РЕШЕНИЕ
№ 348
гр. Русе, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шести октомври през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело
№ 20234500500447 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. О. П. чрез адв. С. М. – ***
против Решение № 494/12.04.2023 г., постановено по гр.д. № 3825 по описа за
2022 г. на Районен съд Русе, с което е осъден да заплати на М. Д. Д., ЕГН
**********, действаща чрез настойника си Г. М. В., ЕГН **********, от
гр.Русе, чрез адв.К. Х. от ***, на основание чл.45 от ЗЗД, сумата от 1 504 лв.,
представляваща обезщетение за виновно причинените имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на лек автомобил “Тойота Ярис“ с рег.№ Р 3028
КР, собственост на запретената, в резултат на ПТП настъпило на 22.02.2022 г.
в гр. Русе на кръстовището на ул.“Яне Сандански“ с ул.“Вардар“, ведно със
законната лихва от датата на деликта до окончателното плащане, както и 850
лв. разноски по делото и 800 лв. разноски по ч.гр.дело № 1683/2022 г. по
описа на РРС.
В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на
1
обжалваното решение. Жалбоподателят навежда доводи за това, че в
мотивите си първоинстанционният съд е направил неправилен анализ на
фактическата обстановка, а оттам и неправилно тълкуване и достигане до
неправилни и необосновани изводи, което е довело до неправилно прилагане
на материалния закон. Твърди, че неправилно формулирайки правните си
изводи, решаващият състав е обективизирал невъзможностга на водачката на
лек автомобил „Тойота" да съобрази законовите разпореждания да спре и
пропусне движещите ce по улицата с предимство, посочвайки разположените
в района на произшествието сграда и растителност, които съвкупно
ограничавали видимостта й. Счита, че водачката на лекия автомобил
„Тойота" е следвало да предприеме такива действия, така, че всички
участници в движението по yл. „Вардар" да реализират успешно
предимството си спрямо движещите се по ул.„Яне Сандански". Моли да бъде
отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено ново такова,
с което да бъде отхвърлена изцяло заявената претенция. Претендира съдебни
разноски.
Въззиваемата страна по жалбата – М. Д. Д., ЕГН **********,
действаща чрез настойника си Г. М. В., ЕГН **********, от гр.Русе, чрез
адв.К. Х. от *** счита същата за неоснователна, а решението на РРС за
правилно и законосъобразно и моли то да бъде потвърдено. От събраните
поделото писмени и гласни доказателства счита за безспорно установено
това, че пътно транспортното произшествие е настъпило само и единствено
по вина на въззивния жалбоподател, която се изразява в това, че е навлязъл в
еднопосочна улица от противоположната страна и самонадеяно е решил,
натискайки педала на газта, че може да премине през кръстовището и да завие
от ул. „Вардар“ по ул. „Яне Сандански“ преди водача В.. Претендира
разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да уважи заявената от М. Д. Д., ЕГН **********, действаща чрез
настойника си Г. М. В., ЕГН **********, от гр.Русе, чрез адв.К. Х. от ***
претенция против А. О. П. от гр. Русе, първоинстанционният съд е приел, че
видно от приетите по делото доказателства В. обективно е била
2
възпрепятствана до навлизането й навътре в кръстовището да възприеме
движещия се неправомерно ответник, който предприел маневра за завой
надясно по ул. „Яне Сандански“ със скорост, която очевидно не му е
позволила да избегне сблъсъка с другото МПС, което той пръв е възприел при
отчитане местоположението на л.а. „Мини Купър“ към него момент.
Мотивирайки своя акт първоинстанционният съд е отчел, че В. първа е
достигнала изхода на кръстовището, което не се спори и е видно и от
схемата в двустранния констативен протокол, подписан от двамата водачи
непосредствено след настъпилото ПТП и е имала задължение да спре от
момента, в който възприеме другия участник в движението, движещ се в
нарушение на знак Д4. Съдът е счел, че доколкото съгласно чл. 45 ЗЗД всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму предвид
установената фактическа обстановка са налице предпоставките да се
ангажира деликтната отговорност на водача П..
Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно.
Видно от заключението на приетата по делото тройна съдебно – техническа
експертиза водачът П., ответник в първоинстанционното производство, е
могъл да предотврати произшествието съобразявайки се с разрешената
посока на движение по ул. „Вардар“. Причина за произшествието е
пресичането на треакториите между двата автомобила, единият навлизайки в
кръстовище с ограничена за него видимост към приближаващият се отдясно
автомобил, и другият нарушавайки правилата за движение, движейки се
срещу посоката на движение. Настоящият съдебен състав намира, че за
правилното решение на спора относно вината за настъпилото ПТП следва да
се отчете и мястото, където то се случва, а именно – при излизането на л.а.
„Мини Купър“ с водач Г. М. В. от кръстовището. В този смисъл
изпълнението/неизпълнението на означението на знак Б2 „Стоп! Пропусни
движещите се по улицата с предимство“ за процесното кръстовище би имало
значение само ако сблъсъкът между двата автомобила бе настъпил в началото
на кръстовището, каквато обстановка в случая не е налице. Тройната съдебно-
техническа експертиза е категорична, че местоположението на процесния
знак „Стоп“ е такова, че дори и да е спряла на него, В. няма как да види, нито
да предположи, че от дясната й страна неправомерно ще се появи засилен
автомобил, който ще връхлети върху управлявания от нея лек автомобил.
Не на последно място, настоящият въззивен състав счита, че следва
3
да се отбележи, че евентуалното неспазване на знак „Стоп“, би имало
значение единствено и само ако ПТП бе настъпило в началото на
кръстовището, както и ако другият водач бе спазвал правилата за движение и
не управлява лек автомобил в нарушение на разрешената посока на движение
по улицата с предимство. Противното би означавало
да черпи права от собственото си неправомерно поведение, което е
недопустимо.
Като е уважил заявената претенция, първоинстанционният съд е
постановил едно правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора върху жалбоподателя следва да се възложат
направените от ответника разноски за въззивното производство, за което е
представена справка по чл. 80 ГПК.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 494/12.04.2023 г., постановено по
гр.д. № 3825 по описа за 2022 г. на Районен съд Русе.
ОСЪЖДА А. О. П., от *****, със съдебен адрес: ********** да
заплати на М. Д. Д., ЕГН **********, действаща чрез настойника си Г. М. В.,
ЕГН **********, от гр.Русе, със съдебен адрес: ****** сумата от 500,00 лв
направени разноски по делото пред РОС.
Решението е постановено при участие на трето лице ЗД “ЛЕВ ИНС”
АД–София, ЕИК *********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5