Решение по дело №2796/2020 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер …………             Година  2021                Град Варна

                  

                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд               ХХІХ състав

На двадесет и първи януари  Година две хиляди и двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

                      

    СЪДИЯ: Мария Бончева

Секретар Калинка Д.

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 2796 по описа на съда за 2020 г.,

          за се произнесе взе предвид следното

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Л.Н.Н. против НП № 481742-F522225/03.12.2019г. на Директор дирекция „Обслужване“ ТД НАП Варна, с което на Л.Н.Н. е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 500 лева на основание чл.179  ал.1 от ЗДДС.

В жалбата въззивникът моли съда да отмени НП. В съдебно заседание въззивникът редовно призован не  се явява лично.

Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

         След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

         Л. Н. не била изпълнила задължението си да подаде СД по ЗДДС  за отчетен  период 01.07.2019г.-31.07.2019г. в законоустановения срок до 14.08.2019г. СД по ЗДДС за посочения период не била подадена.

За констатираното бил съставен акт за административно нарушение. Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.33 от Наредба №Н18/2006г. на Министъра на финансите.

Актът за административно нарушение бил връчен надлежно на въззивникът. В предвидения срок жалбоподателят не направил писмени възражения, които да бъдат коментирани от АНО в наказателното постановление.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

       Въз основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващият орган изцяло е възприел описаната в акта фактическа обстановка. Прието било, че е  нарушил  разпоредбата на чл.125 ал.5 от ЗДДС,  с което бил осъществен състава на чл.179 от ЗДДС. Било посочено, че срещу акта не е направено възражение, както и че нарушението е извършено за първи път.

             Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:  

           Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,  поради което е процесуално допустима.

           Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП- гр.Варна, съгласно заповед № ЗЦУ –ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП.

 Вмененото във вина на въззивникът нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и  по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което същия е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

 Декларацията по смисъла на чл.125 ал.5 от ЗДДС се дължи от всички данъчно задължени лица, като законът не прави разграничение за наличие или липса на положителен финансов резултат, осъществявана стопанска дейност и други. От доказателствата по делото безспорно се установява, че въззивника не е подал справка декларация - по ЗДДС за период   01.07.2019г.-31.07.2019г. в законоустановения срок. От текста на визираната разпоредба е видно, за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри. Горната декларация се подава до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. С бездействието си, той безспорно е извършил нарушение на разпоредбите в ЗДДС. Причините за неизпълнение на вмененото му със закона задължение в случая са ирелевантни за делото. Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на жалбаподателят е проведено правилно и законосъобразно. В конкретния случай процесната декларация не е била подадена.

      При индивидуализиране на наложеното наказание, административно-наказващият орган е взел предвид обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път. Поради това съдът намира, че наказанието е определено към минималния размер и е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

  Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай. Неспазването на законовите норми, свързани с данъчното законодателство, независимо от липсата на реално настъпили щети за Държавата или държавния бюджет не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на ЗДДС. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно, още повече че същото не се отличава с нищо от останалите от същия вид.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

                                    

                                  Р   Е   Ш   И  :

         ПОТВЪРЖДАВА НП № 481742-F522225/03.12.2019г. на Директор дирекция „Обслужване“ ТД НАП Варна, с което на Л.Н.Н. е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 500 лева на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред ВАС по реда на АПК.                 

         След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.    

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: