Р Е Ш Е Н И Е
№262288/15.7.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен
съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав, на осемнадесети юни две
хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател: Т. Л.
Секретар: Д. Д.
разгледа докладваното от районния
съдия гражданско дело № 12184 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на К.Н.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която против „Д.З.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, е предявен иск за заплащането на сумата от 941,90
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди на собствения му л.а. ***,
нанесени на 10.07.2020 г. и 13.07.2020 г., в гр. В.. Претендират се сторените
разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца
права:
К.К. е собственик на л.а. ***. На 10.07.2020 г., ищцата
паркирала автомобила си в гр. В., кв. „В.“. На следващата сутрин, след като
отишла до превозното средство, ищцата установила наличие на драскотини по
дясната страна на колата. Тъй като било съботен ден, ищцата преценила, че
следва да уведоми застрахователя в понеделник. Решила да измие автомобила, за
да се видят по-добре уврежданията. В понеделник /13.07.2020 г./ установила нови
увреждания по автомобила, а именно – драскотини по ляво странично огледало.
Ищцата сочи, че същият ден уведомила застрахователя, като
въз основа уведомлението била образувана ликвидационна преписка по щета
№44010312004367. Бил изготвен оглед и опис-заключение, като били констатирани
увреждания по следните елементи от автомобила: задна лява врата; странично
огледало; задна дясна врата; панел з.д. /калник/ - 5 вр.
На 14.07.2020 г. ищцата била
уведомена от ответника, че застрахователно обезщетение по щетата няма да
ѝ бъде изплатено, тъй като уврежданията били нанесени при естествената
експлоатация на автомобила.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на
ищцовата претенция и моли за отхвърлянето ѝ. Оспорва уврежданията по
автомобила да са нанесени по сочения от ищцата начин. Твърди, че застрахованият
не е изпълнил своите задължения да пази и ползва процесното МПС с грижата на
добър стопанин, да го поддържа в добро техническо състояние и да спазва
техническите и законовите правила за неговата експлоатация, вследствие на което
е настъпило застрахователното събитие. Тъй като застрахованият не е предприел
необходимите действия да предпази автомобила от вреди, застрахователят има
право да откаже да изплати обезщетение. Заявява, че е налице съпричиняване на
вредата, тъй като ищцата е паркирала автомобила на необозначено и забранено за
паркиране място, като с това е допринесла за увреждане на автомобила. Намира,
че обезщетението за имуществени вреди следва да бъде намалено с ½, тъй
като приносът на ищцата за настъпването им е съществен. Оспорва размера на
претендираното обезщетение, като сочи, че същото не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на застрахованото имущество.
Варненският районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено,
от фактическа страна, следното:
С доклада по делото, съдът е
отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: ищецът
е собственик на л.а. ***; наличие на застрахователен договор между страните, обективиран
в застрахователна полица № ***, със срок на действие от 00.00 ч. на 17.08.2019
г. до 23.59 ч. на 16.08.2020 г., валиден към двете дати, посочени от ищеца –
10.07.2020 г. и 13.07.2020 г., подадено на 13.07.2020 г., от ищеца до ответника
уведомление за щета.
От СРМПС част II се установява, че дататата на първоначална регистрация
на процесното превозно средство е 31.08.2009 г.
Видно от представено
удостоверение за техническа изправност на ППС, на 07.08.2019 г. лекият
автомобил е преминал преглед за техническа изправност, като в същия документ е
определена дата за следващ преглед – 07.08.2020 г. От този документ се
установява, че към процесните дати, автомобилът на ищеца е бил технически
изправен.
Съгласно изготвен от ответното
дружество, опис-заключение по щета №***/13.07.2020 г., при ПТП от 11.07.2020
г., по процесния автомобил са увредени следните елементи: задна лява врата;
ляво странично огледало; задна дясна врата и панел заден десен. По отношение
първия и втория елемент не е посочена степен на увреждане, а по отношение на
третия и четвъртия елемент е определена степен 1 – лека деформация. Предвидено
е уврежданията да бъдат отстранени чрез боядисване на елементите.
Видно от уведомление изх. №
583/14.07.2020 г., ответното застрахователно дружество уведомява ищцата,
че по образуваната щета № *** не са
налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение. Изложени са
мотиви, че според застрахователя, обстоятелствата делкларирани при завеждане на
претенцията не съответстват на установените факти и събраните данни, относно
настъпилото събитие, естеството на уврежданията и механизма на получаването им.
Намерено е, че уврежданията по задна лява врата, странично ляво огледало, задна
дясна врата и заден десен калник, са получени следствие естествената
експлоатация на автомобила и са натрупани във времето.
По делото е допусната и е
изготвена съдебно-автотехническа експертиза, от заключението, на която се установява,
че уврежданията по автомобила на ищеца е възможно да са причинени под
въздействието на остри, твърди предмети, в т.ч. камък, както и врати на други
автомобили, доколкото са установени надирания, побитости, вдлъбвания. Вещото
лице сочи, че пазарната стойност на ремонтните дейности възлиза на сумата от 941,90
лева
По искане на ответника, по делото
е проведена допълнителна САТЕ, заключението по която е посочено, че увреждането
на ляво странично огледало на процесния автомобил е следствие от съприкосновение
с твърд порест материал и съответства на сблъсък /търкане на същото в стена/и.
Според вещото лице, увреждането е установено поради неосигурена достатъчно
странична дистанция.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.405, ал.1 КЗ. Същият е допустим, а разгледан по същество, той е и
основателен.
В процесния случай, в тежест на
ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване: наличие на валидно
застрахователно правоотношение, по което е изправна страна; настъпване в срока
на застрахователното покритие на соченото застрахователно събитие, за което
застрахователят носи риск, причинна връзка между събитието и нанесеното
увреждане, както и размер на вредата. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си въведени с отговора на исковата молба.
Наличието
на валидно застрахователно правоотношение между страните, към периода 11 – 13
юли 2020 г. е установено по делото и ответникът не оспорва, че покритите
рискове по договора за автомобилна застраховка „Каско +“, са по клауза „Пълно
Каско“. Не се спори, че ищцата е уведомила ответника за установените щети по
превозното ѝ средство, както и че същите са описани от застрахователя по
образувана преписка по щета.
Спорният
въпрос между страните е относно механизма на настъпване на вредите, наличието
на причинно-следствена връзка между
соченото въздействие и вредоносния резултат, както и дали ответникът дължи застрахователно
обезщетение за тези щети.
Съгласно
чл.386, ал.2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Възражението
на ответника, че застрахованият
не е изпълнил своите задължения да пази и ползва процесното МПС с грижата на
добър стопанин, да го поддържа в добро техническо състояние и да спазва
техническите и законовите правила за неговата експлоатация, вследствие на което
е настъпило застрахователното събитие остана недоказано. Ответникът не установи
твърдението си, че е налице съпричиняване на вредоносния резултатот страна на
ищеца, тъй като застрахованият не е предприел необходимите действия да предпази
автомобила от вреди. Видно от изпратеното до ищеца уведомително писмо,
ответникът е намерил, че обезщетение е недължимо, тъй като вредите са получени
„вследствие естествената експлоатация на автомобила и са натрупани във
времето“.
Причината, поради която се
сключва застрахователен договор за превозно средство е да бъдат обезщетени
именно евентуални вреди, настъпили при неговата употреба или обичайна експлоатация.
Какво съдържание включва застрахователят в израза „естествена експлоатация“,
респективно, какво би означавало неестествена експлоатация, е трудно
определимо. Предназначението на автомобила е с него да бъде извършван превоз на
пътници и товари, като движението му се осъществява в среда, в която
настъпването на вреди, в т.ч. причинени от предмети, трети лица и/или природни
явления, не е изключено. В уведомлението за щета, ищцата ясно е заявила, че
превозното средство е било паркирано пред дома ѝ, като след измиването му
е установила щетите. Вещото лице е намерило, че вредите са следствие на външно
въздействие, в т.ч. и причинени от други автомобили, като този извод не бе
оспорен от ответника. В случая не се касае за увреждания, които са натрупани
във времето, каквото е становището на застрахователя, доколкото същите не са
били установени към датата на сключване на застрахователния договор, а се касае
за период, който е по-кратък от една година до настъпване на застрахователното
събитие.
По делото
не се представиха доказателства, между страните по застрахователния договор, да
е била налице уговорка по реда на чл.387, ал.1 КЗ, поради което следва да се
приеме, че застрахователната стойност е тази, посочена в нормата на чл.400,
ал.1 КЗ, а именно – такава срещу която, вместо застрахованото имущество, може
да се купи друго от същия вид и качество.
Съгласно
чл.408 КЗ, застрахователят може да откаже да заплати обезщетение в изчерпателно
изброени хипотези: при умишлено причиняване на застрахователното събитие от
лицето, имащо право да получи обезщетение или от застраховащия, с цел
обезщетението да бъде получено от друго лице; при неизпъленение на задължение
по застрахователния договор от страна на застрахования; в други случаи
предвидени със закон. В процесния случай не се установи осъществяване на която
и да е от тези хипотези, поради което застрахователят неоснователно е отказал
да заплати обезщетение по покрития с договора риск.
При
данни, че средната пазарна стойност на ремонта за възстановяване на автомобила
е в размер на 941,90 лева, то за съда не остава друга възможност, освен да
приеме определения от вещото лице размер, доколкото сам не разполага с
необходимите за целта, специални знания.
Предявеният
иск е доказан по основание и размер, поради което същият следва да бъде уважен
изцяло.
С
исковата молба не е посочена банкова сметка ***уми, но доколкото ответникът сам
представя доказателство, че му е известна банковата сметка на ищцата, то пречки
по извършване на плащането не са налице.
С оглед изхода от спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца се следват сторените разноски по
делото, в общ размер на 714,68 лева, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на К.Н.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 941,90
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди на собствения му л.а. ***,
нанесени на 10.07.2020 г. и 13.07.2020 г., в гр. В., на основание чл.405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.З.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на К.Н.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, сторените разноски по делото в
общ размер на 714,68 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано,
с въззивна жалба, пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок, от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: