№ 35026
гр. София, 04.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110128005 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 25.08.2023 г. на ****** за изменение в частта за
разноските на Решение от 04.08.2023 г. по гр.д. № 28005/2023 г. на СРС.
Твърди, че размерът на дължимото адвокатско възнаграждение е по-висок от
присъдения с решението, тъй като върху минималния размер, който е взет предвид от
съда, следва да бъде начислено ДДС, за което представил доказателства в хода на
процеса.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от ***, в който я
оспорва като неоснователна.
Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното:
Молбата е допустима като постъпила в срок от надлежна страна срещу акт,
който подлежи на допълване и изменение в частта за разноските, и редовна съгласно
чл. 102 ГПК.
Отсъствието на ангажирани в съответното производство по делото доказателства
за регистрация по ДДС на адвоката/адвокатското дружество води до липса на
основание за начисляване на данъка върху присъжданото му адвокатско
възнаграждение. Доказването на разноските е в тежест на страната, която ги
претендира (Определение № 137 от 31.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1324/2021 г., I т.
о.; Определение № 60224 от 7.06.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2020/2020 г., I т. о.;
Определение № 60255 от 3.06.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1475/2020 г., II т. о.;;
Определение № 727 от 11.12.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 769/2019 г., II т. о.;
Определение № 161 от 24.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 2668/2018 г., I т. о.;
Определение № 149 от 27.02.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2589/2017 г., II т. о.;
Определение № 782 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3545/2014 г., II т. о.).
Основен принцип в гражданския процес е, че всяка страна следва да ангажира
доказателства в подкрепа на своите твърдения, който именно принцип ограничава съда
при служебното изследване на факти и обстоятелства, които страната се домогва да
докаже. Страната, която иска присъждане на адвокатско възнаграждение с включено
ДДС, следва да представи доказателства за регистрация по ЗЗДС на правния субект
към момента на сключване на съответната сделка, предоставил заплатени нему правни
услуги, до приключване на делото пред съответната съдебна инстанция, още повече, че
в случая се касае не за главна, а за акцесорна претенция за разноски.
1
Съдът не е длъжен да проверява всеки публичен регистър, освен когато закон
изрично предвижда това (напр. чл. 67, изр. 1 ТЗ вр. чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, която
налага при спор със страна юридическо лице служебна проверка от съда в Единния
портал за заявяване на електронни административни услуги, в частност в ТРРЮЛЦ
относно обстоятелствата, посочени в горната разпоредба). Поради това е
неоснователен доводът на молителя, че регистърът по ДДС бил публичен.
Основателен е доводът на молителя, че към минималния размер на адвокатското
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ следва да се добави ДДС съгласно § 2а от
ДР на НМРАВ, доказателства за което са представени към исковата молба, а именно –
справка за регистрация по ДДС от системата VIES, както и останалите доказателства,
които косвено доказват регистрация по ДДС на претендиращия субект – фактура с
посочен № по ДДС на адвокатското дружество, платежен документ за неговото
изплащане с ДДС. Именно изричната подзаконова разпоредба на § 2а от ДР на
НМРАВ, че за регистрираните адвокати дължимият ДДС се начислява върху
възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение води до извод за неоснователност на довода на ответника
по молбата, че нямало законово основание за начисляване на ДДС върху адвокатско
възнаграждение, тъй като този данък не бил неразделна част от същото
възнаграждение.
Предвид изложеното, следва уважаване на молбата.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ в частта за разноските на Решение от 04.08.2023 г. по гр.д. №
28005/2023 г. на СРС, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ***, ЕИК по Булстат: ******, адрес:
****, да заплати на „**********, седалище и адрес на управление: гр. София, *****
сумата от 918,61 лв. – разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2