№ 148
гр. А., 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на шести
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
ПредС.ел:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. Т.ОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20232110200368 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Г. П., ЕГН **********, с адрес: ***, против
Наказателно постановление (НП) № 23-0237-000175/23.08.2023 г. на Началник група в
ОДМВР Бургас, РУ А., с което на осн. чл. 174, ал.1,т.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право на управление на МПС за 12 месеца, както и
отнемане на 12 контролни точки на осн. Наредба № Із-2539 на МВР. Моли съдът да отмени
атакуваното НП.
Административно-наказващият орган (АНО), редовно призован, не се явява,
изразявайки становище за неоснователност на жалбата.
От събраните по делото доказателства от факт.страна се установява следното: На
26.06.2023г. в 23.30 ч. в *** /на улица без име/ в близост до джамията на селото, с посока на
движение от хижите на селото към центъра на с.с. управлявал собствения си л.а.„***“, с рег.
№ ***, под въздействието на алкохол с концентрация на алкохол в издишания от водача
въздух 1.13 промила, установено с техническо средство "Алкотест" Дрегер 7510 с фабр. №
АRPL-0244. След като била установена концентрацията на алкохол, на жалбоподателя на
място бил показан резултатът отчетен с техн. средство, и издаден талон за медицинско и
химическо изследване № 112607. В талона е посочено, че лицето следва да се яви в ФСМП-
гр.А. до 120 минути от връчването на талона, като в талона и пртокола за мед.излседване
/л.6-7 от делото/ е налице надлежно оформяне и отразяване, че на лицето е дадена
възможност да се възползва от правото да даде кръвна проба пред мед.лице, но същото
отказва да даде кръвна проба за хим.анализ. Посочената фактическа обстановка съдът
възприема въз основа на отразеното в АУАН, както и от събраните по делото писмени
1
доказателства и от показанията на разпитаните по делото свидетели /полицейските
служители Р.Р. и С.С./, които съдът изцяло кредитира и които я установяват по несъмнен
начин в посочения смисъл. Въз основа на АУАН, срещу който не са постъпили възражения
от жалбоподателя, е издадено обжалваното НП, в което по идентичен начин са отразени
установените обстоятелства относно мястото на нарушението, нарушителя, вида на
автомобила, както и извършеното нарушение по ЗДвП, вкл. правната квалификация на
нарушението.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:Жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и
съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима.
Административнонаказателното производство е било образувано в срока по чл. 34, ал.1
ЗАНН. АУАН е издаден от компетентен орган, съдържайки реквизитите по чл. 42 ЗАНН.
НП е издадено в срока по чл.34,ал.3 ЗАНН, от компетентен орган, съдържащо реквизитите
по чл. 57 ЗАНН. Съдът с оглед събраните доказателства намира, че НП следва да се
потвърди. Осъщественото от жалбоподателя деяние изцяло съответства както на
диспозицията на правната норма /чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП/, така и на нейната санкция, уредена в
чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП. Разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП забранява на водача на ППС да
го управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Нормата на чл.174, ал.1,
т.2 ЗДвП предвижда санкция за водач, който управлява ППС с концентрация на алкохол над
0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително - лишаването от правоуправление за срок от 12
месеца и глоба в размер на 1000 лв. От съществено значение за съставомерността на
деянието е да се установи дали по делото е доказано управлението на МПС с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 промила, което според съда е доказано в случая.
Концентрацията на алкохол в кръвта се установява с медицинско изследване и/или с
техническо средство. В случая за установяване на нарушението са използвани показанията
на техн. средство като нормативно предвиден способ. Данните от техн. средство са 1,13
промила, отразени и в атакуваното НП. Описанието на нарушението съответства изцяло на
фактите от обективната действителност относно всички негови съставомерни признаци, с
което не се нарушава, а се гарантира правото на защита на нарушителя. В случая се
установи, че на жалбоподателя, управлявал процесното МПС и в кръвта на който е била
отчетена концентрация на алкохол над допустимите от закона стойности чрез дрегер, е бил
издаден талон, за да даде кръвна проба, като му бъде извършено мед.изследване. Съгласно
чл. 15, ал. 7 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. при връчен ТМИ евентуален последващ отказ
следва да се удостовери не от кого да е и къде да е, а от медицинския специалист по чл. 12,
ал. 1 в амбулаторния журнал на лечебното заведение и в протокола по чл. 14, ал. 2, като се
удостоверява с подписа на изследваното лице, което в случая е сторено с оглед надлежните
отбелязвания в тази връзка /отказът е подписан лично от жалбоподателя, като същият не бе
оспорен и опроверган, като е налице и отразяване на съоветното мед.лице/. Съдът намира, че
доколкото не е налице изявено желание на жалбоподателя да упражни възможността да
установи дали е употребил алкохол и колко точно чрез мед. изследване на кръвта му, следва
да се приложи показанието, отчетено с техн.средство. Установената концентрация на
2
алкохол в кръвта на жалбоподателя е в нормативно предвидените граници по чл.174, ал.1,
т.2 ЗДвП, като нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. За съставомерността на вмененото
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП е достатъчно наличието на алкохола в кръвта на водач на
МПС да е над посочената норма, като е без значение дали употребените от него вещества са
били спиртни напитки или медикаменти, съдържащи етилов алкохол /т.е. източника на
алкохола е без значение, релевантно е управлението на МПС под влияние на алкохол/.
Доколкото жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вмененото му нарушение, правилно му е наложена санкция по чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП,
размера на която е фиксиран от законодателя и не е оставен на преценка за
индивидуализация, респ. съдът не може да го измени като го намали.
Относно визираните в НП контролни точки за отнемане: Нормата на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. сочи, че контролни точки се отнемат въз основа на влязло в
сила НП, а в ал. 2 се посочва, че при налагане на наказания за нарушенията, посочени в тази
наредба, в НП се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки.
Отнемането на контролни точки няма самостоятелен характер и действията на АНО по
отбелязване на отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила НП и
наложеното с него наказание. Отнемането на контролни точки е предвидено единствено като
средство за отчитане на установени нарушения, без да третира отнемането им като адм.
наказание или принудителна административна мярка.
Мотивиран от изложеното съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0237-000175/23.08.2023 г. на
Началник група в ОДМВР Бургас, РУ А., с което на Т. Г. П., ЕГН **********, на осн. чл.
174, ал.1,т.2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право на управление
на МПС за 12 месеца, както и отнемане на 12 контролни точки на осн. Наредба № Із-2539 на
МВР.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
3