редовна гланица, просрочена главница, лихва върху редовна главница,
наказателна лихва върху просрочена главница да бъде трансформирано в редовна
главница. Съгласно чл. 2 от Анекса
срокът за погасяване на дълга е удължен до 01.03.2017 г., включващ дванадесет
месеца гратисен период, през който се заплащат само лихвите. Крайният срок за
погасяване на дълга по кредита е 01.03.2017 г. Уговорено е, че погасяването на
дълга по кредита след гратисния период ще се извърши на 72 броя месечни вноски,
от които последната изравнителна, включващи главница и лихва. Когато падежът е
в неприсъствен ден, кредитополучателят следва да издължи дължимата сума по
всяка една вноска в последния работен ден преди падежа - чл. 1 от сключения
Анекс № 1.Съгласно чл. 3 от анекса при просрочие в издължаването на която и да
е погасителна вноска, както и при неплащане в срок на каквито и да е такси,
комисиони или разноски, кредитополучателят заплаща върху непогасените суми за
времето на забавата мораторна лихва (обезщетение за забава) в размер на
договорения лихвен процент на възнаградителната лихва, увеличен с надбавка в
размер на 10 %. Съгласно чл. 4 от анекса всички останали клаузи на договора за
кредит остават непроменени.Към анекса на договора е приложен погасителен план,
в който са предвидени за погасяване 84 анюитетни вноски, като последните
72 по 99,15 лева.
Видно от приложеното по делото
Решение № 11 от 23.01.2013г. по гр.д. № 2 от 2013г. на РС Свищов кредитополучателят
Д.И.Д., починал на 11.12.2012г., за което бил издаден акт за смърт
№0300/12-12-2012г. Видно от удостоверение № 94-М-856/10.12.2012г. издадено от
Община Свищов И.Д.И. е назначен за настойник на ответницата С.Д.И.. С Решение №
11 от 23.01.2013г. на РС Свищов било постанавено да се впише приемането на
наследството оставено от починалия Д.И. от малолетното му дете С.Д.И., включващо
наследствено имущество известно на законната наследница както следва: наличност по банкова сметка ***,
клон Свищов в размер на 1024, 98 лв., натрупана сума по партидата на Данил И.Д.
в „Ай Ен Джи универсален пенсионен фонд“ в размер на 1406,61 лв. и застрахователна
полица №***** в ЗК „Уника“ по направена групова застраховка живот от
работодателя на наследодателя „Свилоцел“ЕАД на стойност 2000лв.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна
експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че размерът на
дължимите по процесния договор суми към 07.06.2019г. е в размер на: главница –
3869, 43 лв., договорни лихви – 962, 15 лв., наказателна лихва 2966, 02 лв.,
такси – 99,00 лева, общ размер – 7896, 60 лв. Съгласно представеното банково
извлечение от 19.08.2020г. след дата 21.11.2012г. по процесния договор не са
извършвани плащания. Задължението към 20.08.2020г. е в размер на 7896,60 лв.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът прави следните изводи от правна страна:
От материалите по приобщеното
ч.гр. д. № 606/2019 г. на Районен съд Свищов, се установява, че в полза на ищеца
срещу ответника са издадени заповед за изпълнение № 383 от 10.06.2019 г. и изпълнителен
лист № 373 от 11.06.2019 г. Въз основа на издадените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело с № 20198090400978 по описа на
частен съдебен изпълнител Силвия Косева с peг. № 809 в Регистъра към Камарата
на ЧСИ и район на действие — Окръжен съд Велико Търново. След образуване на
изпълнителното дело е връчена покана за доброволно изпълнение по реда на чл.
422 от ГПК на ответника С.Д.И.. След връчването на поканата за доброволно
изпълнение заедно със заповедта за незабавно изпълнение, ответницата със
съгласието на своя попечител И.Д.И. е подала възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Искът е предявен в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК в предвидения
в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на
производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
Исковото производство по реда на
чл. 422 от ГПК е продължение на заповедното производство, като негов предмет е
установяване със сила на пресъдено нещо дължимостта и изискуемостта на
вземането - предмет на заповедното производство, и стабилизиране на
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение. За уважаване на исковата
претенция ищецът следва да установи вземането си по основание и размер. По
делото е доказано наличие на валиден договор за банков кредит между Д.И. в
качеството на кредитополучател и „Алфа Банк-клон България“, по силата на който
банката е предоставила кредит в размер на 5 500 лв. със срок на погасяване
96 месеца. Безспорно е и обстоятелството, че на 01.03.2010
г. страните подписали Анекс № 1, с който всички дължими до момента суми се
трансформират в редовна главница, а срокът за погасяване на дълга е удължен до
01.03.2017 г., включващ дванадесет месеца гратисен период, през който се
заплащат само лихвите, а погасяването на дълга по кредита след гратисния период
ще се извърши на 72 броя месечни вноски, от които последната изравнителна,
включващи главница и лихва. Не се спори, че отпуснатия кредит е бил усвоен. Безспорно
се доказа активната процесуална легитимация на ищеца в качеството му на купувач
на търговското предприятие на кредитора, след подписването на договор за
прехвърляне на предприятие от 29.02.2016 г., сключен между двете банки. Установено
е още и пълно спиране на плащанията, считано от вноската с падежна дата 01.12.2012
г.
Безспорно е и обстоятелството, че кредотополучателят Д.И.Д. с ЕГН **********
е починал на 11.12.2012г., като след смъртта си е оставил за свой наследник
ответницата С.Д.И., която към него момент е била малолетна. От събраните по делото
доказателства се установява, че наследника на починалия кредитополучател и
ответник по натоящото производство С.И. действаща чрез своя попечител И.И. е
приела наследството оставено от него по опис чл. 61, ал. 2, пр. 1-во от ЗН.
Приемането на наследството по опис има защитна функция - да се определи
наследственото имущество, за да се ограничи само до неговия размер
отговорността на наследниците за задълженията на наследодателя - арг. от чл.
60, ал. 2 от ЗН. Недееспособните са защитени от закона, който въвежда
изискването те да приемат наследството само по опис. Фактът на приемане на
наследството по опис се отразява на отговорността на наследниците, но не и на
съществуването на задължението. Приемането на наследството по опис не
съставлява правопогасяващ факт, а само препятства възможността кредиторите да
се удовлетворят от имущество на наследника, надвишаващо стойността на приетото
по опис наследство. Съобразно възприетото в Решение № 226/04.04.2018 г., по
т.д. № 1906/2016 г., II ТО на ВКС, преценката относно обема на отговорността на
наследника, приел по опис, задължително следва да се извърши в производството
по предявения срещу него иск за задължения на наследователя и има отношение към
пасивната му материалноправна легитимация.
Във връзка с твърдението на
ответника относно включените в този опис имущества и възражението, че от
наследствената маса следва да се изключи сумата по застрахователна полица №*****
в размер на 2000 лв., съдът намира същото за основателно. Съобразно Решение
№11/23.01.2013г. по гр.д.№2/2013г. на РС Свищов, наследството на починалия
кредитополучател Д.Д. се изразява само в парични суми, а именно сума по партида
на наследодателя в универсален пенсионен фонд в размер на 1406,61 лв. и налична
сума по сметка в ОББ в размер на 1024,98 лв. в „ОББ“АД. Посочена е и сума,
която следва да бъде изплатена по горепосочената застрахователна полица в ЗК „Уника“
по групова застраховка „Живот“. Съгласно разпоредбата на чл.235 от КЗ (отм.),
важаща към дата на откриване на наследството и постановяване на решението на
съда за вписване в особената книга на съда на приетото наследство по опис, застрахователната
сума не влиза в наследствената маса на застрахования, дори когато за ползващи
се лица са определени наследниците му. Ако ползващото се лице е наследник, то
има право на застрахователната сума, дори ако се откаже от наследството. Тази
разпоредба се съдържа и в нормата на чл.465 от КЗ, действащ към настоящия
момент. Съдът намира, че въпреки, че в решението по охранителното производство
да е вписана сумата от 2000лв., тя не следва да бъде включена в наследствената
маса на починалия. При това положение общата сума на стойността на наследеното
имущество възлиза общо на 2431,59лв.
В този смисъл неоснователно се
явява становището ищеца, че непълнолетния наследник отговаря за цялото
задължение, а при изпълнението може да бъде насочено само към активите. В цитираното
решение на ВКС е посочено, че размерът на отговорността следва да бъде
съобразен от съда в исковото производство и да намери отражение в диспозитива
на съдебното решение. Следователно отговорността на ответницата е ограничена до
размера на стойността на активите от наследството, прието по опис, а именно до
сумата от 2431,59лв.
По отношение на възражението за
изтекла погасителна давност на задължението съдът намира следното: При договор
за заем (включително и при банков кредит) кредиторът изпълнява задължението си
да предаде на длъжника сумата по договора за кредит еднократно, а последния се
задължава да върне цялата получена сума. Следователно, не се касае за
периодични задължения. Задължението на длъжника за връщане на сумата може да
бъде разсрочено за определен период от време, но това не го прави периодично
плащане. Поради това задължението на ответника за връщане на главницата се
погасява с предвидената в чл. 110 от ЗЗД обща петгодишна погасителна давност.
Тази давност тече не от крайния падеж на цялото задължение, а от датата, на
която длъжникът е следвало да плаща всяка една от уговорените месечни
погасителни вноски. С оглед на това възражението на ответника за изтекла в
негова полза погасителна давност е основателно за периода, надхвърлящ пет
години от датата на подаване на заявлението за издаване не заповед за
изпълнение и изпълнителен лист – 07.06.2019 г. Следователно, погасени по
давност са вземанията за главницата, включени в погасителни вноски с падеж до 06.06.2014
г., включително (т.е. до вноска с падеж 01.06.2014 г., включително).
От заключението на съдебно
икономическата експертиза се установява, че последното плащане на длъжника е от
дата 21.11.2012 г., като към 07.06.2019г. общия размер на непогасената част от
задълженията за главница е 3869,43лв. С оглед на гореизложеното относно
погасителната давност, съдът приема, че неплатени и дължими към датата на заявлението
по чл.417 от ГПК са вноски от 01.07.2014 г. – 01.03.2017 г. в общ размер на 2738,04
лв. Същите не са погасени по давност.
Що се касае за вземането за лихва
и съобразно правилото на чл. 111 б. в от ЗЗД, то същото се погасява с
тригодишна давност. Предвид изложеното, че на основание чл. 60, ал. 2 от ЗН ответницата, приела наследството на
баща си по опис, отговаря за задълженията му само до размера на полученото
наследство – 2431,59лв., то безпредметно е последващото обсъждане на останалите
претендирани суми за договорна и наказателна лихви, както и такси, доколкото
вземането за главница (2738,04лв.) надхвърля размера на приетото наследство по
опис.
С оглед на гореизложеното съдът
намира искът за доказан до размер от 2431,59лв.
Предвид изхода на спора и
искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски в заповедното и
исковото производство, на същия на основание чл. 78,ал.1 от ГПК следва да се
присъдят същите съобразно уважената част от исковете. Ищецът е претендирал
деловодни разноски в исковото производство за държавна такса в размер на 215,63
лв., депозит за вещо лице в размер на 250,00 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 869,38 лв., както и 5лв. за издадено съдебно удостоверение, а в
заповедното – 157,79 лева за държавна такса и 607,36 лв. адвокатско
възнаграждение. При това положение на ищеца следва да бъдат присъдени разноски,
съобразно уважената част : в размер на 393,63 лв. за исковото производство,
като за да достигне до този сума, съдът не взе предвид претендираната сума от
5,00лв. за съдебно удостоверение, тъй като такова макар и издадено ищецът не си
е послужил с него, а дължимата държавна такса е в размер на 157,79лв., като
сумата до размер от 215,63 лв. заплатена такава от ищеца е надвнесена от него и
същият с нарочна молба може да поиска връщането й. На ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 235,52 лв. за заповедното производство.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК на
ответника се дължат направените разноски съобразно отхвърлената част от иска, а
именно сумата в размер на 501,55 лв. за адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по реда на чл. 422 ГПК, че С.Д.И. с ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Ю.Б.“
АД, *****., със седалище и адрес на управление *** представлявано от П.Н.Д. –
изп. директор, Д.Б.Ш.– изп.директор към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист – 07.06.2019г. СУМА
от 2431,59 (две хиляди четиристотин тридесет и един лева и 59ст.) главница, за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ № 383/10.06.2019г. по ч. гр. дело № 606/2016г. по описа на Районен
съд град Свищов , като отхвърля иска за разликата над 2431,59 лева до пълно
претендирания размер от 3869,43лв. за главница, както и иска за останалите
претендирани суми от 955,15лв. договорна лихва за периода от 01.12.2012г. до
01.03.2017г., за сумата от 2966,02лв. – наказателна лихва за периода от
01.12.2012г. до 03.06.2019г. и за сумата от 99,00лв. такси за период от
01.12.2012г. до 03.06.2019г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК С.Д.И. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.Б.“
АД, *****., със седалище и адрес на управление *** представлявано от П.Н.Д. –
изп. директор, Д.Б.Ш.– изп.директор сумата в размер на 393,63 лева (триста
деветдесет и три лева и 63ст.) – представляваща направени разходи в исковото
производство за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско
възнаграждение и сумата от 235,52 лева (двеста петдесет и три лева и 52 ст.) –
представляваща направени разноски в заповедното производство за държавна таса и
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание
чл.78,ал.3 от ГПК „Ю.Б.“ АД, *****., със седалище и адрес на управление ***
представлявано от П.Н.Д. – изп. директор, Д.Б.Ш.– изп.директор ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.И.
с ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 501,55 лева (петстотин и един
лева и 55ст.) – представляваща направени разходи за адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: