РЕШЕНИЕ
№ 785
гр. Бургас, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20232120202379 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Д. Х., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № BG2023/1000-887/НП от 05.06.2023 г., издадено от началник на отдел
„Митническо разузнаване и разследване“ към ТД Митница Бургас, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 233, ал. 3, във връзка с чл. 233, ал. 1 от ЗМ му е наложено
наказание „глоба” в размер на 5828 лв., представляваща 200 % от продажната цена на
стоките, а на основание чл. 233, ал. 6, вр. чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 ЗМ са били отнети в полза
на държавата 470 броя кутии цигари, марка „DUNHILL fine cut master blend“.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата излага съображения в тази насока. Сочи, че не е определена
правилната правна квА.фикация, тъй като в случая държавата, до която е пътувал
жалбоподателят е външна граница на ЕС и в ЗМ е предвиден изричен текст за митническата
контрабанда на стоки извън границите на ЕС – чл. 233, ал. 2 ЗМ. Оспорва
законосъобразността на НП и в частта, в която на основание чл. 233, ал. 6 ЗМ са били отнети
в полза на държавата пренасяните от жалбоподателя стоки, като посочва, че отнемането е
непропорционално и с прекомерна тежест. Сочи практика на ЕСПЧ в този смисъл.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. ГА.на Колева.
АНО чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д., оспорва жалбата като
неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 20.03.2023г. около 20:30 ч. на МП Летище Бургас Терминал „Заминаващи“
митнически служители в това число и свидетелката Ц. П. на длъжност старши инспектор в
ТД Митници Бургас, извършили проверка на А. Д. Х., пътуващ с полет № W94551 от
Бургас, Р.България за Лондон, Великобритания. След преминаване на жалбоподателя през
„зелен коридор“- нищо за деклариране и постъпило искане №27/20.03.2023 г. за извършване
на съвместна проверка от органите на Гранична полиция, свидетелката Ц. П. съвместно с гл.
инспектор .... проверили багажа на жалбоподателя. В чекирания багаж – 1 бр. куфар и
ръчния багаж - 1 бр. раница констатирА. нА.чие на цигари в търговски количества, а
именно: 470 кутии /9400 къса/ цигари, марка „DUNHILL fine cut master blend“, с български
акцизен бандерол, с маркирана продажна цена върху опаковката 6.20лв., всички облепени с
български акцизен бандерол, съгласно Заповед № ЗМФ-26/10.01.2019 г. на Министъра на
финансите за утвърждаване на нов образец на бандерол за тютюневи изделия,
предназначени за реА.зация на вътрешния пазар.За извършената митническа проверка е бил
съставен протокол на 20.03.2023 г. Пренасяните от жалбоподателя акцизни стоки били
иззети. При така установеното свидетелката П. съставила на 20.03.2023 г. срещу
жалбоподателя АУАН за това, че не е декларирал пренасяни от него акцизни стоки в
търговски количества за друга държава. Впоследствие на 15.02.2023 г. било издадено и
обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Доказателствата по
делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Показанията на свидетелката П. са обективни, логични, безпротиворечиви и изцяло се
подкрепят от събраните писмени доказателства. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно
2
постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Процесното нарушение, както и обстоятелствата, при
които е извършено са описани в пълна степен в АУАН и в НП.
В случая жалбоподателят е бил санкциониран за това, че е направил опит да пренесе
през държавната граница акцизни стоки в търговски количества, без знанието и
разрешението на митническите органи – нарушение по чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 от Закона за
митниците. Съгласно посочените разпоредби, който пренесе или превози акцизни стоки или
забранени за внос и износ стоки през държавната граница, или направи опит за това без
знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява
престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 200 до 250 на сто от
продажната цена на тютюневите стоки, които се пренасят. Съдът не споделя изложеното в
жалбата възражение, че неправилно е била определена правната квА.фикация на процесното
нарушение, тъй като се касае за опит за пренасяне на стоки през външна граница на ЕС,
понеже жалбоподателят е пътувал за страна извън ЕС (Великобритания). От съдържанието
на разпоредбата на чл. 233, ал. 2 ЗМ става ясно, че същата е приложима в случаи на
митническа контрабанда на стоки от държава външна за ЕС, пренесени на територията на
Република България. Още повече законодателят изрично е предвидил в чл. 233, ал. 2 ЗМ, че
стоките следва да са намерени от контролните митнически органи в резултат на проверка,
извършена на територията на Република България, т.е. безспорно се установява, че
контрабандната стока е била пренесена или превозена на територията на българската
държава. В конкретния случай по делото от събраните доказателства се установява, че
жалбоподателят е направил опит да пренесе контрабандна стока извън пределите на
страната, предназначена за друга държава, независимо дА. е в ЕС или не.
Както в АУАН, така и в НП подробно са описани обстоятелствата, при които е
извършено деянието, а именно, че жалбоподателят се е опитал да пренесе през граница на
Република България акцизни стоки в търговски количества (470 кутии цигари) без знанието
и разрешението на митническите органи. Забраната за извършване на контрабанда на
акцизни стоки изрично е предвидена в чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 от Закона за митниците, поради
което вменените на жалбоподателя фактически положения са били подведени от
контролните органи под правилната правна норма.
От фактическа страна безспорно по делото се установява, че жалбоподателят се е
опитал да пренесе за Великобритания 470 кутии цигари, като не е декларирал пред
контролните органи пренасяните от него акцизни стоки. От показанията на свидетелката П.,
която е извършила процесната проверка на жалбоподателя, се установява, че при проверка
на багажа на жалбоподателя 1 бр. раница и 1 бр. куфар са били намерени общо 470 кутии
марка „DUNHILL fine cut master blend“. Показанията на свидетелката изцяло се
потвърждават от изготвения протокол при проверката. В преписката е нА.чно и писмено
обяснение от жалбоподателя, в което е посочил, че цигарите са били предназначени за
семейството му. Съдът не споделя защитната теза на процесуалния представител на
3
жалбоподателя, че не му е било обяснено задължението за деклариране на пренасяните
акцизни стоки. Задължението за деклариране е законодателно уредено (Закон за митниците)
и в тежест на лицата, които пренасят съответните стоки, попадащи под този режим (за
деклариране), е да са запознати с правната регламентация и да съобразяват поведението си с
нормативно установените правила за деклариране. От показанията на свидетелката П. се
установява, че на МП Летище Бургас, Терминал „Заминаващи“ е обозначено къде следва да
се декларира пренасянето на стоки, които подлежат на деклариране. Установява се, че са
регламентирани два коридора „червен“ за деклариране и „зелен“ – нищо за деклариране.
Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не е маловажен. При определяне на
маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на
ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват разпоредбите на НК и по точно чл.
93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. На първо място
жалбоподателят се е опитал да пренесе значително количество акцизни стоки – 470 кутии
цигари на значителна пазарна стойност - 2914 лева. Отделно от това липсата на предходни
нарушения следва да намери отражение при определяне на наказанието, но не обуславя
приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението не се характеризира с по-ниска степен
на обществена опасност от нарушенията от същия вид. Процесното нарушение засяга важни
обществени отношения, свързани с гарантиране на публичния финансов сектор на
държавата. Ето защо съдът намира, че не се касае за маловажен случай.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 от Закона за
митниците предвижда „глоба“ от 200 до 250 на сто от продажната цена на тютюневите
акцизни стоки. Наказващият орган правилно е приложил посочената норма като относима
към случая и на жалбоподателя е било наложено наказание в минимално предвидения
размер от 200 на сто от продажната цена на тютюневите акцизни стоки. Продажната цена на
процесните стоки (470 кутии цигари „DUNHILL fine cut master blend“) е била определена от
специална комисия в размер на 2914 лева. При правилно изчисление от страна на АНО на
жалбоподателя е била наложена „глоба“ в размер на 5828 лева. С така наложеното
наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН да се предупреди и
превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
При правилното приложение на чл. 233, ал. 6, вр. чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 от Закона за
митниците пренасяните от жалбоподателя акцизни стоки са били отнети в полза на
държавата. В тази връзка съдът не споделя поддържаното от процесуалния представител на
жалбоподателя възражение за нарушен принцип за съразмерност предвид налагането
едновременно на глоба и отнемане на пренасяните стоки. Посочената съдебна практика на
ЕСПЧ се отнася до приложението на различен нормативен акт (Валутния закон) и при
4
различна фактическа обстановка. Както се твърди в жалбата, ЕСПЧ се е произнесъл по
повод отнемане на парична сума, която не е била декларирана от лицето, което я е
пренасяло. В настоящия казус жалбоподателят е направил опит да пренесе през границата
акцизни стоки в търговски количества, без знанието и разрешението на митническите
органи. Нещо повече жалбоподателят е пренасял количество акцизни стоки (470 кутии
цигари), което е забранено за пренасяне през границата. В този смисъл съдът намира, че
посочената практика на ЕСПЧ не е относима към настоящия случай и не следва да се
прилага.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата на основание чл. 63д, ал. 4
ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО разноски за възнаграждение за
юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение
следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба
за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и
правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди
възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № BG2023/1000-887/НП от 05.06.2023
г., издадено от началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД
Митница Бургас, с което на А. Д. Х., ЕГН **********, на основание чл. 233, ал. 3, във
връзка с чл. 233, ал. 1 от ЗМ му е наложено наказание „глоба” в размер на 5828 лв.,
представляваща 200 % от продажната цена на стоките, а на основание чл. 233, ал. 6, вр. чл.
233, ал. 3, вр. ал. 1 ЗМ са били отнети в полза на държавата 470 броя кутии цигари, марка
„DUNHILL fine cut master blend“.
ОСЪЖДА А. Д. Х., ЕГН ********** да заплати на Агенция „Митница“ сумата от 80
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
5
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6