Р Е Ш Е Н И Е № 1
Гр. Бургас, 19. 01.
2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в открито съдебно заседание на осми януари през 2021г. , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ
ЧЛЕНОВЕ
: КАТЯ ГОСПОДИНОВА
СВЕТЛИН ИВАНОВ
При
секретаря Павлина Костова и с участието на прокурора Елка Добрикова, като
разгледа докладваното от съдия- докладчика Захариев в. НОХД № 1265 по описа на
Съда за 2020г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С
присъда № 260004 от 05. 11. 2020г. по НОХД № 249- 2020г. Районен съд- Айтос е
признал подсъдимия Д.Н.Н. ***, ЕГН **********
за НЕВИНЕН в това, че: 1. На 26.11.2018
год. около 08.45 часа,
в гр.Бургас, на ул. „Демокрация“, в хода на проверка извършена от служители на
сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи Бургас /установен в качеството на водач на моторно превозно средство
- т. а. „******" с рег. № ******/, съзнателно се ползвал от неистински официален документ -
свидетелство за управление на моторно превозно средство /представяйки го
пред служители на сектор „Пътна полиция“ при
Областна дирещия на Министерството на вътрешните работи Бургас, а именно пред
младши автоконтролъор Т.И. А. и
младши автоконтролъор М. П. М./, на което са посочени следните данни: № *********, издадено на 12.03.2016 год. на името на *********** /Д.Н.Н.!, роден на *** год.
в BULGARIA /България/, със срок на валидност до 01.03.2036 год., издадено от Република Гърция, като
посоченият документ не е издаден от компетентни за това органи в Република
Гърция, като от Д. П. Н., за самото съставяне на посочения
документ, не може да се търси наказателна отговорност.
2.
На 04.07.2019 год. около 01.20 часа, в гр.Бургас, в ж.
к.“Меден рудник“, на ул. „А. Г. Коджакафалията“, в района срещу бензиностанция
„Шел“, в условията на продължавано престъпление с предходното деяние /деянието
по т. 1/ в хода на проверка извършена от служители на сектор „Пътна
полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Бургас /установен
в качеството на водач на моторно превозно средство - т. а. „ *******“ с
рег. № ******/, съзнателно
се ползвал от неистински официален документ - свидетелство
за управление на моторно превозно средство /представяйки го пред
служители на сектор „Пътна полиция“ при Областни дирекция на Министерството на
вътрешните работи Бургас, а именно пред младши автоконтролъор Д. М. Г.и младши
автоконтролъор Г.Н. Д./, на
което са посочени следните данни: № *****, издадено на 12.03.2016 год. на името на *********** ******./,
роден на *** год. в BULGARIA /България/, със срок на валидност до
01.03.2036 год., издадено от Република Гърция, като посоченият документ не е
издаден от компетентни за това органи в Република Гърция, като от Д.Н.Н., за
самото съставяне на посочения документ, не може да се търси наказателна
отговорност.
3. На 30.07.2019 год. около
21.00часа, в гр.Айтос, обл. Бургас, на ул. „Георги Тихолов“, в близост до СУ
„Никола Й. Вапцаров“ - гр. Айтос, в условията на продължавано престъпление с
предходните две деяния /деянията по т.1 и по т. 2/ в хода на проверка
извършена от служители на Районно управление Айтос /установен в качеството
на водач на моторно превозно средство т. а. ******* “ с рег. *******/ съзнателно
се ползвал от неистински официален документ - свидетелство за управление на
моторно превозно средство /представяйки го пред служителите на Район на
управление гр. Айтос при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Бургас в това число И. В. И.на длъжност младши
автоконтролъор, И. Р. Т. на длъжност младши
инспектор и Т. П. Т. на длъжност младши
инспектор/, на което са посочени следните данни: № *******, издадено на 12.03.2016
год. на името на ************ /**********./,
роден на *** год. в BULGARIA /България/, със срок на валидност до
01.03.2036 год., издадено от Република Гърция, като посоченият документ не е
издаден от компетентни за това органи в Република Гърция, като от Д. П. Н.,
за самото съставяне на посочения документ, не може да се търси наказателна
отговорност - престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 26 ал. 1 от НК, като го е оправдал по предявеното обвинение.
Недоволен от така постановената присъда
е останал прокурора при районна прокуратура- Айтос Илиян Пантелеев, който го
протестира пред Окръжен съд- Бургас по реда на въззивното протестиране със
съображения, че тя е необоснована и незаконосъобразна. Предлага атакуваната
присъда да бъде отменена и подсъдимият Н. бъде признат за виновен по
предявеното обвинение и осъден. Не сочи доказателства.
Протестът е подаден в срок, от легитимно
правоимащо лице, съдържа всички законови атрибути, поради което е ДОПУСТИМ.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция представителят на Окръжна прокуратура Бургас поддържа предявения
протест и излага съображения за това. Също не сочи доказателства.
Подсъдимият Н.- лично и чрез своя
защитник адвокат Д. ***, оспорва основателността на протеста. Моли атакуваната
присъда да бъде потвърдена като правилна, обоснована и законосъобразна. Не сочи
нови доказателства.
Бургаският окръжен съд, след преценка на
събраните по делото доказателства, анализ на протеста и становището на
подсъдимия, в предмета и в пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл.
314 НПК и независимо от основанията, посочени от страните, приема за установено
следното:
Първоинстанционният съд е положил всички
необходими и достатъчни усилия за изясняване обстоятелствата по делото, въз
основа на което е направил обосновани изводи относно фактическата обстановка.
Приел е за безспорно, че от събраните по делото гласни доказателства- обяснения
на подсъдимия, разпит на свидетелите З. Д., М.Й. и Д. В., прочетените ни надлежно приети показания на полицейските служители И. И., И. Т., Т. Т., М. М., Т. А., Д. Г. и Г. Д., за които е одобрено даденото от
подсъдимия и защитника съгласие по чл.371, т.1 от НПК; от надлежно приетите
писмени доказателства, включително и чрез изслушване на вещото лице и съответно
приобщено заключението по назначената в ДП експертиза от фактическа страна е
безспорно, че подсъдимият Д.Н.Н. е притежавал редовно издадено българско
свидетелство за управление на моторно превозно средство - СУМПС с № **********, с валидност до
12.02.2007 г. , но поради наличие на влезли в сила наказателни постановления за
нарушения по ЗДвП след 2007 г. СУМПС на името на подсъдимия не са издавани, тъй
като на същия са му били отнети всичките контролни точки.
В края на 2015 г. подсъдимият заминал в Република Гърция, за да
работи. Установил се на работа при гръцки гражданин, който му поискал
свидетелство за управление на МПС. Подсъдимият нямал такова, поради което
работодателят му го насочил към свой познат - македонски гражданин, с който
по-лесно може да се разбира на български език и при който да изкара курс за
водачи на МПС, съответно да се снабди с гръцко свидетелство за управление на
МПС. Македонският гражданин станал негов инструктор, като подсъдимият шофирал
заедно с него около месец, включително бил препитван от него за знаците за
движение по пътя. След като завършили курса, подсъдимият му дал всички поискани
от него документи и се подписал на местата, които инструкторът му посочил.
Прибрал се в България, като споделил с близки познати - свидетелите М. Й.и Д. В., че очаква да получи СУМПС и да
продължи да работи за гръцкия гражданин, при който се установил на работа. След
връщането си в Република Гърция получил от македонския гражданин издаденото на
негово име гръцко СУМПС и започнал да шофира с него, включително на територията
на Република България. Свидетелите М. Й. и Д.В. са категорични, че това е било така,
тъй като многократно са се возили при подсъдимия Н.. И двамата сочат, че
подсъдимият е минавал проверки, имал е актове за други нарушения по ЗДвП, но
никога не е възниквало съмнение относно истинността на СУМПС. Полицейските
служители винаги са му го връщали без да имат забележки и съмнения относно
СУМПС. Свидетелят Д. В. споделя, че е работил около
година заедно с подсъдимия, като именно последният е шофирал по време на
изпълнение на трудовите им задължения, легитимирайки се с гръцкото си СУМПС. Тези
гласни доказателства съдът е съпоставил и с надлежно събраните други писмени и
гласни доказателства. При това е констатирал, че действително от приложените по
ДП преписки , че подсъдимият е спиран за проверки в гр. Бургас, съставяни са му
АУАН за други нарушения по ЗДвП и след заплащане на глобите СУМПС му е било
връщано без съмнение от страна на компетентните полицейски органи относно
истинността на представеното гръцко СУМПС. Например- на 26.11.2018 г.
подсъдимият бил спрян в гр. Бургас, по ул. Демокрация, от полицейските
служители М. М. и Т. А., докато управлявал т. а. „*****“ с peг. № *******. Полицейските служители
констатирали, че същият управлява МПС „с изтекъл срок на глоба от НП №
17-0269-000-463 от 09.10.2017 г., влязло в сила на 01.01.2018 г., за което
съставили АУАН с бл. № 003571 от 26.11.2018 г. Последвала Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 18-0769-003066 от 26.11.2018 г. - временно
отнемане на СУМПС до заплащане на глобата и още същия ден след заплащане на
глобата иззето СУМПС било върнато на подсъдимия; следващата проверка е
извършена на 04.07.2019 г. в гр. Бургас в ж. к. “Меден рудник“, на ул. „А. Г.
Коджакафалията“, в района срещу бензиностанция „Шел“, докато подсъдимият
управлявал т. а. „******“ с
peг. № *******, от полицейските служители Д.Г. и Г. Д. като е констатирано е, че подсъдимият
като водач не е поставил обезопасителен колан, и съответно е съставен АУАН с
бл. № 449058 от 04.07.2019 г. и е издадено НП № 19-0769-003505 от 30.07.2019 г.
Представеното от подсъдимия гръцко СУМПС му е върнато след приключване на
проверката. Полицейските служители, извършили проверките, са били категорични в
показанията си пред съда, че при обичайната проверка на СУМПС на водача у тях
не са възниквали съмнения относно истинността на представеното СУМПС и затова
СУМПС е било връщано на водача. За първи път такова съмнение възникнало едва
три години по-късно от издаването на СУМПС у служителите на РУ-Айтос -
свидетелите И.И., И.Т., Т. Т., които спрели за проверка подсъдимия на
30.07.2019 г. в гр.Айтос, обл. Бургас, на ул. „Георги Тихолов“, в близост до СУ
„Никола Й. Вапцаров“ - гр. Айтос, докато управлявал т. а. „******“ с peг. № ******. Докато проверявали СУМПС
подсъдимият бил абсолютно спокоен, като дори споделил на свидетелката З. Д., с която бил заедно в автомобила, че са
му извършвани многократни проверки през годините. Поради възникналите съмнения
относно истинността на СУМПС, последното не било върнато на водача и именно
след тази проверка било образувано досъдебно производство за престъпление по
чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
Районният съд е установил също, че от приложения български превод
на СУМПС може да се направи извод, че СУМПС съдържа всички необходими
идентификационни белези – под т. 1 е изписано фамилното име на Н. /***********/, под т.2 са
изписани имената Д.Н. /**************/ и
по т.3 е изписана рождената дата и местораждането на подсъдимия. В т.4
фигурират датата на издаване на СУМПС - 12.03.2016 год. и датата на валидност -
до 12.03.2036 год. на СУМПС.
Съдът подробно е обсъдил и заключението на техническата експертиза,
според която за изготвянето на СУМПС е ползван предходен стар образец, който е
бил издаван в Република Гърция за периода от 19.01.2009 г. до 18.01.2013 г.
Отделно от това, констатирани са различаващи се от оригиналите признаци, които
в съвкупност са обосновали извода на вещото лице, че представеното СУМПС на
името на подсъдимия е неистинско и не е издадено от компетентните органи, имащи
право на това в Република Гърция. Това експертно заключение първостепенният съд
е съпоставил и със справката чрез Интерпол Атина, която е потвърдила, че на
името на Д.Н.Н. няма издадено СУМПС от компетентните за това органи в Република
Гърция.
На базата на така приетата фактическа обстановка, която по
същество не се оспорва от представителя на държавното обвинение в протеста срещу присъдата, районният съд е
приел, че обвинението е недоказано като се е позовал на разпоредбата на чл. 303,
ал.1 от НПК, според която присъдата не може да почива на предположение.
Изтъкнал е, че престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 26 ал. 1 от НК, за което е повдигнато обвинение, от субективна страна
изисква деецът „съзнателно” да се е ползвал от неистинския официален документ,
т.е. да знае, че ползваният от него официален документ е неистински. В случая, според
районния съд, с оглед събрания по делото доказателствен материал, относно
субективната страна не могат да бъдат оборени по безспорен начин твърденията на
подсъдимия, че се е случило тъкмо обратното, а именно, че той е предприел
действия да изкара курс за водачи в Република Гърция, за да се снабди с валидно
свидетелство за управление на МПС, без да съзнава, че получено чрез неговия
инструктор СУМПС не е издадено от компетентните за това органи в Република
Гърция. При това в мотивите си съдът е подчертал наличието на достатъчно
надлежно събрани писмени и гласни доказателства, които според него
кореспондират и се допълват в логическо единство и взаимовръзка с обясненията
на подсъдимия. В крайна сметка първостепенният съд е направил извод, че подсъдимият
е бил убеден, че е изкарал курс за водачи и има валидно СУМПС - факт, който е
споделил още по времето на пребиваване в Република Гърция със свидетелите Д. В. и М. Й., за които през годините също не са
възниквали съмнения относно истинността на СУМПС, въпреки че многократно след
това са се ползвали от услугите на Н. като водач на МПС. Свидетелството за
управление на МПС е било издадено върху оригинал, ползван до 2013 г., т.е. само
три години по-рано в Република Гърция. Различаващите се от оригиналите признаци
в СУМПС очевидно не са били от такова естество, че да събудят съмнение у лица,
които не разполагат със специални знания, щом не са събудили такива дори у
полицейските служители, извършвали проверките на СУМПС през годините от 2016 г.
насам. При положение, че това са полицейски служители, които по презумпция имат
повече знания от обикновените граждани, придобити и натрупани с оглед техните
длъжност, стаж и опитност в боравенето с такива документи, то нормалната
житейската логика сочи, че подсъдимият не е успял да формира знание или
предположение, че издаденото му СУМПС е неистинско. СУМПС е неистинско- от
издаване на СУМПС до изземването му от полицейските служители в РУ-Айтос Н. е
бил убеден, че е изкарал курс за водачи в Република Гърция, в същото са били
убедени и свидетелите, които са се ползвали от неговите услуги като водач на
МПС, многократните проверки на СУМПС в годините от 2016 г. насам не са
установили съществени различаващи се от оригинала признаци, които да будят съмнение
при обичайния външен преглед на СУМПС и това положение е продължило повече от
три години. Подсъдимият е придобил, а след връщането си в Република България е
продължил необезпокоявано да ползва СУМПС със съзнанието, че е правоспособен
водач, заплащал е глобите си за други дребни нарушения по ЗДвП и всеки път
СУМПС му е било връщано, което само е потвърждавало убеждението му, че шофира с
валидно издадено СУМПС и следователно липсва субективна страна на инкримираното
деяние, от което пък следва извода, че липсва престъпление. Обосновавайки тази
си теза, районният съд изрично е подчертал, че присъдата не може да почива на
предположения, а позицията на държавното обвинение е била единствено твърдения,
неаргументирани с конкретни доказателства. Още повече, че всяко съмнение относно
виновността на подсъдимия следва да се третира в негова полза. И след като обвинението не е успяло да докаже
наличие на съзнание у подсъдимия, че използвания от него документ е неистински,
в крайна сметка съдът е признал подсъдимия за невинен по предявеното обвинение
по чл. 316 във вр. с чл. 308 ал. 2, вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 НК.
Изложените съображения в допълнителния протест на районния
прокурор, как и становището на представителят на Окръжна прокуратура- Бургас по
никакъв начин не разколебават обосноваността и законосъобразността на
атакувания съдебен акт. И пред въззивният Окръжен съд държавното обвинение
продължава да се позовава на предположения- „предполага се“, „ би трябвало да
знае“ и пр. В този смисъл и като заключение следва да се посочи, че настоящата
инстанция напълно споделя правните констатации на районния съд, които са в
пълно съответствие с разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 НПК, а протестът е
неоснователен.
След цялостната проверка на присъдата, Окръжният съд не констатира
наличие и на други нарушение на процесуални правила, обосноваващи извод за
нарушаване правото на защита на страните, поради което като цяло атакуваната
присъда следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338 НПК, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260004 от 05. 11. 2020г. по НОХД №
249- 2020г. на Районен съд- Айтос.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :