РЕШЕНИЕ
№ 237
гр. Севлиево, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20224230100126 по описа за 2022 година
Предявен е от „Дипрес-ДХ” ЕООД срещу „Паралел“ ЕАД иск с правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 286, ал. 1 ТЗ, чл.
288 ТЗ за заплащане на сумата общо от 4020 лв., представляваща дължима
сума по фактура № ********* от 05.10.2020 г. и фактура № ********* от
05.10.2020 г., представляваща дължимо възнаграждение по договор за
изкопаване и извозване на земна маса, сключен между ищцовото и ответното
дружество, ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата
молба – 08.02.2022 г. до окончателното й заплащане. В условията на
евентуалност са предявени искове за процесните суми, с правно основание чл.
61, ал.1 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е бил сключен договор,
съгласно който "Дипрес-ДХ" ЕООД е следвало да извърши изкопаване и
извозване на земна маса в имот на ответника, където се намира
производствената му площадка и халета, находящ се в ** по възлагане от
ответника.
В исковата молба се поддържа, че първоначално ищцовото дружество
работило на същия обект, но като подизпълнител на друга фирма, а
впоследствие по искане на служители на ответника е извършил
1
самостоятелно възложената му работа в обекта, посочена по-горе. Всички
дейности, които били извършени от ищеца в качеството му на подизпълнител
на фирма „Пътстрой Габрово"АД били заплатени, но незаплатени останали
дейностите, които ищцовото дружество е извършило в качеството си на
самостоятелен изпълнител.
Излагат се съображения, че предвид липсата на формализъм в
търговския оборот, договорката между страните е била постигната устно и
между тях не е бил съставян писмен договор, а ищцовото дружество
извършило възложената му работа точно, в срок и в необходимия обем, като
за извършените дейности били издадени и фактури, както следва: фактура №
********** от 05.10.2020 г. за извозване на земни маси на обща стойност
2100 лева с вкл. ДДС и фактура № ********** от 05.10.2020 г. за изкоп на
земни маси на обща стойност 1920 лева с вкл. ДДС.
Ищецът твърди, че двете фактури били предадени на служители на
ответното дружество и били приети, което се удостоверява от положените на
тях подписи(С. В.). Във фактурите било посочено, че последните е следвало
да бъдат заплатени до 05.11.2020 г. по банкова сметка на "Дипрес-ДХ" ЕООД,
но настоящия момент плащане по фактурите не било извършено.
В исковата молба се поддържа, че управителят на ищцовото дружество
многократно е правил опити да се свърже със служители на ответника, с
които е контактувал по време на извършваните от него дейности в обекта,
като в началото са му казвали, че ще му платят, но с известно забавяне, след
това са му казали, че няма да му платят, а към настоящия момент са спрели да
отговарят на обажданията му.
Ищецът твърди, че е изпратил и нотариална покана до ответника, в
която е посочил всички фактури, които не са му заплатени за извършената от
него работа. В отговор на нея е бил уведомен, че ответното дружество никога
не е ползвало услугите на "Дипрес-ДХ" ЕООД, никое от лицата,
представляващи ответника не е възлагало или приемало извършена от ищеца
работа, нито е получавало фактури. Освен това в отговора на поканата било
посочено, че фактурите, които ищецът е претендирал да му бъдат заплатени
не са били осчетоводени от ответника.
В условията на евентуалност се прави искане, ако не се установи
наличието на облигационна връзка между страните, да се приеме, че
2
ищцовото дружество в действителност е извършило работата по изкопаване и
извозване на земните маси в полза на ответника в неговия имот, за което му
се дължи заплащане по смисъла на чл. 60 и сл. от ЗЗД - било то изразяващо се
във възстановяване на необходимите и полезни разноски, или съгласно
правилата на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД.
Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията е подал
в законоустановения срок отговор на исковата молба, с който се оспорват
изцяло предявените искове по основание и размер.
В отговора се поддържа, че Между „Паралел" ЕАД и „Дипрес-ДХ"
ЕООД няма и не са съществували никакви търговски отношения, като
„Паралел" ЕАД никога не е възлагало каквато и да е работа на „Дипрес-ДХ"
ЕООД. Твърдението, че между „Дипрес-ДХ" ЕООД и „Паралел" ЕАД е
сключен договор, се основавало единствено на представените с исковата
молба и издадени от самото ищцово дружество фактури, които не били
заведени в счетоводството на дружеството - ответник и за тяхното
съществуване „Паралел" ЕАД е узнало едва с посочването им от „Дипрес-ДХ"
ЕООД в Нотариална покана peг. № 10656, том I, № 180 от 02.06.2021 г.,
връчена на „Паралел" ЕАД на 14.06.2020 г. от ** П. Д., peг. № ** на НК,
район на действие PC - Севлиево. Поддържа се ,че ответникът е изпратил
отговор на нотариалната покана, с който е уведомил „Дипрес - ДХ" ЕООД, че
това дружество е напълно непознато на „Паралел" ЕАД, че не били възлагани
от „Паралел" ЕАД и не били ползвани неговите услуги, включително
описаните във фактурите „услуги за строителна механизация". Сочи се, че
„Дипрес-ДХ" ЕООД било уведомено изрично, че никое от лицата, имащи
право да представляват „Паралел" ЕАД, не е възлагало на или е приемало
извършена от „Дипрес - ДХ" ЕООД работа, нито е получавало издадени от
това дружество фактури. Посочено е също така, че в счетоводството на
„Паралел" ЕАД не се намират, нито са осчетоводени посочените в
нотариалната покана 5 броя фактури, издадени през месеците октомври и
декември 2020 година и месец януари 2021 година. Поради това „Паралел"
ЕАД е отказало плащане на претендираните от „Дипрес - ДХ" ЕООД суми,
както и същото било предупредено, че всички неоснователно предприети от
него срещу „Паралел" ЕАД съдебни действия ще ангажират отговорността му
за обезщетяване на всички нанесени на дружеството вреди. В отговора се
излагат съображения, че „Паралел" ЕАД е имало договор, сключен с
3
„Пътстрой Габрово" АД, ЕИК *********, за извършване на изкопни работи в
собствен на дружеството недвижим имот, а ищецът е бил подизпълнител на
„Пътстрой Габрово" АД, поради което твърди, че всякакви претенции би
следвало да се насочат именно към последното дружество, макар ищецът да
твърди, че всички дейности, които са му били възложени като подизпълнител,
са му заплатени, като незаплатени били „останали дейностите, които
ищцовото дружество е извършило в качеството си на самостоятелен
изпълнител". В отговора се сочи, че лицето, за което се твърди да е
подписвало фактурите не било на ръководна длъжност, нито е лице, което
има право да ангажира дружеството със своите изявления, като самото
„подписване", без фактурите да са осчетоводени в счетоводството на
ответника, по никакъв начин не установявали наличието на договорни
отношения между юридическите лица.
В отговора ответното дружество поддържа, че дори да се приеме, че
„Паралел" ЕАД е възложило на „Дипрес-ДХ" ЕООД извършването на някаква
работа - в случая изкоп на земна маса в обем от 5 куб. метра и извозване на
земна маса в обем от 7 куб. метра на 05.10.2020 г. - самото издаване на
фактурите не е достатъчно, за да установи реалното извършване на работата.
Съобразно изложеното, искането към съда е да отхвърли така предявените
искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, като съобрази събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Договорът за изработка по своята правна същност представлява
неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като
при учреденото от него материално правоотношение за ищеца са породени
две основни облигаторни задължения – да извърши уговорената работа
съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци, и да я
предаде на възложителя, а за ответника – да приеме (одобри) извършената
работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258
ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ. Законът задължава
поръчващият да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането като
правно действие представлява 1) фактическо получаване на изработеното и 2)
4
признанието, че то съответства на поръчаното.
Правното действие на договора за изработка, в настоящия случай,
попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учредените от него договорни
правоотношения са възникнали между търговци и за тях следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ.
Следователно, проявените юридически факти по повод сключването и
изпълнението на процесния договор следва да се субсумират под правните
норми, уреждащи търговските сделки.
Не е спорно между страните в настоящото производство, а и от
представения по делото договор за изпълнение на строително монтажни
работи (СМР), се установява, че на 26.10.2018 г., между ответното дружество
– „Паралел“ ЕАД и третото за спора дружество „Пътстрой – Габрово“ АД е
бил сключен договор, с който ответникът е възложил на изпълнителя –
„Пътстрой – Габрово“ АД да извърши строително монтажни работи на обект
на възложителя в гр. Севлиево, строителна площадка на завод „Паралел“,
като възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя възнаграждение
за посочената работа, подробно описано в договора.
В договора е посочено, че същият се прекратява с извършване и
предаване на договорената работа; по взаимно съгласие на страните, чрез
подписване на двустранно споразумение; при настъпване на обективна
невъзможност за изпълнение на възложената работа.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените по
делото писмени доказателства – протоколи, фактури и ежедневни рапорти, че
ищцовото дружество – „Дипрес – ДХ“ ЕООД е работило на обекта на
ответното дружество в качеството му на подизпълнител по горепосочения
договор сключен между ответното дружество и „Пътстрой – Габрово“ АД в.
периода от 2019 г. до 2020 г.
Между страните не е спорно и обстоятелството, че дейностите
извършени от ищцовото дружество в качеството му на подизпълнител на
„Пътстрой – Габрово“ АД са заплатени напълно.
Правният спор по настоящото съдебно производство се концентрира
върху обстоятелството дали ответното дружество е възложило на ищеца
извършване на допълнителни дейности в качеството му на самостоятелен
изпълнител, както и дали такива са били извършени.
5
За изясняване на посочените спорни въпроси и правно релевантни
факти страните са ангажирали гласни доказателствени средства. От
показанията на свидетеля А. М. се установява, че същият е работил на обекта
на ответника през лятото на 2020 г. като багерист на ищеца. Свидетелят сочи,
че като отидел на обекта - техническите ръководители му казвали какво да
прави, като работното време било от осем часа до пет часа – 8 часа.
Свидетелят Б. П., който е работил като строителен техник в ответното
дружество до 2021 г., познава управителя на ищцовото дружество, който
според свидетеля е собственик на багера и камиона, които работили на
процесния обект. Свидетелят сочи, че негов началник е бил С. В., който
възлагал на работниците задачите. Свидетелят изяснява, че през цялото лято
на 2020 г. идвали багер и камион, като свидетелят сочи, че не знаел багерът и
камионът от „Пътстрой“ ли са били. Свидетелят посочва, че на обекта са
работили множество фирми.
Съдът кредитира показанията на свидетелите и като съобрази
разпоредбата на чл. 172 ГПК, ги намира за обективни и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал.
Свидетелят И.П., който до 2021 г. е работил във фирма „Пътстрой“ като
***, сочи, че е работил именно в това си качество на обекта на ответното
дружество от май до октомври 2020 г. Свидетелят заявява, че „Пътстрой“
имали собствена техника, но когато имали много работа, ползвали „Дипрес“.
Свидетелят е посочил, че неговият директор го предупредил, че тяхната
работа е до ниво полагане на павета, а всичко друго което се извършва от
техника на „Дипрес“, трябва да се заплаща от фирма „Паралел“, например –
отчитали за „Пътстрой“ работа – четири часа, за „Паралел“ – четири часа,
като платените часове към „Пътстрой“ трябвало да се заплащат от тях, а
останалите от „Паралел“. Свидетелят сочи, че работата отчитана между
„Пътстрой“ и „Дипрес“ е отчитана на часове. Свидетелят сочи, че лицата Б. и
С. В. отговаряли за „Паралел“ и те подписвали за часовете свършена работа.
Свидетелят е посочил, че от директора на „Пътстрой“ знаел, че „Паралел“
възлагал работа на „Дипрес“.
Съдът намира, че в частта в която изложените от свидетеля пред съда
данни са относими към спорните въпроси в настоящото производство, а
именно възлагана ли е работа на ищцовото дружество от ответното
6
дружество, извън договора с „Пътстрой“ ЕАД, на самостоятелно основание,
показанията на свидетеля П. не са годни да установят този правнорелевантен
факт, доколкото чрез показанията му се възпроизвеждат не субективни
възприятия за възникнали в обективната действителност факти, а се
преразказва информация, станала му известна от трето лице. Свидетелските
показания са факти от обективната действителност, които свидетелят лично е
възприел, възпроизведените чужди или собствени заключения не са годен
източник на информация.
Свидетелят С. В. посочва, че работи при ответното дружество от април
2015 г. до настоящия момент, както и че работата върху процесния обект е
продължила от 2018 г. до 2021 г. Свидетелят е посочил, че когато предмета на
договора на „Пътстрой“ изтекъл, фирма „Дипрес“ изявили желание да
продължат да работят самостоятелно, като фактурира самостоятелно на
„Паралел“ извършената дейност. Свидетелят посочва, че не знае пред кого са
изявили желание „Дипрес“ да продължат да работят. Свидетелят твърди, че
работата на „Пътстрой“ приключила около юли 2020 г. Свидетелят посочва,
че лицето Г.Т., която била ръководител на проекта, определяла извършена ли
е работата и в какъв обем и се издавала съответната фактура за плащане.
Свидетелят е посочил, че фирма „Дипрес“ самостоятелно участвала в
дейността по изкопаване и извозване на земна маса, а „Пътстрой“ не желаели
да се анагжират с последващи изкопни работи. Свидетелят твърди, че
последното му е известно от представителя на „Дипрес“.
Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на свидетеля В.
по отношение на съдържащите се в тях правнорелевантни обстоятелства, а
именно, че „Дипрес“ самостоятелно участвали в дейността по изкопаване и
извозване на земна маса, тъй като, както беше посочено и по отношение на
показанията на свидетеля П., В. възпроизвежда не непосредствено възприети
лично факти. В случая свидетеля възпрозивежда споделени нему твърдения
на страна в процеса (представителя на ищцовото дружество), които подлежат
на самостоятелно доказване чрез допустимите в процеса доказателствени
средства. Отделно от изложеното, твърденията на свидетеля В., че работата на
„Пътстрой“ (дружеството изпълнител) е приключила през юли 2020 г., се
опровергават от представените по делото писмени доказателства. Видно от
представения и неоспорен от страните Протокол № 8 (л. 88 от делото) на
11.03.2021 г. представители на „Паралел“ ЕАД, в качеството му на
7
възложител и „Пътстрой Габрово“ АД в качеството му на изпълнител са
подписали протокол, в който е посочено, че след извършена проверка на
място установили, че за периода 01.06.2020 г. до 31.12.2020 г.(в който период
е инкорпориран и процесният период) са завършени подлежат на заплащане
подробно описани в протокола дейности от т.1 до т. 7, на обща стойност 40
442, 46 лв. Към протокола е представена фактура и платежно нареждане.
Върху същия протокол освен подписите на възложителя и изпълнителя
ръкописно е изписано „Потвърждавам количествата!“ и е положен подпис от
лицето с инициали именно С. В..
Съгласно показанията на свидетеля Г.Т., същата имала договор за
управление с ответното дружество за проследяване на процеса при
изпълнение на складовете и производствената им база . Свидетелката сочи, че
и било възложено да следи изпълнението на договорите и остойностяването
им, като на фирма „Дипрес“ не е възлагано да извършват изкопни дейности, а
работници на тази фирма са работили като подизпълнител на фирма
„Пътстрой Габрово“. Свидетелката сочи, че фактически не са затворени
договорите с „Пътстрой“.
Свидетелят С.В. – **, посочва, че собственикът на „Дипрес“ му се
обадил миналата година и казал, че има неплатени фактури към него, като
след като получил копие от тях ги изпратил на госпожа Т., но тя отговорила,
че не е ангажирала тази фирма с дейности по строителство. Свидетелят сочи,
че в счетоводството на ответното дружество не са представяни такива
фактури и няма осчетоводяване. Свидетелят е посочил, че с всички, с които
работят имат сключени договори.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Т. и С., след извършване
на преценка по чл. 172 ГПК, съдът ги приема за достоверни, допълващи се и
кореспондиращи с приетите по делото писмени доказателства – приложените
по делото протоколи, фактури и платежни нареждания, както и приетата
допълнителна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, по
отношение обстоятелствата относно продължителността на изпълнението на
договора с изпълнителя, а именно, че дружеството изпълнител и трето за
спора лице – „Пътстрой – Габрово“ ЕАД е продължило да извършва работа на
обекта до края на 2020 г.
По делото е приета тетрадка за извършената работа на обекта на
8
ответното дружество, която е водена от лицето Б. П. (разпитан като свидетел
по делото). Тетрадката е вещ, която в случая се сочи като доказателство с
оглед записванията по нея, т.е. като документ: вещ, върху която с писмени
знаци е материализирано изявление. Документи са не само подписаните и
официалните, а още и частните, и неподписаните изявления. Частните
свидетелстващи документи, вкл. неподписаните, са годни доказателствени
средства (допустими според процесуалния закон) щом няма забрана според
действащия по време и мястото на съставянето им закон по такъв начин да се
удостоверяват фактите, за които свидетелстват. В ГПК са разписани текстове,
с които се определя задължителната за съда доказателствена сила на
определени видове документи, която се разпростира до обема, който й дава
законодателят. Във всички други случаи доказателственото значение на
документите се преценява от съда по вътрешно убеждение и с оглед на
всички обстоятелства по делото. (Така Решение № 26 от 9.04.2020 г. на ВКС
по гр. д. № 1764/2019 г., I г. о., ГК0. Съобразно изложеното, неоснователни се
явяват възраженията на ответника, че приетата по делото тетрадка не е годен
документ по смисъла на закона.
В настоящия случай, обаче съдът намира, че от приетата и приложена
по делото тетрадка не може да бъде изведена правнорелевантна информация,
доколкото същата не е водена в хронологична последователност, на повечето
страници липсва посочена година, освен 2019 г., който период е неотносим
към настоящия правен спор, посочвани са хора с прякори и множество
машини, които са работили на обекта, но доколкото спорът е кокнцентиран
върху въпроса извършвали ли са машини на ищеца работа за ответника извън
подизпълнителския договор, тетрадката не представлява източник на
информация, независимо от проведения преразпит на свидетеля П., който е
водил тетрадката. Свидетелят при преразпита си е посочил, че може да
липсват страници и записвания от тетрадката и че не си спомня. Независимо
от изложеното, дори да се приеме, че се установява, че на посочените от
свидетеля дати на обекта на ответника са работили работници на ищцовото
дружество, не става ясно дали тези работници са осъщестявали
подизпълнителската дейност, доколкото от представените по делото
протоколи, както вече беше посочено, се установява, че договорът между
ответника и главния изпълнител е действал и за процесния период (септември
– октомври 2020 г., съобразно направеното уточнение на исковата молба) и
9
работа е извършвана по същия договор.
По делото е разпитана като свидетел и Д. С. – изпълнителен директор на
изпълнителя „Пътстрой“ АД, но съдът не кредитира показанията на същата,
относно правноотносимия факт за самостоятелно възлагане на дейности от
страна на ответника спрямо „Дипрес-ДХ“ ЕООД, доколкото показанията й в
тази част са основани на личното й заключение, че е било налице такова
възлагане, което заключение тя е извела от обстоятелството, че ищецът търси
процесната сума от ответника, съобразно изложеното в проведеното о.с.з., в
което е разпитан свсидетеля.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата допълнителна
съдебно-оценителна експертиза, което настоящият състав кредитира като
пълно и компетентно изготвено, след извършена проверка в счетоводството
на ответника се установява, че между страните няма сключен договор за
извършване на СМР, липсват допълнителни документи – протоколи, пътни
листове и ежедневни доклади за изпълнените СМР, освен представените по
делото фактури, както и няма осчетоводени фактури от „Паралел“ ЕАД за
фирма „Дипрес – ДХ“ ЕООД. С оглед оспорване на комптентността на
вещото лице по отношение на третия въпрос, както и твърдение, че не са
прегледани всички фактури за процесния период е била допусната нова
експертиза, която да отговори на поставения трети въпрос.
Съгласно заключението на вещото лице – счетоводител по допуснатата
нова съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно и
компетентно изготвено, по извадка Справка за доставчици, партида „Дипрес –
ДХ“ ЕООД няма констатирани документи на този контрагент, няма
осчетоводени фактури, издадени от „Дипрес – ДХ“ ЕООД за други дейности,
посочено е, че през месец септември е установен счетоводен запис на
стойност 10 882, 20 лв. с основание СМР – работа с багер, извозване на земна
маса , по който контрагент е „Бек – 1“ ЕООД, а за месец октомври има
счетоводен запис на стойност 44 853, 75 лв. с основание СМР – изкоп и
извозване на земна маса , с контрагент „Бек – 1 „ ЕООД.
Съобразно изложеното и при съвкупната преценка на събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира, че така предявения иск с
правно основание чл. 266 ЗЗД, остана недоказан, както по отношение на
наличие на облигационна връзка между страните, така и по отношение на
10
изпълнение на посочените допълнителни дейности, извън подизпълнителното
правоотношение с изпълнителя „Пътстрой“ ЕАД, поради следните
съображения:
По така предявения иск, както беше посочено, в тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на договорно
правоотношение и факта на точното изпълнение по договора, както и
приемането от страна на ответника на извършената работа.
По правилата на гражданския процес, главното доказване (онова, за
което страната носи доказателствена тежест) трябва да бъде винаги пълно: да
създаде абсолютна достоверност - сигурно убеждение на съда в истинността
или неистиннността на съответното фактическо твърдение; само насрещното
доказване може да се задоволи да бъде непълно. Ако страната не се справи с
доказателствената тежест, дори да съществува вероятнтост, но не и
несъмненост, то в резултат на последиците от разпределението на
доказателствената тежест в гражданския процес, за съда този факт или
обстоятелство не се е осъществило, ако трябва да се установи настъпването
му, съответно се е осъществило, ако трябва да се установи липсата му.
Пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез
косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено
установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените
доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те установяват
странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за
установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се
включват и онези факти, които косвено установяват други косвени
доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от
доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на
пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове
доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на
страните и заключения на вещите лица) като по-значими или категорични в
сравнени с други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по
правилата на чл. 235 и чл. 12.
От ищеца в настоящото производство бяха ангажирани писмени
доказателства – 2 бр. фактури издадени от него, както и гласни
доказателствени средства.
11
Съгласно непротиворечивата съдебна практика,
двустранно подписаната фактура, съдържаща съществените елементи на
сделката, има доказателствено значение за сключването й, а в някои случаи и
за изпълнението й. Издадената и подписана от контрагента фактура или
отразена от последния в счетоводството и включена в дневника по ДДС, е
индиция за постигнато съгласие за сключване на сделката. Фактурата, като
частен свидетелстващ документ, който няма материална доказателствена
сила, има производна доказателствена сила, основана на доказателствената
сила на първичните счетоводни документи, която подлежи на преценка, а при
оспорване съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за
удостоверените в нея факти заедно с всички останали доказателства по делото
- чл. 182, ал. 1 ГПК и чл. 55 ТЗ, като съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка от
страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите твърдения
и възражения. Съдът има задължение при оспорване на съставена фактура, да
прецени доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с
всички останали доказателства по делото. Доказване на извършване на
възложеното по договор за изработка се извършва с различни доказателства:
протоколи за извършена работа, рапорти, пътни листове, доклади и др.
В настоящия случай ищецът основава претенцията си на представени по
делото двустранно подписани 2 бр. фактури. Същите са оспорени по
отношение на представителната власт на лицето, чийто подпис носят за
„получател“, а именно лицето В., който при разпита си в проведеното открито
съдебно заседание на 28.04.2022 г., не потвърждава, че подписът е негов,
твърди, че на едната фактура, подписът прилича на неговия. С оглед
изложеното и доколкото е налице оспорване на подписа, положен от лице без
представителна власт и с оглед обстоятелството, че процесните фактури не са
били осчетоводени от ответника, следва да намери приложение разпоредбата
на чл. 301 ТЗ, доколкото страните са търговци. Съгласно посочената
разпоредба, когато едно лице действа без представителна власт, се смята, че
търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването. За приложението на презумпцията па чл. 301 ТЗ от значение е
узнаване на действията, материализирани във фактурите, а не самото им
съставяне. Съобразно представената от ответника с отговора на исковата
молба и приета по делото нотариална покана, в отговор на нотариалната
покана на ищцовото дружество, ответникът изрично се е противопоставил,
12
като е посочено, че никое от лицата, имащи право да представляват „Паралел“
ЕАД не е възлагал или приемал извършената от „Дипрес-ДХ“ ЕООД работа,
нито е получавал фактури, нито са осчетоводени такива.
Съобразно гореизложеното, представените от ищцовото дружество
фактури, не могат да служат като доказателство нито за сключен между
страните договор, нито за изпълнение на същия.
Отделно от горното и чрез ангажираните гласни доказателствени
средства, по делото не се установи, нито пряко, нито косвено, при условията
на пълно и главно доказване, извършването на твърдяните СМР от страна на
ищцовото дружество, в лично качество, извън подизпълнителните му
правоотношения с третото за спора лице „Пътстрой Габрово“ АД –
изпълнител по сключения с ответното дружество „Паралел“ ЕАД договор за
изпълнение на строително монтажни работи.
Ищецът поддържа, че е извършил дейности по изкопаване и извозване
на земна маса за ответника в периода септември 2020 г. до пети октомври
2020 г.(съгласно уточнение на исковата молба в проведеното о.с.з. на
13.10.2022 г.). Видно от представените по делото писмени доказателства –
Протокол № 8 от 11.03.2021 г. (л. 88), подписан от възложителя „Паралел“
ЕАД и изпълнителя „Пътстрой – Габрово“ АД, за периода 01.06.2020 г. до
31.12.2020 г. са завършени и подлежат на заплащане следните видове работи:
1. Услуга със ***, 2. Услуга с *** Комбиниран, 3. Услуга с ***, 4. Услуга с
***, 5. Ломен камък, франко обект, 6. Фракция, франко обект,7. Габиони,
франко Севлиево. Видно от представените по реда на чл. 192 ГПК от третото
лице „Пътстрой Габрово“ АД писмени доказателства, съгласно ежедневни
рапорти издаден от ищцовото дружество на изпълнителя „Пътстрой –
Габрово“ АД (л. 119, л. 120 и л. 124 от делото) за процесния период са
отчитани различни видове дейности извършвани от „Дипрес – ДХ“ ЕООД
като подизпълнител на „Пътстрой – Габрово“ АД на обекта на ответника.
Съобразно представените от третото лице и неоспорени писмени
доказателства и през процесния период – 09.2020 г. -10.2020 г. ищецът е
осъществявал подпизпълнителни дейности, които е отчитал именно на
изпълнителя и същите са извършвани на посочените в рапортите дати през
целия работен ден на съответната дата, като липсват преки или достатъчно на
брой взаимосвързани косвени доказателства, които да обосноват извод, че
13
ищецът е извършил допълнителни СМР в посочения период и извън договора
с „Пътстрой – Габрово“ АД, в други дни или извън работното време посочено
в рапортите.
В настоящият случай не се установява, нито от свидетелските
показания, нито от представените по делото документи, приетата тетрадка и
заключенията на вещите лица, че е престиран трудов резултат от ищцовото
дружество, в полза на ответното дружество извън извършеното от първото, в
качеството му на подпизпълнител на третото лице – „Пътстрой“ АД.
Поради тези правни съображения предявения иск за заплащане на
сумата от 4020 лв., представляващи стойността на извършени СМР от
ищцовото дружество за ответника за периода 01.09.2020 г. – 05.10.2020 г. е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед отхвърлянето на главния иск, съдът дължи произнасяне на
предявените в условията на евентуалност искове по чл. 61, ал. 1 ЗЗД и чл. 59,
ал. 1 ЗЗД.
С оглед изводите на съда, че липсват доказателства въобще за
извършване на посочените в исковата молба дейности от страна на ищеца,
извън качеството му на подизпълнител на третото за спора лице „Пътстрой
Габрово“ АД , неоснователни се явяват и евентуалните искове, за извършване
на чужда работа без мандат, доколкото се установи, че работа е извършена по
конкретно правоотношение с трето лице, а други дейности не са извършвани.
Фактическият състав на воденето на чужда работа без пълномощие
изисква извършването на разноски по повод на чужда работа, при налична
представа за това, и при липса на съгласие или одобрение на собственика.
Специални състави на гесцията са уредени при условие, че работата е била
извършена и в собствен интерес или когато работата е извършена при
противопоставяне на собственика. В последния случай вземането на гестора е
по чл. 59 ЗЗД. В случая не се установи извършването на дейности и разноски
покриващи фактическия състав на гестията и неоснователното обогатяване,
напротив, установи се, че са извършвани единствено действия свързани с
облигационно правоотношение между трето за спора лице „Пътстрой
Габрово“ АД и ищеца, поради което и евентуалните искове подлежат на
отхвърляне.
По разноските:
14
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция по
правилата на чл. 78, ал. 3 ГПК следва в полза на ответника да бъдат
присъдени и сторените от него деловодни разноски в размер на 1034,40 лв.,
съгласно представения списък по чл. 80 (л. 203), представляващи сборът от
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 734,40 лв. и депозит за
допълнителна експертисза в размер на 300 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Дипрес-ДХ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ** против „Паралел“
ЕАД, ЕИК *********, с адрес: **, главен иск с правно основание чл. 266, ал. 1
ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 286, ал. 1 ТЗ, чл. 288 ТЗ, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4020 лв. представляваща
дължима сума по фактура № ********* от 06.10.2020 г. и фактура №
********* от 05.10.2020 г. за извозване на земни маси, извършено по
възлагане от страна на ответното дружество в периода от 01.09.2020 г. до
05.10.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Дипрес-ДХ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ** против „Паралел“
ЕАД, ЕИК *********, с адрес: **, евентуален иск с правно основание чл. 61,
ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
4020 лв. представляваща дължима сума за необходими и полезни разноски за
извършване на дейности по извозване и изкопаване на земна маса в интерес
на ответника в периода от 01.09.2020 г. до 05.10.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Дипрес-ДХ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ** против „Паралел“
ЕАД, ЕИК *********, с адрес: **, евентуален иск с правно основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
4020 лв. представляваща сума, с която неоснователно ответникът се е
обогатил, спестявайки разходите за извършените от ищеца дейности по
изкопаване и извозване на земна маса от имот, собственост на ответника,
находящ се в гр. Севлиево, ул. „Стара планина“, в периода 01.09.2020 г. до
05.10.2020 г.
15
ОСЪЖДА „Дипрес-ДХ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ** да заплати на Паралел“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: **,
сумата от 1034,40 лева /хиляда тридесет и четири лева и четиридесет ст./ -
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд Габрово в двуседмичен срок от получаване на преписи от него
от страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
16