Р Е Ш Е Н И Е № 105
гр. Сливен 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в заседание при закрити врати на девети май, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Ваня Костова, като
разгледа докладваното от съдия Светлана Драгоманска адм.
дело № 49/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе,
съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/.
Образувано е по жалба на И.В.Д.,***, подадена чрез адв. М.Й. ***, срещу Заповед № ВП-8168/24.11.2021 г. изменена със заповед № ВП-8394/30.11.2021 г. на Директора на Служба "Военна полиция" – София, с която на основание чл. 148 от ППЗОВСРБ, чл. 242, т. 1 във връзка с чл. 244, т. 7 и чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ, във връзка с т. 3 от заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. на министъра на отбраната, изменена със заповед № ОХ-257/17.03.2020 г. е н. д. н. "у." и на основание чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3, чл. 165, ал. 1, т. 3 и чл. 170 от ЗОВСРБ, във връзка с чл. 91 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ППЗОВСРБ/ и т. 3.1.1. от Заповед № ОХ-669/05.08.2021 г. на Министъра на отбраната и въоръжените сили на Република България, е п. договорът му за в. с., о. е от длъжност и от в. с. и е з. в з., като е определен срок за с. на длъжността – 3 /три/ дни, считано от запознаването му със заповедта.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени процесуални нарушения в хода на д. производство, в противоречие с разпоредбите на материалния закон. Счита, че тъй като преди издаване на оспорената заповед, с рапорт жалбоподателят е упражнил правото си по чл. 168, вр. с чл. 163 от ЗОВСРБ, като едностранно е п. на договора си за в. служба, считано от 23.11.2021 г., същата е без предмет и основание. Счита, че самото д. производство е проведено спрямо лице без статут на в.. На изложените основания се отправи искане за отмяна на оспорената заповед.
Ответникът – Директорът на Служба "Военна полиция", гр. София, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна, по съображения, изложени в депозирания по делото писмен отговор.
Съдът, предвид наведените с жалбата възражения и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните в процеса не спорят, че към момента на издаване на обжалваната заповед с. И.В.Д. е бил на длъжност с. на Първи военнополицейски екип в Първа военнополицейска група в сектор „Контролна и охранителна дейност" в отдел „Контрол и охрана" в Регионална служба „Военна полиция" - Сливен. Това обстоятелство се потвърждава от приложената по д. преписка кадрова справка от 23.11.2021 година /л. 97/.
Съгласно заповед на директора на Регионална служба „Военна полиция" - Сливен № 6-1164/19.11.2021 г./ л. 53/ на 20.11.2021 г. с. И.В.Д. – с. на Първи военнополицейски екип в Първа военнополицейска група в сектор „Контролна и охранителна дейност" в отдел „Контрол и охрана" в Регионална служба „Военна полиция" - Сливен, с. Д. С. И. – с. с. във Втори военнополицейски екип в Първа военнополицейска група в сектор „Контролна и охранителна дейност" в отдел „Контрол и охрана" в Регионална служба „Военна полиция" - Сливен, с. П. В. П.- с. с. в Първи военнополицейски екип в Първа военнополицейска група в сектор „Контролна и охранителна дейност" в отдел „Контрол и охрана" в Регионална служба „Военна полиция" - Сливен и с. с. Д. Н. Д. – с. с. във Втори военнополицейски екип в Първа военнополицейска група в сектор, „Контролна и охранителна дейност" в отдел „Контрол и охрана" в Регионална служба „Военна полиция" - Сливен били к. до ПОБ „Ново село" и ГКПП - „Капитан Петко войвода" със задача е. и о. на военна техника, личен състав и имущество на Въоръжените сили на САЩ. С. Д. и с. И. били определени за в. на служебен автомобил марка „КИА“, модел „Спортидж“, per. № ***, а с. П. и с. с. Д. - за в. на служебен автомобил марка „Шевролет“, модел „Круз" с per. № ***. Около 14:30 ч. по републикански път I-7, с посока на движение от ГКПП - „Капитан Петко войвода" към град Ямбол, с. И.В.Д. управлявал лек автомобил с повишена проходимост марка „КИА", модел „Спортидж", per. ***. В района на км. 281+73 ударил в задната част движещия се пред него лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с per. № ***, собственост на и управляван от гражданското лице П. Я. П. В резултат на реализираното пътно-трапспортно произшествие двата автомобила напуснали пътното платно, като служебният автомобил, управляван от с. Д., се простъргал в дясната ограничителна мантинела, след което се преобърнал няколкократно по терена извън пътния банкет. След инцидента с. И.Д. напуснал пътното-транспортното произшествие, като разпоредил на с. с. Д. да го закара до болницата и отпътували за гр. Ямбол, където му бил извършен преглед в ЦСМП - Ямбол. С. И.Д. бил тестван за употреба на а. и н. в. в 16:32 часа с техническо средство Дрегер „Алкотест 7510" с инвентарен № ARNJ-0091, като извършената проба № 00254/20.11.2021 г. по описа на сектор „Пътна полиция" към ОД па МВР гр. Ямбол, е отчела резултат от 2,34 п. а. в издишания въздух. На същия бил издаден АУАН GA № 390035 от 20.11.2021 г. /л.51/ и талон за медицинско изследване, като с. Д. о. да му бъде взета кръвна проба. Издадена е з. за з. на с. И.В.Д. рег. № СЛ-6411/20.11.2021 г. / л. 81/, във връзка с констатираното управление на МПС след употреба на а. и настъпило ПТП.
Във връзка с инцидента на 22.11.2021г. е изготвена докладна записка вх. № 2824/22.11.2021 г. от м. И. К.– о. д. в Регионална служба "Военна полиция" – Сливен /л. 30-31/ до Директора на Регионална служба "Военна полиция" – Сливен.
С писмо рег. № СЛ-6418/22.11.2021 г. от Директора на Регионална служба "Военна полиция" – Сливен /л.32/ до Административния ръководител на Военноокръжна прокуратура – Сливен е поискано разрешение за извършването на действия по служебна проверка, които няма да попречат за установяване на обективната истина по воденото д.производство.
Д. производство срещу Д. е образувано със Заповед № 6-1171/22.11.2021 г. на директора на Регионална служба „Военна полиция“ – Сливен, с която е била назначена комисия в състав: п. – м. И. П. С. – н. на Първи териториален сектор - Сливен в отдел „Разкриване на престъпления" в Регионална служба Военна полиция" - Сливен, и членове – к. Ж. С. Ж. – н. на Първа военнополицейска група в сектор „Контролна и охранителна дейност" в отдел „Контрол и охрана" в Регионална служба „Военна полиция" - Сливен, с. л.Г. Х. Т. – и., в. р. п. в Първи териториален сектор „Разследване" - Сливен в отдел „Разследване на престъпления" в Регионална служба „Военна полиция" - Сливен и с. Я.В. Д. – с. с. в сектор „Административен" в Регионална служба „Военна полиция" - Сливен за изясняване на фактите и обстоятелствата в докладна записка с вх. № 2824/22.11.2021 г. относно възникнало ПТП със служебен автомобил Киа „Спортидж“, с peг.№ *** и установено по надлежния ред управление на МПС след употреба на а.
В хода на проверката са дадени писмени обяснения /л. 33-48/ от служителите, присъствали на инцидента – с. Д. С. И. – с. с. в отдел „Контрол и охрана" в Регионална служба „Военна полиция" – Сливен; с. с. Д. Н. Д. – с. с. в отдел „Контрол и охрана" в Регионална служба „Военна полиция" – Сливен и с. П. В. П. – с. с. в отдел „Контрол и охрана" в Регионална служба „Военна полиция" – Сливен, както и от другия участник в ПТП – П. Я. П. Обяснения от с. Н. М. С. – с. с. в отдел „Контрол и охрана" в Регионална служба „Военна полиция" – Сливен; м. с. Д. Д. К. – с. с., с. в отдел „Контрол и охрана" в Регионална служба „Военна полиция" – Сливен и с. С. Т.С. – с. на екип в отдел „Контрол и охрана" в Регионална служба „Военна полиция" – Сливен. Дадените обяснения потвърждават настъпването на пътния инцидент. Обяснения са дадени на 22.11.2021 г. и от оспорващия с. И.В.Д., който посочва, че вечерта на 19.11.2021 г. до около 22.30 часа е употребил а. – в.и б. в с. си Г., като не си спомня количеството; счита, че не е бил п.или з. от а. н.; около 23.00 часа се прибрал и си легнал; на 20.11.2021г. отишъл на работа и твърди, че не е у. а.
Резултатите от извършената служебна проверка са обективирани в Протокол рег. № СЛ-6472/23.11.2021 г. /л. 22-29/, в който комисията, назначена със Заповед № 6-1171/22.11.2021г. на Директора на Регионална служба "Военна полиция" – Сливен, приема, че с.И.В.Д. е нарушил чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ и разпоредбите на т.2 и т. 3 от Заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. на Министъра на отбраната на Република България, изменена със Заповед № ОХ-257/17.03.2020 г., поради което предлага да му бъде наложено д.н. "у." на основание чл. 245, ал. 2 във връзка с чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ.
Видно от Протокол от проведена беседа № СЛ-6476/23.11.2021 г. /л. 20/ със с.Д. е проведена беседа от Директора на Регионална служба "Военна полиция" – Сливен в присъствието на председателя и единия от членовете на комисията, извършила служебната проверка, при която в. е запознат със съдържанието на Протокол рег. № СЛ-6472/23.11.2021 г. и събраните в хода на проверката доказателства, което е удостоверено със саморъчно поставен от него подпис.
На 23.11.2021 г. Директорът на Регионална служба „Военна полиция“ – Сливен е направил предложение до Директора на служба „Военна полиция“ – МО с вх. № 9549/24.11.2021 г. на с.И.В.Д. да бъде наложено д. н. „У.“.
С рапорт вх. № 2826/22.11.2021 г. /л.6/ с.И.В.Д. е поискал договора му за в. с. да бъде п. и да бъде о. от в.с. на основание чл. 163 от ЗОВСРБ и моли да бъде о. считано от 23.11.2021 г. на основание чл. 168 от ЗОВСРБ, като дължимото от него обезщетените по чл. 168 да бъде удържано от полагащото му се обезщетение при о. от в. с..
При тези фактически данни е издадена оспорената Заповед № ВП-8168/24.11.2021 г. изменена със заповед № ВП-8394/30.11.2021 г. на Директора на Служба "Военна полиция" – София, с която на основание чл. 148 от ППЗОВСРБ, чл. 242, т. 1 във връзка с чл. 244, т. 7 и чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ, във връзка с т. 3 от заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. на министъра на отбраната, изменена със заповед № ОХ-257/17.03.2020 г. е н. д. н."у." и на основание чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3, чл. 165, ал. 1, т. 3 и чл. 170 от ЗОВСРБ, във връзка с чл. 91 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ППЗОВСРБ/ и т. 3.1.1. от Заповед № ОХ-669/05.08.2021 г. на Министъра на отбраната и въоръжените сили на Република България, е п. договорът му за в. с., о. е от длъжност и от в. с. и е з. в з., като е определен срок за с. на длъжността – 3 /три/ дни, считано от запознаването му със заповедта.
По делото са приобщени Заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. на министъра на отбраната, изменена със Заповед № ОХ-257/17.03.2020 г., както и Заповед на министъра на отбраната № ОХ-669/05.08.2021 г.
С т. 3 от Заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. на Министъра на отбраната на Република България /л. 138-140/ на в. е забранено управлението на МПС след употреба на а. и н. в. в служебно и извън служебно време, като е разпоредено при установяване на такова н. по съответния ред от компетентните за това органи, на в. да се налага д. н. "у." на основание чл. 245, ал. 2 във връзка с чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ.
Със Заповед № ОХ-257/17.03.2020 г. на Министъра на отбраната /л. 141/ е изменена т. 3 от Заповед № ОХ-680/05.11.2010 г., като е предвидено налагането на д. н. "у." на основание чл. 245, ал. 2 във връзка с чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ на в. при установяване на управление на пътни превозни средства с концентрация на а. в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след и употреба на н. в. и техните аналози.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на оспорения индивидуален административен акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК /Заповед № ВП-8168/24.11.2021 г. на Директора на Служба "Военна полиция" – София е връчена на жалбоподателя на 07.02.2022 г., а жалбата срещу нея е подадена на 17.02.2022 г. /, пред надлежния да я разгледа съд, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При извършване на служебната проверка по чл. 168 от АПК, съдът констатира, че обжалваната Заповед № ВП-8168/24.11.2021 г. изменена със заповед № ВП-8394/30.11.2021 г. на Директора на Служба "Военна полиция" – София е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 248 от ЗОВСРБ, във връзка с чл. 137, ал. 4 от ППЗОВСРБ и чл. 161, т. 3 от ЗОВСРБ и т. 3.1.1. от Заповед № ОХ-669/05.08.2021 г. на Министъра на отбраната /л.142-147/.
Съобразени са и изискванията на чл. 146, т. 2 от АПК. Оспорената заповед е изготвена в предвидената писмена форма и съдържа всички реквизити съгласно чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ППЗОВСРБ във връзка с чл. 252 от ЗОВСРБ, включително мотиви, тъй като съдържа конкретно описание на фактическата обстановка, посочени са разпоредбите и задълженията, които са нарушени, както и последиците от извършеното д. н. Установено е д. н., състоящо се в н. на заповед на министъра на отбраната. На последния, притежаващ качеството на д. орган (арг. от чл. 161, т. 3 от ЗОВСРБ във връзка с чл. 137, ал. 4 от ППЗОВСРБ), принципно е предоставено в право да прецени и кога едно н. е достатъчно тежко по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ, извън хипотезите на чл. 245, ал. 1 от ЗОВСРБ. При упражняване на това си правомощие, с издаването на Заповед № ОХ-680/05.11.2010 година, изменена със Заповед № ОХ-257/17.03.2020 година, министърът е квалифицирал управлението на МПС от в. с концентрация на а. в кръвта над 0, 5 ‰ като тежко н. на в. д., предпоставящо налагане на д. н. "У.". Оправомощен от министъра на отбраната да п. договорите за в. служба на в. в Служба „Военна полиция“, и като такъв – с компетентност на ДНО, Директорът на Служба „Военна полиция“ е обвързан с тази преценка на делегиращия оран – за несъвместимост на такъв вид деяние с оставането на в. служба, каквото възприето е и в заповедта (в този смисъл е Решение № 9548 от 12.07.2018 година, постановено по адм. дело № 2560/2018 година по описа на Върховния административен съд), като същата е основана именно в съдържанието на т. 3 от заповедта на министъра на отбраната.
По отношение спазване на административнопроизводствените правила при издаване на обжалвания административен акт:
Редът за провеждане на д. производство е уреден в глава VII, раздел XI на ЗОВСРБ, както и на основание чл. 252 от ЗОВСРБ – в ППЗОВСРБ, раздел XII.
Заповедта е издадена в рамките на установените срокове по чл. 249, ал. 1 от ЗОВСРБ и при спазване на административнопроизводствените правила. По делото не се спори, което се установява и от доказателствата, че процесното н. на в. д. е извършено на 20.11.2021 година, за което Директора на РС „ВП“ - Сливен е уведомен още на 22.11.2021 дата, видно от докладна записка (лист 30 от делото), а процесната заповед за н. на д. н. е издадена на 24.11.2021 година. При това положение съобразена е разпоредбата на чл. 249, ал. 1, във връзка с ал. 3 от ЗОВСРБ – заповедта е издадена в рамките на двумесечния срок от установяване на н. от д. орган, и в едногодишния срок от неговото извършване.
Процесното д. производство е започнало със заповед на Директора на РС „ВП“ - Сливен за назначаването на служебна проверка по реда на чл. 246, ал. 2 от ЗОВСРБ, във връзка с чл. 142, ал. 1 от ППЗОВСРБ от нарочна комисия, за чиято дейност е изготвен протокол и със съдържанието по чл. 143, ал. 1 от ППЗОВСРБ, а към същия са приложени събраните доказателства и писмени обяснения. Директора на РС „ВП“ - Сливен е провел беседа с н. в присъствието на председателя и единия от членовете на комисията, извършила служебната проверка, при която в. е запознат с доказателствата и с протокола от извършената служебна проверка, включително с приетите за установени факти и обстоятелства към извършеното н. даващи основание за н. на д. н., включително за неговия вид. с.Д. е изслушан, дал е обяснения и възражения по констатациите от извършената служебна проверка, а осъществяването на тези факти последният е удостоверил с подписа си, видно от собственоръчното отбелязване в протокола. С това са спазени изискванията на чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ, респ. чл. 144 от ППЗОВСРБ.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на д.производство, приключило с издаване на спорния административен акт, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, включително не е ограничено правото на защита на н.лице, които да са основание за отмяна на обжалваната заповед в условието на чл. 146, т. 3 от АПК.
При издаване на оспорваната заповед е съобразен и приложимият материален закон.
От фактическа страна, а и жалбоподателят не отрича, че на 20.11.2021 г. е извършил описаното в оспорената заповед деяние – причиняване на ПТП при управление на служебно МПС в служебно време, с установената от съответните контролни органи к. от 2,34 п. а. в издишания въздух, установена посредством използването на техническо средство "Алкотест "Дрегер" – 7510, с инвентарен № ARNJ-0091. Част от административната преписка е АУАН GA № 390035/20.11.2021 година, чиито констатации не са оспорени, нито оборени, в хода на д. и съдебното производство. Така предявеното по фактите, се установи безспорно по делото, въз основа на приетите по делото доказателства.
Основното възражение на жалбоподателя е че заповедта е без предмет, тъй като преди нейното издаване с рапорт жалбоподателят е упражнил правото си по чл. 168, вр. с чл. 163 от ЗОВСРБ, като едностранно е п. на договора си за в. с., считано от 23.11.2021 г.
Съдът намира същото за неоснователно, тъй като рапорта на Д. е подаден след инцидента и при вече образувано д. производство. Според константната практика на ВАС действията на в., срещу когото е образувано д. производство, представляващи подаване на рапорт за н., предприети след извършване на д. н., целят единствено избягване на д. о., поради което не водят до п. на правоотношението му. От друга страна тълкуването на разпоредбите на чл. 163, ал. 1 и 2 от ЗОВСРБ, води до извода, че датата на отправянето на предизвестие по реда на чл. 163, ал. 1 от ЗОВР е само началния момент на броене на тримесечния срок, след изтичането на който договора за к. в. служба следва да се счита за п. едностранно от к. в. Аргумент за това е и предвидената възможност за оттеглянето му в този срок със съгласието на компетентния орган. Липсата на разпоредба за произнасяне по предизвестието от страна на органа, което непроизнасяне да въвежда като определени законови последици /каквато разпоредба има в чл. 103, ал.1, т.1 от ЗДСл/, предполага негово право да прецени дали да приеме или не предизвестието в рамките на 3 - месечния срок. В този смисъл е Решение № 15614 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. дело № 9377/2010 г., V о..
Така установеното от фактическа страна е обосновало ангажирането на д. о. на с.Д. за т.н. на в. д. съгласно чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ, чл. 115, ал. 1, т. 7 от УВСВСРБ и т. 3 от Заповед № ОХ-680/05.11.2010 година, изменена със Заповед № ОХ-257/17.03.2020 година на министъра на отбраната. Административният акт е основан също и с разпоредбите на чл. 242, т. 1 и чл. 244, т. 7 от ЗОВСРБ.
В дадените обяснения жалбоподателят посочва, че е запознат със Заповед ОХ-680/05.11.2010 г. и Заповед № ОХ-257/17.03.2020 г. на Министъра на обраната, за това че по време на работа е забранена употребата на а.и н. в.
Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 2 д. н. у. може да се наложи и при други тежки н. на в. д. (извън случаите на ал. 1 от разпоредбата). С тази разпоредба законодателят е предоставил в правомощие на компетентния д. орган преценката кога дадено н. на служебната дисциплина, извън изрично изброените в ал. 1 на чл. 245 от ЗОВСРБ случаи, е тежко, такова че да обоснове налагане на д. н. "У.". Министърът на отбраната, в качеството му на ДНО по смисъла на чл. 161, т. 3 от ЗОВСРБ, във връзка с чл. 137, ал. 4 от ППЗОВСРБ, е упражнил това си право, като е издал Заповед № ОХ-680/05.11.2010 година, изменена със Заповед № ОХ-257/17.03.2020 година. В т. 3, изр. първо на заповедта изрично е забранено управлението на ППС от в. в служебно и извънслужебно време след употребата на а. С изр. второ на т. 3 от цитираната заповед изрично е разпоредено от компетентния по силата на закона ДНО, че при установено управление от страна на в., в служебно и извънслужебно време, на ППС с концентрация на а. в кръвта над 0,5 на хиляда, установена по съответния ред от компетентните за това органи, на в. се налага д. н. "У." на основание чл. 245, ал. 2, във връзка с чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ. Т. е. деянието по преценка на ДНО е квалифицирано като т.н. на в. д., извън изрично изброените хипотези на чл. 245, ал. 1 от ЗОВСРБ, за което на основание чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ се налага д. н. "У.".
При това положение, неизпълнението на Заповед № ОХ-680/05.11.2010 година, изменена със Заповед № ОХ-257/17.03.2020 година на министъра на отбраната, съставлява неизпълнение на задължение по в. служба, вменено именно с тази заповед. Цитираната заповед, видно от мотивите на същата, е издадена с цел обезпечаване на разпоредбите на чл. 114, т. 3, чл. 115, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 7 от Устава, във връзка с чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, и с оглед необходимостта от прекратяване на случаите на нарушаване на войсковия ред и дисциплина в резултат на употребата на а. от в. в служебно и извънслужебно работно време. Съдът приема, че съдържанието на тази заповед е било известно на н. в. към момента на извършване на н., което той изрично е заявил в дадените пред ДНО обяснения.
Ще се отбележи в тази връзка, че в случай на установено извършено т.н. на в. дисциплина, квалифицирано като такова от компетентния ДНО на основание чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ, оправомощеното лице по чл. 161, т. 3 от ЗОВСРБ, както е обвързано с тази преценка на делегиращия орган, разпоредил налагането на д.н. "У." в хипотезата на изречение второ от т. 3 на заповедта, така обвързано е и с правилото на чл. 140 от ППЗОВСРБ, съгласно което д. н. "У." се налага задължително в случаите по чл. 245 от ЗОВСРБ.
Не на последно място, управлението на ППС след употреба на а. е в противоречие както с т. 3 на цитираната по – горе заповед, така и с нормата на чл. 115, ал. 1, т. 7 от УВСВСРБ, с която на в. се з. да нарушава законите и обществения ред в страната. В случая нарушена е разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която забранява на водачите на ППС да управляват ППС с концентрация на а. в кръвта над 0, 5 на хиляда. В случая като фактическо основание за налагане на д. н. "у." в мотивите на оспорената заповед, освен нарушението на т. 3 от Заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. на Министъра на обраната, изменена със Заповед № ОХ-257/17.03.2020 г., е посочено и, че п. на жалбоподателя от 20.11.2021 г. е в п. с нормата на чл. 115, ал. 1, т. 7 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, която забранява на в. да нарушават законите и обществения ред в страната, и с нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата, въвеждаща забрана за управление на пътно превозно средство с концентрация на а. в кръвта над 0, 5 на хиляда. С н. на последната забрана, жалбоподателят е д.н. на задълженията си по чл. 115, ал. 1, т. 7 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, което представлява н.на в. д. по смисъла на чл. 242, т. 1 във връзка с чл. 241 от ЗОВСРБ.
Въз основа на изложено се налага краен извод за неоснователност на жалбата. Законосъобразно е наложеното д. н."у.", респ. законосъобразна е и заповедта в частта, в която е п. договорът за в. с. на основание чл. 165, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ и с.Д. е о. от длъжност, от в. с.а. Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, ответникът има право да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съобразно определения минимален размер в Наредбата за заплащане на правната помощ
Във връзка
с гореизложеното на основание чл.172, ал.2, предл. второ
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.В.Д., ЕГН ********** срещу Заповед №
ВП-8168/24.11.2021 г. изменена със заповед № ВП-8394/30.11.2021 г. на Директора
на Служба "Военна полиция" – София, с която на жалбоподателя, на
основание чл. 148 от ППЗОВСРБ, чл. 242, т. 1 във връзка с чл. 244, т. 7 и чл.
245, ал. 2 от ЗОВСРБ, във връзка с т. 3 от заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. на
министъра на отбраната, изменена със заповед № ОХ-257/17.03.2020 г. е наложено
д. н. "у." и на основание чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3, чл. 165, ал.
1, т. 3 и чл. 170 от ЗОВСРБ, във връзка с чл. 91 от Правилника за прилагане на
Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ППЗОВСРБ/ и т.
3.1.1. от Заповед № ОХ-669/05.08.2021 г. на Министъра
на отбраната и въоръжените сили на Република България, е п. договорът му за в.
с., о.е от длъжност и от в. с. и е з. в з., като е определен срок за с. на
длъжността – 3 /три/ дни, считано от запознаването му със заповедта.
ОСЪЖДА И.В.Д.,*** да заплати на Служба "Военна
полиция" – София сумата от 100 /сто/ лева.
Решението може да бъде обжалвано, в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред
Върховния Административен съд на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :