РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Русе , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Боян Войков
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 2021********** по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Б. Х. И. чрез адв. И.И. против решение № **0*83
от *0.10.*0*0 г., постановено по гр. д. № 73*7/*0*0 г. на Русенския районен съд, с
което е уважен предявеният против него от Н. В. Д. иск за заплащане на 1800 лева,
представляваща остатък от главница по договор за заем, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска- 0*.1*.*019 год. до пълното погасяване на
задължението. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и необосновано
като при постановяването му съдът е нарушил материалния и процесуалния закон.
Намира, че съдът е постановил решението си въз основа на свидетелските показания на
М.В. без да отчете пряката й заинтересованост от изхода на делото. Развива подробни
съображения за това, че настоящото производство цели да уреди имуществени
претенции на свидетелката – сестра на ищцата по делото към ответника по повод
заведеното от В. производство за защита от домашно насилие, приключило със
спогодба между страните. Обосновава възражението си още с това, че договорът за
правна помощ е подписан и заплащането на адв. възнаграждение на упълномощения от
ищцата адвокат е извършено от св. М.В., което според него доказва заинтересоваността
й от благоприятния изход на спора по настоящото съдебно производство. Заема
1
позиция, че предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Претендира
отмяна на решението и разноски за двете инстанции.
Ответникът по жалбата Н. В. Д. чрез адв. Д.Т. АК Русе оспорва основателността й
по съображенията, изложени в отговора по чл. **3 ГПК. Претендира разноски.
Постъпила е и частна жалба от Н. В. Д. чрез адв. Д.Т. АК Русе против
Определение № **00** от 8.01.*0*1 г., постановено по гр. д. № 7347/2020 г. на
Русенския районен съд, с което е отхвърлена молбата й за изменение на Решение №
2600283 от 20.10.2020 г. в частта за разноските като й бъде присъдена сума сумата от
1800 лв., представляваща платено от нея адвокатско възнаграждение по делото пред
първата инстанция. Твърди, че своевременно с представения от нея списък по чл. 80
ГПК е заявила искане да й бъде присъдена тази сума. Доказателство за плащането им е
депозирала с молбата си по чл. **8 ГПК. Заявява, че поради отсъствието на ищцата от
страната упълномощаването на адвоката било сторено не на бланка от кочан, одобрени
от адвокатските колегии, състояща се от три екземпляра, а с нарочно пълномощно.
Договорът за правна помощ и заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение
/вече на установените бланки от кочан/ бил подписан след образуване на
производството със сестрата на ищцата - М.В. след образуване на производството на
*1.1*.*0*0 г. Тъй като предоставил първия екземпляр на платеца, адвокатът не
разполагал с други доказателства за платеното му възнаграждение освен третия
екземпляр, който се съхранявал в счетоводството му и препис, от който представил.
Развива съображения, че законът не забранява упълномощаването да стане в различен
момент от заплащането на уговореното, както било и в настоящия случай. Претендира
отмяна на обжалваното определение и постановявнае на ново, с което в полза на
ищцата да бъдат присъдени разноски за първата инстанция в размер на *00 лв. за
платено адвокатско възнаграждение.
Ответникът по частната жалба – Б. Х. И. чрез адв. И.И. счита частната жалба за
неоснователна по изложените в отговора съображения. Иска потвърждаване на
обжалваното определение.
По въззивната жалба
Русенският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства,
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
страните, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
2
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и с оглед пълния
обхват на обжалването – и допустимо.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, с която Н. В. Д. е
предявила против Б. Х. И. иск за връщане на сумата в размер на 1800 лв., която му
била предоставила на 7.**.*01* г. по сключен между тях устен договор за паричен
заем. Изложени са твърдения, че сумата била поискана от ответника по повод повреда
в автомобила, с който работел като таксиметров шофоьор. Ищцата е заявила още, че
познава Б.Х. от връзката му с нейната сестра. Твърди, че това я е мотивирало да му
помогне като му заеме поисканата сума. Парите му предоставила чрез своята майка,
след завръщането й от САЩ, където гостувала на ищцата. Твърди още, че с Б.Х.
уговорили парите да й бъдат върнати до 31.03.*017 год. Тъй като сумата не била
върната на падежа, претендира осъждане на ответника.
В депозирания по реда и в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът
оспорил иска. Заявил, че нито е искал, нито е получавал пари на заем от ищцата. Навел
е доводи, че настоящото производство е образувано като отмъщение след раздялата
между него и сестрата на ищцата, с която имали връзка през *017 г. Въвел е и
възражение за недопустимост на иска, тъй като по гр.д. № 1*71/*019 год., което е
водено между същите страни на същото основание, с определение от *9.**.*019 год.
делото било прекратено.
В подкрепа на своите твърдения за сключен между страните неформален договор
за паричен заем ищцата е ангажирала гласни доказателства – свидетелските показания
на М.В., нейна сестра. Същата изнася данни, че в началото на м. ноември *01* г. Н.Д.
предоставила в заем на ответника сумата от 3000,00 лева, като страните уговорили
срок на връщане 31.03.*017 г. По това време свидетелката имала връзка с ответника,
който работел като таксиметров шофьор. Парите му били необходими за ремонт на
автомобила. Дава показания, че сестра й се съгласила да помогне на ответника,
мотивирана от близките взаимоотношения между нея и него. Сумата договорили по
телефона през октомври *01* год., тъй като ищцата живее постоянно в САЩ. Парите
били изпратени по майка им, която при завръщането си от САЩ в началото на
ноември, *01* год. отишла заедно с ответника и свидетелката в клон на ОББ АД в гр.
Русе. Там обменила долари и част от получената сума в размер на 3000,00 лева предала
на ответника в присъствието на свидетелката. Документът за обменената сума останал
у ответника. Дава още показания, че с Б.Х. се разделили през януари, *017 год. поради
започнали прояви на домашно насилие от негова страна. По повод на това завела
срещу него дело по ЗЗДН, което приключило със спогодба. Свидетелства още, че през
лятото на *017 г. ищцата се завърнала в България и потърсила ответника, за да получи
3
заетата сума. Той отишъл до дома на свидетелката и въпреки, че обещал да донесе
цялата сума, предал само 1*00,00 лева. Обещал до края на престоя на Н.Д. в България
да върне и остатъка от 1800,00 лева, но не го направил. Ищцата не успявала да се
свърже с него, тъй като не отговарял на телефонните позвънявания, нито на текстовите
й съобщения.
Други доказателства не са ангажирани от страните.
Като кредитирал изцяло показанията на св. В., намирайки ги за логични,
последователни и непротиворечиви и като съобразил, че ищцата признавала неизгоден
за нея факт – връщане на част от заетата сума, първоинстанционният съд счел за
доказано предоставянето на парична сума от ищеца на ответника по делото срещу
насрещното й задължение за връщане, т. е. наличието на договор за заем, поради което
уважил предявения иск като основателен.
Този извод на съда е неправилен като съображенията за това са следните:
Предявеният иск е по чл. **0, ал.1 ЗЗД.
Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз
основа на постигнатото съгласие между страните по него, едната страна даде, а другата
получи в заем парична сума. В производството по иск с правно основание по чл. 240,
ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни
средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си.
В настоящия случай писмени доказателства във връзка със сключването на
договора не са представени, нито се твърди такива да са били съставени.
Доколкото твърдението е, че договорът за заем е сключен за сумата от 1800 лв.,
то е допустимо неговото съществуване да бъде установявано със свидетелски
показания, тъй като забраната, установена в разпоредбата на чл. 1**, ал.1, т. 3 ГПК се
отнася за установяване съществуването на договори на стойност над 5000 лв.
Съгласно чл. 15*, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. За да обоснове
твърдението си, че между страните са създадени отношения, произтичащи от договор
за заем, ищецът ангажира единствено гласни доказателства – свидетелски показания на
св. М.В. – сестра на ищцата. Съдът намира, че на базата само на тях не може да се
направи извод, че между страните е възникнало заемно правоотношение с твърдените в
исковата молба параметри, а именно, че ищцата е предала на 7.**.*01* г. на ответника
1800 лв., който се е задължил да й ги върне до края на м. март, *017 г. Съображенията
за това са следните:
4
Твърденията в исковата молба са ясни и безпротиворечиви - за сключен устен
договор за заем в размер на 1800 лв. Никъде в нея не се заявява, че заемът е бил в по-
голям размер, още по-малко пък е посочена сума, различна от 1800 лв. Липсват
твърдения, че част от заетата сума е била върната и че се претендира остатък от даден
заем в какъвто смисъл са свидетелските показания на св. В.. Неправилен като
несъответстващ на съдържанието на исковата молба е изводът на районния съд, че е
налице признание от страна на ищцата на неизгоден за нея факт- връщане на част от
заетатта сума. Отделно от това, за да уважи иска, първоинстанционният съд се е
позовал единствено и само на свидетелските показания на св. М.В. без да отчете
възможната им заинтересованост. Следва да се отбележи, че същата е в близки
родствени отношения с ищцата, поради което само пълната кореспонденция с други
доказателства за релевантните факти следва да ограничат съображението за явната
тяхна заинтересованост в полза, съответно във вреда на една от страните по делото,
съобразно процесуалната регламентация на чл. 172 ГПК. Като съобразява тази норма,
настоящият състав намира показанията на разпитаната в съдебно заседание свидетелка,
сестра на ищцата, като заинтересовани от изхода на делото, дадени очевидно да
обслужват каузата на ищцата, предвид липсата на всякакви други данни и
доказателства по делото относно твърденията й. Отделно от това, тези показания не
кореспондират изцяло и с твърденията, изложени в исковата молба, както бе посочено
по-горе.
С оглед на гореизложеното и тъй като ищецът не ангажира доказателства, чрез
които да установи чрез пълно и главно доказване изложените в исковата молба
твърдения, обосноваващи дължимост на претендираната главница, съдът намира, че
обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявеният осъдителен иск по отношение на главницата
да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен. С оглед отхвърлянето на главния
иск не следва да се уважава и предявения акцесорен иск за заплащане на лихва за
забава.
По частната жалба:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на
ищцата за изменение на решението в частта за разноските с присъждане на адвокатско
възнаграждение по насрещния иск. По делото е представено пълномощно, което
5
легитимира адвокат Т. като процесуален представител на страната по делото, в което
не е уговорено възнаграждение за това. Едва с молбата за изменение на решението е
представен документ, удостоверяващ плащане, но това обстоятелство не е основание
да се присъдят разноските за адвокатска защита. Както е посочено в т.1 на ТР № */*01*
год.на ОСГТК разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат на страната при
представяне на договор за правна помощ, в който е посочен уговорения размер и начин
на плащане, както и доказателства за извършеното плащане. При липсата на такива
доказателства към момента на постановяване на решението, районният съд правилно е
отказал присъждането им и е приел, че липсва основание за изменение на решението в
тази част.
Отделно от това, в настоящия случай предявеният иск е неоснователен и следва
да се отхвърли, поради което отговорността за разноските е в тежест на ищцата. С
оглед изхода от спора същата няма право на разноски. Обжалваното определение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, представените доказателства и отправеното искане на
ответника следва да се присъдят разноски за двете инстации в размер на *3* лв., от
които 300 лв. адв. възнаграждение за производството пред районния съд и 33* лв. за
производството пред окръжния съд /3* лв. платена държ. такса и 300 лв. адв.
възнаграждение/.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение№ **0*83 от *0.10.*0*0 г., постановено по гр. д. № 73*7/*0*0
г. на Русенския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. В. Д. против Б. Х. И. иск за заплащане на сумата
от 1800,00 лева, представляваща главница по договор за заем, ведно със законната
лихва, считано от предявяване на иска- 0*.1*.*019 год. до пълното погасяване на
задължението като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № **00** от 8.01.*0*1 г., постановено по гр. д. №
73*7/*0*0 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА Н. В. Д., ЕГН ********** от гр. Дупница, обл. Кюстендил, ул. „Б.П.“
№ ** да заплати на Б. Х. И., ЕГН от гр. Русе, ул. „М.Л.“ № *, вх. *, ет. * сумата в
6
размер на *3* лв. /шестстотин тридесет и шест лева/, представляващи съдебно-
деловодни разноски пред двете инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
*._______________________
7