мотиви към присъда № 74 / 29.04.2015г. по НОХД № 3466/2014г. по описа на Районен съд –Бургас
Производството по делото е по реда на чл.269, ал.3, т.4 от НПК и е
образувано по повод обвинителния акт на Бургаска районна прокуратура съдържащ обвинение
спрямо подсъдимия Д.С.А. ЕГН **********
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл.194, ал.1 вр. чл.29,
ал.1, б.”а” от НК, за това че на 06.03.2003г., около
22.30 часа, в град Бургас, при условията на опасен рецидив, на гаров площад „Юг” от лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра” с рег.№ А *********АР
отнел чужда движима вещ - мобилен телефон марка „Нокиа”,
модел „7210” с фабричен номер /имеи/ ******* на
стойност 589.00 /петстотин осемдесет и девет/ лева от владението на Г.Р.Т., с ЕГН **********, без негово
съгласие и с намерение противозаконно да я присвои.
Представителят
на Бургаска районна прокуратура поддържа обвинението. Счита, че от събраните в
хода на делото доказателства безспорно се установява, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл.194, ал.1 вр. чл.29,
ал.1, б.”а” от НК, тъй като към датата на деянието е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода за не
по-малко от една година, изпълнението на което не било отложено на основание
чл.66 от НК. Моли съда при индивидуализиране на наказанието да наложи на
подсъдимия при индивидуализиране на наказанието на основание чл.55
от НК, като отчете направените самопризнания, стойността на отнетата вещ и
изминалия период от време.
Служебният
защитник на подсъдимия не оспорва фактическата обстановка, въведена с
обвинителния акт и квалификацията на деянието. Моли съда да индивидуализира
наказанието при условията на чл.55 от НК, предвид
самопризнанието на подсъдимия и младата му възраст.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното :
На 06.03.2003г., около 22.30 часа в град Бургас, подсъдимият Д.С.А. се намирал на гаров площад „Юг”. Видял спрян лек таксиметров автомобил марка „Опел”,
модел „Вектра” с рег.№ А*********АР, в който се намирал шофьора на автомобила
свидетелят Г.Р.Т., който чакал клиенти. На предната дясна седалка до него се намирал мобилния му телефон марка
„Нокиа” , модел „7210” с фабричен номер /имеи/ *** ******, който се зареждал. Телефонът
бил закупен от свидетеля Г.Т. на 18.02.2003г., за сумата от 620 лева, като бил почти чисто нов. Подсъдимият Д.С.А. се подал през отворения десен прозорец на автомобила и поискал цигара от свидетеля Т.. Свидетелят дал цигара на
подсъдимия, който посегнал, взел мобилния телефон и
избягал. Свидетелят Т. се опитал да го настигне,
но не успял.
На следващият
ден подсъдимият Д.С.А. помолил
свидетелите В.Н.М. и П.В.Д. да му помогнат
да продаде отнетия преди това
мобилен телефон марка „Нокиа”, модел „7210”. Те се съгласили, като не знаели, че телефона не е на подсъдимия А., тъй като преди това същият
имал няколко различни телефона, а и той им казал, че телефона е лично негов. Тримата отишли при свидетеля Н.Р. А., който имал магазин за телефони
втора употреба. Подсъдимият А. нямал лична карта, поради което
свидетелят В.М., който имал такава, представил телефона за свой
и го заменил за три други
телефона и паричната сума от осемдесет
лева. Още същият ден свидетелят А. продал
телефона на случаен клиент, когото не познавал.
От заключението
по извършената съдебно-оценъчна експертиза е
видно, че телефон марка „Нокиа”,
модел „7210” е на стойност
от 589.00 лева.
Към този момент минималната работна заплата за страната е била 110 лева, приета с ПМС №1/03.01.2003г..
Разпитан в хода
на разследването Д.А. е дал обяснения
и се е признал за виновен.
Разследването спрямо
Д.А. е приключило при условията на
чл.206 вр.чл.269, ал.3, т.4 от НПК, тъй като същият е напуснал пределите на Република България
и местоживеенето му в чужбина не е било известно. Подсъдимият е обявен за общодържавно
издирване с телеграма №
43876/27.11.2013г. на ГД „НП” София.
Преди извършване на инкриминираното деяние с влязла в
сила на 05.03.2001г. присъда по НОХД №
166/2000г. по описа на Окръжен съд- Бургас, изменена с решение на Апелативен съд- Бургас подсъдимият
Д.А. е осъден за престъпление по чл.199, ал.1, т.4,
вр.чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.”а” и чл.54 от НК на 1 година и 2 месеца лишаване от свобода.
Описаната фактическа обстановка се подкрепя
от събраните в хода на разследването
доказателства, в т.ч. показанията на свидетелите Н. А. и В.Т., разпитани
непосредствено в съдебно заседание, както показанията
на свидетелите Г.Р.Т., П.В.Д. и В.Н.М., приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281,
ал.5 вр. ал.1, т.4 от НПК,
заключението на вещото лице по оценъчната експертиза, справка за съдимост и от
останалите материали по делото.
Правна квалификация
От
описаната по-горе фактическа обстановка безспорно се установи, че подсъдимият Д.С.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.196, ал.1, т.1
вр. с чл.194, ал.1 вр. чл.29,
ал.1, б.”а” от НК, за това че на 06.03.2003г., около
22.30 часа, в град Бургас, при условията на опасен рецидив, на гаров площад „Юг” от лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра” с рег.№ А ***АР отнел
чужда движима вещ - мобилен телефон марка „Нокиа”,
модел „7210” с фабричен номер /имеи/ 350 893 400 092
759 на стойност 589.00 /петстотин осемдесет и девет/ лева от владението на Г.Р.Т., с ЕГН **********, без негово
съгласие и с намерение противозаконно да я присвои.
Квалификацията на деянието се определя от осъждането му по влязлата в сила присъда по НОХД №
166/2000г. по описа на Окръжен съд- Бургас, изменена с решение на Апелативен съд- Бургас, с която за тежко умишлено престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1 вр.
чл.29, ал.1
б.”а” и чл.54 от НК подсъдимият е бил осъден на 1 година и 2 месеца лишаване от свобода. Наказанието по тази
присъда било изтърпяно на 08.01.2002г.. Следователно към инкриминираната
дата са били налице материалноправните предпоставки
по чл.29, ал.1 ,б.”а” от НК,
тъй като А. бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на не по-малко от
една година на лишаване от
свобода, изпълнението на което
не е отложено по чл.66 от НК. От изтърпяване на наказанието не е изтекъл срока от
5 години по чл.30 от НК, от
изтърпяване на наказанието по горецитираната присъда, поради което деянието предмет на обвинението следва да се
квалифицира, като извършено при условията на
„опасен рецидив”.
От субективна страна деянието е извършено
умишлено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11,
ал.2 от НК. Подсъдимият при осъществяване на деянието
е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. В този смисъл той е съзнавал общественоопасния
характер на поведението си и е предвиждал, че от него ще настъпят общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Определяне на наказанието.
При определяне на наказанието
на подсъдимия съдът съобрази степента на обществена
опасност на престъплението и на подсъдимия като личност. При индивидуализацията на наказанието в контекста на смекчаващи
вината обстоятелства съдът
отчете изразеното в хода на досъдебното производство самопризнание и съдействие за разкриване на обективната истина
от страна на подсъдимия, младата му възраст. Наказанието му
следва да бъде определено при наличието на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Адекватно на
степента на обществена опасност на престъплението като деяние и на
дееца като личност, кореспондиращо с целите на специалната
и генералната превенции на наказанията се явява накание лишаване от свобода за срок от една година,
определено на основание чл.196, ал.1, т.1,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б.”а” във вр. с
чл.55, ал.1, т.1 от НК. С така индивидуализирано наказание
съдът намери, че целите на генералната и специалната превенции по смисъла на
чл.36 от НК биха били постигнати в оптимална степен.
Според съда
не са налице
материалноправните предпоставки
на чл.66, ал.1 от НК, поради което така определеното
му наказание в размер от една
година лишаване от свобода не
може да бъде
отложено с изпитателен срок, а следва да бъде изтърпяно
ефективно. Като съгласно разпоредбите
на чл.61, т.2
вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС първоначалният
режим на определеното наказание на подсъдимия следва
бъде строг, като наказанието следва да се
изтърпи в затвор .
Разноски
На основание чл.189,
ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия
направените по делото разноски.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
постанови присъдата.
Председател:
Вярно с оригинала!
А.Р.