Р Е
Ш Е Н
И Е № 260074
гр.Враца,
06.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично заседание на 18.05.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА И.
при участието на секретаря ГАЛЯ И. разгледа докладваното от
съдия И. т.д.№107 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД от Т.П.Т., ЕГН **********, с адрес ***,
представляван по пълномощие от адв.С.Ч. от САК, срещу
"Застрахователно дружество Евроинс"АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.***.
В исковата молба се твърди, че при пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 29.09.2019г., реализирано от застрахован при
ответника водач, на ищеца е причинена телесна повреда, от която същият търпи
имуществени и неимуществени вреди. Твърди се, че на посочената дата водачът Н.Ц.И.
при управление на лек автомобил марка "БМВ", модел "320Д" с
рег.№ВР *** ВМ в гр.Враца, на ул."2-ри юни" е нарушил правилата за
движение и е реализирал ПТП, при което на ищеца са причинени телесни
увреждания.
Твърдението на ищеца е, че деянието на водача е противоправно и произшествието е настъпило по негова
изключителна вина и при допуснати нарушения на посочени в исковата молба
разпоредби на ЗДвП, че причинените на ищеца увреждания са в причинна връзка с
произшествието и прекият делинквент е извършил
деянието по непредпазливост. Във връзка с произшествието е образувано ДП
№1967/2019г. на РУ Враца.
Нататък в исковата молба се твърди, че непосредствено след
произшествието ищецът е откаран от екип на спешна помощ в "МБАЛ-Христо Ботев"
- Враца, където, след проведените прегледи и изследвания е взето решение за
незабавното му транспортиране в УМБАЛСМ "Пирогов". Там било
установено, че при произшествието на ищеца са причинени черепномозъчна
травма, квадрипирамиден и дискоординационен
синдром, фрактура пелвис, фрактура на лява подбедрица и фрактура на дясна раменна кост и множество
натъртвания по цялото тяло. Твърди се също, че при произшествието ищецът е
загубил съзнание и към момента все още не е възстановил спомен за инцидента и
дните след него. Счупванията по тялото на ищеца били
толкова тежки, че се наложило същият да бъде държан в принудителна
медикаментозна кома седмица след ПТП. На ищеца били извършени серия от
операции, за всяка от които се налагало заплащане на суми за поставените в
тялото му 2 броя реконструктивна плака с 3-5 дупки, 3 броя канюлирани
винтове ф7.5, дълга плака L за проксимална
латерална тибия. Установено било нарушение в
неврологичния статус на ищеца, определено като усложнено неврологично
състояние, за поддържане на кръвообращението му и за по-бързото му
възстановяване са извършени множество допълнителни манипулации. През
двумесечния престой на ищеца в болница той се нуждаел от ежедневни грижи, а
месеци след изписването му продължил да се възстановява в домашна среда. Ищецът
бил на строг постелен режим на легло, абсолютно
неспособен да се обслужва сам, ползвал памперси и поддържал личната си хигиена
с чужда помощ. Твърди се, че след произшествието и направените операции ищецът
изпитвал нетърпими болки, които изпитва и към настоящия момент. Болките и
принудително заеманото легнало положение започнали да изнервят ищеца и да
сломяват духа му, пречели на съня му, той заспивал трудно и лесно се будел, от
ведър млад мъж се превърнал в нервен и избухлив човек, а чувството за
безизходица и отчаяние започнали да го завладяват. Възстановителният процес бил
тежък и болезнен, бавно и постепенно около четири месеца след ПТП пострадалият
започнал да се раздвижва, първоначално с патерици, а по-късно самостоятелно.
Младата възраст на ищеца и борбеният му дух помогнали той да се изправи бързо и
да започне да търси работа през лятото на следващата година. Въпреки това и към
момента животът на ищеца е преобърнат, а очакванията за бъдещето - напълно
неясни и ограничени от състоянието му. И към момента за произшествието му
напомнят белезите по тялото и променената му походка, лекото накуцване още се
забелязва, той не може да тича и да спортува, лесно се уморява и не може да
извършва тежък физически труди, често получава отоци и болки в травмираните
части на тялото, особено в крака.
Нататък в исковата молба се твърди, че е налице и промяна в
поведението на ищеца - той е станал нервен и избухлив, често и безпричинно
тревожен. Това довело да развитие на остро душевно разстройство и стресова
реакция, изразяващи се в потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност и ранимост - посттравматично стресово разстройство, диагностицирано още при престоя му в болница
"Пирогов" и третирано с медикаменти.
Следващото твърдение на ищеца е, че в резултат от
произшествието е претърпял и имуществени вреди в размер на 6 969.56лв, представляващи
разходи за лечение, изброени в 15 пункта в исковата молба.
Ищецът сочи, че лекият автомобил "БМВ" е имал в
ответното дружество валидна застраховка "Гражданска отговорност" по
полица №BG/0781190002485065 със срок на валидност от
27.08.2019г. до 26.08.2020г., поради което с извънсъдебна претенция
вх.№14215/05.12.2019г. и молба от 18.08.2020г. от ответника е поискано
изплащане на застрахователно обезщетение, но с уведомления от 30.12.2019г. и
25.08.2020г. обезщетения са отказани.
По този начин е обоснован правния интерес от предявяването
на осъдителни искове за сумата 50 000лв., част от сумата 350 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и за сумата 6 969.56лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди. Върху първата сума се
претендира законна лихва от 06.03.2020г., а за втората - от датата на исковата
молба. Претендират се и разноски.
Чрез пълномощника си юрисконсулт Б.Г. ответникът е подал
отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове.
Като се позовава на отразеното в съставения Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, ответникът оспорва твърдения от ищеца
механизъм на ПТП и твърди, че водачът на л.а."БМВ" се е движил с
разрешената за пътния участък скорост и при съобразяване с пътните условия,
когато ищецът внезапно и на необозначено за целта място е навлязъл на пътното
платно, без да се съобрази с приближаващото се превозно средство, в резултат от
което е попаднал в опасната му зона за спиране и ударът е бил непредотвратим.
Ответникът изтъква, че настъпилите вреди са резултат от случайно събитие, което
освобождава от отговорност водача Н.И., поради което и предвид функционалната
обусловеност на отговорността му от тази на делинквентна,
счита, че исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Ответникът признава факта, че към датата на събитието -
29.09.2018г. е съществувало валидно застрахователно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност" за процесния
лек автомобил.
Алтернативно в отговора се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
за който се твърди, че е навлязъл внезапно на необозначено за пресичане на
пътното платно място, без да се съобрази с приближаващото се превозно средство,
с което е нарушил разпоредбите но чл.113, ал.1, т.1 и чл.114, т.1 ЗДвП.
В условията на евентуалност ответникът възразява, че
разходите, които се претендират като имуществени вреди, не са били нужни за
лечението и възстановяването на ищеца и са направени за предоставяне на
допълнителни медицински услуги, чието ползване е по преценка на пациента и за
които обезщетение не се дължи.
Нататък в отговора ответникът сочи документите, които са
представени от ищеца в подкрепа на претенцията му за изплащане на
застрахователно обезщетение, и които са недостатъчни за преценка на
основателността на искането в тримесечния срок за произнасяне на застрахователя
и по тази причина не е налице забава и основание за присъждане на лихва.
Чрез пълномощника си ищецът е подал допълнителна искова
молба, в която оспорва отговора на ответника и въведените с него възражения.
Сочат се причините, поради които на ответника не са предоставени материалите от
досъдебното производство.
Ответникът е подал допълнителен отговор, в който настоява,
че е имал основание да изиска от ищеца всички материали от досъдебното
производство, за да прецени основателността на предявената претенция, тъй като
констативният протокол е недостатъчен за нейното извършване.
По отношение на обстоятелството, че ищецът приемал
медикамент Трипико, в отговора се настоява същият да
представи данни с каква цел приемал това лекарство.
В допълнителния отговор се сочи наличието на данни, че
пострадалият е бил под въздействието на алкохол и това обстоятелство има
значение за разрешаването на въпроса за наличие на съпричиняване
на вредата от негова страна.
След като анализира и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено
следното:
По искане на ищеца и на основание чл.214, ал.1 ГПК е
допуснато изменение на предявения частичен иск за неимуществени вреди чрез
увеличаване на размера му на сумата 150 000лв., част от сумата 350 000лв.
Видно от представения с исковата молба Протокол за ПТП с
пострадали лица на ОДМВР-Враца, на 29.09.2019г. около 23:40ч. в гр.Враца,
ул."Втори юни" срещу магазин "Идея" е настъпило ПТП с участник л.а."БМВ 320Д" с рег.№ВР *** ВМ, управляван от Н. Ц.И., при
което е пострадал ищецът като пешеходец.
Представена е епикриза, издадена
от УМБАЛСМ"Пирогов", от която се установява, че ищецът е постъпил в
болничното заведение на 30.09.2019г. за оперативни процедури при множество
счупвания и/или луксации на таза, горни и долни крайници
с диагноза "Счупване на пубиса, счупване на тялото
/диафиза/ на тибията –
открито, фрактура скапуле декс.,
фрактура хумери декс. диафизария, фрактура пелвис. Дисхизис симфизис. Фрактура аперта крурис син., Фрактура сакри трансформиалис син." и
е изписан на 04.11.2019г.. От епикризата се
установява, че на ищеца са извършени две операции на таза и операция на тибията с поставянето на стабилизираща плака с винтове.
Представена е обилна медицинска документация за извършените прегледи,
изследвания, операции, манипулации и др. в посочената болница и в "МБАЛ-Христо
Ботев"-Враца, където е бил транспортиран непосредствено след
произшествието.
С исковата молба са представени фактури и касови бонове за
закупени материали, консумативи и лекарства на обща стойност 6 969.56лв.,
едната от които е с дата 14.10.2019г. за заплатени 6 162лв. за закупени от
ищеца реконструктивна плака с винтове, канюлирани
винтове и дълга плака L за проксимална
латерална тибия.
Представена е молба-претенция вх.№14215/05.12.2019г., с
която ищецът е поискал от ответника изплащане на обезщетения за претърпените в
резултат от ПТП неимуществени вреди в размер на 350 000лв. и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 6 969.56лв. С уведомление от 30.12.201г.
ответникът е отговорил, че няма правно основание да уважи предявените претенции.
Представена е и последваща кореспонденция между
страните, от която е видно, че ответникът е изискал от ищеца представянето на
допълнителни доказателства.
По делото е изискана и приложена пр.пр.№1967/2019г.
на Районна прокуратура-Враца. От нея се установява, че с постановление от
06.11.2020г. наказателното производство, образувано за престъпление по чл.343,
ал.1, б."б", вр. чл.342, ал.1 НК е
прекратено. В постановлението е прието, че Н.Ц.И. е осъществил състава на
престъпление по посочените по-горе текстове, но след като на пострадалото лице Т.П.П. е разяснена разпоредбата на чл.343, ал.2 НК, същият е
заявил, че не желае водачът Н.И. да носи наказателна отговорност.
По делото е допусната и изслушана специализирана автотехническа експертиза, чието заключение не се оспорва
от страните и се възприема от съда. Вещото лице се произнася, че произшествието
е настъпило в тъмната част на денонощието в гр.Враца, бул."Втори юни"
на около 180 метра от табелата, показваща край на града, в посока гр.Мездра.
Времето е било ясно, сухо, с нормална видимост при движение на автомобил с
включени светлини, суха пътна настилка без неравности. Участъкът, в който е
реализирано ПТП, е прав и хоризонтален, а движението – двупосочно и движението
се извършва в четири ленти, по две ленти във всяка посока, разделени с двойна
непрекъсната линия и обща ширина 16 метра. От двете страни на пътното платно се
намират затревени банкети. Максималната скорост, разрешена за участъка е
50км/ч. Пешеходецът се е движил по пътното платно срещу лекия автомобил. На
мястото на ПТП са открити следи и находки /счупени части от автомобила/, а
самият автомобил е установен в участъка на ПТП на платното за движение в
дясната лента, като в заключението са описани уврежданията по него.
В заключението се приема, че пешеходецът/ищецът/ се е движил
по бул."Втори юни" в посока Мездра-Враца в платното за движение в
посока гр.Мездра във външната му лента, насрещно срещу движението на ППС, в
частност срещу движението на лекия автомобил, на разстояние от около 1-1.2
метра от ръба на пътя. Движил се е със спокоен ход със скорост от около
5.7км/ч=1.58м/сек. В протокола на ПТП няма данни за наличие на спирачни следи
от аварийно спиране на автомобила в участъка на ПТП. Експертизата се произнася,
че скоростта на движение на л.а."БМВ 320Д" към момента на
първоначалния контакт с пешеходеца е била 72км/ч и при движение с такава
скорост опасната му зона на спиране е около 60.15 метра, докато ако се е движил
с разрешена скорост от 50км/ч опасната зона на спиране би била 35.6 метра. При
движение с включени дълги светлини зоната на осветеност пред автомобилите е около
110-120 метра, а при движение на къси светлини – около 40 метра. Вещото лице
сочи, че за момент на възникване на опасността от техническа гледна точка за
приема момента, в който пешеходецът при насрещното си движение срещу автомобила
е започнал да навлиза в осветеното петно на фаровете му при включени къси или
дълги светлини, поради което приема, че водачът на лекия автомобил е имал
техническа възможност да го възприема като опасност от ПТП.
Техническата експертиза се произнася, че условието за
съществуване на техническа възможност водачът на лекия автомобил да предотврати
настъпването на ПТП чрез аварийно спиране е опасната му зона на спиране да е
по-малка от отстоянието, на което се е намирал от
мястото на удара в момента на възникване на опасността. В конкретния случай
това условие не е изпълнено и водачът на лекия автомобил не е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез аварийно спиране при
движение със скорост от 72км/ч и пешеходецът е попаднал в опасната му зона на
спиране. При движение на къси светлини с разрешената за конкретния участък
скорост от 50км/ч водачът на лекия автомобил би имал техническа възможност да
предотврати произшествието чрез аварийно спиране. При движение с установената
скорост от 72км/ч на дълги светлини опасната зона на спиране е 92.68 метра и в
този случай водачът на лекия автомобил има техническа възможност да предотврати
ПТП чрез аварийно спиране, тъй като пешеходецът не би попаднал в опасната му
зона на спиране.
Експертизата приема, че инициалният удар между лекия
автомобил и пешеходеца е в облицовката на предната броня на около 0.43м. от
дясната странична част. Вследствие на удара под центъра на тежестта на тялото
на пешеходеца същото се повдига нагоре, при което настъпват последващите
съприкосновения на тялото с автомобила – преден капак, преден десен калник и
достигане до предно челно стъкло. Вследствие на удара и получения импулс под
центъра на тежестта на тялото пешеходецът придобива скоростта на автомобила към
момента на удара от около 72км/ч, пада върху предния му десен калник и предно
панорамно стъкло, носено е от автомобила върху предното стъкло, в което се удря
главата, след което следва свободно движение с летеж на тялото на пешеходеца в
посока на движението на лекия автомобил към десния банкет и след съответно
плъзгане и преобръщане се установява в покой в затревената канавка.
Заключението на техническата експертиза е, че от техническа
гледна точка причина за настъпилото ПТП е попадане на мястото на удара в
опасната зона на спиране на лекия автомобил при движение с установената скорост
от 72км/ч, при което неговият водач не е имал техническа възможност чрез
аварийно спиране да предотврати произшествието, докато при движение с
разрешената скорост от 50км/ч от техническа гледна точка произшествието е било
предотвратимо.
В обясненията си в съдебно заседание вещото лице пояснява,
че от данните по делото е установено, че при произшествието времето е било
ясно, не е имало мъгла и видимостта е била нормална.
По делото е разпитан като свидетел водача на л.а."БМВ
320 Д" Н.И., който дава показания, че около 23ч. в деня на произшествието
пътувал от Враца за Мездра. Свидетелства, че на излизане от Враца пътното
осветление не светело и след подминаване на хипермаркет "Технополис"
достигнал мостче на пътя. Заявява, че времето било сухо, но имало гъста мъгла и
карал на къси светлини в дясната лента за движение, но по-близо до осевата
линия, отколкото до банкета. И. не видял човек на пътя и в близост на пътното
платно, но изведнъж върху предното дясно стъкло попаднало тяло. Тъй като било
тъмно, И. спрял и направил десен завой, за да види мястото, осветил в посоката,
в която бил тръгнал и видял на платното парче от огледало, а по-далеч напред –
насрещно движеща се полицейска кола, която спряла, и съобщил, че е ударил
човек. От полицейските служители разбрал, че преди това блъснатият от него
човек е направил друго ПТП и е напуснал произшествието. Заедно с полицая И.
тръгнал да търси пешеходеца, когото видели в канавката. Главата на пострадалия
сочела посока Мездра, а тялото му било успоредно на пътя. Пострадалият казал на
И. "Нищо ми няма, бягай, бягай".
За установяване на получите от ищеца травми по делото е
допусната и изслушана специализирана съдебно-медицинска експертиза, чието
заключение страните не оспорват. Вещото лице се произнася, че ищецът е получил
счупване на костите на таза и открито счупване на костите на лява подбедрица, счупване на дясна лопатка и на дясна мишнична кост. Към момента на травмата болките са били с
голям интензитет, но в момента ищецът не се оплаква от такива. Предприето лечение
е било оперативно и медикаментозно, а болничният престой – 36 дни. Получените
увреждания са създали трайни неудобства на пострадалия, свързани с движенията
на крайниците. Становището на вещото лице е, че е налице причинна връзка между
механизма на ПТП и получените увреждания. Медицинската експертиза констатира,
че при ищеца са останали трайни белези от претърпяната операция и интервенции,
а към момента на прегледа от вещото лице възстановителният период е приключил,
но при определени условия същият може да търпи болки и занапред. В заключението
се приема, че от медицинска гледна точка е било необходимо извършването на разходите
за консумативите и материалите по представените от ищеца фактури. Сочи се, че в
медицинската документация по делото няма обективни данни за консумация на алкохол
от пострадалия, а с термина "суспектни
данни" в медицината се означава съмнение за нещо, в конкретния случай – за
консумация на алкохол. На експертизата не са предоставени доказателства за заплащане
на допълнителни услуги, свързани с проведеното на ищеца лечение. В съдебно
заседание вещото лице пояснява, че тъй като ищецът е получил счупване на таза,
на раменната кост и на подбедрицата и две от травмите
са лекувани оперативно с поставяне на метални импланти,
за в бъдеще при претоварване и при промяна на времето и атмосферните условия
може да търпи болки и дискомфорт.
По искане на ищеца по делото е допусната и изслушана
съдебно-психологична експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и
се кредитира от съда. Вещото лице се произнася, че в резултат от претърпяното
ПТП и получените травми в психичния живот на ищеца се оформя ярка и сложна
картина от негативни емоционални преживявания, характерни за острата стресова
реакция и посттравматично стресово разстройство, които дават отражение на
цялостното му функциониране. Посттравматичното стресово разстройство е упорито
страдание, от което ищецът и към момента не е възстановен. Макар симптомите да
не са с такава острота, каквато са имали непосредствено след катастрофата, те
са налице и в хронична форма.
Като свидетел по делото е дала показания майката на ищеца К.
К.. Същата заявява, че отишла в спешния център във Враца, след като приятелката
на сина й съобщила по телефона за катастрофата, и според нея след като бил
изведен от скенера, ищецът не бил с ясно съзнание. К. била уведомена, че синът
й трябва да бъде транспортиран в болница "Пирогов" и че ако има
късмет, ще оцелее. В болница "Пирогов" ищецът престоял около 40 дни и
майката го посещавала всеки ден. К. свидетелства, че при приема в
"Пирогов" ищецът бил поставен в медикаментозна кома, от която бил
изведен на петия ден. Първата направена операция била
на таза, а след това били извършени още три, последната от които отказал, тъй
като имал повишена температура. При посещенията на майка му ищецът казвал, че
никога няма да се възстанови, и ако е така, ще се самоубие. След изписването си
от болницата ищецът се прибрал в къщи на инвалидна количка, за около месец-два
бил напълно безпомощен и бил обслужван от майка си и от своята приятелка. К.
свидетелства, че синът й изпитвал много силни болки и употребявал обезболяващи,
които приемал по схема. На таза, крака и дясната ръка останали трайни белези,
като едната му ръка е изкривена и няма добър захват,
а походката му още е неправилна и той "замята" левия крак. Според К.
понастоящем ищецът може да се самообслужва, но продължава да изпитва болки,
особено при промяна на времето и докато преди произшествието бил жизнен и
енергичен, в момента не е така. Свидетелката съобщава, че в края на м.октомври
2020г. ищецът заминал с приятелката си за Велико Търново, където започнал
работа като шофьор.
Св. В. Д. е приятелка на ищеца и живее с него от три години.
Същата съобщава, че на 29.09.2019г. била болна и помолила ищеца, който бил при
майка си, да донесе храна за вечеря от
заведението "Вангелов, намиращо се извън Враца, но узнала, че на
връщане той е катастрофирал с нейната кола. Д. отишла с родителите си на
мястото на катастрофата, но видяла там само колата си, докато приятелят й го
нямало. По-късно при разговори ищецът споделял със свидетелката, че няма спомен
от катастрофата. Д. заварила ищеца в Спешна помощ във Враца и когато го качили
в линейка, за да го транспортират в София, той плачел. На следващия ден в болница
"Пирогов" свидетелката заварила приятеля си в медикаментозна кома, в
която бил държан в продължение на 4-5 дни. В "Пирогов" ищецът
престоял 40 дни и Д. го посещавала ежедневно. Той претърпял 4 операции,
изпитвал силни болки, лежал само по гръб, бил напълно неподвижен и говорел
трудно в резултат от интубациите. След изписването от
болница ищецът останал в дома на майка си и Д. останала до него през цялото
време. В началото свидетелката обслужвала ищеца за всичко – със специален стол
го придвижвала до банята, къпела го, сменяла подлогите, хранела го чак докато
започнал да ходи с патерици, тъй като дясната му ръка била счупена и
обездвижена. Тъй като крайниците на ищеца били напълно обездвижени, с него се
занимавал рехабилитатор и след месец-два той вече се придвижвал с проходилка, но винаги с чужда помощ. Повече от 6 месеца
ищецът не можел да се справя сам и покрай него трябвало да има човек, който да
му помага. Д. споделя за притесненията на ищеца от това, че не може да се
справя сам и товари близките си с грижи за него, дълго време но можел да спи от
болки. Свидетелката съобщава, че преди произшествието ищецът спортувал, обичал
да се шегува, докато сега е затворен в себе си, макар че се движи без помощни
средства, походката му е променена и той се изкривява при ходене, дясната му
ръка, която не била оперирана по препоръка на лекарите, останала изкривена и
той все още изпитва болки в нея, в крака и в таза. Д. свидетелства, че в
момента с ищеца живеят във Велико Търново, където той започнал работа като
шофьор, но изпитва затруднения при товаренето на пакети.
При така изяснената фактическа обстановка за произнасянето
си по предявените искове съдът приема следното от правна страна:
Досъдебното производство, образувано за процесното
пътнотранспортно произшествието, е приключило с постановление на Районна
прокуратура-Враца, в което е прието, че Н.Ц.И. е осъществил състава на
престъпление по чл.343, ал.1, б"б", вр. чл.342, ал.1 НК, но наказателното производство е
прекратено поради заявеното от ищеца, че не желае водачът да носи наказателна
отговорност. Постановлението на прокуратурата не е задължително за съда.
Доказателствата по делото и преди всичко неоспореното от
страните заключение на автотехническата експертиза
дават основание на съда да приеме, че виновен за настъпването на процесното ПТП, при което е пострадал ищецът, е Н.Ц. Й.,
водач на л.а."БМВ 320Д" с рег.№ВР *** ВМ, който е управлявал
автомобила със скорост, надвишаваща значително разрешената такава за пътния
участък, и по този начин противоправно е създал
опасност за останалите участници в движението. Заключението на експертизата е
категорично, че при движение с разрешената скорост от 50км/ч водачът би имал
техническа възможност да предотврати произшествието чрез аварийно спиране.
Заключението на техническата експертиза опровергава показанията на водача на
автомобила, разпитан като свидетел, за лоша видимост поради паднала гъста
мъгла. Ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си за
внезапно и на необозначено за целта място навлизане на ищеца на пътното платно
и за употреба на алкохол от негова страна, като основание да направи възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от негова
страна, което от своя страна дава основание за извода, че това възражение е
неоснователно и недоказано.
От събраните по делото писмени доказателства и от
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че като пряка и непосредствена последица от процесното ПТП ищецът е получил множество тежки счупвания,
наложили няколко операции, продължително болнично лечение и такова в домашни
условия, дълъг период на пълно обездвижване, последвал от също дълъг период на
възстановяване. Медицинската експертиза се произнася, че консумативите и
медикаментите по представените от ищеца фактури са били необходими за неговото
лечение и възстановяване. От показанията на разпитаните свидетели, на които
съдът дава вяра, се установява, че ищецът е бил приведен в медикаментозна кома,
изпитвал е силни болки в продължителен период от време, в което не е могъл да
се движи и самообслужва и все още не е напълно възстановен, тъй като походката
му и лявата му ръка са изкривени. Заключението на психологичната експертиза
доказва твърденията на ищеца за наличие на остра стресова реакция и
посттравматично стресово разстройство.
Между страните липсва спор по факта, че процесният
лек автомобил е имал при ответника валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и събитието е настъпило в срока на
покритие на застрахователната полица. По делото е установено, че ищецът е
предявил пред ответника претенция за изплащане на застрахователни обезщетения
за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди, но такива не са му определени.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че е доказано
прякото право на ищеца по чл.432, ал.1 КЗ да получи обезщетение на претърпените
в резултат от процесното ПТП неимуществени и
имуществени вреди и съответно – задължението на ответника по чл.429, ал.1, т.1 КЗ да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Като взе предвид характера и тежестта на получените от ищеца
множество сериозни телесни увреждания, претърпените от него болки и страдания и
продължителността на оздравителния период и при отчитане на икономическата
конюнктура в страната, съдът намира за справедливо по критерия на чл.52 ЗЗД
същият да бъде обезщетен със сумата 160 000лв., при което и предвид факта, че
искът за неимуществени вреди е предявен като частичен за сумата 150 000лв.,
същият следва да бъде уважен в пълен размер. Искът за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди за сумата 6 969.56лв. следва да бъде уважен в пълен
размер. Исковите суми следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва,
считано от 06.03.2020г., когато е изтекъл срокът по чл.496, ал.1 КЗ, до
окончателното им изплащане.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна така в размер на 6 000лв., както
и направените за сметка на бюджета на съда разноски за експертизи в размер на
900лв.
В полза на Адвокатско дружество "Ч., П. и И."
ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение по чл.38,
ал.1 ЗА в размер на 5 436лв. с включен ДДС.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА "Застрахователно дружество Евроинс"АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** да заплати на Т.П.Т., ЕГН **********,
с адрес *** сумата 150 000лв., частично от сумата 160 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, и сумата 6 969.56лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, настъпили при ПТП на 29.09.2019г., ведно със
законната лихва от 06.03.2020г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА "Застрахователно дружество Евроинс"АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** да заплати в полза на
Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 6 000лв. и направените за сметка
на бюджета на съда разноски за експертизи в размер на 900лв.
ОСЪЖДА "Застрахователно дружество Евроинс"АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** да заплати на Адвокатско
дружество "Ч., П. и И.", БУЛСТАТ *** адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.1 ЗА в размер на 5 436лв. с включен ДДС.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: