и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е с правно основание чл.63 ал.1,предл.2-ро от ЗАНН и се движи по реда на чл.33 и сл. от ЗВАС /отм./. Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Комисия за защита на потребителите – Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора /наричана по-нататък за краткост КЗП – РД/ против Решение № 99/27.12.2006 год. по Н.а.х.дело № 767/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 22357/30.06.2006 год. на Директора на Комисия за защита на потребителите – Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на „17-Сиракови” ООД – гр.Кърджали, представлявано от управителя Христо Светославов Ламбев, с ЕГН **********, за нарушение по чл.55 ал.1 от Закона за туризма, на основание чл. 87 от ЗТ е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв. Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради нарушения на процесуалните правила. Счита, че неправлино първоинстанционния съд е приел, че са налице основания за отмяна на наказателното постановление; както и неправилно бил приел, че е било допуснато нарушение на административнопроцесуалните правила, вследствие на което на жалбодателя пред първоинстанционния съд не е дадена възможност да разбере какво точно нарушение му е било вменено, за да организира защитата си по най-ефективния начин. Твърди, че административнонаказателната отговорност на жалбодателя в първоинстанционното производство е била ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 55 ал.1 от Закона за туризма, като същият не бил изпълнил изискването да постави на видно място удостоверение за категоризация на обекта и табела. Счита, че издаденото наказателно постановление съдържа изискуемите съгласно разпоредбите на ЗАНН реквизити – в него били посочени описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, посочена е нарушената законова разпоредба, както и вида и размера на наказанието – имуществена санкция в съответен размер. Намира, че е налице противоречие между мотивите на първоинстанционния съд и постановеното от него решение, тъй като съдът приемал за безспорно доказано посоченото в НП нарушение, и след като правилно била определена нарушената законова разпоредба, то правото на защита на жалбодателя не било ограничено, т.е. не било допуснато опорочаване на издаденото НП. Моли да бъде отменено обжалваното решение, като бъде потвърдено издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание, редовно призован, касатора не изпраща процесуален представител. Не сочи нови доказателства. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд е обосновано, съобразено с доказателствата по делото и при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Излага съображения, че изводите на съда се основават на доказателствата по делото, които са били обсъдени от съда в тяхната цялост, и същите са обосновани. Развива доводи, че посоченият в НП чл.87 от ЗТ не е санкционна норма и основателно съдът бил приел, че без да е посочен текста, на основание на който се определя наказание, се нарушава правото на защита. Моли обжалваното решене да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали счита жалбата за неоснователна, поради което моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като правилно. Окръжният съд, след преценка на доводите и оплакванията на жалбодателя, както и с оглед събраните по делото доказателства, констатира следното : Касационната жалба против решението на Кърджалийския районен съд е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС /отм./ и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. Релевираните с жалбата касационни основания, макар и не изрично формулирани в жалбата, са тези по чл. 218б ал.1 б.”в” от ГПК – неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По същество същата е неоснователна. Кърджалийският районен съд с обжалваното решение е отменил Наказателно постановление № 22357/30.06.2006 год. на Директора на Комисия за защита на потребителите – Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на „17-Сиракови” ООД – гр.Кърджали, представлявано от управителя Христо Светославов Ламбев, с ЕГН **********, за нарушение по чл.55 ал.1 от Закона за туризма, на основание чл. 87 от ЗТ е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв. За да постанови решението си, първоинстанционния съд е приел за установено, че в деня на извършване на проверката в хотел „Главатарски хан”, находящ се в с.Главатарци и стопанисван от дружеството-ответник по касация, не е било поставено на видно място удостоверение за утвърдена категория три звезди, което задължение било фиксирано в чл. 55 ал.1 от ЗТ. Приел е също, че административнонаказващият орган не е посочил основанието, на което е наложил съответното административно наказание, като е изложил съображения, че посочения в НП чл. 87 от ЗТ не е административнонаказателна норма, от която да се извлече фактическият състав на нарушението и откъдето съдът да провери дали констатираното нарушение съответствува на всички признаци от обективна и субективна страна на деянието. Направил е извода, че с посоченото наказващият орган е допуснал съществено нарушение, тъй като на ответника по касация не е била дадена възможност да разбере какво точно нарушение му е вменено, за да може да организира защитата си по най-ефективен начин, което ограничавало и нарушавало правото на защита на жалбодателя в първоинстанционното производство в такава степен, че опорочавало изцяло наказателното постановление, което било основание за неговата отмяна като незаконосъобразно. Съобразно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, следва в настоящото производство касационната инстанция да обсъди изчерпателно посочените в жалбата касационни основания.Изрично в жалбата си касатора посочва като касационни основания, водещи до неправилност на атакувания съдебен акт – нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Настоящата инстанция намира направеният в касационната жалба довод на касатора, установяващ посоченото в чл.218б ал.1, б.”в”, предл.1-во от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради нарушение на материалния закон, за неоснователен. Константната съдебна практика приема, че нарушаването на материалния закон, като касационно основание, водещо до неправилност на обжалвано съдебно решение, е порок, който се изразява в наличието на грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране. В тази връзка касационната инстанция констатира, че първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, като към установените с тях факти правилно е отнесъл приложимия материален закон. Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че на 12.06.2006 год. била извършена от служители на КЗП – РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Кърджали, Хасково и Стара Загора проверка на хотел „Главатарски хан”, находящ се в с.Главатарци, общ.Кърджали, стопанисван от „17-Сиракови” ООД – гр.Кърджали. При проверката констатирали, че на входа на обекта липсва табела с информация за фирмата, седалището на търговеца, отговорника на обекта и работното време, а имало само табела „Комплекс Главатарски хан”, с отбелязана категория три звезди. При проверката установили също, че не е поставено на видно място удостоверение за утвърдена категория три звезди, нито им било предоставено такова, а им било представено удостоверение за утвърдена категория една звезда. При разговори със служители в хотела разбрали, че в момента на проверката била в ход процедура по категоризиране на обекта в Агенцията по туризъм. При продължилата проверка по документи на 20.06.2006 год. на проверяващите били предоставени от управителя на дружеството удостоверение за открита процедура по категоризация с валидност до 17.04.2005 год., както и Удостоверение за утвърдена категория три звезди на хотела, издадено от Агенцията по туризъм на 12.10.2005 год. За констатациите от проверката, на 20.06.2006 год. на ответника по касация бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в който била описана изложената фактическа обстановка, която проверяващите квалифицирали като нарушения по чл. 46 т.4 и по чл. 55 ал.1 от ЗТ. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, на 30.06.2006 год. административнонаказващият орган издал обжалваното пред първоинстанционния съд наказателно постановление, в което описал фактическия състав на твърдяното нарушение по чл. 55 ал.1 от ЗТ – за липсата на поставено на видно място на удостоверение за утвърдена категория на туристическия обект – хотел „Главатарски хан”, към момента на извършване на проверката, за което е наложил на юридическото лице „17 – Сиракови” ООД – гр.Кърджали „имуществена санкция” в размер на 500 лв., като за правно основание за налагане на същата е посочил чл. 87 от ЗТ. При така установената фактическа обстановка /за която, впрочем, няма спор между страните/ настоящата инстанция намира, че крайният извод на решаващият съд за незаконосъобразност на наказателното постановление е обоснован и съобразен с материалния закон. Това е така, тъй като действително в НП е посочена като основание за налагане на посочената имуществена санкция разпоредбата на чл. 87 от ЗТ. Същата разпоредба, обаче, установява само оправомощените за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и за издаване на наказателно постановление лица, както и препраща към разпоредбите на ЗАНН за установяване на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановление. С други думи, посочената в НП като основание за налагане на имуществената санкция на ответника по касация законова разпоредба, не е санкционна такава, поради което не би могла да послужи като основание за налагане на конкретна административнонаказателна санкция, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд. В тази връзка следва да се посочи, че именно във санкционните разпоредби, предвидени в различните нормативни актове, се определя обхвата на приложението им, т.е. субекта на нарушението /дали административнонаказателно отговорни са физически лица, юридически лица, или и двете/, фактическия състав на нарушението със съответните му обективни и субективни признаци, вида и размера на наказанието за съответното нарушение. Изложеното налага извода, че при издаване на НП за извършено нарушение административнонаказващият орган е длъжен да посочи конкретна санкционна административнонаказателна отговорност, на която основава наложеното наказание /санкция/, в изпълнение на изискването на чл.57 ал.1 т.7 от ЗАНН, а и с оглед възможността на посоченото за нарушител лице да организира защитата си по начин, който счита за най-ефективен за него, респ. с оглед и на възможността за упражняване на съдебен контрол от съда върху правилното приложение на материалния закон от наказващият орган в хода на производството по жалба на нарушителя против издаденото наказателно постановление. Като не е посочил конкретна санкционна административнонаказателна разпоредба от Закона за туризма в настоящият случай, наказващият орган е допуснал особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, ограничаващо и нарушаващо правото на защита на ответника по касация, който несъмнено следва да знае на какво законово основание му се налага административното наказание, предвидена ли е наказуемост на твърдяното деяние, представляващо административно нарушение, в тази разпоредба, и с какво точно по вид и размер административно наказание /респ. имуществена санкция/ се наказва същото, което в случая не е сторено от административнонаказващият орган, и което опорочава наказателното постановление до степен, налагаща неговата отмяна, какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е направил и първоинстанционния съд. Следва да се посочи също, че в случая е без значение дали установената по делото фактическа обстановка сочи на извършено административно нарушение, или не, тъй като съществено процесуално нарушение е допуснато при налагане на санкцията на ответника по касация, като настоящата инстанция не споделя довода на касатора, изложен в жалбата му – че след като в НП били посочени изискуемите реквизити, вкл. и вида и размера на наказанието, то неправилно било отменено НП. Това е така, тъй като при непосочване на основанието за налагане на съответното наказание в НП, съдът не е оправомощен сам да издирва и прилага материално – правната санкционна норма /каквато всъщност съществува в Закона за туризма – разпоредбата на чл.77 от ЗТ, в която изрично е посочено, че лице, което предоставя туристически услуги в туристически обект по чл.3 ал.3 т.1, 2, 3, 5, 6 и 10, в който на видно място не е поставено удостоверение за утвърдена категория или временно удостоверение за открита процедура за категоризиране, се наказва с имуществена санкция от 500 до 5 000 лв./, а има компетенцията само да упражни контрол върху законосъобразността на издаденото НП, в т.ч. относно вида и размера на наложеното наказание, както и относно основанието за неговото налагане така, както са посочени от административнонаказващият орган. Приемането на тезата на представителя на касатора, изложено в оплакването му с касационната жалба, цитирано по-горе, би довело до извода, че административнонаказателният орган няма задължението да посочва в НП санкционната норма, на основание на която налага съответно наказание за твърдяно нарушение, което е абсурдно, тъй като именно при съпоставката на установената по делото фактическа обстановка и наложеното наказание към санкционната разпоредба, би било възможно да се правят изводи относно законосъобразността на наказателното постановление, вкл. и относно съответствието между вида и размера на наложеното наказание, от една страна, и предвиденото в закона по вид и размер такова за твърдяното деяние. Ето защо, и като е направил извода, че обжалваното пред него наказателно постановление е незаконосъобразно и отменяйки го, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, т.е. не е допуснал нарушение на материалния закон, довело до неправилност на обжалваното решение, каквото е възведеното касационно основание. Що се отнася до заявеното с касационната жалба касационно основание – неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, то следва да се посочи, че такива биха били само тези съществени процесуални нарушения, допуснати от решаващият съд при разглеждане на делото и постановяване на решението, каквито настоящата инстанция не констатира в конкретния случай. Не е налице твърдяното в касационната жалба противоречие между мотивите на съда и диспозитива на обжалваното решение, с оглед изложените по-горе мотиви на настоящото решение. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на Кърджалийския районен съд е правилно - обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва същото да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, и на основание чл. 40 ал.1, предл.1-во от ЗВАС/отм./, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 99/27.12.2006 год. по Н.а.х.дело № 767/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |