РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 17.09.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на трети юни две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 11862/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. №
119059/18.09.2017 г., предявена от А.А.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът твърди, че на 28.07.2016 г., около 10.30
часа, в гр. Перник, по ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, В.С.Ц., при управлeние на лек автомобил „Санг
Йонг Рекстон“, с рег. № *******нарушил
правилата за движение по пътищата, като предприел маневра
„движение на заден ход“, без да се убеди, че зад автомобила няма пешеходци, и
станал причина за настъпване на пътнотранспортно произшествие с пресичащата ул.
„Св. Св. Кирил и Методий“, по пешеходна пътека, А.А.К..
По
случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 16/2016 г.
На виновния водач бил съставен АУАН № 317095/28.07.2016 г.
Ищцата твърди, че вследствие на удара от
автомобила е паднала на пътното платно, ударила е силно главата си и е изгубила
съзнание за голям период от време. След ПТП, ищцата била настанена в МБАЛ „Р. А.“
АД – гр. Перник. При приемането в болничното заведение, ищцата била в съзнание,
но се оплаквала от силно главоболие, замаяност, гадене, повръщане, болки в
шийната област. Ищцата била изписана на 02.08.2016 г. с назначена
медикаментозна терапия, но поради силни и постоянни болки в шийния отдел, на
09.08.2016 г. й били извършени 3 образни изследвания – ЯМР, при които бил
установен Цервико-брахиален радикулерен синдром.
Ищцата твърди, че в резултат на описаното
ПТП, са й били причинени следните увреждания: мозъчно сътресение;
разкъсно-контузна рана на главата; контузия на опашна кост.
Уврежданията от процесното ПТП, причинили на
ищцата силни и продължителни болки, които били налице и към подаване на
исковата молба. Ищцата изпитвала силни болки във врата при движение и покой,
оплаквала се от световъртеж и постоянни болки в областта на главата, болезнено
и ограничено движение на дясната ръка, придружено с постоянно изтръпване,
слабост в същата, характеризиращо се с намалена и ограничена трайна способност
за движение и мускулна сила на дясната ръка, което от своя страна довело до
бърза уморяемост и непълноценност, както и до ограничаване на възможностите да
упражнява труд. Оздравителният процес при ищцата бил много дълъг и
възстановяването настъпвало много бавно. Претърпените от ищцата болки и
страдания, ежедневното затруднение в бита и негативното им отражение довели до
срив в самочувствието й и тежък психически шок. Ищцата сочи, че се страхувала
да излиза навън, не спяла спокойно след инцидента, станала много чувствителна.
Ищецът твърди, че към датата на увреждането,
ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи
правомерно лек автомобил „Санг Йонг Рекстон“, с рег. № *******включително и на водача В.С.Г..
Предвид изложеното, ищцата моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 26 000 лева - частичен иск от 100 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 28.07.2016 г. до
окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът З. „Л.И.“
АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към
датата на процесното ПТП, по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност", е застраховал гражданска отговорност на водача на лек
автомобил „Санг Йонг Рекстон“, с рег. *********. Ответникът, оспорва иска с възражението, че е неоснователен,
евентуално – в завишен размер.
Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че
са настъпили описаните в исковата молба травми и че същите са били причинени
изцяло поради причина на настъпилото произшествие. Ответникът заявява, че
травмите и уврежданията, за чието обезщетяване претендира ищцата, били
причинени и от други фактори, различни от настъпилото ПТП, каквито се явявали
наличните заболявания на ищцата, а именно онкологично гинекологично заболяване,
диабет, цервико-брахиален радикулит.
Евентуално, ответникът прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата А.А.К., изразяващо се в пресичане
на място, което не е било предвидено за пресичане на пешеходци.
Ответникът оспорва иска като предявен в значително завишен размер, който
не отговарял на реално понесените от ищцата негативни последици, както и на
съдебната практика. Ответникът оспорва и акцесорния иск за лихва, като се
позовава на разпоредбата на чл. 380, ал. 3 от КЗ.
В допълнителната искова молба, ищецът поддържа иска и оспорва
възраженията на ответника.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на
застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва
да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно
управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност,
причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 28.07.2016 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен на 11.08.2015 г., във формата на застрахователна полица №
BG/22/115002074403, валидна от 14.08.2015 г. до 13.08.2016 г., З. „Л.И.“ АД е застраховало гражданската
отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Санг Йонг Рекстон“,
с рег. № *******включително и на водача В.С.Ц.. Този факт е отделен като
безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с
определението от 02.04.2018 г.), а и се установява от представената
застрахователна полица и от Справка от базата данни на Информационния център
към Гаранционен фонд (л. 14).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 28.07.2016 г., около 10.30 ч., в гр. Перник,
на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, В.С.Ц., при управление на лек
автомобил „Санг Йонг Рекстон“, с рег. № *******при извършване на маневра
„движение на заден ход“, нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат
на което реализирал пътно-транспортно произшествие, с пешеходката А.А.К..
Настъпването
на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника се установява от представения по делото Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 16/2016 г.,
съставен от мл. автоконтрольор - дежурен ПТП при Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Перник, който е посетил мястото на ПТП.
Като
участници в ПТП са посочени лек автомобил „Санг Йонг Рекстон“, с рег. № *******управляван
от В.С.Ц. (участник 1), пешеходеца И.З.С. (участник 2) и пешеходеца А.А.К.
(участник 3). Като обстоятелства и причини
за ПТП, в Констативния протокол е посоено, че В.С.Ц., при управление на
лек автомобил „Санг Йонг Рекстон“, с рег. № *******при движение на заден ход,
не се убеждава, че пътят зад него е свободен и не пропуска пресичащите по пешеходна
пътека „Зебра“ участник 2 и участник 3, и реализира ПТП, блъскайки пешеходките.
На
28.07.2016 г. г., на В.С.Ц. е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 317095/28.07.2016 г., за това, че на 28.07.2016 г., около 10.30 ч., в гр.
Перник, на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, с посока от ул. „Радомир“ към ул.
„Брегалница“, управлява лек автомобил „Санг Йонг Рекстон“, с рег. № *******като
пред Община Перник спира и предприема движение на заден ход, без да се убеди,
че пътят зад него е свободен и без да пропусне пресичащите по пешеходна пътека
тип „Зебра“ две пешеходки, пресичащи от бившата сладкарница „София“ към сградата на ЕСГРАОН, при което
реализира ПТП блъскайки пешеходките. Вследствие на ПТП, в МБАЛ „Пернки“ са
закарани пешеходките И.З.С. и А.А.К..
По делото са събрани (по делегация) гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите И.З.С. и В.С.Ц..
Свидетелката И.С. разказва, че на 28.07.2016
г., заедно с А.А.К.
са пресичали (пътното платно) пред Инспектората по образование в гр. Перник.
Времето било топло, хубаво, с добра видимост. Точно пред Инспектора по образование имало
пешеходна пътека, и двете пресичали по нея. Свидетелката сочи, че е имало
маркировка (червена и бяла боя), нямало е коли, двете пресичали и преди да се
качат на тротоара, били блъснати от Джип, който се движел на заден ход.
Свидетелката усетила силен удар. Когато се „осъзнала“, видяла А. да лежи
неподвижно на платното.
Свидетелят Ц., при настъпване на процесното
ПТП, е управлявал на лек автомобил „Санг Йонг Рекстон“, с рег. *********.
Свидетелят сочи, че се е движел на заден ход, на улицата пред Общината. Свидетелят
сочи, че е погледнал в едното странично огледало, после в другото, дал на заден ход без да погледне в средното
огледало, и не видял да има пешеходци. Предприел маневрата и в един момент
изпищял парктроника, свидетелят слезнал от автомобила и видял, че е една жена е
паднала, а друга жена е седнала на бордюра на тротоара. Свидетелят помогнал на
жената, която била паднала зад автомобила. Тя си била ударила главата при
самото падане, но доколкото свидетеля си спомня, нямала кръв по главата.
Свидетелят
сочи, че видимостта е била ясна, че се е движел с не повече от 8-10 км/ч., че е
имало „нарисувана“ пешеходна пътека (но е няма пътен знак). След
произшествието, по управлявания от свидетеля автомобил нямало
никакви щети.
По
делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза, извършена
от вещото лице инж. М.М.. Вещото лице, след като се е запознало със събраните по
делото доказателства, е описало следният механизъм на ПТП:
На
28.07.2016 г., около 10.30 часа, в гр. Перник, по ул. „Св. Св. Кирил и
Методий“, в посока от ул. „Радомир“ към ул. „Брегалница“, се движел лек
автомобил „Санг Йонг“, модел „Рекстън“, с peг. №
*******управляван от В.С.Ц.. След пешеходната пътека на ул. „Св. Св. Кирил и
Методий“, намираща се пред сградата на Регионален инспекторат по образованието,
лекият автомобил спрял и предприел потегляне на заден ход срещу посоката на
движение, за която е определена съответната лента за движение. Преминавайки
отново през пешеходната пътека със скорост около 15 - 20 км/ч., на около 1.2
-1.3 метра вляво от
бордюра, ударил със задната част на автомобила две пешеходки, пресичащи отляво
надясно спрямо описаната посока. След
удара, водачът предприел спиране, като лекият автомобил бил установен в положение, при което предната му част е
върху пешеходната пътека, а задната - преди пешеходната пътека.
Видно от
заключението по АТЕ, причината за настъпване на ПТП е поведението на
водача на лекия автомобил „Санг Йонг“, който не е възприел опасността, като не
се е убедил, че пътят зад него е свободен и при преминаване на заден ход, през
пешеходната пътека, не е пропуснал пресичащите по нея пешеходки.
По делото
са приети заключенията по съдебно – медицинските експертизи, извършени от д-р П.С.П., д-р М.С.Т., д-р Г.Н.К., и д-р Е.Ц.М..
Видно от заключението по СМЕ, извършена от д-р П.С.П. - специалист неврохирург, вследствие
на процесното ПТП от 28.07.2016 г., ищцата А.А.К. е получила следните
травматични увреждания:
-
Черепно-мозъчна
травма - Сътресение на мозъка;
-
Разкъсно-контузна рана в дясна задна теменна
област на главата;
-
Контузия на
опашната кост;
Тези увреждания са реализирани
при падането на ищцата на пътното платно - контактен механизъм.
Мозъчното
сътресение протекло без настъпване на безсъзнателно състояние /кома/ е
реализирало медико-биологичния признак разстройство на здравето
временно неопасно за живота.
Разкъсно-контузната
рана в дясна задна теменна област на главата е довела на ищцата болки
за период до десет дни.
Контузията на
опашната кост е причинила на А.А.К. болка и страдание за
период до две седмици.
Вещото лице е посочило, че към
момента на травмата А.А.К. е била на 49 навършени години. В
невроизобразителното изследване на шиен отдел на гръбначния стълб няма описани травматични промени. Налице
са дегенеративни изменения в отдела
характерни за нейната възраст - ректификация/обръщане на нормалната лордоза в
кифоза и спондило-дискогенна дегенеративна спинална стеноза на ниво С5- Сб. ВЛ е посочило, че измененията в гръбначния
стълб с възрастта на всеки индивид са правило, а не изключение. В шийния отдел
тяхното начало е от края на втората декада. Това е индивидуален процес, при
всеки темпа на развитие е различен. В шийния сегмент на гръбначния стълб с
магнитно-резонансна томография при асимптомни пациенти е наблюдавана дискова
дегенерация в 60% при пациенти над 40 годишна възраст. В отдела най-чести са
промените в нивата С5-С6 и С6-С7, където подвижността е най- голяма. Обръщането
на лордозата в кифоза в отдела резултат от дегенеративните промени е
биомеханично неблагоприятна за шийната мускулатура. Това предизвиква хронична
умора в нея,води до механични шийни болки, неврологична дисфункция и
функционална нестабилност. Кифотичната позиция на шийния отдел е причина за
болевите усещания съобщени от ищцата при личния преглед.
От магнитно-резонансната
томография на лумбален отдел няма данни
за травматични промени. Установена е унисегментна дискогенна дегенеративна
спинална стеноза на ниво Л5-eC1.
След ПТП, на ищцата е било
проведено комплексно болнично лечение включващо: режим на легло, активно
неврологично наблюдение, медикаменти.
При постъпване в болничното заведение е била в съзнание, със спомен за
случилото се, оценена по Глазгоу кома скала на 15т. (максимален брой).
Оплаквала се от болки и замаяност в главата. Разкъсно-контузната рана на
главата е била обработена. От проведените образни изследвания /рентгенографии
на череп, бял дроб и шийни прешлени/ не
са установени травматични промени. При постъпване и през периода на
болнично лечение неврологичния статус е останал в граници на нормата. От
консултацията с травматолог е поставена диагноза контузия на опашната кост.
Проведено е медикаментозно лечение. От магнитно-резонансната томография на
главен мозък дванадесет дни след травмата не
са установени травматични промени в мозъчния паренхим.
ВЛ е посочило, че мозъчното
сътресение е най-леката степен на дифузна мозъчна травма. При правилно
проведено лечение и режим възстановителния период е в рамките на 3-5 седмици.При него лечението
приключва успешно и усложнение не се очакват. Най-интензивни при мозъчно
сътресение са оплакванията в периода на болнично лечение когато общо-мозъчната
симптоматика е най-изявена (главоболие,позиви за повръщане,замаяност). Под
влияние на медикаментите и лечебно- охранителния режим постепенно състоянието
на пациентите се стабилизира. Оздравителния период за разкъсно-контузната рана
в дясна задна теменна област на главата е в рамките на 7-10 дни, а за контузията на опашната кост до 2 седмици.
На 15.09.2018 г., ВЛ е извършило личен преглед на ищцата, и е констатирало,
че А.А.К.
е в добро общо състояние, ясно съзнание, адекватна, без отпадна неврологична
симптоматика. ВЛ е посочило, че съобщените оплаквания - поява на болки в шията
ирадииращи към главата в края на работния ден се дължат на променената поза в
отдела - от лордоза в кифоза, водеща до хронична умора в мускулатурата. Тези
патологични промени в шийния отдел на гръбначния стълб водят до нарушения в
кръвоснабдяването на вътрешното ухо чрез хроничното дразнене на симпатиковите нервни
сплетения с изява на вестибуларни смущения - съобщеното размазване на об разите
при рязко ротиране на главата.
Видно от СМЕ, лечението по
отношение на претърпяната черепно-мозъчна травма е приключило успешно. Няма
приложена медицинска документация за настъпили усложнения, такива при мозъчно
сътресение не се очакват. Дългосрочната прогноза е благоприятна. Съобщените от
ищцата оплаквания се дължат на изразените дегетеративни промени в шийния отдел
на гръбначния стълб.
В открит съдебно заседание, д-р
П. П. отново заявява, че изменението в областта на диск С5-6 е съвсем нормална
находка за годините на пациентката. ВЛ е
посочило, че този процес се развива при всеки човек. В шийния отдел измененията
започват след 25 годишна възраст, това е прогресиращ процес, който се развива с
годините. За да има травматична дискова херния трябва да има разкъсване на
предния или на задния надлъжен лигамент, където да е излязъл диска.
ВЛ е посочило още, че ищцата има допълнителни заболявания - високо кръвно
налягане и диабет, които водят до промени в съдовете на сърце и главата. Световъртеж може да се дължи и на високо кръвно налягане.
Видно от заключение по СМЕ,
извършена от д-р М.С.Т. - специалист по вътрешни болести
и медицинска онкология, А.А. К. е била оперирана по повод карцином на
маточната шийка през 2014 г. Има данни за постлъчев колит и цистоуретрит. Няма
приложена медицинска докуменация за настъпила прогресия на заболяване — данни
за рецидив или меастази. Има доказан захарен диабен втори тип. От проведените
МРИ след ПТП има данни за пострадиационна дегенеративна промяна на костния
мозък. ВЛ д-р Т. също е констатирала, че
от проведенота образно изследване няма данни за описани травматични промени в
областта на шийния отдел. Налице са дегенеративни изменения в отдела, които са
характерни за възрастта на ищцата (49 г.).
В заключението по СМЕ (съдебно-психологическата
експертиза), извършена от ВЛ д-р Г.Н.К. - психолог/психотерапевт е
посочено, че от разговорите с ищцата става ясно, че инцидентът е оставил белези за нея и особено за самочувствието й.
Тя е разказала за момента, в който се е намирала паднала на улицата, с вдигната
от падането пола и вижда всички хора около нея, част, от които и до днес си
спомнят как тя е лежала полугола на улицата. Наред с това, ищцата е споделила
за болки по цялото тяло, част от които продължавала да ги има. Споделила за
преживяната паника, „страхотен уплах“, факта, че вече не се чувства сигурна и в
безопасност, че в моментите на пресичане чувството за паника се засилва, както
и че губи координация при шофиране.
ВЛ е посочило, че вследствие на
претърпяното ПТП ищцата е развила силни симптоми на тревога, показала е следи
от посттравматичен стрес и лека депресия. Трудно й е да се отпусне и да спи
нормално след инцидента. В резултат от инцидента, ищцата е развила едно
постоянно безпокойство, както и усещане за липса на безопасност, когато шофира
и пресича. От разговорите с ищцата ставало ясно, че самочувствието й е силно засегнато,
както и физическото й здраве. Вследствие на инцидента при ищцата се виждали
следи от посттравматичен стрес, който неминуемо оказвали влияние върху нейното
ежедневие и психично здраве. Виждали се
следи от стрес и психично безпокойство, които се дефинирали от претърпения
инцидент при пресичане. Ищцата имала ясно спомени за случилото се и за
“унизителния момент“, в който тя се е усетила „разголена пред всички“ на
улицата. При разговорите с ищцата ясно се виждало, че преживяванията в резултат
от инцидента са се превърнали в психологична травма за нея.
В съдебнопсихиатрична експертиза, извършена от д-р Е.Ц.М. -
специалист по психиатрия е констатирано, че по делото не са приложени документи от
психиатрични и психологични консултации и лечения на ищцата. А.А.К. е потвърдила, че не е провеждала такива
прегледи. От казаното от нея, вещото лице допуска, че при процесното ПТП е
преживяла остра стресова реакция, като последващи стресогенни фактори са
болковите и церебрастенни оплаквания, причинени от травматичните увреди,
получени при катастрофата.
Ищцата е описали симптоми на
посттравматичен стрес - ситуативно-фобийни изживявания, страхови опасения от
катастрофални събития, емоционална лабилност до потиснатост, разстройства на
съня, възобновяване на спомени от инцидента, появили се в месеците след пътното
произшествие, насложили се върху церебрастенните оплаквания (световъртеж,
главоболие, повишена уморяемост, затруднена концентраци), като последните са
следствие на мозъчното сътресение.
Видно от СПЕ, ищцата не страда от
психично заболяване. Към изготвяне на експертизата, оплакванията са значително редуцирани, няма
данни за развитието на психични разстройства, персистират последици в
психологичен план.
По
делото са събрани гласни доказателства
чрез разпита на свидетелката Н.П.Й., която е майка на ищцата. След процесното
ПТП, свидетелката видяла дъщеря си в болницата. Тя била на легло, със
сътресение на мозъка, имала рана отзад на главата, изпитвала болки във врата, кръста,
таза. В болницата, ищцата останала около седмица. След като била изписана, повече лежяла. Свидетелката сочи, че не са я
обслужвали изцяло, но са я пазили да не ходи и да си почива. Свидетелката сочи,
че „сега“ (разпитът е проведен на 01.10.2018 г.) ищцата също имала оплаквания,
като в таза болките били много силни. Малко след като легнела, трябвало да
става, за да се раздвижи. Останала болката в шийните прешлени и имала вечно
главоболие.
Четири
години преди произшествието, ищцата претърпяла операция и след удара получила „наново“
болки в гръбнака, даже били „по-силни“. Свидетелката сочи, че ищцата още помни
катастрофата и знае какво се е случило. Преди била алпинист, ходела по планини,
„сега“ не можела да направи преход от един километър. Ищцата се затворила, почти
не излизала. Не била както преди. Била душата на компанията, „сега“ вече била
по-друга. Свидетелката уточнява, че
ищцата е катерела върхове преди операцията, а след операцията не изкачвала „така“,
но си ходела.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергана. Неоснователни са възраженията на ответника, че водачът на лек
автомобил „Санг Йонг Рекстон“ с рег. *********
не е виновен
за настъпването на процесното ПТП.
С оглед установеното от
фактическа страна, водачът В.С.Ц. е
действал противоправно, тъй като е нарушил разпоредбите на чл. 40, ал.
1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, предвиждащи, че преди да
започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението (ал. 1), както и че по време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира
за опасности. Следователно, събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства установяват предпоставките
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ З. „Л.И.“ АД дължи да заплати
обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като
пострадала се явява А.А.К. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени
вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и
претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на
всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията,
дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на
Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи (определение № 57/08.02.2018 г. по т. д. № 2004/2017 г. на ВКС, I ТО, решение № 2204/30.10.2017 г. по гр. д. № 1718/2017 г. по
описа на САС, ГО, 8 състав, решение № 2147/10.08.2018 г. по гр.д.
№ 6191/2017 г. по описа на САС, ГО, 10 състав) и отчете вида и характера
на доказаните увреждания, така както са описани по-горе, претърпените болки и
страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията, както
са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора; общата
продължителност на лечебния и възстановителен период, възрастта на А.А.К. към
датата на ПТП, както и социално-икономическите условия към момента на
настъпване на ПТП и към настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на А.А.К., както и начинът, по който ПТП се е отразило на
психиката на ищцата (решение №
13/19.04.2017 г. по гр. д. № 50074/2016 г. на ВКС, I ГО), съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 8 000 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия ищец.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че А.А.К. е допринесла за настъпване на
ПТП, тъй като е пресичала неправилно и в нарушение на правилата за движение по
пътищата, без да положи дължимата грижа за безопасността си, като не е пресякла
на обозначеното за целта място.
Възражението
е неоснователно, тъй като от показанията на свидетелите И.З.С. (която е
била заедно с ищцата) и В.С.Ц. (виновният водач) и от заключението по АТЕ,
безпротиворечиво се установи, че при настъпване на процесното ПТП, ищцата е
пресичала пътното платно на обозначена пешеходна пътека.
Поради
това, размерът на определеното по-горе обезщетение не следва да бъде намаляван.
Искът е основателен и доказан за сумата от 8000
лева, а за разликата до пълния предявен размер, искът следва да се отхвърли
като неоснователен.
Съгласно
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е
функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на
непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се
дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от
деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и
постоянната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г. по
описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС,
ТК, решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение
№594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др.
Следователно
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е дължимо от ответника, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 28.07.2016 г.
Относно
разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищеца – адвокат В.В.О.,
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска, в размер
на 406.10 лева (1310 лв. х 0.31).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
207 лева от общо направените
разноски в размер на 300 лева (300 лв. х 0.69), вкл. депозити за експертизи. На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 300 лева. Съразмерно на отхвърлената част от исковете,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 207 лева (300 лв. х 0.69) за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 645.50 лева, в т.ч.: 320 лв. - държавна такса и 325.50
лева – депозит за АТЕ и СМЕ (1050 лв. х 0.31), от внасянето на които, на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, ищецът е бил освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.А.К., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл.
267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 8 000 лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от А.А.К. неимуществени
вреди от ПТП, реализирано на 28.07.2016 г., в гр. Перник, ведно със законната
лихва, считано от 28.07.2016 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 8 000 лева до пълния предявен размер
от 26 000 лева – частичен иск от 100 000 лева.
ОСЪЖДА
З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на адвокат В.В.О., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 406.10 лева – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
А.А.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 207
лева – разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 207 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 645.50 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: