Решение по дело №187/2021 на Софийски окръжен съд

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

София, 28.05. 2021 г.

 

         Софийският Окръжен съд, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН състав в публичното заседание на 17.05. две хиляди и двадесет и първа година в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ :1.ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА

2.АНЕЛИЯ ИГНАТОВА

при секретар Ат. Д., с участието на прокурор от СОП –Р. Ц., като изслуша докладваното от съдия Бозаджиева ВНОХД № 187 по описа за  2021 година и за да се произнесе , взе предвид следното :

        

         Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол по отношение на постановена присъда, инициирано с протест от РП К..

По силата на присъда под №2 /24.02.2021г. по НОХД № 384/2020г. на РС К., съдът е признал подсъдимия  М.А.Л., ЕГН **********, роден на *** ***, осъждан, адрес гр. К., ул. „Ф. ж.“ № , българин, с българско гражданство, неженен, средно образование, безработен, осъждан, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 21.04.2020 година в гр. К. отказал да му бъдат взети принудително сравнителни образци от биологичен материал - слюнка, необходим за извършване на ДНК експертиза по ДП № 12/19г. по описа на РУ - К., с което осуетил изпълнението на решение на PC - К. от 22.05.2019 година по ЧНД № 179 /19 г., с което е дадено разрешение да бъде иззети принудително от Л. сравнителни образци - престъпление по чл. 296 ал. 1 от НК  и го е оправдал изцяло по повдигнатото обвинение.

Присъдата е  атакувана от прокурор в РП- К. с оплакване за неправилност и незаконосъобразност –неправилно приложение на материалния закон. Съдът в мотивите към присъдата неправилно приема, че съдебното определение, предшестващо изпълнителното деяние не създава задължение за адресата със задължителна сила за неговото изпълнение, а възможност за органите на реда –полицейските служители да прилагат физическа сила, за принудителното му изземване на образци за сравнителен материал от подсъдимия. Застъпва се становището, че в рамките на досъдебното производство всички действия спрямо привлеченото към отговорност лице се осъществяват съобразно изискванията и правилата на НПК, сред които е и принципа на неприкосновеност на личността, което изключва принудата като метод. Не е допустимо и прилагане на физическа сила в съответствие с чл.85 ЗМВР, защото в тази разпоредба изрично са изброени хипотезите, при които такава е допустима и настоящата хипотеза не фигурира сред случаите, упоменати от законодателя. Задължителната сила на съдебния акт, определя като последица от неизпълнението му наказателна отговорност по реда на чл.296, ал.1 НК.

В съответствие с изложеното по-горе протестиращият прокурор отправя искане за отмяна на присъдата на РС и за постановяване на нова такава във въззивната инстанция, по силата на която съдът да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание в рамките на закона, съобразно искането на представителя на обвинителната власт пред първата инстанция.

         В съдебно заседание представителят на СОП поддържа заявеното искане за отмяна и за постановяване на обратна присъда, както и аргументите и доводите във връзка с тълкуването на материалния закон, които го обосновават.

         Подсъдимият  М.Л., по същество на делото оспорва протеста, като застъпва обратното становище, че не е адресат на  постановеното съдебно определение по чл.146, ал.3 НПК, същото касае действия на органи на досъдебното производство и полицейските служители. Счита, че не е осъществил деянието, за което е привлечен да отговаря- осуетяване на изпълнението на съдебно решение -престъпление по чл. 296, ал.1 НК.

         В последната си дума, заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан (да бъде потвърдена присъдата на РС-К.).

         Въззивният съд, като  разгледа протеста и  след като сам осъществи цялостен служебен контрол по реда на чл. 314,ал.1 НПК, въз основа на доказателствата и  приложимия закон, прие за установено следното:

         В съответствие с доказателствата, приложимия закон, теорията и практиката по прилагането му, първостепенният съд е изградил верни фактически и правни изводи, като законосъобразно е отказал да ангажира отговорността на подсъдимия М.Л. по повдигнатото против него обвинение да извършено осуетяване на изпълнение на съдебно решение по чл.296,ал.1 НПК.

         Фактическите обстоятелства са правилно установени от първия съд, в кореспонденция с доказателствата:

         Привлеченото към отговорност лице – по настоящото дело –подс. М.Л. участвал в качеството на свидетел по ДП № 12/019г. по описа на РУ – К. /пр.пр. № 61/019г. на РП- К./. Поради необходимост от гледна точка на целите на разследването за разкриване на обективната истина, било наложително изземване на биологичен материал /слюнка /като сравнителен образец за експертно изследване по досъдебното производство. Тъй като подс. Л. отказал доброволно да даде такъв, след като бил поканен РП- К. отправила искане по чл.146, ал. 3 НПК до РС К., с цел получаване на разрешение за принудително  изземване на биологичен материал от Л..

         Видно от приложеното към ДП –л.3 определение под № 63, на 22.05. 2019г. по ЧНД №179/2019г. РС- К. се е произнесъл на посочената по-горе дата, след като проверил наличието на законовите предпоставки от формална страна с оглед изискванията на НПК, като разрешил изземването да се осъществи принудително- пряко волята на свидетеля Л..Определението, което има окончателен характер влиза в законна сила веднага  след неговото постановяване и създава правни последици за адресатите му.

         На 21. 04. 2020г. –близо година след постановяване на съдебното определение подс. М.Л. *** за изземване по принудителен ред на биологичен материал –слюнка- за сравнителни образци, с цел извършване на ДНК експертно изследване на намерения и иззет по делото биологичен материал.

         Полицейските служители се позовали на съдебното определение от 22.05.2019г.,  като повторно поканили подс. Л.  да даде слюнка и го предупредили, че при отказ следва да носи наказателна отговорност за неизпълнение на съдебно решение.

         Въпреки това подсъдимият отново отказал. Отказът му бил възприет  и от св. Пламен Василев младши експерт КД в РУ- К., който се явил да вземе образците.

         След което РП К. привлякла М.А.Л. към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.296,ал.1 НК- съзнателно осуетяване на изпълнението на съдебно решение.

         На тази доказателствена и фактическа основа, безспорно най- съществен по делото е въпроса от гледище на материалния закон, описаното по- горе поведение от страна на подс. Л., описва ли съставомерните признаци на престъпление по чл.296, ал.1 НК от обективна и субективна страна.

         Настоящият въззивен състав счита с категоричност, че този въпрос е намерил своя законосъобразен отговор в постановената оправдателна присъда. Първият съд е изложил убедителни съображения в пряка кореспонденция с правилното тълкуване на цитираната по- горе разпоредба,  в духа и разума на закона, теорията и съдебната практика.

         В  т. смисъл за състава на престъплението по чл.269, ал.1 НК не е толкова съществен видът  на акта на съда – дали се касае до определение или решение, законодателят е употребил термина решение  общо-в смисъл на акт, който изхожда от съда, прието решение създаващо волеизявление със задължителна сила за адресата му. В този смисъл централен е въпросът –кой е адресатът на постановеното определение , с което съдът разрешава осъществяването на принудително действие?

         В тази връзка по категоричен начин не би могло да бъде споделено становището на РП, застъпено в протеста и поддържано от прокурор от СОП в съдебно заседание. Това е така защото законът е пределно ясен и съдържа недвусмислен отговор, който дори не поражда съмнение и колебание. Елементарното логическо тълкуване на  определението по чл.146,ал.3 НПК, което е „Разрешава на разследващите органи по досъдебно производство… да изземат принудително сравнителни образци- биологичен материал от свидетеля М.А.Л.“, налага по непораждащ съмнение начин, че единствения адресат, към който е насочено  постановеното съдебно определение е разследващия орган /полицейски орган/.Същото по никакъв начин не създава задължения на лицето, от което следва да се вземе биологичен материал- подсъдимия М.Л., който е отказал доброволно да даде такъв.Наказателния процес бидейки ориентиран към целите на наказателното производство –по установяване и разкриване на престъпленията, същевременно държи сметка и за правата на страните и на участниците в процеса. Същите могат да се явят засегнати лица от някои действия по разследването, нарушаващи техните права –правото на неприкосновеност на личността, /какъвто е настоящия случай/, на неприкосновеност на жилището и на личния автомобил. Поради това, винаги когато, следва да бъдат осъществени принудителни действия, насилствени и нежелани  спрямо свободната воля на засегнатите лица,  НПК създава гаранции, посредством изискване за съдебен контрол – разрешение или одобрение на предприетите действия от разследващите. Съдът, вземайки решението си осъществява проверка за необходимостта от прилагане на мярката, пропорционалност спрямо правата на личността и с.т. и останалите изисквания на НПК, които в зависимост от начина на осъществяване на насилствените действия и др. създават допълнителни гаранции за засегнатите лица. В конкретния случай съдебното решение, дадено в полза на обществения интерес от ефикасно правосъдие, замества липсващата свободна воля на съгласие на  лицето при осъществяване на принудителните действия. Разрешението за упражняване на принуда е насочено пряко към поискалия го- разследващия полицейски орган. Като логическа последица по изпълнение на решението, единственият, който би могъл да предприеме активно поведение в изпълнение на същото е  полицейският орган, на когото се разрешава да преодолее съпротивата на лицето, насилствено, по принудителен ред. Връзката и взаимоотношението се осъществява по линията съдебен орган /в качеството на гарант на законността/- разследващ орган. Лицето, спрямо когото се иска принудата, макар и косвено засегнато от съдебното решение, е трето в тези отношения и няма задължения за изпълнението на акта на съда. В т.смисъл вменяването му на отговорност е неправилно. Разпоредбата на чл. 269, ал.1 НПК визира друг вид съдебни решения –осъдителни, които със задължителна сила предписват определено поведение-действие или бездействие, към лицето, привлечено към отговорност. В конкретния случай поведението на подсъдимия е изцяло правомерно, отказът на същия се основава на негово лично право, признато и гарантирано от Конституцията на Р България.

         С оглед всичко изложено по- горе, първият съд правилно и законосъобразно е приел, че след като е бил оторизиран полицейският орган е могъл, но не е упражнил принуда и помощни средства по собствено усмотрение. Бездействието на полицейския орган не следва да се вменява във вина на лицето, а още по-малко да му се търси наказателна отговорност въз основа на описаните по-горе факти.

         Решаващият съд правилно е приложил материалния закон, като е констатирал липса на съставомерно  деяние по чл.286,ал.1 НК- противозаконно осуетяване на съдебно решение от страна на подсъдимия М.А.Л., което обуславя потвърждаване на присъдата на РС К..

                  Предвид гореизложеното и на осн. чл.334, т.6 и чл.33 НПК съдът

 

  Р  Е  Ш  И  :

 

  ПОТВЪРЖДАВА   Присъда № 2 /24.02.2021г., постановена по  НОХД № 384/2020г. по  описа на  РС- К. .

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                      ЧЛЕНОВЕ:1.  

 

                                                              2.