Решение по дело №1407/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по повод постъпила искова молба от П.Р.К. с ЕГН **********, представляван от пълномощника адв. А.И. от САК, със съдебен адрес: ***, офис № 7, против ОДМВР- Бургас, с искане да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от 140 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразен електронен фиш серия К № 5941892, издаден от ОДМВР- Бургас, отменен с влязло в сила решение на Районен съд- Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение- 19.07.2023 г. до окончателното иизплащане.

В исковата молба се твърди, че с електронен фиш серия К № 5941892, издаден от ОДМВР- Бургас, е наложено на ищеца административно наказание- глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Твърди се, че на 30.12.2022 г. е заплатена от ищеца на основание чл. 189, ал. 9 от ЗДвП сумата от 140 лева, представляваща 70 на сто от размера на наложената глоба. С влязло в сила съдебно решение по АНД № 5047/2022 г. електронният фиш е отменен, като незаконосъобразен. Жалбоподателят счита, че издаването на електронния фиш е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, предоставени на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на заплатената сума от 140 лева, ведно със законната лихва.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. В отговора се сочи, че е налице само една от изискуемите материалноправни предпоставки- незаконосъобразен административен акт, издаден от орган на държавно управление от структурата на ОДМВР- Бургас, който по надлежния ред бил отменен, но не са изпълнени останалите предпоставки. В тази връзка се сочи, че сумата от 140 лева, внесена доброволно от ищеца в срока за обжалване на електронния фиш, представлява недължимо платена сума и не е вреда по смисъла на ЗОДОВ. Наред с това се сочи, че не е налице изискуемата пряка причинно-следствена връзка между оспорения административен акт (електронния фиш) и неблагоприятното финансово разместване на активите в имуществената сфера на ищеца. Отбелязано е, че към момента на извършеното плащане електронният фиш не е влязъл в сила, тъй като спорът за неговата законосъобразност е висящ, предвид оспорването му пред съда, а решението глобата да бъде заплатена предварително е взето единствено от ищеца. На следващо място се сочи, че по отношение на всички глоби за нарушения по ЗДвП и КЗ, е предвиден ред за възстановяване, при наличието на определени предпоставки (публикуван на официалната интернет страница на МВР, раздел „Пътна полиция“- Указания за реда за възстановяване на средства, внесени за погасяване на задължения за нарушения по ЗДвП и Кодекса за застраховането), и ищецът следва да депозира искане за възстановяване на сумата до директора на ГДНП, а след като такова искане не е депозирано, не е налице и забава, поради което претенцията за плащане на лихва е неоснователна. По същество се иска отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски. Направено е възражение за прекомерност на разноските, извършени от ищеца за адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание ищецът не се явява и не изпраща представител, редовно уведомен. С писмена молба пълномощникът на същия заявява, че поддържа предявения иск. Не сочи нови доказателства. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на направените разноски по делото.

Пълномощникът на ответника заявява становище за неоснователност на исковата претенция. Не сочи нови доказателства. Моли за отхвърляне на претенцията по съображенията, изложени в писмения отговор, като отбелязва, че ищецът не е поискал връщане на глобата по предвидения специален ред. На следващо място сочи, че ищецът не е бил длъжен да плаща наложената с електронния фиш глоба, преди влизането му в сила. Претендира разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на претенцията. Не сочи доказателства.

Исковата претенция е предявена срещу надлежен ответник- издател на отменения като незаконосъобразен електронен фиш, поради което и с оглед твърденията на ищеца за настъпили имуществени вреди от електронния фиш, е процесуално допустима.

Бургаският административен съд, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С електронен фиш серия К № 5941892, издаден от ОДМВР- Бургас на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, е наложено на ищеца П.Р.К. административно наказание- глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Видно от приложената по делото (на л. 10) разписка № 0600017528249772, на 30.12.2022 г. по сметка на МВР е заплатена сумата от 140 лева, представляваща 70 на сто от размера на така наложената глоба. По жалба на наказаното лице е образувано в Районен съд- Бургас АНД № 5037/2022 г. по описа на съда, приключило с влязло в сила решение № 663 от 30.06.2023 г., с което наказателното постановление е отменено, като незаконосъобразно.

За да се уважи заявената искова претенция е необходимо да се установи кумулативната наличност на посочените в разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки- незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, постановени, респ. осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност и отменени по съответния ред; вреда; пряка причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. В случая тези предпоставки са налице. Налице е акт, издаден в резултат на упражнена административна дейност по налагане на административни наказания- електронен фиш, с който е наложено на ищеца П.К. административно наказание- глоба. Същият е отменен с влязло в сила съдебно решение, като незаконосъобразен. Ищецът е понесъл имуществена вреда под формата на претърпяна загуба (намаление на имуществото му), заплащайки наложената с електронния фиш глоба в намален размер по реда на чл. 189, ал. 9 от ЗДвП. Несъмнено, такова плащане същият не би извършил, при липса на ЕФ, и следователно е налице изискуемата от закона причинна връзка. Плащането е извършено в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 9 от ЗДП, която допуска предварително изпълнение на акта (в този смисъл Решение № 1874 от 20.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7251/2022 г., III отд., Решение № 1210 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10320/2018 г., III отд.), поради което доводите на ответника, че се касае за доброволно плащане в срока за обжалване на електронния фиш и не е налице вреда по смисъла на ЗОДОВ, са неоснователни. Ето защо съдът приема, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е доказан по основание и размер, и следва да бъде уважен, като съобразно разясненията, дадени с т. 4 на Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, обезщетението следва да се присъди със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което електронният фиш е отменен- 19.07.2023 г.

С оглед формирания извод за основателност на предявения иск и своевременно направеното искане, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ следва да се присъдят на ищеца направените разноски по делото в общ размер 510 лева, в т.ч. 10 лева заплатена държавна такса за производството и 500 лева- заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, извършени от жалбоподателя. Адвокатското възнаграждение се договаря свободно от страните с договора за правна помощ и съдействие, като единственото ограничение, предвидено в Наредба № 1/09.07.2004 г., се отнася до неговия минимален размер. В случая минималното възнаграждение съгласно посочената наредба възлиза на 400 лева, а с договора за правна помощ е определено от страните възнаграждение в размер на 500 лева. Доколкото този размер не надвишава значително установения наредбата, така определеното възнаграждение не би могло да се определи като прекомерно, поради което съдът приема, че не са налице основания за присъждане по-нисък размер на разноските.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ОДМВР- Бургас да заплати на П.Р.К. с ЕГН ********** сумата от 140.00 (сто и четиридесет) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразен електронен фиш серия К № 5941892, издаден от ОДМВР- Бургас, отменен с влязло в сила решение № 663 от 30.06.2023 г. по АНД № 5037/2022 г. по описа на Районен съд- Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.07.2023 г. до окончателното иизплащане.

ОСЪЖДА ОДМВР- Бургас да заплати на П.Р.К. с ЕГН ********** сумата от 510.00 (петстотин и десет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.

Съдия: