№ 19671
гр. София, 02.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20221110163606 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за задължаване ответника да
представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания и
платежни нареждания за погасени вноски по договора за поръчителство №
4319458, ведно с договора за поръчителство.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за задължаване на „И...“ АД
да представи копие от Договор за паричен заем № 4319458, ведно с
погасителен план, СЕФ и справка за погасени вноски по договора.
Не следва да се допуска исканата от ищеца съдебно-счетоводна
експертиза като ненеобходима.
Следва да се остави без уважение искането на ответника по чл. 190
ГПК, тъй като установяването на валидно облигационно отношение по
договор за поръчителство е в негова тежест.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за
доброволно уреждане на спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му
в открито съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, настоящият състав на
Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответникът в срок до първото
по делото открито съдебно заседание да представи справка от счетоводството
си за всички извършени плащания и платежни нареждания за погасени
вноски по договора за поръчителство № 4319458, ведно с договора за
поръчителство.
1
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 192 ГПК от „И...“ АД в
едноседмичен срок от съобщението заверен предпис от Договор за паричен
заем № 4319458, сключен на 23.11.2021 г. със С. А. К., ведно с погасителен
план, СЕФ и справка за погасени вноски по договора.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 04.07.2023 г. от 10:05 часа ,
за когато страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както
следва:
Предявен е от ищеца С. А. К. иск с правно основание чл. 55, ал.1,
предл. 1-во ЗЗД срещу „Ф....“ ЕООД за заплащане на сумата 50,00 лева, част
от претенция в пълен размер 350 лева, платена при начална липса на
основание по нищожен Договор за поръчителство № 4319458 и договора за
кредит, евентуално наличието на нищожни клаузи по същите, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата
молба - 19.10.2022 г., до окончателното плащане.
Ищецът С. А. К. излага твърдения, че на 23.11.2021 г. сключил
Договор за паричен заем № 4319458 с „И...“ АД, по силата на който
последният, в качеството си на кредитодател, отпуснал сумата от 700 лв. в
полза на ищцата и кредитополучател по кредита при ГПР в размер на 41,72 %
и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35 %. Сочи, че в чл. 4 от
Договора било уговорено предоставяне на обезпечение – две физически лица
поръчители, които да отговарят на конкретни изискуеми от кредитора
условия, или банкова гаранция, в полза на кредитора. Поддържа, че при
сключване на договора за кредит ищецът сключил и договор за предоставяне
на поръчителство № 4319458, съгласно който ответникът поело задължението
да обезпечи изпълнението по договора за паричен заем от страна на ищеца.
Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за
изплащане на задълженията на кредитополучателя, като ищецът заплатил
възнаграждение в размер на 350 лв., които били разсрочени за плащане заедно
с месечната погасителна вноска по кредита. Ищецът следвало да заплаща
дължимите парични суми на кредитодателя, който бил упълномощен от
ответника да събира в негова полза възнаграждението му по договора за
предоставяне на поръчителство. Посочва се, че ищецът погасил изцяло
сумата по кредита. Поддържа, че действителността на договорът за
поръчителство е предпоставена от валидно съществуване на главното
правоотношение по договор за кредит или отделни негови клаузи, сред които
и тази на чл. 4. Поддържа нищожност на клаузите за възнаграждение за
поръчителство, тъй като същата целяла заобикаляне на закона. Твърди, че с
възнаграждението по договора за поръчителство се целяло едно
допълнително оскъпяване по кредита. С уговорката за заплащане на
допълнителна сума по него се заобикаляла забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
поради факта, че се касаело за разход по договора за кредит и същият
следвало да се счита включен към ГПР. Посочва, че невключването на
2
възнаграждението в ГПР на кредита е в нарушение с добрите нрави и влече
недействителност на целия договор за кредит. Сочи се, че кредитодателят и
поръчителят са свързани лица, като в случая чрез плащането на
възнаграждение за предоставено обезпечение се осигурява разпределянето на
печалба в полза на едноличния собственик на ответника в лицето на
дружеството, отпуснало кредита. По този начин се прикривало едно
допълнително възнаграждение по договора за кредит, което било изначално
ясно, но не било включено в ГПР. Твърди, че договорът за поръчителство е
недействителен, тъй като не се предоставя реална услуга, и същият е сключен
в противоречие с добрите нрави и цели заобикаляне на закона. Сочи се, че
договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен поради
накърняване на добрите нрави и защото сумата, уговорена като
възнаграждение, била в размер на повече от половината сума по отпуснатия
заем. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Ф....“ ЕООД депозира
отговор на исковата молба, като оспорва иска като неоснователен. Поддържа,
че сключеният договор за предоставяне на поръчителство е действителен и не
противоречи на закона и добрите нрави. Оспорва престациите по договора да
са явно нееквивалентни, тъй като дружеството ответник се е задължило да
отговаря солидарно с цялото си имущество при евентуално неизпълнение от
ищеца. Оспорва в договора за кредит да е било поставено като условие за
сключване на договора заемателят да сключи договор за предоставяне на
гаранция. Посочва, че не е страна по главния договор за паричен заем, поради
което не заема становище относно наведените с исковата молба твърдения за
неговата недействителност. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
присъждане на разноски.
Доказателствена тежест:
В тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил процесната сума в полза
на ответното дружество.
В тежест на ответника е да установи основание за получаване, респ. за
задържане на полученото, респ. валидно обвързващи страните договорни
клаузи по договор за кредит и договор за поръчителство, предвиждащи
погасяване на отпуснатия кредит във размерите на така извършеното
плащане.
УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не
направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
3
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на страните, а на
ищеца – препис от постъпилия отговор.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4