РЕШЕНИЕ
№427
гр. Велико Търново, 05.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П. И. и прокурора ……………,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №77 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на по реда на дял трети
от Административнопроцесуалния кодекс, на основание чл. 19ж, ал. 2 от АПК.
Делото
е образувано по подадена искова молба от Община Свищов, чрез ***М. Я., срещу
Министерството на регионалното развитие и благоустройство /МРРБ/ с цена на иска
308 446,70 лв., които според ищеца представляват обезщетение за неизпълнение на
договорно задължение, произтичащо от сключен между община Свищов и МРРБ договор
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ рег. №BG161PO001/1.4-05/2009/015 и
която сума представлява част от претендирана сума по искане за окончателно
плащане №4/22.06.2012г., в общ размер от 1 627 309,99 лв., частично
верифицирана по която е сума, в размер на 1 128 334,45лв.
Първоначално
исковата молба е подадена до СГС, където е образувано производство по гр.д. №5226/2017г.
по описа на този съд. С Определение от 06.11.2017г., състав на СГС е приел, че
претенциите на ищеца са основани на фактически твърдения за съществуването на административен договор по
смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове, а тези искове подлежат на
разглеждане от административен съд, поради което е прекратил производството по
делото и е изпратил същото по подсъдност на АССГ. Същото е потвърдено с
Определение №2218/16.07.2018г. по ч.гр.д. №277/2018г. по описа на Софийски
апелативен съд.
С
Определение №6371/11.10.2018г. по АД №10249/18г. състав на АССГ е приел, че
делото не подлежи на разглеждане от административния съд, поради което е повдигнал
спор за подсъдност по отношение компетентния съд, който да разгледа подадената
искова молба.
С
Определение №96/21.12.2018г. по АД №71/2018г., смесен петчленен състав на ВКС и
ВАС е определил, че делото е подсъдно на административните съдилища, в частност
АССГ.
С
Определение №692/24.01.2019г. по АД №65/19г. състав на АССГ е намерил, че не е местно
подсъден, доколкото адресат на оспорения административен акт е Община Свищов, с
адрес гр. Свищов, ул. „Цанко Церковски“ № 2. Предвид това е прекратил
производството по делото образувано след постановяване на определението на
смесения петчленен състав и е препратил делото по подсъдност на АСВТ. В
резултат на това е образувано настоящото дело.
В
исковата си молба ищецът посочва, че на 16.07.2010г. е сключил с МРРБ,
представлявано от министъра, договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007г. – 2013г./ОПРР/ с цел
изпълнение на Проект „Благоустрояване на средата в най – оживените обществени
пространства на традиционния център на град Свищов“, като задължението на МРРБ
е било за възстановяване на реално извършени и платени от него разходи по
изпълнение на проекта. Посочва, че с Писмо изх. №99-00-6-8337 от 01.10.2012г.
МРРБ е отказало да верифицира направени от него разходи в размер на
498 974,55 лв. От тази сума ищецът претендира единствено сумата от
266 297,41 лв., представляваща
217 963,39 лв. „актувани и неодобрени СМР“ и 48 334,02 лв.
„актувани разходи над допустимите 15 %“ досежно СМР „Доставка и монтаж на
бетонови павета – сиви, върху земновлажен бетон“. Посочва, че сумата от
30 000 лв., представляваща част от вземането в размер на 266 297,41
лв., заедно със законната лихва върху сумата от 30 000 лв. в размер на
11 588,45 лв. – обезщетение за забавено плащане на сумата от
266 297,41 лв. за периода от 01.10.2012г. до 04.03.2013г., му е присъдена с Решение №2473/15.12.2015г. на Апелативен
съд – София по т.д. №889/2015г. Предвид това, от сумата в размер на 266 297,41
лв., по настоящото дело претендира сума в размер на 236 297,41 лв.
В
исковата молба се твърди, че проекта е изпълнен точно и добросъвестно, в т.ч.
всички задължения, произтичащи от договора за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ, което обстоятелство е потвърдено с Протокол №4 за приемане на
извършени СМР, по което изпълнение не са налице възражения от страна на МРРБ.
Посочва, че едва при изпращане на Искането за окончателно плащане е уведомен,
че част от разходите не са верифицирани и му се отказва плащане. В тази връзка
излага доводи, че неверифицираните разходи и неплатени от МРРБ са във връзка с
извършени СМР по полагане на настилките, които е предвидено да се изпълнят от
различни по цвят бетонови и каменни павета, както и настилки на детски площадки
с различни технологии на полагане, за които е спазена предвидената в договора
процедура за промяна, както и изискванията на нормативните актове, действащи в
областта на строителството и ЗУТ. Сочи, че в случая се е възползвал от правото
си да извърши промени в договорените
количества и мерни единици на СМР, като е процедирал съгласно предвиденото в
договора и е изпратил изрично уведомление за необходимостта от извършване на
промените и причините, налагащи тези промени. Посочва, че процесното
уведомление за необходимостта от промени е прието от МРРБ като управляващ
орган/УО/, което му е дало основание да започне изпълнението на промяната и
които промени не би сторил, ако УО беше възразил. В заключение намира, че след
като в договора е предвидена възможност за промени и предвид обстоятелството,
че МРРБ не е възразило против извършването на тези промени/за което до МРРБ е
изпратено уведомление и искане/, то отказът от одобряване /верифициране и
плащане на сума в размер на 498 781,83 лв. с ДДС е напълно необоснован и
неоснователен.
От
друга страна посочва, че замяната на вида на материала на настилките и
промяната на цвета им, както и различните технологии на полагане не е
непредвиден вид работа и не попада в обхвата на съществените отклонения по
смисъла на чл. 154, ал. 2 от ЗУТ. Посочва, че извършените промени по време на
изпълнение на СМР и доставките в количествената сметка по договора са
основателни, не засягат съществено основната цел на проекта и договора и не
водят до увеличение на крайната стойност, приета с ценовото предложение на
изпълнителя. В тази връзка посочва, че в сключения с изпълнителя на СМР и
доставките договор е предвидена възможност за промени на определени видове
работи от количествено-стойностната сметка/КСС/, поради което същите са
основателни и не са в противоречие с условията на договора, като същите
обвързват МРРБ като УО и страна по договора. Излага доводи, че в сключения
договор с изпълнителя е предвидено, че при промени в договорените количества и
мерни единици на СМР и количества на оборудване/обзавеждане, по време на
изпълнение на СМР към искането за промяна, изискваща одобрение от страна на
МРРБ, се прилагат копия на подкрепящите исканите промени документи, което в
случая е спазено от негова страна, като от МРРБ не е възразено против
извършването на исканите видове/количества работи. Предвид това, намира, че в
случая е изпълнил всички свои задължения, произтичащи от договора, поради което
отказът от одобряване/верифициране и плащане на сумата е неоснователен. Счита, че в ПМС и в Указание №5/21.10.2010г. на ДНФ
липсват ограничителни параметри, въз основа на които УО отказва плащане поради
неверифициране на част от направените разходи по проекта. В тази връзка
посочва, че в същите се описват единствено допустимите и недопустими за
подпомагане разходи на бенефициента, а в случая отказът на МРРБ не е поради
недопустимост на разхода, а на съвсем друго произволно и неуредено в договора и
в закона основание. Посочва, че в случая е релевантно доколко процесните работи
се отклоняват от резултата от коригирания предмет на договора, настъпил
вследствие на подаденото уведомление за необходимостта от промяна в
количествата на отделните видове СМР, а не дали се отклоняват от основния
договор.
Посочва
също, че МРРБ не е възразило против извършваните на описаните в искането видове
количествени работи, вследствие на което е изготвена и подписана и заменителна
таблица в Протокол № 4 за приемане на извършените СМР. От друга страна посочва,
че от приетата по делото СТЕ е доказан размера на извършените разходи по
процесните СМР и същите са извършени действително. Уточнява, че заведения иск,
в увеличения му размер, не е частичен, а е пълният размер на претенцията му към
МРРБ към процесния договор, поради което по отношение на същия не е изтекла
погасителната давност досежно размера на иска, каквото становище е застъпено в ТР №3 от 22.04.2019г. на ВКС. В тази връзка
посочва, че с Решение №2473/15.12.2015г. по търг.д. №1578/2015г. Апелативен съд
София се е произнесъл по частно заведен
иск за сумата от 30 000 лв., като е постановил, че процесните разходи на
Община Свищов по изпълнение на договора са допустими и следва да се верифицират
и възстановят, а съгласно ТР №3/22.04.2019г. на
ВКС решението по уважен частичен иск се ползва
със сила на присъдено нещо относно правополагащия ефект на спорно право при
предявен иск на пълния размер на паричните вземане, какъвто според него е и
настоящия случай.
С Определение от 25.09.2019г., постановено в закрито
съдебно заседание по настоящото дело, е допуснато изменение на първоначално
предявения иск. Предвид това, същият се счита предявен общо за сумата от 429 593,37 лв., представляваща главница
в размер на 329 158,24 лв. и лихви/обезщетение за забавено плащане в размер на
100 435,13 лв., изчислени върху сумата от 329 158,24 лв. за периода от
27.04.2014г. до 27.04.2017г.
Предвид
изложените съображения, ищецът претендира заплащане на сумата от 429 593,37 лв., представляваща главница по действително извършени
работи в изпълнение на Проекта и отказани за плащане от страна на МРРБ, ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба
и сумата от 100 435,13
лв. – обезщетение за забавено плащане върху
сумата от 329 158,24
лв. за
периода от 27.04.2014г. до 27.04.2017г. Моли съда да осъди ответника МРРБ да му
заплати съответните суми. Претендира за присъждане на разноските по
производството. Прави възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар от ответната страна.
Ответникът – Министерство на регионалното
развитие и благоустройство гр. София, чрез процесуалния си представител, в
представен отговор на искова молба, оспорва предявения иск като неоснователен. На първо място счита, че по отношение на
исковите претенции, вкл. и тези за присъждане на обезщетение за забавено
изпълнение, е изтекла погасителната давност по смисъла на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД. Посочва, че в случая не е налице неизпълнение на договорно задължение от
негова страна, тъй като договорът не е изпълнен от Община Свищов при стриктно
спазване на конкретно договорените в него условия и показатели, вкл. в
Количествено – стойностна сметка. Намира, че в случая ищецът недопустимо и
едностранно е изменил договора в частта на възложените и одобрени СМР, поради
което няма право да претендира тяхното заплащане от МРРБ. В тази връзка оспорва
като неправилно твърдението на ищеца, че при направено от същия искане за
промяна на одобрените СМР, същото е прието от ръководителя на УО, както и
обстоятелството, че тези промени не засягат съществено основната цел на проекта
и договора. Посочва, че едностранно извършените от ищеца промени по време на
изпълнение на СМР и доставките в КСС по никакъв начин не обвързват МРРБ. Що се
отнася до наведения от ищеца довод, че с влязлото в сила решение на СГС е
констатирано със сила на присъдено нещо, че липсват данни за нередности по
смисъла на договора, Общите условия към него и общносното законодателство,
посочва, че в съответствие с т.18 от ТР №1/4.01.2001г. по т.д. №1/2000г. на
ОСГК на ВКС мотивите на влязло в сила решение не се ползват със сила на
присъдено нещо. В заключение намира, че не дължи заплащане на претендираните от
ищеца суми, доколкото същите не са сред допустимите разходи по договора и
проекта. Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и
недоказани, включително и поради изтекла погасителна давност. Претендира
разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, моли за отхвърляне на исковите претенции. Поддържа становище за
преклузия по чл.149 и чл.140 от АПК, както и възражение за изтекла давност,
като в този смисъл моли да бъдат съобразени освен разпоредбите на ЗЗД, така и
Регламент 2988/95г., който регламентира различен давностен срок по отношение на
предмета по настоящия спор. Намира, че отказът за верификация, предмет на
спора, е в пълно съответствие както с Европейското и национално
законодателство, така и с изричните
разпоредби на договори за безвъзмездна финансова помощ. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар, в
случай, че същия надвишава минималния размер.
Представител на Окръжна прокуратура В.
Търново, не е взел становище по спора.
Съдът като взе
предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема
за установено следното:
Между страните не е спорно и се установява от
представените писмени доказателства, че на 16.07.2010г. между Министерство на
регионалното развитие и благоустройство, в качеството му на Управляващ орган на
Оперативна програма „Регионално развитие“ – Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие“ и
Община Свищов е сключен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по ОП „Регионално развитие“ (2007г. – 2013г.) рег. №BG161O001/1.4.-05/2009 с цел изпълнение на Проект „Благоустрояване
на средата в най – оживените обществени пространства на традиционния център на
град Свищов“ на стойност 3 501 188,34 лв., от която сумата от
3 325 988,34 лв./95% то стойността/ безвъзмездна помощ, която следва
да се изплати от МРРБ.
Във връзка със сключения договор, от страна на
бенефициера – Община Свищов до МРРБ е изпратено Уведомително писмо №1 с изх. №04-00-326/29.08.2011г.,
с което същият е заявил необходимостта от извършване на промени в количествата
на доставките и СМР по проекта, както и причините, налагащи тези промени. В
отговор на направеното искане за промени с писмо изх. №СЦР-545/31.08.2011г.
Община Свищов е уведомена, че е необходимо да представи Образец на Искане за промяна.
Във връзка с това писмо, от страна на бенефициера – Община
Свищов е подадено Искане №3 от 13.09.2011г. за изменение на посочения ДБФП чрез
промяна на заложените количества на определени видове СМР в количествено –
стойностните сметки. В отговор на така постъпилото искане, с писмо изх. №99-00-6-5296/20.10.2011г.,
ръководителят на УО на ОПРР е уведомил Община Свищов, че прима уведомлението за
необходимостта от промяна на отделните количества СМР, но при условие, че
определени параметри на позициите в КСС няма да бъдат нарушени, като промяната
в КСС за всяка конкретна позиция няма да надвишава с повече от 15% първоначално
определеното количество. Общата стойност на промените за целия период на
изпълнение при намаляване на количествата на СМР не следва да надвишава 10% от
стойността на КСС към договора за строителство и общата стойност на промените
за целия период на изпълнение при увеличаване на количествата на СМР не следва
да надвишава 10% от стойността на КСС към договора за строителство, в случаите,
в които се компенсира с намаляване на други количества.
На 22.06.2012г. от Община Свищов е направено искане за
окончателно плащане по проекта с приложени към него документи. Предвид
констатирани при документална проверка пропуски и несъответствия на придружаващите
искането документи, с писмо изх. №СЦР – 590/03.07.2012г. на Община Свищов са
дадени указания са отстраняване на
същите. След отстраняването им е подадено коригирано Искане за
окончателно плащане.
С писмо изх. №99-00-6-8337/01.10.2012г., ръководителят
на УО на ОПРР е уведомил бенефициера – Община Свищов за общия размер на
верифицираната сума по окончателното плащане и за размера на сумите, по които е
отказано окончателно плащане/верифициране/ и причините за това. Срещу отказа за
верифициране по искането за окончателно плащане, от Община Свищов е подадено
възражение изх. № 004-00-449/11.12.2012г.
По делото са приети като писмени доказателства материалите
по Гр.Д .№ 5226/17г. по описа на СГС, материалите по АД №10249/18г. по описа на
Административен съд-София град, материалите по АД №71/2018г. по описа на ВАС,
петчленен състав, материалите по АД № 65/19г. по описа на Административен съд
София-град, материалите по Търг. дело №1153/13г. по описа на СГС, материалите по Търг. Дело №2578/15г. по описа
на САС и Търг. Дело №889/16г. на ВКС. Приети като доказателство по делото са и
представените от ищеца с молба вх. №1265/07.03.2019г. по описа на АСВТ писмени
доказателства: 7 броя заповедни книги в оригинал и съдебни актове.
Oт страна на процесуалния представител
на ответника е направено оспорване на конкретно изброени в отговора на исковата
молба документи /л.274 и л.275 от гр.д. №5226/2017г. на СГС/. Доказателствата,
представляващи протоколи за извършени СМР и заменителна таблица към тях не са
сред документите и актове, одобрени в Наредба №3 от 2003 на МРРБ, която
определя в чл.1, ал.4 кои лица какви актове съставят в строителния процес,
както и че съставените актове по реда на тази Наредба представляват официални
документи по отношение извършените строително – монтажни дейности, поради което
е прието, че посочените протоколи и заменителни таблици не представляват
такива, а същите са частни свидетелстващи документи по аргумент на противното и
нямат материална доказателствена стойност. Предвид това и доколкото ответната
страна не е заявила в подадения отговор и в съдебно заседание, че оспорва
автентичността на тези доказателства, то е прието, че по отношение на тях не са
налице предпоставките по реда на чл. 193 от ГПК да бъде открито производство по
установяване на тяхната истинност.
По направеното оспорване на ответната страна е открито
производство по чл.193 от ГПК вр. чл.144 от АПК за установяване на истинността
на писмените доказателства, представляващи 7 броя заповедни книги за различни
строителни обекти, описани в отговора на исковата молба, съдържащи се в гр.д. №
5226/2017г. на СГС. В тази връзка, с нарочно определение съдът е указал на
ищеца, че носи доказателствената тежест за установяване истинността на
оспорените писмени документи. Така постановеното определение е изменено, като
на основание чл. 171, ал. 4 от АПК е указано на ответника, че носи
доказателствената тежест за установяване на неистинността на оспорените от него
писмени доказателства, тъй като заповедните книги са официални документи по
смисъла на чл. 1, ал. 4 от Наредба №3 на МРРБ.
По искане на двете страни е назначена тройна съдебно-техническа
експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши
проверка на място, и там където се съхраняват документите да отговори на постановените
в ИМ и в отговора на исковата молба въпроси.
По искане на процесуалния представител на ищеца е
назначена съдебно-икономическа експертиза, която да изчисли размера на лихвата
за забава по Закона за лихвите върху данъци и такси и други подобни държавни
вземания, изчислена върху сумата от 236 297,41 лв. за периода от 27.04.2014г. до 27.04.2017г. /датата на завеждане на делото/. Заключенията на вещите лица, като отговарящи
в пълнота на поставените въпроси, са приети от съда и се ценят заедно с
останалите събрани доказателства.
Във връзка с изслушаното и прието заключение по СТЕ, с
писмена молба от ищеца е направено искане за увеличаване на размера на
предявения иск, като е поискано същият да се счита за предявен за сумата от 429
593,37 лв., представляваща главница от 329 158,24 лв. и лихви/обезщетение за
забавено плащане в размер на 100 435,13 лв., изчислени върху сумата от
329 158,24 лв. за периода от 27.04.2014г. до 27.04.2017г./дата на
предявяване на исковата молба пред СГС/.
С Определение от 25.09.2019г., постановено в закрито
съдебно заседание по настоящото дело, е допуснато изменение на първоначално
предявения иск.
При така установеното от фактическа страна, настоящата
инстанция прави следните правни изводи:
Със ЗИДАПК/Обн. ДВ, бр. 74/20.09.2016г./ е
регламентиран нов институт за националното ни право – "административният
договор", какъвто по своя характер несъмнено е и процесният договор. С §
6, т. 2, б. "б" от Заключителните му разпоредби, са извършени промени
в ЗУСЕСИФ, като изрично е регламентирано, че "образуваните до влизането в
сила на този закон
гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови
корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по досегашния
ред", а разпоредбата влиза в сила от 25.12.2015г., съгласно § 7 от ЗР на
ЗИДАПК. Исковата молба, в случая, е предявена на 27.04.2017г., т. е. значително
след настъпване на периода на приложимост на горната норма, което сочи на
разглеждането й по реда на АПК. Спор от категорията на процесния – за реално
изпълнение на административен по характера си договор, свързано с междинно
плащане, съгласно сключения между страните Договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, се е приемал за неподсъден на административните
съдилища, съгласно действалата редакция на чл.
128, ал. 1 от АПК до 25.12.2015г., като на плоскостта на гражданскоправните
последици за страните по административен договор битува искът за реално
изпълнение на правата по такъв договор или за обезщетение от неговото
неизпълнение. С новата алинея
3 на § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, законодателят е поставил в компетентност на
административните съдилища не само административните, но и всички граждански
дела за изпълнението на административния договор, вкл. за изпълнението на
договорите за средствата от ЕСИФ, доколкото друго не следва от специален закон.
В продължение на същата нормативна идея са и посочените по-горе изменения и
допълнения на АПК, като с новия текст на чл.
128, ал. 1, т. 3/Нова, ДВ, бр. 74/20.09.2016г./ от АПК, е предвидено
административните съдилища да разглеждат дела по искания за изпълнение на
административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон.
Нормата е процесуална, а исковата молба е предявена при нейното действие, което
определя характера на предявения иск като такъв по чл.
128, ал. 1, т. 3 от АПК, при субсидиарното приложение на ГПК, от
препращането на чл.
144 от АПК. /вж. Решение №12738/24.11.16г. по адм. дело №14536/2015г. на
ВАС/. Горното обуславя допустимостта на така предявения иск, като същият е
подсъден за разглеждане и произнасяне от настоящия съд, като административен.
Исковата молба е подадена на 27.04.2017г.
пред СГС, по време на действието на ЗУСЕСИФ, но не може убедително да се
приеме, че към този момент не е съществувала възможност за ищеца да претендира
по исков ред неизплатени суми по договорното правоотношение с ответника.
Влизането в сила на ЗУСЕСИФ създава отделен ред за оспорване от страна на
бенефициерите на откази на управляващите органи от верификация на разходи и
извършване на междинни и окончателни плащания, но този ред не е приложим спрямо
отказа за верификация на разходи, обективиран в писмо изх.
№99-00-6-8337/01.10.2012г. на МРРБ. Отказът е издаден преди влизане в сила на
закона, поради което законовите разпоредби не новират срока за обжалване по
реда на АПК на този отказ. При това положение не може да бъде отречено правото
на ищеца да се обърне към съда и потърси защита на засегнатите си права и
законни интереси вкл. и по искове ред, по арг. от разпоредбата на чл. 127, ал.
2 от АПК. Поради това съдът намира за неоснователно направеното възражение за
недопустимост на производството.
За неоснователни съдът намира и възраженията
за изтекла погасителна давност по отношение на задължението на ответника за
заплащане на сумите, представляващи част от договорената безвъзмездна финансова
помощ по сключения между страните по делото договор.
На първо място спрямо процесното
правоотношение са приложими на общо основание разпоредбите на националното
законодателство относно давността, а именно – тези на чл. 110 и сл. от ЗЗД.
Цитираният от пълномощника на ответната страна Регламент /ЕО, ЕВРАТОМ/ №2988/95
на Съвета визира в чл. 4, § 1 различен давностен срок/четири годишен/, но
същият се прилага само досежно процедурите, посочени в
регламента/административни проверки, мерки и санкции, налагани за нарушение на
правото на Общността/. Давностният срок по този регламент не е приложим спрямо
задълженията на УО на съответната оперативна програма да предостави съответната
част от безвъзмездната финансова помощ, нито погасява правото на съдебна защита
на бенефициерите при отказ такава помощ да им бъде предоставена/изплатена.
На второ място давността според правилата на
ЗЗД не е изтекла към момента на предявяване на исковата претенция. Съгласно чл.
114, ал. 2 от ЗЗД ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. В
конкретния случай искането за плащане е отправено от бенефициера/Община Свищов,
ищец по делото/ до УО на ОПРР/МРРБ, ответник по делото/ на 22.06.2012г., когато
е подадено искане №4 за окончателно плащане. Последното от своя страна може да
се възприеме като покана по смисъла на чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, което да обосновава
приложимостта на посочената хипотеза. Това становище обаче не се споделя от
настоящия състав.
Между
страните по делото не е спорно, че с това искане са претендирани за плащане
дейности, изпълнени по сключен от ищеца като бенефициер на помощта договор
между Община Свищов като възложител и Обединение „Строители-Свищов“/ДЗЗД/ като
изпълнител с рег. №BG161PO001/1.4-05/2009/015-S-01от 18.07.2011г./вж.
стр. 45 и сл. от гр.д. №5226/2017г. по описа на СГС/. В т. 4.1 от този договор
е предвиден начинът на разплащане от страна на възложителя, което негово
задължение е обвързано от съставяне на двустранно подписани протоколи между
страните и се извършва в срок от 45 работни дни от датата на съставянето на
такива протоколи/вж. т. 4.1.2 от договора/. Визирано е, че окончателното
разплащане ще се извърши в срок от 45 работни дни от датата на издаването на
удостоверението за регистриране на въвеждането в експлоатация на всички
подобекти/т. 4.1.5 от договора/.
Между страните няма и спор относно начина на
изплащане на безвъзмездната финансова помощ от страна на УО на ОПРР, като се
възстановяват след верификация разходи, които са свързани с изпълнението на
проекта, за реализацията на който е сключен договора с рег. №BG161O001/1.4-05/2009. Тези разходи следва да са
предварително извършени, т.е. платени от ищеца и надлежно документирани със
съответните разходоопрадвателни документи. Следователно, за да възникне
задължението на УО на ОПРР за изплащане на съответната част от помощта,
бенефициерът предварително следва да е извършил разходи, които да отговарят на
предварително договорените условия. Тези разходи в случая са посочените по-горе
такива по договора, сключен между Община Свищов като възложител и Обединение
„Строители-Свищов“. Както се посочи, за да възникне задължението за Община
Свищов да заплати на изпълнителя по договора възнаграждение, което да
претендира като разход за верификация от УО на ОПРР, следва да са изпълнени
условията, посочени в т. 4.1 от договора с изпълнителя. След изпълнението на
тези условия и след заплащането на възнаграждението за извършената работа от
възложителя, последния може да претендира изплащане на безвъзмездната помощ. От
този момент съответно ще възникне и задължението за ответника да възстанови на
бенефициера съответната сума по договора.
Видно от заключението на тройната СТЕ/стр.
154 от делото/ след приключване на доставките и изпълнението на СМР на обектите
по договора, сключен между Община Свищов като възложител и Обединение
„Строители-Свищов“ е съставен и подписан Протокол №4/01.12.2011г., след който
следва да бъде заплатено на изпълнителя договореното възнаграждение.
Съгласно чл. 13, т. 13.5 общите условия на договора
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР/стр. 266 и сл. от гр.
д. №1153/2013г. по описа на СГС/ междинните и окончателно плащания се извършват
на базата на реално извършени, платени и верифицирани разходи от
бенефициенти/тук в текста на решението в съответствие с Европейското
законодателство се употребява израза „бенефициер“, вместо използваният в
договора „бенефициент“/, направени за периоди, за който се отнася искането за
плащане. Чл. 13, т. 13.1 от общите
условия визира, че договарящият орган извършва плащанията в съответствие с
предвиденото в чл. 4 от договора. В чл. 4 от сключения между страните по делото
договор/стр. 261 и сл. от гр. д. №1153/2013г./ е визирано, че възстановяването
на средства за окончателното плащане се извършва след представяне от бенефициера
на искане за плащане по образец, придружено с посочените в договора
документи.
Следователно, възникването на задължението за
плащане на договарящия орган/УО на ОПРР/ не е обвързано само с отправянето на
покана, за каквато може да се приеме искането за плащане, а в неговя сложен
фактически състав се включват и действия, вкл. и такива, извършвани от трети
лица, външни за конкретното правоотношение/изготвяне на доклад за външен одит
от регистриран одитор/. Поради това съдът приема, че не може да се застъпи
становището, че в конкретния случай вземането на ищеца ще настъпи в по-ранен
момент от предявяване на искането за плащане, което да е окомплектовано с необходимите,
посочени в договора и общите условия документи и извършване на действията,
посочени там. В чл. 13.6 от общите условия се посочва, че договарящият орган
извършва верифициране на декларираните разходи в искането за плащане, което
включва документална проверка и по преценка проверка на място. В чл. 4.8 от
договора с рег. №BG161O001/1.4-05/2009 е визиран начин на изчисляване на
размера на окончателното плащане, като изрично е посочено, че договарящият
орган вирифицира разходи по окончателното искане за плащане и възстановява
размер на одобрената окончателна сума за плащане в пет дневен срок след откриване
на лимит по десеторазрядния код на УО от Сертифициращия орган. Всички тези
клаузи, регламентиращи действия, извършвани от администрацията на ответника,
както и изрично посочен срок за плащане, който започва да се брои след подаване
на искането за плащане от страна на ищеца, води до извод, че преди подаването
на искането за плащане вземането на бенефициера към договарящия орган все още
не е възникнало, респ. не е ликвидно. Задължението на ответника ще възникне
едва след като бъдат извършени всички онези действия и настъпят
обстоятелствата, визирани в цитираните текстове на сключения между страните
договор, вкл. и общите условия към него. В чл. 13.11 от общите условия на
договора е посочено, че след изтичане на посочения срок бенефициентът има право
да предяви иск за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва за
периода на просрочие. Следователно договора фиксира срок, от който задължението
на ответника става ликвидно и изискуемо, като след изтичането на този срок и
при неизпълнени на това задължение, ищеца може да предяви претенция за лихви.
Възникването на акцесорното задължение за лихви обуславя момента и на
възникване на главното задължение – изтичане но срок след предявяване на
искането за плащане от страна на бенефициера, респ. преди предявяването на това
искане няма задължение за ответника, той не е в забава и не дължи и лихви. По
аргумент за обратното – преди подаването на искането за плащане ищецът не би
могъл да предяви исковата си претенция спрямо ответника, вкл. и за лихви, тъй
като няма да е ясно какво е задължението на договарящия орган, нито да му е
изтекъл договореният срок за изплащане на съответната сума. Ето защо не може да
се приеме, че задължението на УО на ОПРР в конкретния случай е възникнало преди
датата на подаването на Искане №4. В този смисъл изплащането на това искане не
може да се третира като покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, тъй като не
представлява по същността си едностранно волеизявление с искане за плащане,
което има безусловен характер и след което длъжникът може правомерно само да
изпълни задължението си. Отправянето на
искането за плащане ще е част от сложния фактически състав, обуславящ
възникването на задължението на договарящия орган, но не и действие, което
законът да свързва с правните последици на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По този съображения настоящият състав приема,
че срокът за изпълнение на задължението за плащане по договора възниква за
ответната страна след изтичането на срок, обусловен от предявяване на
процесното искане за плащане №4/22.06.2012г.
Оттогава следва да се счита за възникнало
вземането на ищеца, като съгласно чл. 110 от ЗЗД давностният срок е петгодишен и
съответно изтича след 22.06.2017г., съобразно правилата за броене на сроковете,
визирани в чл. 72 от ЗЗД и чл. 60, ал. 2 от ГПК. Исковата молба е заведена на
27.04.2017г. пред СГС, с което се прекъсва давността съгласно чл. 116, б. „б“
от ЗЗД, поради което давностният срок не е бил изтекъл.
Не е изтекла давността и по отношение на
претендирания размер на увеличение на иска, допуснато с определение на съда в
з.з. от 25.09.2019г.
Съгласно посоченото в мотивите на ТР
№3/22.04.2019г. по ТД №3/2016г. на ОСГТК счита се, че искът е предявен за
цялото субективно материално право, респективно за пълния размер на вземането
при парични притезания, когато ищецът не е посочил, че предявява иска като
частичен. Ако от събраните по делото доказателства се установява, че спорното
право /вземането/ е в по-голям размер от заявения с исковата молба, това
обстоятелство не дава основание за извод, че предявеният иск е частичен.
Разпоредбата на чл.
214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 от ГПК предоставя право на ищеца до
приключване на съдебното дирене в първата инстанция да измени размера на
предявения иск. В тази хипотеза след изменение на размера на иска спорното
право продължава да се претендира на същото основание и със същото съдържание,
като промяната е само по отношение на размера. Давността за вземането,
включително и за увеличената част, е прекъсната с исковата молба и е спряла да
тече докато трае исковият процес, защото пред съда е заявено цялото спорно
право, без да е посочено, че се предявява частичен иск.
По
тези съображения съдът намира за неоснователни направените възражения за
изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца вземания.
За
неоснователни настоящият състав намира и възраженията на ответната страна за
недължимост на претендираното от ищеца вземане и оттам за неоснователност на
исковата претенция.
С
искане №3 от 13.09. 2011г. ищецът е заявил промяна в количествата на доставките
и СМР по проекта, обусловени от промяна в количествата на СМР поради извършени
ремонтни дейности в обхвата на проекта в периода между подаването на проектното
предложение за одобряване и сключването на договора за безвъзмездна финансова
помощ и констатирани разлики в одобрената КСС и подлежащите на действително изпълнение
СМР. Към искането са приложени множество документи, между които коригирана КСС,
обяснителна записка, експертни становища на архитектите, на строителния надзор,
диференцирани по подобекти. В отговор на постъпилото искане, с писмо с изх. №
99-00-6-5296 от 20.10.2011г., ръководителят на УО на ОПРР е заявил, че приема
уведомяването за необходимостта от промяна в количествата на отделните видове
СМР преди тяхното извършване, съобразно представената обосновка за установените
по време на строителството разлики в предвидените количества на отделни видове
СМР. Съгласно писмото бенефициерът трябва да съобрази промяната в количеството
на всяка конкретна позиция в КСС да не надвишава с повече от 15% първоначално
определеното количество, както в посока увеличаване, така и в посока намаляване
на количеството; общата стойност на промените за целия период на изпълнение при
намаляване на количествата на СМР да не надвишава 10 % от стойността на КСС към
договора за строителство; общата стойност на промените за целия период на
изпълнение при увеличаване на количествата на СМР не трябва да надвишава 10 %
от стойността на КСС към договора за строителство в случаите, когато се
компенсира с намаляване на други количества и не са налице отпаднали или нови
позиции в КСС към договора за строителство. Посочено е че, всички изменения,
които бъдат извършени от бенефициера и не съответстват на горепосочените
условия, ще останат за негова сметка. С оглед на това е заявено, че УО ще
одобри окончателно искането за промяна при верифициране на искане за
окончателно плащане, като към момента на подаването му конкретните количества
следва да бъдат уточнени и декларирани.
С
искане №4 за окончателно плащане ищецът е отправил искане за плащане на сумата
от 1 392 698, 04 лв. На 11 07.2012г. от
Община Свищов е изпратено ново искане за плащане с приложени към него
изискуеми документи. С писмо изх.
№99-00-6-8337/01.10.
2012г., от МРРБ е отказано плащане на сумата от 498 974, 55 лв., представляваща
сума от 211 503, 21 лв. – стойност на променени в хода на изпълнение СМР над
допустимия размер 15 % в посока увеличение, приспаднати с разлика между
допустимо неизпълнение до 15 % в посока намаление, и 211 928, 13 лв. – стойност
на непредвидени разходи за СМР, неодобрени от управляващия орган. Не са одобрени
за плащане и сума от 5 296,49 лв., представляваща неизпълнени СМР, разходи за
разпространение на информация и публичност в размер на 2 028, 98 лв. и 68 163, 74 лв. –
прехвърлени средства за собствен принос на ищеца. Посочено е, че сумата за
плащане по искането е 421 711, 45 лв., като общо верифицираните разходи по
договора ще бъдат 1 502 104, 07 лв., включващи и 75 105, 20 лв. – собствен
принос. Поради това общо изплатените разходи на общината ще бъдат в размер на 1
426 998, 87 лв.
По
спорния въпрос относно отказа на ответника да възстанови процесните разходи с
оглед настъпилите изменения в договора с изпълнителя на СМР съдът намира същият
за неоснователен. Неизпълнението на задължението на бенефициера по договора да
получи одобрение от страна на УО за измененията по договора със строителя само
по себе си не би могло да обоснове отказ на ответника да възстанови разходите
на ищеца за изпълнение на проекта в частта му досежно изменените доставки и СМР.
При съобразяване на визираната в чл. 8.8 от общите условия клауза за
получаването на одобрение от страна на УО за осъществените след сключването на
договора с изпълнител промени в договорените СМР и материали за настилки,
неводещи до увеличаване на одобрения размер на разходите за строителство и
доставка, от бенефициера е изпратено Искане №3 от 13.09. 2011г. С цитираното писмо
с изх. №99-00-6-5296 от 20.10.2011г. ръководителят на УО на ОПРР е заявил, че
приема уведомяването за промените, като е дал указания досежно допустимата им
същност и изрично е заявил, че искането за промени ще бъде одобрено при
верифицирането на искането за окончателно плащане по проекта. С направеното
изявление на ръководителя на УО следва да се приеме, че за превишаващите в
процентно отношение доставки и работи и непредвидените в първоначалната КСС към
договора за обществена поръчка не е налице изрично одобрение от управляващия
орган съгласно договора. Указанията трябва да се разглеждат като такива във
връзка с изпълнение на проекта и същите са допустими съобразно чл. 1.20 от общите
условия към договора. Неизпълнението на тези указания и осъществяването на
изменените доставки и СМР обаче не може да има за последица невъзстановяване на
разходите за тях. Това е така, тъй като цитираната уговорка предвижда при
неспазване на указанията от страна на бенефициера право за ответника да развали
договора, което в случая не е упражнено. Трябва да се изтъкне, че ответникът е
бил подробно уведомен за измененията в доставките и СМР съобразно сключения
договор за обществена поръчка, получил е документация, сочеща на необходимостта
от промяната и на съгласието на строителния надзор за това, извършил е преценка
за съответствието на промените с цитираните в писмото от 20.10.2011г.
ограничения и съобразно нея е могъл да упражни предвиденото в договора преобразуващо
право за разваляне на договора, или изрично да възрази срещу промените при
изпълнение на договора за обществена поръчка, но не е сторил това.
От
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на тройната СТЕ се
установява, че извършените промени по първоначално одобрената с договора КСС са
намерили отражение в изготвеното от Община Свищов Искане №3/13.09.2011г.,
Протокол №4/01.12.2011г. със заменителна таблица и са били предмет на Искане
№4/22.06.2012г. Актуваните СМР са реално изпълнени на място, като извършените
промени с коригираната КСС към Искане №3 не засягат съществено основната цел на
проекта и не водят до увеличение на неговата стойност. Според вещите лица
общата стойност на непредвидените и недоговорени предварително СМР, които са
изпълнени, е в размер на 259 020,81 лв., от които сумата от
195 541,78 лв. представлява разходи, изпълнени за сметка на
бенефициера/ищеца/. Съгласно заключението на експертизата претендираната от
ищеца сума в размер на 310 824,22 лв. представлява актувани и неодобрени
СМР, а сумата от 48 334, 02 лв. е стойността на актувани разходи над
допустимите 15%, като всички те са надлежни изпълнени и отчетени. При
изпълнението на проекта, общата стойност на отчетените от бенефициера разходи,
съпоставени след приспадане на първоначално предвидените спрямо реално
изпълнени СМР, техните количества и стойност, не надвишава визираното в чл. 8.8
от общите условия на договора между страните ограничение от 10% от общата
стойност на разходите.
Съгласно
заключението на СТЕ измененията, касаещи използваните материали и технологии на
работа, както и извършените изобщо СМР не са в обхвата на съществените
отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2 ЗУТ, за тях не следва да бъдат
изготвяни и одобрявани проекти и да бъде извършвано коригиране на
първоначалното разрешение за строеж. От значение в случая е обстоятелството, че
промените не засягат съществено основната цел на проекта.
Що
се отнася до оспорените писмени доказателства, за което е открито производство по реда на чл. 193,
ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, същите представляват официални документи по
смисъла на чл. 7, ал. 3, т. 4, вр. с чл. 1, ал. 4 от Наредба №3/2003г. на МРРБ
за съставяне на актове и протоколи по време на строителство. Като в откритото
производство по оспорване тяхната истинност не е оборена чрез пълно насрещно
доказване от страна на ответника, който ги оспорва, поради това съдът приема,
че направеното оспроване е неуспешно, а оспорените документи са истински.
Същите установяват релевантните за спора факти – извършване на СМР на обектите, включени в
проекта, за чието реализиране е сключен договорът между страните по делото,
тяхното изпълнение подлежи на отчитане по реда на Наредба №3 и съответно на
изпълнителят се дължи възнаграждение за свършената работа.
По
този начин приетите писмени доказателства/строителни книжа/ и
съдебно-техническа експертиза безспорно установяват извършени СМР за
реализацията на проекта, за който е сключен процесния договор между страните,
качественото изпълнение на работите, липсата на съществени отклонения от
първоначално заложените такива рамки на реализация и осъществяването в крайна
сметка на целта, за която е сключен договора. Поради това липсва основание за отказ за плащане на разходите за
осъществените доставки и работи, несъответстващи на първоначалната КСС към
договора за обществена поръчка, тъй като по делото е доказано пълното и
качествено изпълнение на дейностите по проекта от страна на бенефициента или
осъществяване на характеризиращия дължим резултат по процесния договор от
негова страна. За този резултат са без значение установените по делото
изменения досежно договорените доставки и СМР по сключения с изпълнителя
договор за обществена поръчка.
С
оглед липсата на предвидена в договора възможност ответникът да откаже възстановяване
на разходите за проекта при отклонения от първоначалната КСС към договора за
възлагане на доставките и работата, съдът приема, че спорното вземане е
възникнало за ищеца и разходите му следва да бъдат възстановени от ответника. Следва
да се посочи, че претендираните с окончателното плащане по договора процесни
разходи на ищеца по изпълнение на договора – заплатени цени и възнаграждение на
изпълнителя се явяват допустими разходи съобразно договора на страните и
цитираното ПМС №245/2007г. По делото липсват твърдения и данни за т. нар.
„нередности” по смисъла на чл. 17.1 от Общите условия по договора и Регламент
/ЕО/ 1083/2006г. В настоящия случай на установена липса на одобрение от УО на
изменения в доставени материали и извършени СМР съобразно първоначалната КСС
към договора с изпълнителя на обществената поръчка за осъществяване на
процесния проект след промените, които са в рамките на максималната сума по
договора за предоставяне на безвъзмездната помощ, не може да се приеме, че са
налице реални или потенциални вреди за бюджета на общността или за националния
бюджет с оглед уговореното съфинансиране по проекта.
Съгласно
цитираното вече ТР на ОСГТК на ВКС решението по уважен частичен иск за парично
вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на
спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за
защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право. Следователно, съгласно приетото за установено в
Решение №2473/15.12.2015г. по т.д. №2578/2015г. по описа на САС, настоящия
състав приема, че по силата на сключения между страните договор за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ, за ответника съществува валидно възникнало
задължение съгласно т. 4.5 от договора да заплати на ищеца/бенефициер по
договора/ сумата, претендирана с отправеното от Община Свищов до МРРБ искане за
окончателно плащане от 22.06.2012г.
По
тези съображения съдът приема, че от общата претендирана от бенефициера за
заплащане и отказана за верификация от ответника сума от 498 974,55 лв. исковата
претенция за сумата от 329 158, 24 лв./невключваща сумата от 30 000
лв., за която е бил уважен частичният иск/, се явява основателна и доказана.
С оглед
разпоредбата на чл.
86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, законната лихва се
дължи от деня на забавата, а съгласно чл.
84, ал.1 от ЗЗД длъжникът изпада в забава след изтичането на определения за
изпълнение ден. Размерът на претенцията за
лихви не е оспорван, установява се от заключението на приетата по делото СИЕ. По
отношение на увеличения размер на иска в частта за лихвите, при изчисление с
помощта на калкулатора от Интернет сайта на НАП /http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp/,
същият е вярно посочен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото основателно се явява искането
на ищеца за присъждане на разноски по делото. Разноските следва да се определят
като сбор от заплатена държавна такса от 17 183,73 лв., депозити за съдени
експертизи в общ размер на 1 280 лв. и договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 10 122 лв. Направеното възражение за прекомерност на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение съдът намира за
неоснователно. Предвид фактическата и
правна сложност на делото – споровете за подсъдност на иска, броя на
проведените съдебни заседания с явяването на процесуални представители на
страните и извършените с тяхно участие процесуални действия, големият обем на
писмените доказателства и експертизи, както и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.
5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът намира адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ищеца за адекватно на обема на оказаната правна помощ.
Водим от горното, Административен съд – В. Търново,
ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Министерството на Регионалното развитие и
благоустройството да заплати на Община Свищов сумата от 329 158,24
лв./триста двадесет и девет хиляди сто петдесет и осем лева и двадесет и четири
стотинки/, която представлява вземане по
предявеното искане за окончателно плащане по договор с рег. №BG161O001/1.4-05/2009 в размер на 280 824,22лв./двестта
и осемдесет хиляди осемстотин двадесет и четири лева и двадесет и две стотинки/
и сума в размер на 48 334,02 лв./четиридесет и осем хиляди триста тридесет
и четири лева и две стотинки/, представляваща актувани работи над допустимите
15% по договора
с рег. №BG161O001/1.4-05/2009, ведно със законната лихва за
забава върху това вземане, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Министерството на Регионалното развитие и благоустройството
да заплати на Община Свищов сумата от 100 435,13 лв./сто хиляди
четиристотин тридесет и пет лева и тринадесет стотинки/, представляваща
обезщетение за забавено плащане върху сумата от 329 158,24 лв., считано от
27.04.2014г. до 27.04.2017г.
ОСЪЖДА Министерството на Регионалното развитие и
благоустройството да заплати на Община Свищов разноски по делото в размер на 28 585,73
лв./двадесет и осем хиляди петстотин осемдесет и пет лева и седемдесет и три
стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: