Р Е Ш Е Н И Е
№ 260000
гр. Н. 21.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Н. в публичното заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Валентина Великона, като разгледа докладваното от съдия Маркова АНХД №**2 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
В нея жалбоподателят „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Н., обл. Ш., ул. „***“ №**, вх.*, ет.*, ап.**, представлявано от Герчо И. Г., чрез процусуалния си представител адв. Я. от АК – Ш. изразява несъгласието си с наказателно постановление №КХ-9 от 09.04.2020 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Ш., с което на дружеството наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. Твърди, че постановлението е незаконосъобразно и необосновано. Заявява, че не е налице визираното в наказателното постановление нарушение. При извършената в дружеството проверка на проверяващите инспектори било обяснено защо заведението работело и на кого била занесена храна и поради каква причина. Жалбоподателят счита, че не е нарушен закона, а ако е налице административно нарушение, то същото е маловажен случай, което не е отчетено от наказващия орган. Предвид това жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна, чрез представителя си юрисконсулт В. Й., оспорва жалбата. В хода на делото по същество не изпраща представител и не взема становище.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок до съда и се явява процесуално допустима. С акт за установяване на административно нарушение №********** от 10.03.2020 г. актосъставителят д-р С.Г.М. е констатирала, че на 25.02.2020 г. в бистро с адрес гр. Н., ул. „***“, №*, рег. №*********, дружеството-жалбоподател извършва дейност – търговия на храни чрез кетъринг, без да има разрешение за това. На дружеството било издадено удостоверение за регистрация 101/5881 от 07.03.2018 г. за заведение за обществено хранене – бистро, като в удостоверението за регистрация нямало разрешена дейност – кетъринг. Актосъставителят е отбелязала, че с това от страна на дружеството е нарушена разпоредбата на чл.12, ал.1 от Закона за храните /отм./. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено наказателно постановление №КХ-9 от 09.04.2020 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Ш., с което за установеното нарушение на „***“ ЕООД е наложена на основание чл.42, ал.2 от Закона за храните имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
Съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от компетентни за това органи, както и че същите отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до препятстване правото на защита на жалбоподателя и да налагат отмяна на постановлението на това основание.
От събраните по делото гласни доказателства - показанията на разпитаните свидетели С.Г.М. – актосъставител, И.С.Щ. - свидетел при констатиране на нарушението и съставяне на акта и Г. И. Л. – работеща при жалбоподателя, както и от приложените в заверено копие 2 бр. доклади от извършени инспекции на 25.02.2020 г., се установява следното: През месец февруари 2020 г. в ОДБХ – Ш. бил получен сигнал за хранителни неразположения при деца от СУ „***“ – Н. и по този повод на 25.02.2020 г. свидетелите Щ. и М. *** посетили въпросното училище. Там установили, че 9 бр. деца от ІІб клас получават храна, доставяна им от обект на жалбоподателя „****“, находящ се в гр. Н. на ул. „***“, №*. Установили, че тези доставки на храна не били организирани от училището, а били по инициатива на родители. Проверяващите инспектори посетили и обекта на жалбоподателя. Обектът имал удостоверение за регистрация 101/5881 от 07.03.2018 г. за заведение за обществено хранене – бистро. Заведението било с обявено работно време от 16,00 ч. до 24,00 часа, но когато проверяващите извършили посещение там, то работело и в дневника за термична обработка за храни били направени записи за кебапче, кюфте и пържени картофи. В обекта проверяващите разговаряли със свидетелката Г. И. Л., работеща като ***, която заявила, че тя е извършила доставка на храна на три деца на нейни приятелки, за което била помолена от тези майки, както и на своето дете, което също било ученик в горепосоченото училище.
Горепосочените факти са установени безспорно по делото от събраните доказателства, като тези факти и не са спорни между страните. На базата на тях, както и от данните, съдържащи се в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, съдът счита, че се налагат следните изводи: Дружеството жалбоподател е санкционирано затова, че извършва дейност, за която няма издадено разрешение. Обектът на жалбоподателя бил регистриран като бистро, а в наказателното постановление е посочено, че се установило, че жалбоподателят извършва кетъринг, за която дейност няма разрешение. В Закона за храните няма легална дефиниция за понятието „кетъринг“ и е неясно в какво се изразява тази дейност, както и какви са изискванията за осъществяване на такава дейност. Предвид това не може да се направи извод в какво се състои нарушението на дружеството, коя законова разпоредба е нарушена. Ако под понятието „кетъринг“ наказващият орган е имал предвид приготвяне и доставяне на храна, то е следвало да го посочи, за да има яснота относно това какво нарушение е констатирано. Но дори и в случая под „кетъринг“ да се има предвид именно приготвяне и доставка на храна на адрес, без разрешение за подобна дейност, то от конкретно установените по делото факти не може да се направи извод, че именно това е било извършено от дружеството-жалбоподател. Това, което се доказва с категоричност е фактът, че свидетелката Г. Л., която е и работеща при жалбоподателя е взела храна, приготвена в бистрото на жалбоподателя и я е отнесла в училището на детето си, както и на още няколко деца, от чиито майки е била помолена. Не би имало разлика, ако всяка от другите майки посети бистрото и поръча храна, която поиска да ѝ бъде дадена за вкъщи и после я отнесе на детето си. Това не би променило дейността на заведението – бистро. Обстоятелството, че в случая свидетелката е взела и отнесла няколко пакета с храна също не променя дейността на дружеството, нито това, че тя е и работеща в бистрото, защото е видно, че тя е занесла храна на децата по молба на майките им.
Предвид гореизложеното съдът счита, че по делото не се доказва с категоричност от страна на дружеството жалбоподател да е осъществено нарушение на разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗХ /отм./, нито на съответстващата ѝ разпоредба – чл.23 от понастоящем действащия Закон за храните. Всъщност не се установява коя законова норма е нарушена, тъй като, както по-горе е отбелязано е неясно каква е законовата дефиниция на дейността „кетъринг“.
Водим от горното и считайки, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано, съдът намира, че то като такова следва да се отмени.
Ето защо съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №КХ-9 от 09.04.2020 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Ш., с което на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Н., обл. Ш., ул. „***“ №**, вх.*, ет.*, ап.**, представлявано от Г. И. Г., на основание чл.42, ал.2 от Закона за храните /отм./ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева, за извършено нарушение на чл.12, ал.1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ш.ския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: