О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Кюстендил,
23.04.2021 г.
КЮСТЕНДИЛСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в
закритото заседание
на двадесет и трети април две хиляди двадесет и първа година , в състав
Председател: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
Членове: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ-мл.с.
при секретаря
като разгледа докладваното от съдия Георгиева ВНЧД № 173/2021 г. по описа
на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. 22 от
НПК, чл. 345, ал. 1-3 от НПК, приложима
съгл. чл. 249, ал. 3 от НПК.
Образувано е по частна
жалба от адв. Антимов, като защитник на подсъдимия И.М.М. срещу протоколно
определение от разпоредително заседание от 23.03.2021 г. по НОХД № 1331/2020 г.
по описа на КРС. Прави се оплакване за
неговата незаконосъобразност. Тя се обосновава с указанията в мотивите на ТР №2/2002
г. на ОСНК на ВКС относно задължителните
реквизити на обв.акт. В жалбата е
посочено, че същината на възражението на
защитата за прекратяване на съдебното
производство е, че наличието на
разрешение, респ.-неговото прекратяване, следва да се установява не от справка от лице-служител на КОС, а от
акт за издаване, респ.акт за прекратяване
на конкретно разрешение, издаден на ясно посочено законово
основание и прилагането на тези
актове като доказателство в ДП. Отбелязано е, че доколкото такива
доказателства в ДП не се съдържат, това по безспорен начин ограничава правото на защита на обвиняемия. Моли се за отмяната му и за прекратяване на съдебното производство.
Кюстендилски окръжен съд
(КнОС), след преценка на частната жалба, атакуваното протоколно
определение и обвинителния акт,
счете жалбата за неоснователна по следните съображения:
С
обжалваното протоколно определение, постановено по реда на чл.248, ал. 5, т.1
от НПК на 23.03.2021 г. в разпоредително заседание на осн.чл.249, ал.1 в сл.на
чл.248, ал.1, т.3 от НПК, КРС е оставил
без уважение искането за прекратяване на съдебното производство по НОХД №
1331/2020 г. по описа на КРС. Съображенията
на съда за това са, че липсата на документи, удостоверяващи неиздаване на
разрешителни или издаване на такива в по-ранен момент, но прекратени, не
ограничава правото на защита на обвиняемия да разбере обвинението, а е въпрос,
който следва да се докаже.
КнОС констатира от обв.акт, че
подсъдимият е обвинен за престъпление по чл.
339, ал. 1 от НК, за това, че държал боеприпаси без надлежно
разрешително по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия.
В обстоятелствената част на
обвинителния акт сред съставомерните фактически обстоятелства прокурорът е посочил,
че в дома на обвиняемия М. били открити и иззети държаните от него боеприпаси
без надлежно разрешение по ЗОБВВПИ.
В правните си съображения за
квалифициране на деянието на подсъдимия като престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, прокурорът е посочил, че боеприпасите са държани без надлежно разрешение по
горецитирания закон. При описание на престъплението от обективна страна,
изрично прокурорът е отбелязал, че обвиняемият не е имал за държането им
надлежно разрешение, тъй като към момента на извършване на деянието от
компетентните за това органи на МВР не му е издавано разрешение за придобиване
на огнестрелни оръжия и боеприпаси за
огнестрелни оръжия по реда на чл. 50, ал. 2 от ЗОБВВПИ, нито разрешения за
съхранение, носене и употреба на боеприпаси за огнестрелни оръжия по реда на
чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Посочил е и че
издаденото му такова е било със срок за валидност до 10.02.2020 г., но е
прекратено на 15.03.2019 г. , а описаното в обвинителния акт деяние е на дата
10.01.2020 г.
КнОС, отчитайки горепосочените изложени в
обв.акт фактически обстоятелства, намира обжалваното протоколно определение за
законосъобразно. Това е така, защото обвинителния акт е съобразен с
изискванията на чл. 246, ал. 2 и 3 от НПК и ТР № 2/2002 г на ОСНК на ВКС.
Изложените съставомерни факти в обстоятелствената му част са
ясни, конкретни и достатъчни. Те очертаван рамката на обвинението и предметът
на делото, като позволяват на подсъдимия да научи обвинението в пълнота и да се
защитава по него.
Липсата на доказателства, подкрепящи
фактическите твърдения в обвинителния акт, не представлява отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила по см.на чл.248, ал.1, т.2 от НПК,
ограничаващо процесуалните права на обвиняемия. Въпросът за доказаността на
обвинението не може и не следва да бъде обсъждан в разпоредително заседание. В
този смисъл е и чл. 248, ал. 4 от НПК, указващ,
че в разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, свързани с
допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и
доказателствените средства. Поради това
възраженията за неяснота на обвинението поради недоказаност са недопустими по време
на разпоредителното заседание. Това е така, защото въпросът за доказаността на
обвинението касае съществото на делото и по него съдът следва да се произнесе с
присъда (в определени случаи с определение или решение).
С оглед на горното, съдът намира жалбата
за неоснователна, а атакуваното с нея протоколно определение за законосъобразно
и подлежащо на потвърждаване.
Предвид на изложеното и на
осн.чл.345, ал.1-3 вр. с чл.249, ал.4 от НПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно определение от разпоредително
заседание, постановено на 23.03.2021 г.
по НОХД № 1331/2020 г. по описа на КРС, с което е оставено без уважение
искането на подсъдимия за прекратяване
на съдебното производство.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.